Рибки > Кили рибки
И рибите биват едногодишни
killiman:
Това е една глава от книгата на Марк Махлин "Декоративно рибовъдство". Тази част от книгата, както и този автор с една друга статия, която се надявам, че скоро ще мога да пусна във форума, са основната причина толкова дълго време да се занимавам с кили рибки. Те разпалиха интереса ми към тях още преди да съм виждал на живо самите рибки. В текста има някои неточни твърдения, но ви моля да гледате на него като литературно четиво, а не като строго научен труд.
И рибите биват едногодишни
Марк Махлин
Нека се вгледаме в гъстите плаващи растения в малък приток на р. Конго.
Положително скоро ще забележим една бавна рибка, която сякаш е закачена към повърхността на водата. Тялото и е издължено, но не е сплеснато встрани, а отгоре, така че на очи бие широкият и гръб, постепенно преминавщ в също такава широка тъпо завършваща глава. Тази рибка е един от представителите на род Епиплатис (Epiplatys) , което преведено означава риба с широк гръб.
Сега нека видим как изглежда тази рибка. Веднага ясно се забелязва интересният профил на гърба. Устата на рибката се намира в самия край на главата и се отваря нагоре, а от нея назад върви права линия, която сякаш е отрязала и челото на рибата, и извивката на гърба, обикновено подчертана при другите риби, и полегатата извивка от гърба към опашката. Епиплатисът няма характерните форми на риба – при него се вижда само широката плоскост на челото и гърба, която отстрани изглежда като права линия.
Всичко у тази рибка е приспособено за живот близо до повърхността на водата. Гърбът и се допира плътно до повърхностната ципа, очите са разположени до самата повърхност и отлично виждат всичко, което става извън водата. А гръбната перка? Нали тя ще стърчи над водата и ще издава присъствието на рибката? Не, това не бива да става. И ето защо постепенно, от поколение на поколение, гръбната перка започнала да се премества все по-назад и по-назад от обикновеното си място по средата на гърба, докато не се оказала там, където се намира сега – в самия край на гърба, където широката му част преминава в опашка. Тук тя вече не пречи, точно обратното, когато рибката трябва да подскочи във въздуха, за да улови някоя муха или пеперудка, тя удря по водата едновременно с трите си големи, наблизо разположени перки – опашната, гръбната и аналната – и се получава достатъчно силен тласък при отскока.
Епиплатисите принадлежат към групата на ципринодоните – т.нар. зъбати шарани. В любителските аквариуми често се среща епиплатис шапери (Epiplatys chaperi),
който е получил видовото си наименование в чест на френския природоизследовател Шапер. Тези малки рибки (до 5 см) постоянно плуват близо до повърхността на водата и рядко слизат към дъното на аквариума. Те се размножават много лесно. От снесения в гъстата растителност хайвер след 8-10 дни се излюпват малките рибки. Както знаем, епиплатис шапери е твърде дребна рибка, а излюпените малки рибки в сравнение с нея са несъразмерно големи. Те се излюпват не само с вече резорбирано жълтъчно мехурче, но и започват да се хранят не с инфузории, а направо с дребни ракообразни. За какво е тази прибързаност, каква опастност дебне излюпените рибки?
За да отговорим на този въпрос, ще трябва мислено да се пренесем във водоемите на Югоизточна Азия. Тук, в заливите, в канавките и в езерата ще открием рибка, която много прилича по външност на епиплатисите. Това е представител на род Аплохейлус (Aplocheilus).
Общото устойство на тази рибка показва, че те също принадлежат към видовете, живеещи близо до водната повърхност. Аплохейлусите, както и пантодоните, се оживяват надвечер, защото именно по това време започват да летят мушиците. Тези риби хвърлят хайвера си сред гъстата водна растителност, но избират не растенията край брега, а онези, които са плаващи. Това също има своя смисъл.
Мъжкият преследва женската и тя преминава през гъстата водна растителност, където хвърля хайвера си. Мъжкият плува зад нея и облива със семенна течност... Стоп! А дали семенната течност наистина ще попадне върху хайвера? Много от хайверните зрънца се посипват надолу между гъстите растения, докато мъжкия успее да си проправи път след женската. Какво ще стане тогава?
