Други > Фоторепортажи

МЕКСИКО - ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

<< < (2/11) > >>

Kratun:
И какво общо има Мачу Пикчу с Мексико?!
Може би, колкото инките с маите.

tomatomov197:
  Е , опитах да се избъзикам с Читчен итца .  Каквото и да значи .

Виолета:
Бъди сигурен, че Стас ще ни обясни.  ;)

Stas:
Засега пиша с малко закъснение, защото програмата е доста богата и не ми остава много време и сили за писане. Ще пиша от Мексико колкото мога, а ще го довърша от България явно.

Stas:
2. ТЕОТИУАКАН

В хотела закуската не беше безкрайно богата като разнообразие, но абсолютно всичко беше много вкусно! Нямаше люто. Закусих набързо, защото се бях замотал в стаята преди закуска и часът за търгване наближаваше.
 
В 9:00 се качихме на автобусчето в комплект с екскурзовода Пако и неговия помощник Анхел.
 
20 ноември в Мексико е национален празник – 100 години от революцията. Не знам какво точно значеше това, но знам, че поради тази причина музеите и обектите, които имахме по програма, не работеха. Поради това екскурзоводът реши да разместим днешния и следващия ден, така че се падаше да посетим пирамидите близо до Мексико Сити и по пътя още няколко места.
 
Няколко думи за столицата на Мексико, които ни разказа по пътя Пако. Понастоящем Мексико сити с предградията се води най-големият град в света с население от 30 млн. души. Градът има проблеми с водата и тя не е годна за пиене. Все пак с нея можем спокойно да си мием зъбите и да се къпем.
 
През 1980 г. френски инженери дошли да консултират държавата за строеж на метро. Установили, че на това място не може да се направи метро поради многото подземни води – всеки прокопан тунел се пълнел с вода. Мексиканските инженери обаче били много упорити и все пак успели да построят 200 км релси за 30 години. Някъде пресушавали блата, някъде минавали над земята, но метро построили! И сега това е най-удобният транспорт в този огромен град. Срещу 3 песо (0,36 лв.) можете да отидете където си поискате по цялото двестакилометрово трасе. С 4,5 млн. леки автомобила придвижването с кола е наистина мъчение.
 
По отношение на доходите – в Мексико има минимална надница, под която не могат да ви плащат. Това е 60 песо (7,20 лв.). С такъв доход, разбира се, е невъзможно да се живее. Попитах веднага колко е нормалният доход – 150 песо (18 лв.) на ден. Работи се 6 дни седмично. Има и по-добре платени професии – сетих се да проверя за лекарите. Оказа се, че разликата между общопрактикуващ лекар и специалист е голяма. Първите получават около 10000 песос на месец, а вторите са на преглед – един преглед струва около 1200 песос. Наистина, като се замисли човек за преглед при специалист можеш да платиш цяла заплата! Работещите на договор с постоянна месторабота са здравноосигурени, така че при тях проблемът със заплащането на лекарските услуги не стои.
 
Приказвайки си стигнахме до първото място – Площадът на трите култури. Слънцето греше точно срещу нас, така че снимката е меко казано лоша.

 
Накратко – това е важно място за мексиканците. Тук е имало храм на ацтеките – първата култура. През 1521 г. Кортес е започнал война с тях и през 1531 г. ги е победил. Францисканците веднага са построили първата църква на това място и училище за пеене – втората култура. Третата култура е съвременната – построени са множество сгради около църквата.
 
Групата ни се състоеше от 10 човека + придружител от туристическата агенция. Запознахме се – аз от София и другите софиянци –Жоро, Наталия и Наталия. Силвия и Венци от Русе. Вальо от Пловдив, Бисер, Нина и Миго от Варна. Ръководител ни беше Пепа. Сега като си знаехме имената имахме и пълната свобода да сформираме колектив!
 
По пътя за Теотиуакан спряхме на едно свещено за мексиканците място: Базилика де Гуадалупе.
 
През 1531 година, на 9 декември, един човек на име Хуан Диего получил видение – явила му се красива жена. Попитал я коя е и тя му отговорила: „Аз съм Светата Майка.“
 

 
Той не повярвал, но на другия ден отново му се явила и той побързал да сподели с приятелите си, че е видял Дева Мария. Те му се изсмели и му казали, че сигурно е луд и ако наистина е видял Дева Мария, то трябва да го докаже, иначе ще му забият пирон право в челото. На следващия ден отново му се явила и той побързал да се скрие, но тя веднага казала: „Аз съм Светата Майка и знам всичко, не можеш да се скриеш!“.  Той й обяснил, че неговите приятели не му вярват и искат доказателство, иначе ще го убият. Така на 12.12.1531 г. той получил своето доказателство – кастилски рози, каквито не растели на това място.

