Xenotilapia

[LusilSorel]

Ксенотилапията е една от най-крехките, трудно за гледане и нежни цихлиди. Тя живее в езерото Танганика на дълбочина от 2 до 65 м. Тази цихлида се води от типа микрохищници, които са дънни риби и набавят храната си като "копаят" в дъното на езерото и от там извличат микроорганизми, които са в основата на храненето им. В България тази риба е доста рядко разпространена, но предполагам с времето постепенно ще се наложи и тя като вид в нашите аквариуми. Проблемът при тези риби, че са със страшно слаба и лабилна психика и нервна система. Най-малкият стрес може да доведе до смърт и поради тази си причина са доста трудни за гледане. Ксенотилапиите обичат спокойствието в тяхните водоеми и трябва да се комбинират с други спокойни риби от езерото Танганика. Като предпочитания са цихлиди от видовете Cyprichromis, Paracyprichromis и Shell цихлиди. За мен задължително условие е да има поне един вид от първите два, които изброих и се намират в горните слоеве на аквариума, които успокояват Ксенотилапията допълнително. В аквариумни условия тази цихлида може да се храни както с жива така и със замразена и декапсолирана артемия. Суха храна също може да се дава като тя трябва да е с богато съдържание на протеин и аминокиселини в нея. В природата са познати няколко рода Xenotilapia. Ето ги и тях:

Xenotilapia bathyphilus - Poll, 1956
Xenotilapia boulengeri - Poll, 1942
Xenotilapia burtoni - Poll, 1951
Xenotilapia caudofasciata - Poll, 1951
Xenotilapia flavipinnis - Poll, 1985 Yellow Sand Cichlid
Xenotilapia longispinis Poll, 1951
Xenotilapia nasus - De Vos, Risch & Thys van den Audenaerde, 1995
Xenotilapia nigrolabiata - Poll, 1951
Xenotilapia ochrogenys - Boulenger, 1914
Xenotilapia ornatipinnis - Boulenger, 1901
Xenotilapia papilio - Büscher, 1990
Xenotilapia sima - Boulenger, 1899
Xenotilapia spilopterus - Poll & Stewart, 1975

Аз в момента гледам Xenotilapia от рода Оchrogenys с локация Mzuri, обаче в скоро време ще се сдобия и с още един доста рядък вид Xenotilapia spilopterus Kipili, както и с един вид цихлида, която до скоро беше в рода Xenotilapia melanogenys , но после беше обособена като самостоятелен вид, а именно Enantiopus. От този вид до скоро гледах Enantiopus sp. Kilesa, но сега съм се насочил към Enantiopus melanogenys Utinta Bay.

С тази тема ще се опитам да ви давам подробна информация за този вид цихлиди и да привлека вашето внимание към тях, както и да давам информация за всичко старо и ново случващо се покрай тези невероятни риби.

[LusilSorel]

В тази тема ще се опитам да опиша всички видове Хсенотилапии по група. Първият вид, който искам да засегна ще е:

Xenotilapia flavipinnis

Този вид ксенотилапия е открита и описана от Макс Пол през недалечната 1985 година, а по-късно и самият Ад Кьонингс е написал няколко статии и описал в подробности и впечатленията си от този род Xenotilapia.

Наименованието flavipinnis идва от латински, от думите flavi/жълт/ и от pinnis/перка/. Това са цихлиди от рода Ектодони, които живеят в пясъчни местности с не малко скалисти укрития, но предпочитат да се ровят из ситният пясък  на езерото Танганика и да откриват там храната си. Xenotilapia flavipinnis като някои други видове цихлиди са микрохищници и набавят храната си като улавят малки ракообразни, които се крият в пясъкът на езерото. Дължината на тези цихлиди достига при мъжките индивиди до 13-14 см, а женските до 10-12 см. Този вид е откирт близо до Пойнте Рузиба  на 8 км южно от Бужумбура, Бурунди. Сега след няколкогодишно изследване са откири още такива разновидности на Xenotilapia flavipinnis с локация Бурунди, Конго, Танзания и Замбия. Конкретните Локации и разновидности са - Cape Tembwe, Kalugunga coast, Kekese, Mabilibili, Magara, Mtosi, Mvuna Island, Namansi, Nkondwe Island, Nyanza-Lac, Sibwesa.

Xenotilapia flavipinnis обича плитките местности, рядко но е забелязвана и на по-големи дълбочини. Като температурата на водата трябва да е м/у 24-27 градуса с pH-7.8-9.5.