Природата е ”помислила” и за това. И така, женската хвърля хайвера, който увисва по тялото и на гроздове, и мъжкият лесно може да го облее със семенна течност. Женската продължава да се провира напред през растителния гъсталак и през това време хайверните зрънца се отделят от тялото и, но сега вече те са оплодени и могат да падат където и да е. След една до три седмици от тях се излюпват малките рибки. И отново те учудват с големината си – това са напълно оформени рибки, които веднага чудесно започват да плуват и да се хранят.
Сега можем да си зададем въпроса, какво би станало, ако езерото, където аплохейлусите са хвърлили хайвера си, започне да пресъхва? Защото за малките тропически водоеми това е напълно възможно.
Оказва се, че малките рибки след излюпването си са способни да следват отдръпващата се към дълбочините вода. А хайверът? Аплохейлусите са го хвърлили по плаващите растения, те също остават по-дълго време във водата, тъй като не са прикрепени с корени-котви към дъното и могат да плуват заедно с нея. Близкият роднина на аплохейлуса – обитателят на водоемите на о-в Ява – рибката оризиас (Oryzias) е малко по-различно приспособена към непостоянното ниво на водата.
Тази рибка живее в оризовите полета, за което говори и наименованието и: оризиас – родена от ориза. Тя по същия начин хвърля хайвера си, който също така увисва по тялото на женската като грозд. Но този грозд е закрепен доста по-здраво и цялото развитие в хайверното зрънце протича върху тялото на женската. А тя, естествено, винаги ще успее да се премести на дълбокото, когато нивото на водата започне да се понижава. Заедно с нея ще отплуват на безопасно място и зрънцата-пътници. Целият процен на развитие на хайвера се извършва за 12 дни, а гроздът се разпада на 10-11-ия ден. Сега вече до излюпването остава съвсем малко време, а и женската се освобождава от грозда на някое безопасно и достатъчно дълбоко място. Затова от хайверните зрънца се излюпват много дребни рибки, както и при останалите риби, а не „свръхскорозрейки”, както при аплохейлуса.
Още по-чудна способност за приспособяване към водоемите с променливо ниво на водата показват други родственици на тези рибки – африканските афиосемиони (Aphyosemion),
които също са ципринодони. Те са много красиви: червени, сини, жълти – може би няма цвят, в който да не са оцветени. И при тях перките са разноцветни и приличат на малки знамена. Наименованието афиосемион преведено означава малък знаменосец. Рибките обитават не само рекички и езера, но и малки локви.
Ако обаче локвата пресъхне, което е възможно и дори често се случва през горещото лято,
рибите умират. И това може би е естествено, подобно на едногодишните растения, които поникват от семената напролет, развиват се и дават плодове през лятото и след като образуват семена, умират наесен. И на никого и през ум не му минава да ги оплаква по този повод и да мисли, че съдбата на тези растения е ужасна.
А нима не може да има едногодишни животни? Може, разбира се. Повечето насекоми, изящните пеперуди – всички те са едногодишни животни. Защо да няма и едногодишни риби? Афиосемионите, или както по-рано ги наричаха фундулусите (от думата фунд – дъно), са едногодишни риби. Те се излюпват от хайвера, когато локвата се напълни с вода от дъжда или при разливането на реките. Излюпват се, както аплохейлусите и техните африкански родственици – епиплатисите, напълно оформени, подвижни и способни към активно хранене рибки. Бързо растат и преди да настъпи периодът на засушаване, успяват да станат годни за размножаване и да хвърлят хайвера си.
Локвата пресъхва и рибките от този сезон загиват. Но те продължават да живеят чрез хайвера си
и на следващата година локвата отново ще гъмжи от пъргави и красиви рибки.
А ако локвата не пресъхне? Тогава едногодишните рибки ще живеят и година, и две, и три. Но за всеки случай те са се приспособили така, че целият цикъл на развитие да се извършва за един сезон.