 
Отишъл при приятелите си и им показал доказателтвото, дадено му от Пресветата Дева и те се учудили и повярвали. Такава е легендата. Тогава на това място построили църква. Църквата е кръстена „Базилика де Гуаделупе“ – на родния град на Кортес. Девата от Гуаделупе всъщност е точно Дева Мария.
 
Построената на хълма църква е първата от комплекса. Там не са допускани непокръстени индианци. До нея се стига по добро количество стълби.
 
 

 
Следващата църква е ниско долу и към нея има построени жилища за монасите. Църквата е опасно наклонена (като кулата в Пиза) и там е рисковано да влизат много хора накуп.
 

 

 
Вдясно се намира и Храмът на Извора. Там е имало изворче, на което индианците са се къпели голи. Понеже християнските монаси не приемали такова поведение, построили на това място един храм, в който да се къпят на закрито... Изворът обаче пресъхнал. Понастоящем в този храм се правят кръщенета.
 

 
Третата и последна църква е построена е през 1985 г., когато папата е посетил това място. Интересна модерна форма и огромен размер.
 

 
Вярващите ходят на колене, за да присъстват на службата в църквата.
 

 

 
Там също се правят и много кръщенета, дават се причастия и се отслужват литургии.
 

 
Помощникът на нашия водач постоянно броеше хората в групата. По едно време кривнах встрани да поснимам и той веднага се залепи за мен. Сигурността ни беше в неговите ръце и той си вършеше отлично работата. След като се събрахме всички, се отправихме към автобусчето.
 

 
Поехме по най-дългата улица в града (57 км) и излязохме в североизточна посока към магистралата за Теотиуакан. Платените пътища били скъпи – 1 песо на километър (0,12 лв.). Всъщност май наистина не е евтино, но зависи колко струва бензинът. Веднага попитах. Цената на по-добрия бензин е 10,5 песо (1,26 лв.), на дизела е 9 песо (1,08 лв.) и на обикновения бензин 8 песо (0,96 лв.). Явно едното компенсира другото.
 
Разстоянието до бедното градче Теотиуакан е 48 км. По пътя нямаше нищо интересно, ако не броим екзотичните за нас растения.

 
Пристигнахме в гр. Теотиуакан и първата работа на екскурзовода беше да ни заведе в един голям магазин с цех към него за производство на маски. Би било досадно в общия случай, но се оказа, че тук научихме интересни неща.
 

 

 
Първото нещо, което ни показаха са огромните растения алое – с височината на човешки ръст. Един от местните ни демонстрира за какво се използва алоето.
 

 

 
За да стане толкова голямо растението са нужни около 10 години. След това му отрязват сърцевината и след няколко дни растението започва да отделя по 3 литра изключително богат на протеини сок всеки ден. Това продължава 6 месеца. Отрязаният връх/сърцевина се изполва като фуния или по-скоро огромна сламка, с която засмукват и събират този сок. От него чрез ферментация се получава текила. Също така от листата на алоето се прави хартия (нещо като пергамент). Демонстрираха ни как като се разтрие сърцевината започва да се разпенва – за производство на шампоани и козметика. Връхчето се използва за игла с конец, който е доста здрав. От тези конци се правят различни аксесоари, а даже и дрехи.

 
Следващата демонстрация беше на камъни. За различни видове маски и сувенири се използва основа от обсидиан (вулканично стъкло). Обсидианът може да е различен по вид – черен, кафяв, златист, сребрист... Други интересни сувенири се правят от аквамарин и различни цветове кварц.
 

 

 

 

 
Маската на бога на Слънцето се прави ръчно в продължение на 15 дни. Цената, която обявиха е 1500 долара, но съм абсолютно убеден, че това е тройно на сумата, която би струвала след пазарлък.
 

 
Влизаме в магазина...
 

 

 
Вътре в магазина ни почерпиха с ферментирал сок от алое с 5% алкохолно съдържание. Не ми хареса. След това дадоха за дегустация и други алкохолни напитки, получени от същото растение, но тях не опитах.
 

 
Докато чакахме всички да излязат, се загледах в една голяма маска. Изглеждаше внушително. На гърба обаче имаше етикет – 75 000 песос! Има-няма 6250 долара.
 

 
Тръгваме и ... отново кактусите по пътя.
 

 
Преминаваме към съществената част. Началото на град Теотиуакан е някъде около 200 г. пр.н.е. Индианско племе, живяло в южната част на днешния Мексико Сити, е било сполетяно от изригване на вулкан, вследствие на което всичките им домове са били разрушени. Тогава те тръгнали да търсят ново място, на което да не са подложени на подобни бедствия. Намерили го и построили най-големия за времето си град в Америка – Теотиуакан. Неговото население е било 250 000 души – огромно за онова време и най-голямото за предколумбовата епоха на Америка.
 

 
Градът е построен с план и в типичен стил съгласно всички религиозни правила на индианците, които впоследствие се нарекли теотиуаканци. Трудно е да бъдат причислени към някоя от по-известните групи като ацтеки, олмеки или толтеки... Имат си собствено име по това на града, в който са живели.
 

