Автор Тема: Рибите – Сърдечно-съдова, отделителна и нервна системи  (Прочетено 16342 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Boby_

  • Цихлидиот
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 3 635
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
    • Моите аквариуми - описание, снимки и история.
Рибите – Сърдечно-съдова, отделителна и нервна системи

Източник: Wikipedia.org

превод: Boby_


Сърдечно-съдова система

Рибите имат затворена сърдечно-съдова система със сърце, което изпомпва кръвта по тялото в един кръг. Кръвта преминава от сърцето през хрилете, после през останалата част от тялото и стига обратно до сърцето. При повечето риби сърцето се състои от четири части – синус венозус, предсърдие, камера и булбус артериозус. Въпреки че се състои от четири части, сърцето на рибите е двуделно. Синус венозус представлява тънкостенно сакче, в което се събира кръв от вените, преди да постъпи в предсърдието, което пък е голяма мускулна кухина. Предсърдието изпомпва кръвта само по посока към камерата. Камерата е мускулна кухина с дебели стени и точно тя върши същинската работа по изпомпването на кръвта. От нея кръвта постъпва в голяма тръба, наречена булбус артериозус, която пък е свързана с аортата, през която кръвта стига до хрилете.

Отделителна система

Рибите, както и много други водни животни, отделят азотните си излишъци във вид на амоняк. Част от отпадните продукти преминават чрез дифузия през хрилете в заобикалящата ги вода. Други се премахват от бъбреците, които са отделтелни органи, филтриращи отпадните продукти от кръвта. Чрез бъбреците рибите контролират нивото на амоняка в телата си. Соленоводните риби губят вора заради осмозата. При тях бъбреците концентрират отпадъците и връщат в кръвта колкото е възможно повече вода. Точно обратното се случва при сладководните риби – при тях има излишък от вода. Техните бъбреци са специално приспособени да изпопмпват голямо количество урина с ниска концентрация на амоняк. Някои риби имат специално приспособени да променят фунцията си бъбреци, които им позволяват да живеят както в сладка, така и в солена вода.

Нервна система

Изглед отгоре на мозъка на дъгова пъстърва
.

Централна нервна система

Рибите обикновено имат сравнително малък мозък по отношение на размера на тялото в сравнение с другите гръбначни, около една петнадесета от масата на мозъка на птица или бозайник с подобни размери. От това правило има и изключения, най-големите от които са акулите и сладководните риби-слон, които имат съотношение на мозъка спрямо масата на тялото, много подобно на това при птициите и двуутробните бозайници.

Мозъкът е разделен на няколко дяла. В предната му част се намират обонятелните дялове, двойка структури, които приемат и обработват сигналите от ноздрите през два обонятелни нерва. Обонятелните дялове са много големи при риби, които използват основно обонянието си при лов, като акулите, миксините и сомовете. Зад обонятелните дялове е разположен двуделният теленцефалон, структура, еквивалентна на главния мозък при по-висшите гръбначни. При рибите теленцефалонът отговаря предимно за обонянието. Заедно тези две структури образуват предния мозък.

Връзката на предния мозък със средния мозък се нарича диенцефалон. На диаграмата по-горе той се намира под зрителните дялове и не се вижда. Диенцефалонът изпълнява редица функции, свързани с хормоните и хомеостазата.

Епифизната (пинеална) жлеза се намира точно над диенцефалона. Тя има важна роля в долавянето на светлина, поддържането на циркадианните ритми и контрола над промените в цвета.

Средният мозък или мезенцефалона съдържа два оптични дяла. Те са много големи при риби, които ловуват, използвайки зрението си, като например пъстървите и цихлидите.

Задният мозък или метенцефалона се занимава с плуването и баланса. Малкият мозък е голяма едноделна структура, обикновено най-голямата част от мозъка. Миксините и миногите имат сравнително неголям малък мозък, докато на другата крайност са сладководните риби-слон, при които той е силно развит и отговаря за техния усет за електрическо поле.

Мозъчният ствол е най-задната част от мозъка. Освен, че контролира фунцкиите на някои мускули и телесни органи, при костните риби мозъчният ствол също така изпълнява функции, свързани с дишането и регулацията на осмотичното налягане.


Органи на възприятията

Повечето риби притежават добре развити органи на възприятията. Почти всички дневни риби имат добре развити очи с цвето зрение, поне толкова добро, колкото и при хората. Много риби имат също така специализирани клетки, наречени химиорецептори, които отговарят за обонянието и вкусовите усещания. Въпреки че имат уши, много от  рибите не чуват много добре. За сметка на това повечето разполагат със сензорни рецептори, формиращи страничката линия. Тя позволява на рибите да долавят дори най-леките движения, вибрации и промени в налягането на обкръжаващата ги вода. Някои риби, като сомовете и акулите, имат органи, които долавят слаби електрически полета. Други пък, като електрическите змиорки, могат да произвеждат електричество.

През 2003 шотландски учени от Университета в Единбург след задълбочено проучване върху дъговата пъстърва достигат до извода, че рибите показват поведение, което се свръзва с болката. Професор Джеймс Д. Роуз от Университета в Уайоминг критикува проучването, като твърди, че то е некоректно. Година по-рано Роуз публикува собствено изследване, според което рибите не са в състояние да усещат болка, тъй като мозъците им нямат неокортекс.
"Там, где торжествует серость, к власти всегда приходят чёрные."
А. и Б. Стругацкие, "Трудно быть богом"

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.