По какъв начин се запазва хайверът на тези рибки? Част от тях, както например афиосемион аустрале (Aphyosemion australe),
който всъщност е африканска, а не австралийска риба (аустрале значи южен), хвърля хайвера си всред гъстите водни растения. Изглежда, тази рибка не е типично едногодишна, въпреки че целият цикъл на развитието и е също така ускорен. Но хайверът може да изчака дъждовния период и в дебелия слой растения. Може даже да се каже нещо повече: докато не завали дъжд, рибките не се излюпват от хайвера , защото дори в непресъхващия водоем в края на сухия период водата обикновено не е прясна, съдържа малко кислород и гнилостните процеси протичат бурно. Затова зародишите в хайвера изчакват водата да се опресни и да стане подходяща за тяхното развитие.
Други афиосемиони хвърлят хайвера си на дъното, като го заравят в мекия пясък или торфа с помощта на опашната си перка. Особено интересно протича оплождането при американските им родственици, също ципринодони – при цинолебиаса (Cynolebias, рибата-куче)
и птеролебиаса (Pterolebias, рибата-платно).
Цинолебиасът има доста обикновено, странично сплеснато тяло, но окраската му напомня тъмносиньо нощно небе, обсипано със звезди. Мъжките птеролебиаси приличат на мъжките бети – сини, виолетови, черни и червени цветове преливат по шоколадовозлатистия фон на тялото им.
Рибките избират подходящо място на дъното, след което мъжкият застава пред женската и блестейки с всички цветове на брачната си премяна, я приканва да хвърли хайвера. Двете рибки застават една до друга и се „гмуркат” в мекия торф, като по този начин пробиват дупка. В нея женската снася едно хайверно зрънце. След 10-15 секунди мъжкият напуска ямката, а след 3-5 секунди женската се връща обратно и рибките повтарят всичко отначало. Предстои им по този начин да подредят ни повече, ни по-малко – около 200 хайверни зрънца. И наистина в благоприятно време, когато не е много сухо, хвърлянето и оплождането на хайвера продължава със седмици.
Хайверът на тези рибки се развива на тъмно и за да може поколението да трайна, ярка окраска, той се нуждае от известно охлаждане и изсушаване. Тези думи обаче не трябва да се разбират буквално. Ако оплождането става при 24°С, то 20°С ще бъде вече известно „охлаждане”, 15°С – още по-голямо охлаждане. Но хайверът може да издържи на кратковременни температурни понижения дори до 5°С (и това при тропически риби!).
„Изсушаването” също не трябва да се разбира буквално: ако торфът се остави за 2-3 дни влажен, но без вода, това също ще бъде напълно достатъчно. Разбира се, хайверните зрънца на едногодишните риби са по-различно устроени от тези на обикновените риби, иначе не биха издържали изсушаването.При тях под обвивката се намира плътна коричка, от която се източват тънки нишки-израстъчета; благодарение на тях хайверното зрънце се покрива с друга коричка от пясък и тиня. Този покривен слой при хайверните зрънца на цинолебиаса издържа натиск до 0,5 кг. Това значи, че преминващите през пресъхналия водоем бозайници не могат да повредят „сухото” зрънце. Хайверните зрънца на всички едногодишни риби, както показаха изследванията, преминават през четири фази на развитие. При подходящи условия в неподвижното зрънце започва развитието на зародиша, който преминава почти всички стадии на развитие и след това отново настъпва период на покой.
Неизсушеното и неохладено хайверно зрънце дълго време няма да се развива също така, както и готовата за излюпване рибка няма да излезе от зрънцето, докато не бъдат създадени подходящи условия. Оттук може да се заключи, че при условията на аквариумно развъждане акваристът може да ускорява или да задържа развитието на яйцето и зародиша. Затова е трудно да се посочи срокът на развитието на хайвера при тези риби. Той може да се развива при аквариумни условия за 1-2 месеца, но понякога развитието се забавя и за по-дълъг срок, като това става не по желание на изследователя, а абсолютно независимо от него и по неизяснени засега причини.
Но ето че хайверът – и този, който е в природни, и този, който е в аквариумни условия – е преминал през всичките три стадия: стадий на покой на яйцето, развитие на зародиша и състояние на покой на зародиша.
