Здравейте.
Повечето познават тази миролюбива и много красива малка рибка. Отглеждането и в общ аквариум не е проблем стига да е в комбинация с малки и мирни видове риби споделящи същите условия на живот. Разборите се чувстват добре в слабо кисела или с неутрална реакция вода, температура в границите 22 до 25 градуса и със слаба до умерена твърдост. Просторният и добре залесен аквариум, както и отглеждането на разборите в ято от над десетина риби ,е за предпочитане. Към хранителното меню в общия аквариум разборите са непретенциозни – хранят се със сухи люспи, артемия, лиофилизиран тубифекс, циклопс, комарени ларви т.н.
Не така лесен обаче е въпросът с размножаването на клиновидната разбора в домашни условия. Съществува специфика в качеството и приготвянето на водата, подготовката на рибите за размножаване, грижите за хайвера и отглеждането на малките.
В тази връзка реших да споделя моя скромен практически опит в размножаването на клиновидната разбора.
Най-напред няколко думи за определянето пола при клиновидната разбора. При оформени полово зрели риби пола лесно се определя по черния "клин" от двете страни на тялото както и отобщия вид. Женската е малко по-голяма и по-заоблена от мъжкия, черния триъгърник от двете страни на тялото при нея не завършва с плътен черен ъгъл в долната си час към коремчето. На мъжкия черния триъгълник стои някак си по-отсечен, издължен и контрастен, защото имено в долната част към коремчето е с плътен връх. Също при хващане с кепче и светване с фенерче зад рибката при женската се виждат хайверните зрънца и изутания нагоре и назад плавателен мехур.
В общия аквариум разборите хвърлят периодично хайвер и щом определим рибите за разплод женската се отделя в друг общ съд където няма мъжки. За около десетина дни отделената женска риба се храни пълноценно и в нея съзрява нова порция хайвер за мръстене. Женските и мъжките риби определени за разплод държа на около 25 гр. температура. Лично съм избирал млади женски риби и по-възрастни мъжки.
Развъдната вана трябва да е към 25 -30 см висока и с достатъчна площ за брачния танц. Характерно е, че в момента на хвърляне на хайвера женската се обръща с коремчето си нагоре под някое листо на водно растение и в следващия момент плътно плуващия до нея мъжки го опложда. Аз ползвам вани с размер 38/18/ височина на водата 26 см със сепараторна решетка на дъното и коренище микрозориум чиито големи листа да са огънати и достигат до повърхността. Нужно е да има и място около растението където рибките да плуват.
Сега стигаме до качествата на водата за размножаване на разборите. При разборите, както и при много от харацидите , е нужна „стара” слабо кисела и много мека вода, и най-важното максимално лишена от бактерии. Това е необходимо за да може хайвера да се оплоди и развие. Аз процедирах като слагах една 30 литрова туба с пресно налята витошка вода да отседи на тъмно за около един месец. На дъното на тубата поставям шепа преварен торф и парче мангров корен. Така водата става с бирен цвят от таниновите кисилини , които освен че свалят ph'то също така са леко бактерицидни. Тъмнината също спомага за минималното развитие на бактерии. Развъдната вана с капака я измивам с течаща вряла вода и я оставям върху чиста кърпа да се отцеди и да изсъхне напълно. На дъното поставям сепараторна решетка и микрозориума върху нея, малък нагревател и прикрепено камъче за въздух в ъгъла. Камъчето го закрепвам така, че да е потопено само то малко под повърхността След това през камъче за въздух с шлаух бавно пълня ваната почти до горе с вода от тубата с престоялата вода. Камъчето служи като елементарен и лесен филтър. Включвам нагревателя и много слаба аерация и така на другия ден температурата вече е стабилизирана- към 28-30 гр, но не повече. Рибите когато ще ги зареждам не ги храня предния ден и ги ловя вечерно време. Чрез една пластмасова кана с малко вода на дъното ги пренасям до развъдната вана. Хващам две женски и три мъжки риби. С помощта на малко кепче внимателно ги пускам в развъдната вана, слагам картон на предното стъкло и загасвам лампата. При мен развъдните вани се осветяват от една обща лампа разположена високо горе на близката отсрещната стена като по този начин мога да затъмнявам дадена вана колкото искам. В случая слагам картон само отпред и то не до горе за да не се плашат рибките когато манипулирам с другите вани. Подържам кам 14 часов "ден". Размножаващите се риби за целия си престой в размножителната вана не ги храня въобще. При мен най-често са хвърляли хайвер след два три дни от зареждането им. На 24 часа проверявам за хайвер. За целта ползвам малка крушка монтирана в шлаух и по този начин мога да осветявам само дъното на ваната в посока от зад - напред, към предното стъкло. Когато видя хайвер по дъното и че женските са с по-малки коремчета внимателно излавям всичките риби от ваната. Случва се едната женска да не хвърли хайвер , но въпреки това вадя всичките риби и продължавам. От нехвърлилата женска рибка хайвера се изстисква внимателно, но тази манипулация е обект на друг разговор.
