Thorichthys meeki - Огнеусти/мееки

[Grey]

 
 Тези красавци отдавна имат профил при нас.  До известно време ми бяха фикс идея и изчетох доста от наличната информация в нета.  Това е още един от алтернативните  и не толкова добре познати американски цихлиди в България. Превеждам ги Огнеусти директно от английското им название Firemouths.
 Преимуществото им е , че могат да се гледат в не голям съд.  Когато се опитваме да създадем чифт трябва да вземем поне 4-5 малчугана и аквариума трябва да е поне 100 литра, докато се оформи двойката , след това останалите трябва да се махнат и да се остави двойката да си върши работата. Харесват да имат укрития. В голям аквариум входовете на укритията не трябва да гледат един към друг и е препоръчително да има някаква визуална преграда разделяща аквариума не територии.
 Полова зрялост могат да достигнат на 6-7 месеца, като това зависи от колко добре са гледани, качество на водата, храната и пространството, което имат. Максимален размер могат да достигнат на година и половина, но отново според зависи. Тогава и окраската им достига пълен блясък. Умерено агресивни са.
 Мееки са позъори, имат и много интересен начин, по който го правят , издуват си хрилете, за да изглеждат по-големи и заплашителни и  се изрепчват пред натрапника. 
 Мъжката и женската работят в отбор, когато защитават територия и това може да бъде ясно видяно в този клип
 В аквариума са безстрашни, когато защитават територия и понякога това води до самоубийство. Какво имам предвид, в голям аквариум, където 2 агресивни вида цихлиди биха си го разделили и не биха се ступали до смърт, има случаи, в които мееки ще напада, дори, когато го спукват от бой. Това е грешка на аквариста и трябва да се слагат не толкова агресивни видове при тях. В 250-300 литров аквариум могат да се гледат 2-3 мъжки и 4 възрастни женски.  Малките могат да се държат с родителите, докато не започнат да ги гонят, това значи, че се готвят на ново да полагат хайвер.
 Могат да се срещнат в една и съща среда със следните цихлиди Amphilophus robertsoni, Rocio octofasciata, ’Cichlasoma‘ salvini, Parachromis friedrichsthalii and ’Cichlasoma‘ urophthalmus, Paraneetroplus bifasciatus, P. synspilus, Petenia splendida, Theraps heterospilus, T. pearsei, Thorichthys helleri, T. pasionis, но не забравяйте, че там могат да избягат или рибата, с която са се сбили да избяга, а в аквариума няма бягане, подбирайте внимателно!
 Други видове, които се срещат заедно с мееки са Poecilia petenensis, Poecilia mexicana, Gambusia sexradiata, Carlhubbsia kidderi, Phallichthys fairweatheri, Belonesox belizanus, Xiphophorus hellerii, Rhamdia guatemalensis, Atherinella alvarezi, Astyanax aeneus, Hyphessobrycon compressus, Dorosoma anale, D. petenense,Cynodonichthys tenuis.
 Мееки искат добро качество на водата и малко, до никакво течение. Понеже пресяват пясък фракцията му не трябва да бъде по голяма от 2мм, няма да бъдат щастливи, ако не им се осигури възможност да пресяват.  При аранжировката не слагайте много камъни, за да не отнемате от площта за пресяване. Поставените камъни трябва да са опрени на дъното и да няма пясък под тях, защото рибите може да го изровят и да се затиснат с камъка. Същата процедура и с корените. Хубаво е да има буферни риби( неплашливи, плуващи спокойно без да се крият, за да покажат на останалите обитатели, че няма опасност наоколо) в аквариума, така мееки няма да се крият и ще са по-спокойни. Мееки не закачат растенията, но заедно с пресяването си ги изкореняват, така че е препоръчително да се сложат малки камъни около коренищата на растенията. Биотопът им е предимно пясъчно/кално дъно с корени и камъни и малко растителност.
 
