 |
Tropheus brichardi
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Tropheus brichardi |
| Популярно име | Трофеус брихарди |
| Група | Цихлиди от ез. Танганайка |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | ез. Танганайка, Африка |
| Приблизителен размер | 12 см |
| Минимален размер на аквариума | 350 л |
| Изисквания, температура | 25 - 26 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 15 - 20 ° |
| Изисквания, pH | 8,5 - 9,2 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | трудно |
Tropheus brichardi
(Трофеус брихарди)
Нелисен и Тис ван ден Оденерде (Nelissen, Thys van den Audenaerde) 1975
Описание
Tr. brichardi има масивна, заоблена глава с уста, разположена в долната й част. Тялото е странично сплескано със светло до тъмно кафяв цвят, каквито са и плавниците. При някои цветни вариации могат да се наблюдават бели или жълтеникави петна или ивици в различни части на тялото. Ако Трофеус брихарди се отглежда в добри условия, ирисът на окото е с наситено син цвят. Максималният размер е около 12 см. Не се наблюдява полов диморфизъм.
Разпространение
Tr. brichardi се срещат на свобода само в крайбрежните скалисти райони на езерото Танганайка, най-вече по северозападния бряг в Бурунди, по западния в Конго и на изток в Танзания. Живеят на дълбочина между 2 и 5 метра.
Карта на разрпостранението на трофеусите в ез. Танганайка.
Географски вариации (разновидности)
Видът Tr. brichardi има множество географски разновидности, някои от които са:
|
Tropheus brichardi (Bulu Point) Среща се в района на Булу пойнт, Танзания. |
Tropheus brichardi (Cape Tembwe) Среща се в района на нос Тембве, Конго. |
|
Tropheus brichardi (Kabimba) Синоним: Canary Cheek. Среща се в района на Кабимба, Конго |
Tropheus brichardi (Karilani) Среща се в района на о-в Кариални, Танзания. |
|
Tropheus brichardi (Kipili) Среща се в района на Кипили, Танзания. |
Tropheus brichardi (Malagarasi) Синоним: "Зелена забрадка" (Green Wimple). Среща се по източния бряг в Танзания. Носи името на град Малагараси, който не е на самото езеро, но е сборен пункт за събиране на трофеуси. |
|
Tropheus brichardi (Moliro) Среща се в района на Молиро, Конго. |
Tropheus brichardi (Mtosi) Среща се в района на Мтоси, Танзания. |
|
Tropheus brichardi (Mvuna) Среща се в района на о-в Мвуна, Танзания. |
Tropheus brichardi (Namansi) Синоним: Fiery fry заради червения цвят на малките. Среща се в района на Наманси, Танзания. |
|
Tropheus brichardi (Nyanza-Lac) Синоним: "Шоколадено брихарди". Среща се в района на Нянза-Лак в Бурунди. |
Tropheus brichardi (Ujiji) Синоним: "Катонга" (Katonga). Среща се в района на Уджиджи, Танзания. |
|
Tropheus brichardi (Ulwile) Среща се в района на о-в Улвиле, Танзания. |
|
Хранене
Хранят се предимно с растителна храна, като си набавят животински белтъчини от погълнати заедно с водораслите ракообразни и ларви на насекоми. Това трябва да е и основната им диета при отглеждане в аквариум – сухи храни на растителна основа, разнообразени с животински белтъчини, но не по-често от един-два пъти седмично.
Специфичното разположение и форма на устата позволяват на трофеусите да се хранят в прибойната зона на езерото, докато тялото им е почти успоредно на скалите, върху които търсят водорасли и други източници на храна.
Отглеждане
Районите, които обитават, са богати на разтворен във водата кислород, като акваристите, отглеждащи трофеуси, трябва да се погрижат да им осигурят това и в изкуствена среда. Смяната на около 1/3 от водата веднъж седмично и интензивната механична и биологична филтрация са важни за доброто здраве на вашите трофеуси. Необходим е минимален дебит на филтрите 5-6 пъти обема на аквариума в час плюс достатъчен обем на филтриращите материали.
Трофеусите могат да живеят доста дълго – в добри условия и при правилно отглеждане достигат 13-14 годишна възраст.
Поради риска от кръстосване и повишена агресия не е желателно да се отглеждат в един аквариум различни географски вариации на един и същ вид трофеуси.
Поведение
В Танганайка Tr. brichardi са в остра конкуренция помежду си за територия, храна и сексуални партньори, което определя и силно изразената им вътревидова агресия. Точно поради тази причина е препоръчително Tr. brichardi да се отглеждат в аквариум на големи групи от по над 10-12 рибки с по-голям брой женски, отколкото мъжки, като им се осигури достатъчно пространство – минималните размери на аквариум за трофеуси са около 300-350 литра. При такъв брой риби агресията силно намалява, като освен това се и разпределя между повече индивиди и рискът от наранявания и смърт е минимален.
Tr. brichardi са силно териториални, но за разлика от представителите на комплекса moori, не образуват строга йерархия в групата.
Размножаване
Tr. brichardi са устомътещи риби – женските снасят яйцата си, като след това ги мътят в продължение на около 3 седмици в устата си. По време на снасянето мъжкият поднася аналния си плавник пред устата на женската и изпуска сперма, докато тя лапа снесените вече яйца. Така се оплождат яйцата, вече намиращи се в устата на женската. Целият процес много прилича на танц.
Трофеусите (в това число и Tr. brichardi ) снасят по малко яйца – 5-6, в редки случаи малко над 10. За сметка на това размерът на яйцата е много голям в сравнение с размерите на самите рибки, а малките са добре оформени и напълно готови да бъдат самостоятелни. В края на инкубацията женската започва да поема частици храна в устата си, където са малките, като по този начин осигурява захранването им.
В аквариумни условия понякога се прибягва до изваждането на яйцата или малките от устата на майката и преместването им в специално изработен за целта инкубатор. В този случай е добре младите женски да бъдат оставени няколко пъти да износят изцяло поколението си, като чак след това акваристът прибегне до “изтръскване”, както често е наричано изваждането на яйцата.
| Потребител | Дата | Коментар |