Диетата на Xenotilapia flavipinnis в езерото Танганика се ограничава до малки ракообразни и скариди, както и дребни гръбначни животинки. В стремежът си да се храни тази цихлида прави големи купчинки в/у пясъкът като не рядко броят им достига до 100-тина в периметър на квадратен метър.

При размножителнят си период тази цихлида маркира територията си и вкарва в нея женската. Характерно, е че и двамата родители се грижат за малките. Първо женската носи яйцата межде 8-12 дена, след като това “удоволствие” поема мъжкият индивид. Той пуска малките да се хранят и при опасност ги прибира отново в устната си кухина. Друго характерно, което е наблюдавано, е че женската търси храна, която после я изплюва и малките се хранят от нея. Мъжкият индивид играе ролята на охранител на малките и не дава никой да се приближи до тях.

Трябва да се има в предвид когато започнете да отглеждате тези риби, че те са податливи на стреса в изключително голямо ниво и това може да ги доведе до незабавна смърт ако рибата е много изплашена. Климатизацията за новият и дом трябва да е изключително внимателна и да бъде правена с изключително голямо търпение и внимание, без да се правят резки движения, които могат да доведат до този стрес в рибите. След като се климатизират тези цихлиди след време стават полово зрели и ако аквариумът не е достатъчно голям, може да доведе до допълнителен стрес м/у мъжките индивиди по време на размножителният период. Мъжките са много агресивни към себеподобните си и това също трябва да го вземате в предвид преди да зопочнете да се занимавате с тези цихлиди. Минималната дължина на аквариума трябва да е 100 см, а като препоръчително е 130 см.

Xenotilapia flavipinnis е защитен вид от Международният съюз за опазване на природата затова е от редките и скъпи Xenotilapia. Аз лично съм се насочил към Xenotilapia flavipinnis Lyamembe, от която скоро ще имам 10 бройки и ще се включа в отглеждането и размножаването на този вид, за да мога по-някакъв начин да съхраня този защитен вид.


 
 
Няколко познати ми на Xenotilapia flavipinnis:

Xenotilapia flavipinnis Chituta
Xenotilapia flavipinnis Kala
Xenotilapia flavipinnis Kasanga 
Xenotilapia flavipinnis Kashenge
Xenotilapia flavipinnis Katili
Xenotilapia flavipinnis Katete
Xenotilapia flavipinnis Lyamembe
Xenotilapia flavipinnis Magara
Xenotilapia flavipinnis Mpimbwe
Xenotilapia flavipinnis Nyanza Lac
Xenotilapia flavipinnis Tembwe

[Boby_]

Люси, стархотна тема!
Благодаря! 

[LusilSorel]

Боби, мисля да опиша всички видове Xenotilapia, лека полека. Всяка група и вид поетапно ще ги подкрепя и със снимки.

[Boby_]

Боби, мисля да опиша всички видове Xenotilapia, лека полека. Всяка група и вид поетапно ще ги подкрепя и със снимки.

Чудесно! Ще има материал за профили на сайта, ако нямаш нищо против да ги ползваме.

[5er]

Оооооооо, Люси !  Как се сетих къде да се регна 
Аз имам една молба - като си почнал, напиши нещо и за офталмотилапиите 

[LusilSorel]

Xenotilapia nigrolabiata - "Red Princess" или "Cherry Princess"


Това е следващият вид, който искам да опиша.
Наименованието и произлиза от латинските думи "Нигро-черно" и "Лабруд-устни". Това е характерно за този вид ксенотилапия, че устните им са в черна пигментация. Това е най-скъпият вид от този род риби. Цената и се формира, че тази ксенотилапия се среща само в една единсвена локация, около залива М`Самба, близо до Кипили на езерото Танганика и от това, че живее на голяма дълбочина в пясъчното и кално дъно. По-принцип е хващана на дълбочина около 60-70 метра, но живее на дълбочина межде 150-170 метра. Друго характерно за нея, е че е единсвената Xenotilapia, която има трикуспидни зъби в челюстите си.



Тази Xenotilapia се храни предимно с мекотели и ракообразни в естествената си природа, а в аквариумни условия приема с охота артемия и дребна храна, която е с по-голямо съдържание на протеин в нея.

Размножаването и е доста трудно извън естествената и среда поради доста плашливият им характер. Тези цихлиди не се различават от повечето в езерото Танганика и размножаването им е отново устомътещо. Тези риби хвърлят сравнително малко хайвер, като той наброява м/у 15-20 зърна.