  Ето и видеото на биотопa с грешния вид нимфея на Lee Nuttall, който много ми допадна и допълнително засили интересът ми към тези цихлиди.

 http://www.youtube.com/watch?v=4qtuq-Hsvq0
 
   Отправям апел към хората, които ги развъждат или ще ги развъждат!
  Дивите огнеусти са с яркооранжева до яркочервена долна част на тялото. С развъждането в аквариумни условия тези цветове са отслабнали и много малко правят селекция на най-ярките цветове. А това е смисълът на тези красиви ярки оцветявания на мъжкия,  най-красиво оцветения и здраво изглеждащ се урежда с женска и в природата си се самоселектират идеално.  В аквариумни условия те нямат тази възможност и за това трябва да го правим ние.

[Boby_]

Да, мееките са много интересни рибки. Преди да се захвана с африкански цихлиди, минах за кратко и през американските и те бяха едни от любимците ми.

Това, което казваш обаче в края на текста, според мен е по-важно и не се отнася само до мееките, дори не само до хората, които развъждат цихлиди. Генофондът в акваристиката е силно ограничен, особено при някои видове, които са редки в естествената си среда. Затова и е наша пълна отговорност да пазим естествените форми на рибите, които развъждаме, както и здравето на популацията, когато това е възможно.
Знаем какво може да се постигне чрез селекция, дори когато няма "прясна" кръв - златните рибки, дискусите, гупите са сред многобройните примери за това. Според мен вместо да изопачаваме природните форми и окраска на видовете, трябва да се стремим точно към обратното - да ги запазим.
За съжаление на пътя на този апел застава мощна сила - финансовият интерес на развъдчици, търговци и акваристи, а без този икономически двигател зад хобито акваристиката просто няма как да съществува. Затова аз лично не се наемам да кажа на един търговец "недей да продаваш нищо друго, освен най-добрите рибки - останалите си пази за теб" - нямам правото на това.
В крайна сметка можем да поразсъждаваме доста над темата, но не можем да сложим твърда граница къде преминаваме в сферата на вредното. Ясно е, че едва ли много хора биха развъждали рибка, която има видими големи дефекти (крива е, липсват й перки, значително по-дребна е от връстниците си и т. н.). Въпросът е дали малко по-бледа окраска е също толкова валидна причина за отказ от размножаване... Хем ми се иска да е така, хем знам, че няма как да стане на практика.  

[Grey]

 Съгласен съм. Когато, ми бяха на мерника огнеустите, попаднах на статия с безценен споделен опит. Човекът започва историята си от средата на 70-те, посещавайки зоомагазини, когато цветовете им били най-ярки. 10 години по-късно започнал да забелязва, как цветовете на огнеустите избледняват, 99-та вече били бледо копие на дивите форми. За това се заел селективно да ги развъжда. Избрал най-оцветените, които могъл, редовни смени на водата, хубава храна и отделял поколенията в 20 литровки за по-лесно хранене докато поотраснат за друг аквариум. Избирал 5-6 от тях, останалите на зоомагазина. Тези първи малки ги отгледал за разплод и така до 3-то поколение, за 4-тото решил да вкара свежа кръв и избрал няколко женски от наличните на друг човек. Комбинирал ги с най-оцветените си мъжки и така до 2006-та, когато вече бил на 5-то поколение, където от 200 малки имал 40 много добре оцветени.  Статията продължава до 2008-ма със 7-мо поколение с невероятни по негово мнение цветове.  Аз бих спрял до тук, но човекът смятал и да продължи, което според мен се разминава с естествения вид на рибата, но методът не е сложен, само иска много време и постоянство.
 Мисълта ми е, че ако подобна селекция се появи и тук, нищо не пречи на комерсиалните търговци да вземат няколко чифта и да продават от тях. И най-слабо оцветените, ще са по-добре от  неселектираните. Пътят до възстановяването на естествената окраска е дълъг( нищожно малък от еволюционна гледна точка), но стига след това на 7-8 години да се прави 2-3 поколения селекция, за да се поддържа цвета.
 Това може да се прави и с останалите видове риби, стига човек да има пространството, времето и волята да го постигне за "общото благо" ... как я мразя тази фраза. Не е непостижимо, стига да се прави от хора с идеална цел.
 Подобни мерки биха се взели за по-популярните видове и то само, когато търсенето им намалее заради избледнелите им цветове. Тоест подбудите ще са чисто финансови, но хобито и търговията вървят ръка за ръка.  Нека задържим фокуса в тази тема на Thorichthys meeki.