Определяне на съвместимостта при африканските цихлиди
от Марк Елисън Нека започнем с това, че има буквално хиляди видове африкански цихлиди и няма начин да ви разясня поотделно всяка възможна комбинация. Вместо това мога да ви обясня няколко общи положения. Това не само ще ви е по-интересно, но и ще е от по-голяма полза. Тези общи положения се основават на моите опит и проучвания. Има четири основни области за обсъждане, на които е важно да наблегнем, ако искаме да постигнем цялостно разбиране на съвместимостта на цихлидите. Това са тяхната диета, изискванията към качествата на водата, агресивността им и склонността към хибридизация.
Диета Най-просто казано, има три основни класа цихлиди: вегетарианци (растителноядни), месоядни (хищници) и такива, които използват комбинацията от двата вида храни (всеядни). Месоядните (хищниците) имат високи нужди от животински белтък. Това типично са рибите, обитаващи откритите води, които стават доста големи – причислявани допреди години към един единствен род (Хаплохромиси) и известни и досега кат Хап. Вегетарианците са М’буна, които преживяват основно с алги. Има обаче и много риби, които балансират диетата си между тези две крайности. Това са Аулонокарите, Утака, както и обитаващите охлюви (Shell dwellers) цихлиди от Танганайка. Те ядат алги, но основно разчитат на безгръбначни и насекоми.
Смесването на риби от различни групи може да стане, ако храним с качествена, добре балансирана храна. Има много качествени фирмени храни, които отговарят на хранителните изисквания на всички тези групи. Ако планирате да смесите риби от различни диетични групи, най-важно е да се уверите, че не смесвате хищници с дребни цихлиди, които да им служат за закуска.
Някои цихлиди предпочитат да събират храната си от дъното на аквариума, други се хранят на повърхността на водата. Като взимат това предвид, много производители предлагат гранули, които потъват и други, които плават на повърхността. Като смесвате потъващи и плаващи гранули, можете да поддържате доволни и хранещите се на дъното риби (аулонокари, фронтози), и тези на повърхността (Утака, М’буна, видовете от рода Protomelas). Освен това смесването на гранули с различен размер осигурява подходяща храна за рибите с различна големина. Някои производители дори предлагат гранули с различни размери, смесени в една опаковка.
Изисквания към водата Друга важна разлика между някои африкански цихлиди са техните изисквания към параметрите на водата. Тази разлика е по-лесна за категоризиране от другите. Цихлидите от разломните езера не бива да се смесват с рибите, идващи от реките и делтите, заобикалящи тези езера, като Pelvicachromis pulcher (крибензис). Тези цихлиди са речни. Те обитават сладководни потоци с неутрално рН 7, докато водата в езерата Малави и Виктория има рН между 7,4 и 8,6. Също така цихлидите от Танганайка не бива да се смесват с тези от Малави или Виктория или с риби от реките, заобикалящи тези езера, защото рН в това езеро е между 7,8 и 9. Танганийците ще преживеят и ще се чувстват сравнително добре, но ще трябва да поддържате рН на долната граница на тяхната поносимост.
Това, което трябва да се запомни е, че не е добре да се смесват цихлиди от различните езера, с изключение на Малави и Виктория.
Агресивност Един от най-проблемните въпроси, свързани със съвместимостта на цихлидите, е този за агресията. Цихлидите са най-агресивни към представителите на същия вид и към другите близки видове (риби с подобна морфология). Това е така поради факта, че риби с подобен външен вид вероятно са близки помежду си по отношение на хранителните си навици, както и генетично и съответно вероятно имат същите хранителни изисквания и са заплаха за харема на полигамния мъжки, понеже цихлиди от близкородствени видове могат да се кръстосват помежду си (повече за това по-долу). Така че ако рибите са близки по външен вид, те се възприемат като заплаха.
