Автор Тема: Красивият сиамски войн  (Прочетено 14737 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен T_H_A1984

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 74
  • Нас. място: Свищов / Хасково
Красивият сиамски войн
« : четвъртък, 02 юли 2009 г., 01:01 ч. »
Едва ли имa някой, който да е виждал мъжка бета и да не е бил пленен от неговата красота. Аз лично си имам фаворит като всеки от вас и това е бета с уникалната за рибешкия свят ЛИЛАВА окраска. Не знам дали мога да намеря лилав чифт в България, поне до сега не съм срещал, но колкото и редки да са цветовите окраски като синьо и зелено, то лилавото смея да твърдя се среща само при тези рибки и до колкото съм осведомен, от скоро в Германия са създали лилави дискуси, но това е друга тема.



Знам, че сред вас има много любители на тези рибки и реших да зарадвам всички тях с няколко думи за тези прекрасни същества. Дано ви е интересно.

Приятно четене...

История



Всичко започнало преди 150 години в една далечна приказна страна наречена Сиам. Народът на Сиам били луди по тези “бойни рибки” и постоянно организирали отделни боеве и цели турнири. На тях залагали всичко, дори домовете и семействата си. Манията била толкова голяма, че Царят на Сиам решил да легализира тези боеве и дори сам се включил в турнирите със специално отглеждани за него рибки. Рибките обаче от онова време нямат почти нищо общо с бетите, които виждаме днес.



Оригиналните, диви бети имат мръсно зеленикаво-кафяв цвят и перки точно толкова големи, колкото са  им необходими, за да плуват, но не повече от това. Както се казва “без извънреден багаж”. Те се срещат по оризищата и мочурищата на страната, както и в Малайзия. Манията по тези рибки обаче била толкова голяма, че те от части дори били обожествявани и това накарало мнозина да посветят живота си на тези малки финни рибки, за да се опитат да направят от “грозното пате грациозен лебед”.



Но нека не бързаме и да се върнем в 1840 година, когато Царят на Сиам подарил няколко от своите селектирани “бойци” на Д-р Теодор Кантор, който по онова време работел  в Бенгалската медицинска служба. Девет години по-късно Докторът публикувал една статия, в която описал бойната рибка, но й поставил грешното наименование - Macropodus Pugnax.

Това наименование разбира се било грешно, но останало такова чак до 1909 година, когато Тет Рейган поправил тази грешка, като коригирал името и избрал новото - Betta Splendens.

Но защо точно бета? Ами защото най-войственото племе в Сиам било племето на бойците наречено “Bettah”. Splenden пък идва от splendid (великолепен) и така наименованието означава “Прекрасни войни” (Ударението е на първата сричка  б.а.). Просто перфектно подбрано име, лично според мен.

“Околосветското пътуване” за бетите започнало от Германия, когато рибките били показани за първи път на местните акваристи през 1896 година. След това отпътували за САЩ, където първите данни за отглеждането им датират от 1910 година.

Въпреки това рибките не били много ценени, дори не били популярни изобщо или поне не до 1927 година, когато за първи път било добито ярко оцветено поколение бети. Знае се само, че американсият зоолог Франк Лок от Сан Франсиско получил поредната си пратка бети от Камбоджа и когато отворил пакета бил удивен. Вътре плували няколко червени рибки. Той решил, че това е нова порода и ги нарекъл Betta Cambodia. Явно зоологът е знаел твърде малко, тогава, за тези създания, но пък този червен цвят дава началото на световната мания около тези рибки.

“Вирусът” БЕТА е толкова заразен, защото в световен мащаб съществува, така да се каже, експлозия от цветове и форми и просто винаги има по някоя нова разцветка или нов подвид, който нямаш, а искаш да имаш. Същевременно вече над 80 години учени, специалисти и ентусиасти от целия свят се занимават с размножаването и разрастването на подвидовото разнообразие на тази уникална рибка.

Нека си поговорим малко за анатомията на бетите. Повярвайте ми има какво да се каже!


