 |
Melanotaenia irianjaya
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Melanotaenia irianjaya |
| Популярно име | Меланотения ирианджая |
| Група | Атерини (rainbow fish) |
| Семейство | Меланотении (Melanotaeniidae) |
| Местообитание, хабитат | Речните системи на залива Бинтуни, полуостров Бомберай - Индонезия |
| Приблизителен размер | До 12 см |
| Минимален размер на аквариума | 120 см |
| Изисквания, температура | 23 - 28 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 6 - 16 ° |
| Изисквания, pH | 6,3 - 7,8 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | лесно |
Видът е описан от Алън (Allen), 1985
Описание
Melanotaenia irianjaya е с бледоморав цвят на тялото, като люспите са огледални. Има тясна синкава странична лента, която е се вижда най-ясно в средната част на тялото. Гръбната и аналната перки са червеникави с тесни бели кантове. Опашката е червеникава на цвят с черни кантове.
Този вид Меланотениа има по-издължени прешлени в средната част на гръбната и аналната перка в сравнение с останалите прешлени на перките – черта, характерна за рода Glossolepis. Самците могат да достигнат максимален размер от 12см, а самките достигат до около 10 см. За разлика от повечето атерини, при самците от този вид липсват ясно изразените издължения на задните гръбни и анални перки. Мъжките индивиди са по-ярки на цвят, с по-големи размери и по-едри тела от женските.
Разпространение и местоживеене
Melanotaenia irianjaya е уловена за пръв път от Джералд Алън и Хейко Блехер през 1982 г. Срещат се главно в речните системи и потоците, вливащи се в залива Бинтуни, Западна Папуа. Видът също така обитава и полуостров Бомберай, който се намира южно от Вогелпоп след залива Бинтуни в Индонезия (о-в Нова Гвинея).
Интерактивна карта на местообитанието.
Хабитатът им обхваща потоци в дъждовната гора с вода със средна мътност, които при преминаването си към, по-равен терен се избистрят. Течениоето на тези потоци е със средна скорост. Температура е в границите между 27 и 28 °C, а pH - между 7,3 и 7,8. Рибите се срещат в области със сравнително бедна растителност и пясъчно дъно, често в близост до потопени клони.
Интересно
Живи екземпляри са уловени от Хейко Блехер през 1982 година и разпространени в хобито през 1983 година.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