За отглеждането им е нужно аквариум с минимум 130 см дължина. Дъното трябва да е със ситен кварцов пясък и разхвърляни из него камъни. Трябва да се уверим, че тези камъни, които сме сложили са с гладки ръбове, за да избегнем някои нежелани ситуации. Друго, с което трябва да се съобразим е чистотата на водата, добрата филтрация и ежеседмичната 30%-тна смяна на водата. Друго характерно, е че те не обичат силната светлина и аквариумът трябва да е по-затъмнен от обикновено. Както и при другите Ксенотилапии и при тези мъжките са доста агресивни към себеподобните си.

Този вид също е сложен в червената книга за защита на животните. Това е и една от причините цената, на тази цихлида да варира на международният пазар между 50-70 евро за бройка. Препоръчвам на тези, които някой ден искат да се занимават с отглеждането и преди да си я закупят да се уверят и убедят предварително,  че това е истинска Xenotilapia nigrolabiata – Red Princess.

[5er]

Без да се заяждам, но на латински устни са labiae (устна - labium, labia)

[malomir]

Ихааа браво! Много ми хареса това рибе. Прилича донякъде на Псевдомугил фуркатус, но предполагам, че ще са много по-големи като размер. На хубавото, лошо не можеш да кажеш. Мерси Люси!

[LusilSorel]

nigro = black (Latin) + labrus = lips (latin):

[Boby_]

Страхотни рибки са! Аз така и не успях да стигна до тях в предишния си "тагнанийски" период, но и това ще стане - има време.    

[LusilSorel]

Аз пък все повече се паля вече по тях.

[LusilSorel]

Xenotilapia sima

Този вид ксенотилапия е открит през 1899 година от известният учен Джон Албърт при неговото второ посещение в Конго и на езерото Танганика през далечната 1898 г. Когато е открита тази Xenotilapia е утъждествена като Xenotilapia boulengeri, но в последствие са открити и разлики между Sima и Bulengeri. Разликите са били в лъчовете на перките на този вид цихлиди. При Xenotilapia sima има от 12-14 лъча на аналната перка, докато при Xenotilapia boulengeri са между 9-10 лъча. При гръбната перка лъчовете са 16, а при Xenotilapia boulengeri са 15. Тези им разлики били открити от японският учен Такахаши през 1997 година. Xenotilapia sima е с три надлъжни кафеникави ивици по тялото и най-големият размер на когото са попадали учените в езерото е на размер на 16,4 см през 1957 година. В аквариумни условия тази цихлида достига до размер 16-18 см, като след първата година на своето развитие трябва да са достигнали м/у 8-10 см. След като достигнат тази си дължина те стават и полово зрели екзепляри и са готови за размножаване.

Половият диформизъм при Xenotilapia sima е изразен най-вече в размера м/у мъжките и женските индивиди като още от малки този им деформизъм е ярко изразен. Мъжките са също и доста по оцветени за разлика от женските риби, но често това не трябва да се използва като критерий, защото са наблюдавани женски, които са били оцветени досущ като мъжките индивиди на този вид Xenotilapia.

Xenotilapia sima се среща по-бреговете на езерото Танганика в Конго така и в Заир.Обитават предимно пясъчните зони на езерото като се срещат на дълбочина межде 30-50 метра. Температурата на водата е около 24-27 градуса с PH 7.8-9.5.

През разножителният им цикъл тези риби и по-точно мъжките издълбават кратер с 16-18 см диаметър и височина около 3-5 см. В тази си територия те примамват женската. Брачният танц на тези цихлиди се изразява в кръгови движения, в които женската снася хайвера и веднага го поема в устната си кухина. През това време мъжкият освобождава сперматозоиди и така опложда снесените от женската хайверчета. Женската инкубира хайвера, а по-късно и личинките в продъжение на три седмици след, което започва да ги изплюва между 2-4 ден на четвъртата седмица докато в края ги освобождава за постоянно и малките започвата да живеят самостоятелният си живот в природата или аквариумните условия.

[LusilSorel]

Xenotilapia ornatipinnis
Xenotilapia ornatipinnis е описанана от Буленгер през 1901 година. Тези екземпляри са уловени в местноста Кибвезе в Танзания на източният бряг на езерото Танганика. Xenotilapia ornatipinnis могат лесно да бъдат разграничени от другите видове ксенотилапии като характерното при тях е доста стръмното чело, големите очи, овално поставени, вискоко на главата.

Половият диморфизъм е добре развит. Мъжкият е по-едър с добре оцветана гръбна перка като тя е наситена с жълто и черно в краищата и, както и червена пигментация в началото. При тях се очертават и два червеникави лъча в опашната перка, които наподобяват листо. По принцип Xenotilapia ornatipinnis е сива, но е склонна да се покрива с 6 променливи, надлъжни ивици по цялата дължина на тялото.
Женските не разполагат с оцветяването на мъжките, но е с 5-7 черни точки по гръбната им перка.