Устата

Вгледайте се внимателно в устата на бетата. Не ви ли прилича на... булдог. Знам, че сравнението е странно, но има прилика. Челюстта им е толкова впечатлявща, особенно долната, толкова е силна, че би сдъвкала, дори размазала, всякаква жива храна, която може да и попадне. Устата на бетата е толкова добре устроена и така перфектно позиционирана, че е еднакво идеална, както за ядене, така за бой, така и за правене на балончета от въждух, а също и за дишане на атмосферен въздух. Всъщност любопитен факт е, че ако пъхнете ръката си в малък аквариум пълен с бети, то не след дълго ще усетите за какво говоря. Разбира се не очаквайте да ви откъснат плът, но и няма да ви останат длъжни. Челюстта и захапката на бетите е изключително силна и само малките размери на тялото и респективно на устата й я правят безобидна за по-големите риби и сухоземните животни. Устата и е изпълнена с малки, но много правилно подредени и изключително остри зъби, които нанасят сериозни травми на другите рибки изпречили се на пътя на бетата. Когато бетата захапе плавника на своя враг тя не пуска, докато не го откъсне. Учените сравняват захапката й с машина за рязане на хартия.

Изумително е, обаче, как с тази си силна уста, изпълнена с остри зъби, бетата по време на размножителния период се грижи за потомството си. Как мъжкият съумява да “хване” с уста всяко зрънце хайвер без да го нарани с острите си зъби и да го пренесе до гнездото. Наистина изумително е това съчетание, с което ги е дарила майката природа.

Очите

Очите на бетите са изпъкнали навън. Техният ирис е тъмно черен по простата причина, че останалата част на окото в зависимост от окраската на тялото може да бъде във всевъзможни различни цветове. Те могат да движат очите си и това им помага по-лесно да следят движещите се около тях предмети. Бетите постоянно инспектират околната среда и с внимание проучват новопоявилите се обекти. Като се замисля, може би единственият им проблем е мигането. Не могат да мигат, а това си е проблем от всякъде, защото този им недостатък не им позволява да намигат на мацките, за да им покажат намеренията си и това ги кара да прибегнат до далеч по-красиви свалки, за наша радост разбира се.

“Брада”

Една друга особенност в анатомията на бетата е присъствието на мембрана под хрилните капачета. При женските тази мембрана не е толкова силно изразена, но при мъжките е очебийна и дори стърчи при затворени хриле. Цвета на мембранат зависи от цвета на рибката, т.е. при рибки с по-тъмни цветове, като червено, бордо и тъмно синьо, мембраната е с тъмен цвят, а при светлите окраски като жълтото и бялото на пример, мембраната е с цвета на тялото.


На горната снимка ясно се вижда въпросната мембрана. Ако се загледате по-внимателно ще видите, че рибката има светла мамбрана с тъмни върхове.


На тази снимка ясно можете да видите как мембраната стърчи под хрилните капачета.

Но за какво им е тази мембрана? С нейна помощ мъжките придобиват по-внушителен, по-силен и по-застрашителен вид пред своите съперници. Когато мъжкарят види враг, той моментално разперва мембраната, колко се може повече (нещо като перченето на пуяците или пауните) и по този начин демонстрира надмощие, показвайки измамна, илюзорна големина. Това е нещо като вид психологическо оръжия за надмощие.

Лабиринтът

Може би най-невероятната част от анатомията на бетите е именно тази. Лабиринтът позволява на бетите да дишат въздух от атмосферата над повърхността на водата.

Тъй като бетите по начало живеят в плитки, мочурливи и застояли води, бедни на кислород, то с течение на своята еволюция те са развили един специален орган, наречен “Лабиринт”, с помоща, на който те успяват да си набавят необходимото им количество кислород от атмосферата над водата.


Лабиринтът е допълнителен респираторен орган, намиращ се успоредно на хрилната камера, точно над обикновенните хриле. Изграден е от костни плочки, които са покрити с мембрана, по която има венички изпълнени с циркулираща кръв. Щом газовете попаднат в лабиринта, то кислородът веднага бива усвояван и просмукван в кръвта, а останалия въздух бива изхвърлен навън. Тъй като количеството погълнати газове е твърде малко и поетият от там кислород не стига за дълго време, на бетите регулярно им се налага да се качват на повърхността, за да получат поредната си доза кислород.

