Tanganicodus irsacae
Танганикодус ирсаке



Латинско име Tanganicodus irsacae
Популярно име Танганикодус ирсаке
Група Цихлиди от ез. Танганайка
Семейство Цихлиди (Cichlidae)
Местообитание, хабитат ез. Танганайка, Африка
Приблизителен размер 7 см
Минимален размер на аквариума 120 л
Изисквания, температура 24 - 27 °C
Изисквания, обща твърдост 15 - 20 °
Изисквания, pH 8,5 - 9,2
Тип вода сладка
Ниво на трудност средно


Видът е описан от Пол (Poll), 1950

Описание

Tanganicodus irsacae е типичен представител на групата на танганийските “попчета”. Тялото е странично сплескано, по-високо в предната част. Устата е разположена в долната част на главата и е по-изострена, отколкото на другите представители на групата. Тялото е светло кафяво до мръсно жълто, като има 6-7 по-светли вертикални ивици. Най-общо казано окраската им е по-светла от тази на останалите танганийски “попчета”. Очите са разположени високо в горната част на главата. Гърбът и главата са осеяни с ярко сини точки. Опашната перка има син до бял кант, който на самия ръб преминава в кафяво, а в средата й се вижда малка тъмна точка. Между мъжките и женските почти няма разлика, особено при младите риби. Мъжките са малко по-големи, имат повече яйчени петна по аналната перка, както и по-издължени коремни перки.
На дължина достигат до 7 см.
Популациите от различни локации се различават по окраската – някои са по-светли, а други – по-тъмни.
Заедно с родовете Eretmodus и Spatodus формират групата Eretmodine, наричани по-често танганийски попчета.
При тези риби плавателният мехур е закърнял, което е причина за специфичният им “подскачащ” начин на придвижване по дъното и камъните.

Разпространение

Tanganicodus irsacae се срещат на свобода само в крайбрежните скалисти райони на езерото Танганайка.
Обитават най-плитката зона на езерото на дълбочина до един метър, където заради тънкия слой вода до скалите достига много слънчева светлина и това способства растежа на водораслите и на различните ракообразни и ларви на насекоми в тях, които са основната храна на тези рибки.
През по-голямата част от времето те буквално “лежат” върху скалите в плитките води покрай брега на езерото.



Хранене

В езерото се хранят основно с водорасли, които остъргват от скалите в прибойната зона, както и с дребни ракообразни и ларви на насекоми, които поемат заедно с водораслите. За разлика от останалите попчета, танганикодусте са всеядни и животинските белтъчини представляват голяма част от диетата им.
Формата на тялото им и разположението на устата в долната част на главата им позволяват да стоят успоредно на скалите, докато се хранят, което намалява риска от това да бъдат отнесени от вълните. При отглеждане в аквариум основната част от диетата им трябва да е съставена от жива и замразена храна. След като са се адаптирали, могат да поемат и суха храна.
Препоръчително е да се хранят често и на малки порции (2-5 пъти на ден), вместо веднъж дневно да им се дава по-голямо количество храна.

Отглеждане и поведение

Районите, които обитават, са изключително богати на разтворен във водата кислород, като акваристите, отглеждащи “попчета” от Танганайка, трябва да се погрижат да им осигурят това и в изкуствена среда. Тези рибки са невероятно чувствителни към качествата на водата и към нивото на кислород и азотни съединения, разтворени в нея. Затова филтрацията трябва да е много добра, а в аквариума да има създадено много силно течение.
Ежеседмичната смяна на вода е задължителна, но се препоръчват по-малки смени (15%) на всеки два дни.
Аквариумът трябва да предлага множество укрития, както и много на брой плоски повърхности, върху които рибките да лежат и от които да се хранят. Подходящо е използването на високи купчини от камъни, които да стигат почти до повърхността на водата, за да могат “попчетата” да са там, където кислородът е най-много и където те ще се чувстват най-добре. При подреждането на такава купчина обаче трябва да сте много внимателни, защото едно падане на камъните от нея може да доведе до спукване на стъклото на аквариума. Трябва също да се вземе предвид и теглото на камъните и ако се налага, под тях да се постави подходяща подложка.
Дъното на аквариума трябва да е покрито с пясък.
Tanganicodus irsacae са много агресивни рибки. Проявяват силна агресия прямо представители на собствения си вид, както и спрямо други рибки, по-дребни от тях.
Не защитават постоянна територия.
Тези рибки оформят устойчиви двойки. След формиране на двойката агресия между мъжкия и женската се наблюдава рядко. Препоръчително е Tanganicodus irsacae да се отглеждат само по двойки или по една рибка в аквариум.
Не желателно да се гледат заедно с други танганийски попчета.

Размножаване

Tanganicodus irsacae са устомътещи риби – женските снасят яйцата си, като след това ги мътят в продължение на около 3 седмици в устата си.
За да се размножаваат най-успешно, водата трябва да е доста алкална (pH 8,8 – 9,0) и твърда (14 – 20 °), а температурата да е между 26 и 28 °C.
Женската подбира плосък камък. По време на снасянето мъжкият поднася аналната си перка пред устата на женската и изпуска сперма, докато тя лапа снесените вече яйца, които са между 10 и 30 на брой. Така се оплождат яйцата, вече намиращи се в устата на женската. Целият процес много прилича на танц (виж видеото в края).
Специфичното при тези рибки е, че не само женската “мъти” яйцата – След 10 – 12 дни женската започва да прави всичко възможно, за да привлече вниманието на мъжкия. Когато това стане, тя нежно му прехвърля личинките, той ги поема в устата си, където те остават още 7 – 10 дни. Обикновено към момента, в който бащата пускат малките навън, са останали не повече от 5 - 6. След това родителите ги игнорират напълно, но за да осигурите оцеляването им, е добре да ги отделите.
След отделянето им малките могат да бъдат захранени с новоизлюпена артемия или подходяща суха храна, която трябва да потъва до дъното. Препоръчително е да бъдат хранени вечер.

Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.


Тук можете да оставите своя коментар, който ще се вижда по-долу след одобрение от член на екипа.

Коментар:


Автор:



Потребител Дата Коментар