Автор Тема: Водния Зюмбюл-за и против  (Прочетено 7962 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 713
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Водния Зюмбюл-за и против
« : четвъртък, 12 март 2009 г., 20:04 ч. »
Поинтересувах се от някои неща свързани с растенията и ползата от тях. Питах се дали някои от растенията са полезни за нас или нещо което е свързано с нашата дейност , и да се отнася за живота ни, и отговорът е - “да!”, наистина растенията са полезни. По този случай открих един много интересен материал за растението -  “Водна чума”, с което се надявам, тази интригуваща статия, да бъде полезна и едновременно с това, и интересна за всички вас!!! Четете внимателно и следете да разберете какво “чудо” е ” Водната чума”!!! Настина е растение, което притежава изумителни свойства!

Сега към темата:

До преди време, на водния зюмбюл (Eichornia crassipes) се е гледало като на едно плаващо растение, което е може да се вкорени в безстопанствени земи и се е смятало от всички като особено вредно в тропическите страни. Там то се развива толкова буйно, че задръства помпените инсталации и напоителните канали, ускорява изпарението на водата и пречи на речното плаване. Тъй като не дава възможност свободно да се изтичат водите, то предизвиква силни наводнения. Освен това буйно израстващите растения улесняват разпространението на различни болестотворни бактерии.



Река Конго в Африка и някои нейни притоци били нападнати от растението, донесено край реката през 50 - те години от един бразилски мисионер. Милионите му цветове започнали да се закачват по перките и кормилата и да пречат на речната навигация. Всички опити да се унищожи водният зюмбюл останали напразни. Това дало повод на изследователите да проучат свойствата на растението.



Вследствие на тези проучвания днес е известно, че водният зюмбюл дава годишно сто тона биомаса на хектар, а листата му имат високо съдържание на протеини. Опитите, извършени във Франция при оранжерийни условия в Института за агрономически изследвания, показали съдържание на протеин 34 % . Това се дължи на микрогъба, която се развива в корените и натрупва фосфор, и на една фотосинтетична бактерия, който образува цели колонии в определени части на листата и задържа азота от въздуха.

Ако изстискаме листата на водния зюмбюл, се получава нещо като протеинов концентрат, който може да служи за храна на домашните птици и дребния добитък, както и за суровина за бирената мая. Този концентрат служи и за биосинтезата на синьо - зелените водорасли, които могат да се прибавят към храната, особено в храната на децата, тъй като тези водорасли са твърде богати на витамин B12 и витамин А и имат значително количество протеин.

Но това не е всичко! След като листата на водният зюмбюл се изстискат, отпадъците могат да се използват като гориво или за получаване на метан. От един килограм суха маса учените получили при темепература 36 градуса 350 до 411 литра ” биогаз”, съдържащ около 60 % метан. Един хектар воден зюмбюл може да даде 154 тона годишно, или 35 100 куб. метра метан. Ако биомасата ферментира в присъствието на кадмий и никел, метанът може да се увеличи до 90 %. Индийските селяни край Мадрас вече се ползват от тази възможност и увеличават храната си и горивото, без да увеличават разходите си и без да вредят на околната среда.



Плаващото растение има и други полезни свойства! То може да абсорбира опасни метали и съединения като олово, кадмий, фенол, никел или живак. Един хектар воден зюмбюл само за 96 часа може да прочисти 2 милиона литра замърсена вода.

Що се отнася до кадмия и фенола, учени от университет в щата Охайо проучват свойството на водния зюмбюл да разлага и елиминира и тези две токсични съставки. По - голямата част от кадмия се концентрира в корените и само една малка част в листата на растението. Дори когато е потопено в друга течност, растението не изхвърля този метал.

Водният зюмбюл не се използва само в топлите страни. Проучванията показват, че той се прилага за тези цели и при по - суров климат, при условие, че през зимата растенията се отглеждат в оранжерии.

Комбинирайки водния зюмбюл, ефикасен при умерен климат от април до ноември, с водна леща и спиродела, които да го заместват от декември до март, изследователите постигнали в лагуна от 2 хектара, в която ежедневно се изливат 475 куб. метра замърсена вода, 90 % намаление на плаващите частици, 72 % намаление на азота и 56 % на фосфора. Така че при благоприятни условия един хектар воден зюмбюл ще бъде достатъчен, за да се прочистят замърсените води на селище около 800 жители.

Ще се намерят ли при това положение все още хора, коита да считат водния зюмбюл за вредно растение?!.