За да намалите агресията и смъртността в аквариума, избягвайте да съчетавате риби от един и същ род или цвят. Например не слагайте заедно два вида Хап от езерото Виктория, защото всички те имат много сходни оцветяване, ивици и форма. Електриково синьото е обичаен цвят за много малавийски цихлиди. Sciaenochromis fryrei, например, не са добри съквартиранти на видовете Aulonocara, при много от които преобладава същото икрящо синьо в добавка към сходната форма на тялото.
Смъртността и болестността не са единствените причини, поради които не трябва държите заедно цихлиди с подобен цвят и форма. Имал съм видове от различни родове, но с подобно оцветяване, които също не съжителстват безпроблемно. Нека обясня. Имам силно доминиращ Haplochromis sp. 44 "Red Tail", който пречеше на моите Pundamilia nyererei да се размножават успешно. Всеки път, когато те опитваха, той се стрелваше през аквариума и заставаше между тях! Това продължи цяла година и накрая преместих nyererei в самостоятелен аквариум, където те са много по-щастливи.
Поуката е да не се смесват цихлиди с подобен цвят и форма.
Хибридизация Друга причина, поради която не бива да държите в един аквариум риби от един род, е кръстосването. Като основно правило рибите от един род могат да се кръстосват помежду си . Ето ви за пример снимките на двете женски риби по-долу: Aulonocara saulosi в ляво и Aulonocara hansbaenschi в дясно. Те са типични представители на женски от рода Aulonocara, които са почти неразличими една от друга. Женските на рода Аулонокара наистина са крайност, но подобен проблем съществува при всички родове цихлиди.
Това може наиистина да се превърне в проблем, ако отглеждате само един мъжки от един вид с женска от друг. Но хибридизация може да настъпи и ако отглеждате мъжки и женски и от двата вида. Това е така, понеже мъжкият от единия вид може да стане супердоминантен и да превземе женските на субдоминантния мъжки.
Може би ще попитате защо хибридизацията е вредна. Като начало хибридите могат да причинят проблеми в аквариума, защото може да имат непредсказуемо поведение по отношение на тяхната съвместимост. Освен това хибридизацията (дори между географски раси от един вид) „разрежда” генетичния фонд и води до създаване на потомство, което може да е стерилно и/или да няма оригиналния цвят на единия или двамата родители. Ако случайно кръстосате Haplochromis sp. "Ruby Green" с Haplochromis sp. "Flameback", които изглеждат много сходно, тяхното потомство няма да има брилянтно червените ивици на Flameback или изумруденозелените на "Ruby Green". Така ще измамите купувача, в случай, че сте решили да ги продавате. Няма значение дали вашият купувач знае какво получава – представете си какво става, след като те напуснат неговите ръце или тези на човека, на когото той ги е дал (те или тяхното потомство). Много от тези риби, особено Хаплохромисите от езерото Виктория, са на изчезване в естествените си местообитания и от нас акваристите зависи да запазим видовете живи и да ги съхраним в оригиналната им форма.
Така че не отглеждайте заедно цихлиди от един и същи род и особено мъжки от един вид със самотна женска от друг.
Други “съквартиранти” в аквариума Често задаван въпрос е „Какви други видове риби мога да сложа при цихлидите?”. Отговорът му СИЛНО зависи от това какви точно африканци имате предвид. Като цяло риби, които живеят добре с африканските цихлиди, са сомовете Synodontis, повечето видове боция, повечето лабео (вкл. подобни риби като „Летяща лисица”), по-големи дъгови рибки (меланотении) и данио, повечето сомчета и по-големите тетри (“African Redy-Eye Tetra,” “Diamond” Tetras, “Black Tail” Tetras и “Congo” Tetras).
Трябва да знаете, че някои от тях изискват неутрално рН, но могат да понесат и по-високо, като необходимото за африканските цихлиди. Това трябва да се има предвид, когато смесваме цихлиди с други сладководни риби.
Източник:
Cichlid ForumПревод:
torsade
