Ох, скаларии!
Значи,моите като хвърлиха първият път,много се чудих дали да ги отделям или не..и така два дена. През това време родителите си обдухваха хайвера и в момента,в който се показаха опашките на малките - прехвърлиха ги върху листото. Тогава ме жегна нещо от вътре и реших да ги отделя.
Първа грешка - откъснах листото и докато го пренасям ,половината малки се изсипаха в грунда.
Сложих ги в развъдното аквариумче БЕЗ РОДИТЕЛИТЕ.Предварително бях сипала вода от аквариума,бях затоплила с нагревателя и аерацията си бучеше
Излюпиха се доста малки,които обаче за няколко дена се саморедуцираха до 20-30 бройки.(Има голяма смъртност)
След седмица в общия се сформира нова двойка,която също метна хайвер
Пак се мотах два-три дена и се повтори акцията с преместването върху листото. За да не допусна предишната грешка - взех тънко маркуче и внимателно ги засмуках всичките.
Нямах втори развъден аквариум и за това ги положих в една дълбока прозрачна съдинка и ги поставих при другите малки.
Излюпиха се мноооого бебешори. НО..всеки ден намирах доста умрели. В момента от цялото люпило я са оцеляли 2-3 ,я не.
Т.е. Райко беше прав,че няма да стане нищо ако ги смеся със "старите".
Забравих да кажа,че докато хайвера беше в общия аквариум,нощно време оставях една малка лампа да осветява листото и родителите да виждат хайвера за да го пазят.
Онази вечер пак хвърлиха,но не оставих лампа и на сутринта всичко беше изядено..кой знае от кого.
От цялата работа най-трудно ми е храненето с артемия. В кухнята прилича на кораба на Блейк - всичко е в аератори,маркучи и бутилки

И всеки път засмуквам тая артемия и ми се гади.
Но пък оцелелите растат добре (да чукна на дърво)