Iriatherina werneri
Ириатерина вернери



Латинско име Iriatherina werneri
Популярно име Ириатерина вернери
Група Атерини (rainbow fish)
Семейство Меланотении (Melanotaeniidae)
Местообитание, хабитат Северната част на Австралия, южната на Нова Гвинея
Приблизителен размер до 4 см
Минимален размер на аквариума 60 см
Изисквания, температура 22 - 30 °C
Изисквания, обща твърдост 5 - 12 °
Изисквания, pH 5,2 - 7,5
Тип вода сладка
Ниво на трудност трудно


Видът е описан от Майнкен (Meinken), 1974

Iriatherina werneri е била описана за първи път от Майнкен през 1974 г. и е единственият екземпляр от този вид. Iriatherina werneri е описана за първи път от Майнкен през 1974 г. и бързо става популярна аквариумна рибка в Австралия. Ентусиастите в хобито познават вида от много години,поради лесното му отглеждане в стандартни аквариумни условия. Той се отглежда най-добре във видови аквариуми или в съжителство с други дребни атерини, като например Pseudomugil gertrudae или Pseudomugil tenellus.
Развъден аквариум за този вид рибка се прави лесно. Не е трудно определянето коя риба е готова за чифтосване – това зависи от периода на годината. Много акваристи срещат трудности при захранването и отглеждането на малките, като това е основното предизвикателство при размножаването на вида.

Описание

Iriatherina werneri достигна максимален размери 5 см., но много често са по-малки от 3 см. Зрелите самци имат две гръбни перки, като първата е с овална форма, докато втората е по-издължена и нишковидна. Аналните плавници са удължени по подобен начин. Тялото на тези рибки е стройно, странично сплескано и оцветено основно сребристо металически цвят с едва забележими вертикални линии. Гръбната, аналната и коремната перки са с червеникав до светлокафяв цвят. Опашната перка е силно разклонена, прозрачна и по ръбовете е наситена с червени багри. Наблюдават се също така и видими разлики във формата на опашката и окраската при някои мъжки екземпляри от различните локации - някои са с тесни и високи, подобни на платно, първи гръбни перки, докато при други тази перка е по-малка и по-широка. Женските бледнеят в сравнение със самците, но пък за сметка на това опашните им перки са украсени с розов ръб, а аналната и коремните перки са с черни. Окраската им в дивата природа е много по-наситена. отколкото може да се наблюдава в аквариум. Екземплярите, открити в Нова Гвинея, обикновено са по-тъмни от австралийските си събратя. Вариант с жълта окраска по перките е бил открит в Миал Крийк, приток на река Емблий в северен Куинсленд. След улавянето му било установено, че жълтата окраска се губи след известен период от време, прекаран в аквариум. Поради този факт можем да приемем, че цветът в случая е придобит благодарение на нещо, срещащо се в околната среда в дадения участък и не е естествната окраска на тези атерини от този участък.

Местоживеене и екология

Iriatherina werneri първоначално е открита в оризищата, намиращи се в покрайнините на град Мерауки в Западна Папуа от германските акваристи Артур Вернер и Ерик Фреч през 1973 г. Горе-долу по същото време служител на Риболовното стопанство на Папуа Нова Гвинея също събира екземпляри от Папуанската страна на границата.
В Нова Гвинея са открити в близост до бреговата линия, между реките Мерауки и Флай. В Австралия този вид първоначално е открит в река Ярдин, намираща се на полуостров Кейп Йорк през 1978 г.. По-късни проучвания покзват, че видът е много разпространен на полуострова, както и в реките Арчър, Колман, Едуард, Ембий, Хармър, Холройд, Олив, Уотсън и Уенлок, а също и в други области в Кейп Йорк, като например регионите Кейп Гренвил и Джаки-Джаки Крийк. Събрани са екземпляри и от блатата Арафура и реките Брит и Ливъпул в Северната територия. Предполага се, че се среща и в почти всички речни системи около залива Карпентария.
Iriatherina werneri се срещат главно в чисти бавно течащи потоци и водни площи с изобилна растителност като блата и лагуни. Обитават силно обраслите с растителност области на лагуните и потоците с дълбочина от 0,5 до 1,25 м., както и в открити води, но в близост до растителността. Може да се наблюдава как малки групи от женски индивиди и малките им се движат бавно във водата, докато зрелите самци плуват около тях и ги пазят. Температурните граници, в които живеят тези рибки, са от 22° до 30° C , а pH варира между 5,2 и 7,5.
В аквариумни условия Iriatherina werneri изискват малко повече внимание от останалите атерини. Най-добре е да са в група от най-малко 5 индивида и минимални размери на аквариума от 55 литра. Могат да се отглеждат и развъждат при условията, необходими за по голямата част от аквариумните риби. Най-добри резултати се постигнат при температура на водата 23-28°C и pH 6,0-7,0, както и при твърдост на водата от 10 до 70 ppm (mg/L).

В аквариумни условия Iriatherina werneri изискват малко повече внимание от останалите атерини. Най-добре е да са в група от най-малко 5 индивида и минимални размери на аквариума от 55 литра.

Развъждане

Могат да се отглеждат и развъждат при условията, необходими за по голямата част от аквариумните риби. Най-добри резултати се постигнат при температура на водата 23-28°C и pH 6,0-7,0, както и при твърдост на водата от 10 до 70 ppm (mg/L).
Iriatherina werneri са яйцеполагащи, което значи, че хвърлят хайвера си по цялото дъно. Най-добре е да приготвите отделен развъден аквариум, около 40-50 литра. Подберете подходящи риби, като седмица преди това ги захранвайте с жива храна (дафня, новоизлюпена артемия). Едно ято от 2 мъжки и 6 женски например е чудесна комбинация, но не и задължителна. Все пак гледайте да има поне по две женски на един самец. Преместете ги в развъдния аквариум, чието дъно трябва да е покрито с растения, където да хвърлят яйцата си без възможност после да ги изядат. Явански мъх и Наяс например вършат прекрасна работа. Разбира се и с други дребнолистни растения също не би трябвало да е проблем. Целта е след хвърлянето на хайвера да не бъде достигнат от родителите. Нека температурата на водата в развъдния аквариум да е с около 2 градуса по-топла. Това, в комбинацията със захранването с жива храна стимулира почти всички аквариумни рибки. Ако рибите са готови ще видите че мъжкарите започват да се ежат на женските, и да се мъчат да ги закарат към по-гъстата част на растенията. Хвърлянето обикновенно се извършва рано сутрин с първите лъчи на слънцето. След хвърлянето родителите се преместват отново. При спазването на тези условия не би трябвало да има проблеми дотук. За съжаление при Iriatherina werneri трудното започват след излюпването им. Новоизлюпените са много малки и с много малка уста. Задължително трябва да им осигурите дребна храна. Инфузорията е задължителна. Sera micron и JBL NobilFluid също може да им се дава, но резултатите не са толкова добри и смъртноста е огромна. Необходима е и лека аерация, а хигиената трябва да е безупречна.

ТУК можете да видите дневниците на Бернд Юнг който споделя опита си с развъждането на тези риби. Описва три различни начина, както и  резултатите от тях с подробности.

Vielen Dank Bernd Jung!

 

Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.


Тук можете да оставите своя коментар, който ще се вижда по-долу след одобрение от член на екипа.

Коментар:


Автор:



Потребител Дата Коментар