Лабиринтът позволява на бетите да живеят в среда бедна на кислород и дори на сухо за известен период от време. Това и лошият им нрав позволяват и на множество акваристи да отглеждат бетите си в миниятюрни аквариумчета.

Поведение

Бетите, особенно мъжките, са с агресивен характер основно към себеподобни. Това обаче не изключва възможността други рибки с дълги плавници и ярка окраска да предизвикат тяхната агресия. От друга страна дългите перки на мъжките бети често са жертва на набезите на закачливи рибки, като тигровия барбус и др.

Когато една мъжка бета, при някой изключения и женска, види друг мъжкар, то той разперва плавниците си и издува мембраните под хрилете си. Това той прави с цел да изглежда по-голям, по-страшен и по-внушителен, от колкото е в действителност. С тези си действия той цели да уплаши противника си. Ако обаче противникът е със същата големина се стига до много сериозни битки, затова неписаното правило е да не се слага повече от един мъжкар в един аквариум. Поради хапливият им нрав масовата практика на колекционерите е да ги отглеждат в малки съдове по единично. Аз лично имам сведения от един колега акварист от Русе, който е успял да съчетае в един аквариум 4 мъжки и 8 женски бети и твърди, че не се наблюдава вътрешно-видова агресия. Това лично аз си го обяснявам с фактът, че женските превъзхождат мъжките, а и мъжките са повече от 2 и това води до разпределение на агресията. В такъв случай има възможност да се получи иерархия, като при малавийските цихлиди на пример, но все пак не експериментирайте.

Когато мъжкият се разпери интензивността и яркостта на окраската се засилва и е удоволствие да се наблюдава. За да наблюдавате това перчене в нормална ситуация е достатъчно да сложите едно малко огледало до някое от стъклата на прозореца и щом мъжкият съзре себе си в огледалото (за него това е потенциален враг), то той ще започне да се перчи. Това обаче не се препоръчва да го правите ако мъжкарят е в аквариум с други рибки, защото след като го подразните и ви писне да го гледате, махайки огледалото има опасност агресията му да се пренесе върху някой от другите обитатели на аквариума.

След като прочетете всичко това за поведението им сигурно си задавате въпроса: Как тогава тези рибки живеят в естесвената си среда и как оцеляват в тези малки водни пространства, които обитават? Едва ли някой може да отговори на този въпрос еднозначно, едно от предположенията и лично според мен най-логичното е това, че в естествената им среда има много скривалища, където рибките се крият една от друга.

Различните видове бети според формата на перките им


1.   Къси плавници – всъщност късите плавници на мъжките бети са природна даденост и са с големина, с която са плавниците на женските, които аз и вие в момента познаваме. Защо природата ги е направила такива? Ами това е така, защото в естествените си местообитания бетите имат много врагове и им се налага да могат бързо да плуват, за да се спасят, а ако са с дълги плавници това би ги затруднило. То е все едно да бягате в булченска рокля.


2.   Воални плавници – това е първата създадена изкуствено мутация. Характерно за този вид са удължените плавници, които в спокойно състояние буквално висят, а ако се загледате в опашката ще забележите, че тя е несъразмерна, т.е. едната и част леко по-дълга от другата и това е при всички воални бети. Въпреки всичко това е най-разпространената в света форма.


3.   Вентилатор – опашката при този вид е с формата на вентилатор с закръглени, притапени върхове. Ако й направите мислен, хоризонтален разрез ще видите, че имаме две напълно симетрични половини на опашката за разлика от предходната. Тук опашката е по-тясна в началото и по-широка в края.


4.   Делта и Супер Делтаобразна – това е липсващото звено между вентилаторната опашка и перфектната форма - Полумесеца. Опашката отново е симетрична, но е под формата на делта или по-образно казано - има триъгълна форма. Тя е подобна на горната, но е накъдрена и с остри върхове. Разбира се, колкото по-къдрава е тя и колкото по-остри са ръбовете по-добре. Разликата между Делта и Супер Делта е големината на ъгъла. До 130 градуса е Делта, а над 130 градуса, но под 180 е Супер Делта.