Xenotilapia ornatipinnis е сравнително едра цихлида, като дължината и достига между 13-14 см, като при женските варира между 10-12 см.

За съжаление тази Xenotilapia никога не е била снимана в естествената и среда, поради това, че тя живее на твърде голяма дълбочина между 150-160 метра. Разпространението и е станало като е хващана с мрежи от рибари и по този начин е стигнала до акваристите.

Стомашно-чревният тракт е твърде кратък на тази цихлида, който варира от 90 до 115 мм, което обуславя, че тя се храни с високопротеинови храни, като някои видове ракообразни, които набавя от дъното, ларви и насекоми. Големината на очите се обуславя от това, че живее на доста голяма дълбочина в езерото Танганика.

За голямо наше съжаление повечето информация за тази Xenotilapia има от аквариумни отглеждани екзепляри, отколкото в естествената им среда. В аквариумни условия Xenotilapia ornatipinnis се оказва по-скоро спокоен вид. Мъжките индивиди също се гонят, но никога агресията им не достига до унищожаване на конкурента им. Дъното на аквариума трябва да се състои от фин, кварцов пясък, като има камъни и скалички, които да позволява да се разграничават териториите на мъжките индивиди. Аквариумът трябва да е с размери 120/50/50, като е обурудван с добра филтрация и твърдост на водата в рамките на  PH 8-8,5. В аквариумни условия тези цихлиди трябва да се хранят със замрезени храни като артемия, ларви от комар, циклоп и др.
Идеален съквартирант на тези спокойни цихлиди се явяват Paracyprichromis или P.  brieni. Спокойствието е също много важен фактор за тези цихлиди както и при другите видове Xenotilapia.

Възпроизвеждането им не е трудно. Xenotilapia ornatipinnis е също устомътеща като тя става полово зряла след като надхвърли 5 см. Женската инкубира хайверът в устата си като периодът и е около 18 дни, след като мине този период тя спокойно може да освободи малките и те да бъдат захранвани с новоизлюпена артемия или ситно стрита храна на прах, която малките с охото ще приемат.

[LusilSorel]

Xenotilapia ochrogenys

Xenotilapia ochrogenys е открита през 1914 от Булунгер, като първоначално тя е кръстена Enantiopus ochrogenys, до 1951 когато Макс Пол я класифицира с наименованието Xenotilapia ochrogenys и до ден днешен е позната с това си име.

Най-разпространените видове са:

-   Xenotilapia ochrogenys Mzuri
-   Xenotilapia ochrogenys Ndole Bay

Xenotilapia ochrogenys е една невероятна цихлида от езерото Танганика. Подобно на целият си род женските са сиви, а мъжките са с доста красиви цветове, като преобладава жълтото. При мъжките се вижда, че по тялото са разположени няколко тъмни, черни петна. В дивата природа Xenotilapia ochrogenys се среща на сравнително малка дълбочина от 5-20 метра. Тя се храни с малки ракообразни, които добива от пясъчното дъно, като устата и е като малка сонда, с която постоянно копаят и отсяват храната от пясъкът. Тези риби в домашни условия трябва да се гледа в не по-малък аквариум от 200 литра. Аквариумът трябва да е аранжиран с обли камъни, но така че да има достатъчно свободно място по-дъното за плуване. Като пясъчна фракция е препоръчително да се използва кварцов пясък. Мъжките индивиди са доста агресивни един към друг, но въпреки тази им агресия не е препоръчително да се смесва с цихлиди като Трофеусите например, а с такива, които обитават черупки или Циприхромиси или Парацприхромиси. Препоръчително, незнам поради каква причина, но не е желателно да се отглеждат с цихлиди от рода Callochromis.

След като са готови за разплод Xenotilapia Ochrogenys и по-точно мъжкият изкопава малка яма в пясъкът където привлича женската. В първите си размножителни периоди женската е  доста пестелива и хвърля между 8-10 хайверчета, но с напредваненото на възраста този брой ще се увеличи до 20-30 бройки. Женската инкубира хайверът около 3 седмици, след като тя е готова да ги пусне на свобода. Препоръчително е след 7-8 ден да се изтръсква ако желаете да извадите по-голямо количство от тези цихлиди. След като станат полово зрели тези цихлиди започват да хвърлят всеки месец, така че възпроизводителноста им е голяма и доста урожайна.