Как сега да бъде разбуден зародишът и да бъде заставен да излезе от хайверното зрънце, „да се роди”?
В природата това става така. Завалява дъжд и меката прясна вода залива дъното на локвата. Просмуквайки се през торфа, тя добива слабо кисела реакция. Минават ден, два, три и във водата се появяват милиарди бактерии и инфузории. Готово! Условията за развитие на рибките са създадени и всички хайверни зрънца едновременно преминават последната фаза: излюпването на рибките. Това излюпване става много бързо, сякаш рибките бързат да се „родят” при тези подходящи условия. Целият процес на излюпване на хайвера - в каквото и количество да е той и колкото и дълго време да е хвърлян от родителите – протича само за 1 до 5 часа. И ето локвата вече гъмжи от ярко оцветени пъргави рибки.
Но това е в локвата. А в аквариума? Тук трябва да се мисли, да се „чука” по зрънцата и да се подканят рибките: „Хайде, излизайте, време е!”. Като „почукване” и подканяне може да послужи усиленото продухване на водата (аерацията). Понякога във водата се добява дезинфекционното средство трипафлавин. Рибките обаче могат да продължат да упорстват и да „не желаят да се родят”. Тогава на повърхността на водата се поставя суха храна, която се разлага бързо и скоро във водата се образуват облаци от бактерии; тези бактерии най-после „събуждат” зародишите, които се подготвят за излюпване.
Към всички тези „хитрости” се прибягва много рядко. Достатъчно е в аквариума да се долее мека вода със слабо кисела или неутрална реакция и температурата да се повиши до 24-26°С и започва масово излюпване на рибките.
Ципринодоните, особено афиосемионите, цинолебиасите и птеролебиасите стават все по-популярни сред любителите аквариумисти както благодарение на окраската си, така и поради интересния им начин на живот. При подходящи условия тези „едногодишни” рибки живеят не една, а няколко години. Аквариумистите се научиха да изпращат хайвера им по пощата в обикновени пощенски пликове. Изсушеният и натрошен торф се поставя заедно със снесения в него хайвер в малко полиетиленово пакетче, а пакетчето – в обикновен плик за авиопоща. „Авиохайверът” е изключително издръжлив. През 1963 г. получих от Дрезден плик с хайверни зърна. След като се разписах за препоръчаното писмо, отбелязах часа – 10 сутринта. След като изпратих пощальона, налях в буркана престояла мека вода с температура 22°С и изсипах вътре торфа. Не за пръв път ми изпращаха хайвер по този начин, затова, когато отивах да закуся, си помислих: „Утре трябва да се излюпят малките рибки.” Какво беше моето учудване, когато в 11 часа и 30 минути на същата сутрин във водата плуваха осем мънички цинолебиаса! Те се излюпиха 1 час и 15 минути след като хайверът попадна в подходяща вода. И това след 8 дни пътуване в пощенски плик!
Ципринодоните са интересен обект на различни научни изследвания. Наблюденията на хайвера в състояние на покой допринасят за разкриването на редица общи закономерности на анабиозата. Лесното пренасяне на хайвера, излюпването на личинките и изхранването на младите рибки позволява да се провеждат изследвания върху поведението на живия организъм при най-необикновени условия, например в условията на безтегловност при орбиталните космични станции.
Както виждате, научната стойност на афиосемионите и техните родственици все повече се увеличава. Расте и тяхната популярност сред любителите аквариумисти: благодарение на изследванията на сладководните водоеми в Африка в аквариумите се увеличава броят на тези видове риби, в това число на нови ярко оцветени афиосемиони, ролофии и други.
malomir:
Браво! Много интересна статия, лично за мен.
doncamillo:
Да,аз също я прочетох с интерес.
AQUASAUR:
Та, сато стана дума за Епиплатисите...да унагледя представите Ви с едни техни колоритни представители:
http://www.aquaportal.bg/forum/index.php/topic,109.msg19255.html#msg19255
Stas:
Ицо, ако Васко е съгласен и ти нямаш против - да вкараме снимките в статията?
Мисля, че ще придобие съвсем завършен вид.
Навигация
Преминаване към пълната версия