5.   Полумесец – най-красивата, най-ценната и една от най-скъпите. Опашният плавник е перфектен, подобно на своите диви предшественици, но е удължен значително. За стандарт се приема симетрична опашка по хоризонталата с ъгъл 180 градуса. Правят се изключемия максимум до 170 градуса, но не по-малко. Поради перфектните си форми, над нея е работено най-много време и сега селектирането й в различни цветове е стигнало своя апогей.


6.   Двойноопашата – това е още една много интересна и ценна порода. Тук имаме опашка разделена на две еднакви части още от самия ствол на опашния плавник. Тук има изменение и в гръбния плавник, където имаме два лъча, за разлика от предходните породи, където имахме само един лъч.


7.   Гребенова – Нарича се така, защото плавниците й, както и опашката й са прорязани с лъчи. Тези лъчи изпъкват и продължават дори след края на плавниците и по този начин те приличат на гребен.


8.   Кралска/Коронована – това е най-новата порода получена в далечният изток (Сингапур, Тайланд, Япония, Китай). Те са селектирани от избрани екземпляри от горната порода. Тук имаме почти перманентно разтворени плавници, силно изпъкнали лъчи, още по-удължени крайници на перките. Те наподобяват корона с лъчи, а гръбният плавник има 2 вариации. С един лъч, с два лъча и два двойни лъча, които наподобяват вилица.


9.   Двойно разцепена опашка – тази мутация е създадена от господин Танака – японски селекционер. За нея няма много информация, нито снимков материал все още. Забележете, че гръбната перка е по-къса от гръдната, което може да се счете и за недостатак.


10.   Лирова опашка - Още един от експериментите на господин Танака. Единствената информация предоставена за сега е, че опашката, както можете да видите, прилича на лира.

Цветови вариации

Едва ли има нюанс от цветовата палитра, в който да не е обагрена тази рибка. Ето само миниятюрна част от най-красивото, което можете да срещнете.
 

Размножаване

Вземате един не голям съд около 10-15 литра – без груд на дъното. Нивото на водният стълб да е не повече от 15см. За да олесните работата на мъжкият е хубаво да сложите в единият ъгъл на аквариума малко ричия, която служи за спойка между балончетата в гнездото, което той прави. В противоположния ъгъл, по диагонал, можете да поставите камъче за аерериране на водата, но само със струя от много ситни балончета. Това се прави не с цел аерериране на водата, а с цел хигиена, т.е. на повърхността на водата да не се образува ципа. Температур на водата около 26-27 градуса по Целзий или 80-82 по Фаренхайт. Хубаво е като последно приготовление да сложите в аквариума малка непрозрачна пластмасова чашка или пък керамичен съд, в който да се крие женската при набезите на мъжкия.

Е сега идва момента да изберете двойката. Аз лично ползвам един метод, който до сега е действал много добре. Слагате мъжкия и женската в две отделни найлонови пликчета. Слагате ги да плуват в аквариума непосредствено една до друга и наблюдавате реакциите им. Ако мъжкаря се перчи на женската, а тя пък мени цвета на тялото си като показва вертикални черни раета значи сте на прав път.

Единият начин е да пуснете само мъжкият, а женската да я отделите със стъклена преграда. По този начин няма вариант, в който мъжкият може да нарани женската и същевременно прави гнездо за бъдещото съвокопление. Той буквално произвежда въздушни мехурчета и ги нарежда едно до друго, като образува на повърхността на водата обемно гнездо за период от около 12 до 24 часа, през което време денонощно свети лампа над аквариума. Когато мъжкарят е готов с гнездото, той започва да приканва женската и сега е моментът да пуснете женската. Ако изберете другия вариант - пускате двамата едновременно и докато строи гнездо мъжкарят постоянно гони и напада женската, дори е способен да я убие, така че задължително й сложете укритие.