Здравите хайверните зрънца са напълно прозрачни, сравнително едри с кехлибарен цвят. Микрозориума го оставям и затъмнявам ваната от всякъде. След 24 - 26 часа вече има излюпени много дребни ларви които висят закрепени под листата или по сепараторната решетка около дъното. В този момент вадя с дълги чисти пинцети внимателно сепараторната решетка като пускам две три неголеми мелании или планорбиси да изядат ако има неоплоден хайвер както и остатъците от излюпения. Неоплодения хайвер лесно се познава по мътния си белезникав цвят. Ако количеството му е голямо има риск да се компрометира качеството на водата и да загине всичко. Регулирам малкото аераторно камъче да пуска много ситни мехурчета за да не се образува водна ципа отгоре. След четири пет дни ларвите проплуват, изчаквам още ден и тогава вадя микрозориума и снижавам нивото на водата до под десетина сантиметра. Капвам две три капки пресно разтворен трипавлавин и захранвам малките с предварително отгледана инфузория. Осветявам ваната с разсеяна светлина . Сред няколко дни успоредно с инфузорията пускам по малко и от възможно най-дребната излюпена артемия. Увеличавам броя на охлювите като пускам още няколко големи планорбиса. Щом дребосъците захапят артемия вече имат сериозни шансове да оцелеят. Проблема е в подържане на водата във ваната - трябва винаги да е кристално чиста. Дори леко ако се замъти може да загине люпилото защото разборите са много податливи на бактериална инфекция или паразитна инвазия. При забелязване на замътване веднага сменям почти цялата вода като източвам бавно отново през камъче с дълъг шлаух (за да не се засмучат малките). Доливам с темперирана вода останала от същата туба с която е заредена ваната. След десетия ден започвам да доливам - една кафена чашка вода от стар и сигурен аквариям и една чашка от тубата. Така нивото се покачва ежедневно с много малко като постепено се променя и състава на водата. След две седмици поставям камъчето в малка стара гъба - получава се елементарен филтър и усилвам малко въздуха. Храня ги няколко пъти дневно с артемия и ситен циклопс ако има. След две седмици малките се виждат достатъчно добре за да може с малка стъклена пипета да се изсмуче мръсотията по дъното на ваната – тук е важно да има добро осветление и водата да се изтича много бавно като се внимава да не пострадат малките. Важното е да се долее бавно малко пресна , престояла и темперирана вода. В храненето вече включвам постепено и силно стрита люспа. Малките растат бързо, но са чувствителни на бактериални инфекции и паразити и затова хигиената на водата е много важна. Проблемът настъпва най-често от неизядената оставаща храна. За това дозирането на храната трябва да е прецизно според количеството рибки в люпилото. Желателно е и наличието на оптимален брой охлюви които бързо да изядат неусвоената храна след всяко хранене. Аз пускам десетина големи планорбиса в описаната в началото вана с около опетдесет рибки. След още две седмици, към трийсет дневна възраст, ги премествам в предварително приготвен аквариум (60л) където вече ще растат. Самото преместване го правя след като няколко пъти съм сменял по малко вода във ваната с вода от новия съд – това е необходимо за безпроблемната адаптация на малките риби. Преместването го извършвам като снижавам нивото в развъдната вана до два три см и изсипвам водата заесдно с всички млаки риби в друг чист приносим съд. С предварително напълнена кана отмивам еднократно бавно стените на ваната в края на самото пресипване , евентуално да няма останала някоя рибка. След това младите риби по същия начин ги изсипвам в новия им дом. Там продължавам няколко дневното разнообразно хранене, постепено снижавам температурата до към 25 гр. и ежеседмично почиствам дъното и подменям вода. Когато станат към два см малките вече са адаптирани и могат да се разслват в общите аквариуми.
Успех на ентусиастите.
-----------------------
Написах горното без каквито и да са претенции за уникалност. Просто може да е от полза за интересуващите се.
