Това са цихлиди, за които от доста време искам да напиша нещо за тях. Те ще ми бъдат приоритет за в бъдеще и страшно много искам да ги имам в колекцията си от цихлиди. Съжалявам, че един човек преди години му внесохме от Германия, но за съжаление не оцеляха. Много ми се искаше след две години да напише нещо хубаво за тези невероятни екзепляри на езерото Танганика и ето, че момента дойде.
Benthochromis tricoti
"Величественото привидение от дълбоките води и възможноста за среща и начина на поведението на Benthochromis tricoti е незабравима" – Такахаши 2008 г.
Половете при Benthochromis tricoti е доста разграничена и проблем на определянето на мъжкият от женският индивид е доста лесна. Окраската на мъжките Benthochromis tricoti е електриково синьо с надлъжни ивици, чиито брой, първоначално е 3, а може да нарасне до 5 с възрастта. Основният цвят е лилаво-сиво, с лимонено жълто по гърлото. Перките са с обагрени със сини цветове, а опашната перка има вертикални електрически сини ивици. През размножителният процес към коремната област рибита потъмнява като лилавото достига дори черни цветове. Мъжките индивиди (дори големите) могат да останат сребристи като имат заченъци на сребристи ивици по тях, но със задължителното жълто по гърлото. Ресничестите разширения по плавниците все пак са устойчиви, с изключение на това, че колкото и да напредват с възраста си тези риби, те никога няма да станат по-големи и дълги.
Женските и незрелите мъже са с ясно сребристо тяло без ресничестите удължения на перките и доста трудно да се разграничават мъжките от женските Benthochromis докато са млади, с изключение по формата на устата, която е по-малко обърнати нагоре при мъжете.
Размерът на диво уловени екземпляри достига до повече от 20 cm обща дължина, без опашните разширения. Индивиди с обща дължина повече от 25 сантиметра не са рядкост в аквариумите.
Местоположението им е близо до Карема, Танзания, езерото Танганайка на дълбочина от 25 до125 м. Този вид цихлиде се среща около бреговете на езерото Танганайка, с някои географски вариации. Северните индивиди са по-стройни, с по-силно изразена странична черно петно на мъжките индивиди. Те са и масово разпространените Benthochromis tricoti между акваристите, които ги отглеждат. Има индивиди, които са улавяни на 10 метра дълбочина в горните слоеве на Танганика. Този вид се лови с кош, но това е рядко срещано явление за улов от водолази в плитките води, противно на Cyprichromis, които са също планктоноядни като Benthochromis tricoti. Тези цихлиди не се крият в скалите когато са уплашени, а плуват много бързо от рибарите или от хищниците.
Храната е предимно планктон, особено копеподи. Чревната дължина е 105 мм - 150 мм дължина. В аквариум, тази риба яде лесно всички видове храни, включително риба, мекотели и членестоноги. Хранят се с охота и със сухи гнанулирани или на люспа храни.
Размножаване:
За разлика от други членове на рода Haplotaxodon, в които е бил вкючен Benthochromis tricoti женските са устомътещи със силно изразен полов диморфизъм. Мъжките защитават ужесточено територията си около върха на дадена скала или в открита местост на пясъчното дъно. Проявяват и огромна агресивност към другите мъжки индивиди, когато се касае до защита на женските индивиди в територията им. Това им поведение през размножителният им период е уникално и е истинско предизвикателство за почето акваристи занимаващи се с отглеждането на Танганайски цихлиди.
Според наблюдения в аквариум не се наблюдава разножителен сезон. Броят на яйцата е доста нисък въпреки големината на тези риби. Той достига от 5 до 15, като размерът им е до 2 мм. Поради този нисък брой на хвърлените яйца, често се случва женската да има слабозабелижими заченъци, в устата, че носи изхвърлените от нея хайверчета. Това е голям проблем за акваристите, които се занимават с тези риби, понеже те често се бъркат и с това, че тези риби често поглъщат в усатат си пясък от дъното на аквариума или въздушни мехурчета. Яйцата се излюпват след 2-3 дни след изхвърлянето на хайвера и жълтъчната торбичка се адсорбира около 12-тия ден, след което младите идивиди ще останат в продължение на няколко седмици вътре в устата на женската. В аквариум, те често остават незабелязани, докато те постоянно се освобождават от майката, около 2 месеца или повече, докато те не достинат 20-35 мм. Младите се хранят вътре в устата на женската. По ред причини този вид цихлиди е трудно да се размножават в плен, още повече, тъй като женските често губят наследството си в аквариум само няколко дни (или часа) след изхвърлянето на хайвера.
Този вид цихлиди се нуждаят от минимум 500 литрови аквариуми като най-добре се гледат в такива от 1000 литра. Те са много чувствителни към условията на водата, но след като се климатиризат веднъж, тогава те стават страшно издръжливи на всяккави климатични, химически и други промени в аквариума. С охота приемат всякакъв вид храни, които ще им давате и това не е проблем за Benthochromis tricoti. Голям проблем при тези цихлиди е стресът. Трябва да се гледат в изолирани аквариуми с абсолютно спокойствие и търпение. Много често стресът е фактор те да развият доста сериозни заболявания, които трудно се лекуват. Желателно е да се закупи групичка от 10-тина млади индивида, като размерът име около 3-4 см. С времето като се обособят половете на тези цихлиди е хубаво да се разредят като при тях правилото 1 към 3 също е валидно. Ако сме решили да отглеждаме повече от един мъжкар в аквариумите си е редно да им усигурим доста голяма площ, защото както споменах през размножителният период агресивността при тези цихлиди спрямо други мъжки от собственият им вид или други натрапници се покачва неимуверно.
Тези цихлиди са защитен вид. Цената на международните пазари достига от 25 до 250 долара за бройка. Един от най-големите привъженици и акваристи на Benthochromis tricoti е японският специалист в тази област е Тетцуми Такахаши от унивирситета в Киото.
Моля да ме извините ако има някои нередности в преводът на текста ми.
Анкета