След като е готово гнездото мъжкият приканва женската под гнездото. Тя се обръща с коремчето нагоре и глава надолу, а той грациозно се увива около нея. Те се сливат в едно, сякаш танцуват. Женската започва да изхвърля неоплодени зърна хайвер, а мъжкият семенна течност. След всяка порция мъжкият се спуска стремглаво надолу и с уста взема всяко едно от тези зрънца, вече оплоден хайвер, и го занася до гнездото, където поставя всяко зрънце в отделно балонче. Това се повтаря циклично докато приключи цялото хайверене. Този процес може да отнеме много разтеглив период от време - от 2 до 10 часа, а женската да отдели до 500 зрънца хайвер.



След края на този страшно красив процес е моментът, в който трябва да отделите женската. Сложете я в отделен съд, може и буркан. Сипете й малко разтвор за дезинфекция на раничките придобити по време на брачната игра и я хранете обилно. Женската е готова за размножаване след 2 седмици, но не бързайте, изчакайте поне 3 седмици преди да я пуснете на ново. Горе-долу толкова време е нужно на женската да се възстанови. Сега за гнездото остава да се грижи мъжкият. В продължение на няколко дни той ще обръща всяко зрънце и всяко мехурче докато се излюпят малките.

Отглеждане на малките

Както вече казах мъжкият остава да се грижи за гнездото. Оставете лапмата да свети денонощно над съда, за да може мъжкият по-добре да вижда хайвера. Сега възниква въпросът дали да храним мъжкият или не? Съществуват две мнения по въпроса. Според едното от тях – ако не храните мъжкият, то той от глад ще изяде хайвера, според другото пък именно малките порции храна ще го стимулират да изяде хайвера, а не глада. Аз лично никога не храня мъжкия, но оставям този въпрос на вашата преценка.

Малките се излюпват след 36-72 часа. Те са микроскопични и е трудно да ги видим с невъоражено око. В този момент извадете мъжкия. Малките висят от мехурчетата с въздух. Те имат запас от яйчен жълтък, който им стига за максимум 3-4 дни. Сега е ваш ред да храните. Първото меню на малките, които вече плуват в хоризонтално положение трябва да e инфузория. След първата седмица, максимум 2, преминете на артемия.

През първите седмици не сменяйте водата и не чистете аквариума. За да поддържате хигиена не прехранвайте бебетата, за да няма остатъчна храна по дъното. Давайте по много малко не повече от 3-4 пъти дневно. И за да сте сигурни, че ядат проверявайте дъното, защото както се знае “Който ама – ака, който не ама не ака!”



Е май това беше всичко. Възможно е да съм пропуснал нещо и ще се радвам да ме допълните!

Неактивен reaskol

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 35
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: Красивият сиамски войн
« Отговор #1 : понеделник, 12 декември 2011 г., 17:23 ч. »
Супер тема !! :clapping:

Неактивен skorpi_zoo

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 634
  • Нас. място: Хасково
  • Пол: Мъж
Отг: Красивият сиамски войн
« Отговор #2 : понеделник, 12 декември 2011 г., 17:41 ч. »
 :bow:
Ако го хвана тоя Мърфи...

Неактивен radiano188

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 133
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Радослав Георгиев..
Отг: Красивият сиамски войн
« Отговор #3 : сряда, 04 януари 2012 г., 06:59 ч. »
Страхотна тема  :ok:
Браво, браво  :)
Не най – силният, нито най – бързият
Обезателно грабва залога,
Но човекът, който печели играта,
е тоз, който мисли ” АЗ МОГА “

Неактивен Илко Димитров

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 40
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: Красивият сиамски войн
« Отговор #4 : сряда, 04 януари 2012 г., 21:31 ч. »
много добър материал ще ми послужи за следващия път когато реша да развъдя бети
"Лудост е да правиш едно и също нещо и да чакаш различен резултат" - А. Айнщайн

Неактивен иво

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 26
  • Нас. място: Madrid
  • Пол: Мъж
Отг: Красивият сиамски войн
« Отговор #5 : петък, 06 април 2012 г., 16:19 ч. »
 :o Човече, това беше изомително!!! :clapping:
Ще се уча докато съм жив.

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.