Неактивен Boby_

  • Цихлидиот
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 3 635
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
    • Моите аквариуми - описание, снимки и история.
Отг: Водния Зюмбюл-за и против
« Отговор #1 : четвъртък, 12 март 2009 г., 20:35 ч. »
Ще пусна тук още един текст, който има пряка връзка с горната статия:


Окаяното положение на цихлидите от езерото Виктория

от Шон Фърниш


   Езерото Виктория е открито през 1858 от британския изследовател Джон Спик. То е едно от най-големите езера с площ от около 68000 кв. км. Според геолозите едва преди 12500 години на мястото на езерото е имало тревиста равнина. Това го прави най-младото от трите източноафрикански езера. Смята се, че по отношение на нарастването на броя видове Виктория е най-бързо развиващото се езеро в света. Някои учени са изчислили броя на възникналите в него видове на над 200, откакто езерото се е появило. В това отношение Виктория развива видове по-бързо от всяко друго място или група животни в целия свят. След всичко казано, фактът, че естествената популация от цихлиди се топи с плашещи темпове, е крайно неприятен. Съществуват няколко различни теории, които се опитват да обяснят бързото изчезване на цихлидите. В тази статия ще се спря накратко на всяка от тях.
   Първата теория е най-популярна и от доста години се опитва да обясни наблюдаваните факти с една единствена причина. Това е внасянето в езерото на два неендимични вида риби. През 50-те години на 2-ти век британски колонисти пуснали в езерото Виктория нилския костур (Lates niloticus) и нилската тилапия ( Oreochromis niloticus). Нилският костур е хищен вид, за който се смята, че е в основата на упадъка на местните видове. Нилската тилапия от друга страна се храни с планктон и присъствието и може би няма пряк ефект върху местните видове. Все пак косвено тя влияе, като конкурира за храна някои от местните риби. Тези два вида са били пуснати в езерото, за да осигурят източник на храна за страните покрай бреговете му поради това, че израстват значително по-големи от местните цихлиди. Точно тези размери, комбинирани с хищническите навици на нилския костур, са това, което кара учените да смятат, че именно той е причината за изчезването на толкова много местни видове цихлиди. В последните години обаче учените обсъждат няколко нови теории за това какво причинява упадъка на месната популация.
   


   Една от тези нови теории е свързана с огромните количества замърсители, които се изливат в езерото от съседните страни. Държавите, разположени покрай бреговете на Виктория, в последните години преживяват демографски взрив, увеличавайки населението си, както и отровите, изхвърляни в езерото. В момента нивото на кислород на дъното на езерото не е достатъчно, за да поддържа какъвто и да било аеробен живот. Виктория е на ръба да се превърне в мъртво езеро. Друг елемент от тази теория твърди, че видимостта във водите на езерото е толкова слаба, че ярко оцветените цихлиди не могат да идентифицират брачните си партньори и поради това не се размножават достатъчно активно и често, както преди. Независимо дали е основната причина, замърсяването със сигурност има своя принос за проблемите в езерото.



   Следващата теория търси причините за изчезването на видове в бурния растеж на алги в езерото. С масираното замърсяване, даващо на алгите необходимите хранителни вещества, тяхното количество се е увеличило между пет и десет пъти в сравнение с това през 60-те години на 20-ти век. В последствие алгите загиват, на свой ред допринасяйки за увеличаване на замърсяването. За да се определи степента на видимост, се измерва дълбочината, на която потопен под водата бял диск се вижда от повърхността. Този тест показва намаляване на видимостта от близо 5 метра през 30-те години на 20-ти век на едва метър през 1990. Както вече отбелязахме, това създава сериозна опасност за езерото.



   С покачването на количеството замърсители, бурният ръст на алгите продължава, умиращите алги създават ново замърсяване и така непрекъснатият цикъл на унищожение се затваря. Това дава своето отражение и на населението около езерото Виктория. С нарастването на количеството на останалите видове алги, расте и това на опасните синьо-зелени водорасли, които причиняват болести при хората, живеещи в близост до езерото.
   Освен широкото разпространение на алгите, своят принос има и вредното растения воден хиацинт. Това растение, което не се е срещало във Виктория преди 1989, оттогава се е размножило масово и сега покрива огромни повърхности, като заема и задръства цели заливи. (Бел. прев. Смята се, че водният хиацинт е внесен като декоративно растение от Южна Америка, а по-късно е бил пуснат в езерото и се е размножил. Основните проблеми, свързани с водния хиацинт, са два – от една страна листата, корените и цветовете му са отровни за местните растителноядни видове, а от друга плътната покривка, която той образува, е причина за намалено съдържание на кислород във водата. Все пак площите с воден хиацинт през последните години намаляват благодарение на биологични средства за борба с него – внасянето на южноамерикански вид хоботник, който в естествената си среда снася яйцата си в стъблата на водния хиацинт и възрастните, както и ларвите, го използват за единствен източник за храна, дава изключително добри резултати.)
   Както виждате, ситуацията е бедствена. Когато гледате своите цихлиди, моля ви, не забравяйте прекрасните цихлиди от езерото Виктория и тяхната безрадостна съдба.

Източник: Cichlid Forum

Превод и редакция: Boby_
"Там, где торжествует серость, к власти всегда приходят чёрные."
А. и Б. Стругацкие, "Трудно быть богом"

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.