 

 
Жилищата са били без прозорци заради силния вятър.
 
Дворец на Ягуара и дворец на Папагала... Красиви запазени автентични рисунки.
 

 

 
Излизаме от жилищната част в северния край на града и попадаме на просторен площад.
 

 
Първата пирамида, която виждаме в Мексико, е именно тук.
 

 
Пирамидата на Луната започва от около 2310 м надморска височина (според GPS-а) и е висока 43 метра. В основата е 120 х 150 м. Пред нея има олтар за жертвоприношения.
 
Площадът е заграден с по-ниски пирамидоподобни сгради.
 

 
От пирамидата на Луната тръгва улицата на мъртвите, която е дълга 2,5 км.
 

 
Някъде по средата на улицата вляво е разположена и пирамидата на главния бог, почитан от теотиуаканците – бога на Слънцето.
 

 
Пирамидата на Слънцето е била висока 77 метра според екскурзовода, но понастоящем е 63. Въпреки това е най-високата в Мексико. Всъщност единствената по-висока пирамида в света е Хеопсовата. Разликата във височината Пако обясни с това, че преди е имало отгоре „къща от злато“. В основата си пирамидата е 222 х 225 м.
 

 
По-голямата част от групата решихме, че няма начин да не се качим на върха. Изглежда малко сташно, но след като и нашият екскурзовод тръгна да се качва, значи нямаше нищо притеснително.
 

 

 
Пирамидата има тераси през известен интервал –това са различните етапи от строежа й. Изчислено е, че в нея има един милион кубически метра материал. За да се построи са били необходими 10 000 работника за период от около 10 години.
 
В крайна сметка стигнахме върха. Открива се обширна гледка във всички посоки. От тук се вижда добре улицата на мъртвите отначалото до самия й край при Цитаделата, до която не се предвиждаше да ходим –това е Дворецът на Quetzalpapalotl (не мога да го напиша на български – може би Кетцалпапалотл) или Дворецът на тигрите.
 

 
На върха има малка метална точка, която се явява геометрическият център на пирамидата. Задържане на пръста около 30 сек върху точката, както и 1 минута обръщане с отворени ръце към слънцето, ни зарежда с енергия според Пако.
 

 
Тук продължихме един разговор, който започнахме преди изкачването. Защо всъщност е изчезнала тази цивилизация толкова загадъчно? Съществуват точно три теории:
 
I версия. Поради голямото си население и изсичането и неразумното използване на дървесината, теотиуаканците са изменили климата, стигнало се е до недостиг на вода и храна и поради това са изчезнали.
 
II версия. Племена от север са ги тормозели постоянно и са ги нападали и ограбвали. В един момент им е дошло много и са се махнали от тук.
 
III версия.С развитието на обществото в града са се появили разслоения и разногласия. Възникнала е и политиката. С поколенията разногласията са се задълбочили и са довели до вътрешни вражди и даже до война, която е довела до самоунищожаването на племето.
 
Коя точно теория е вярна никой не може да каже. Има само предположения.
 
Основата на Пирамидата на Слънцето е разположена на 2300 м надморска височина според уреда. Тук веднага се забелязва, че улицата на мъртвите има денивелация около 10 м към Пирамидата на Слънцето. Архитектите на града са изградили сериозни хидропонни системи и този наклон е позволявал през дъждовния период, когато е имало обилни валежи, водата да се събира. В резервоарите даже са отглеждани и риби, според намерените вкаменелости. Всъщност сега местността е пустинна, но когато градът е бил в разцвета си това съвсем не е било така. Имало е много дивеч, вода, риба, дървета... За да бъде приет нов жител на града е трябвало да донесе нещо, което да е от полза – примерно някакви животни. Поради всичко това предположението, че липсата на вода и храна е довела до гибелта на Теотиуакан, е нереално според Пако.
 
Силата на града също е била голяма. При такова население е имало и много войни. В крайна сметка нашият екскурзовод предполага, че възникването на политиката в Теотиуакан е довела до неговия упадък и гибел.
 
След като разгледахме толкова важния за историята на района град, пътьом хапнахме в мексикански ресторант с програма – индиански танци и мексиканска музика.

 

 

 

 
Прибрахме се в хотела в Мексико Сити и всеки използва вечерта по свое усмотрение. Аз и Вальо се отправихме към парка Chapultepec, който в този празничен за мексиканците ден се оказа затворен!!! Помотахме се по улиците, поснимах и се прибрахме в хотела.
 
Улицата пред хотела:
 

 
И булеварда, водещ към парка:
 

 

 
Следващият ден ни очакваше обиколка на столицата на Мексико.

Навигация

[0] Индекс на публикациите

[#] Следваща страница

[*] Предишна страница

Преминаване към пълната версия