Рибки > Кили рибки
Едногодишните килита или историята на оцеляването
malomir:
Едногодишни килита
За оцеляването в едни от най-екстремните условия за сладководни риби, килитата са развили изумително поведение, за да живеят добре и да се размножават.
Eдногодишните килита е трябвало да развият изключителна адаптивност, за да оцелеят в някои от най-трудните и динамични среди, пред които са изправени всички водни гръбначни. Терминът "едногодишни килита" се отнася за тези риби, които обитават временни водни обекти, като се раждат, възпроизвеждат и умират в рамките на една година. Сред многобройните стратегии за оцеляване е проявата на изключително бърз растеж, яйца, които могат да издържат на пълно засушаване, както и способността да се адаптират към постоянно променящи се параметри на водата.
Променящата се околна среда
Едногодишни килита са открити на източния бряг и някои вътрешни държави на Африка, както и в цяла Южна Америка - от северните граници на континента до Аржентина. Местообитанията на всички едногодишни килита имат общи характеристики. Те преживяват един или два изключително краткотрайни периода с големи валежи, следвани от дълги сухи периоди, с почти никакви валежи. Назъбените терени се пълнят с наносни води през дъждовния период, образувайки водни басейни и мочурища, които бавно се изпаряват след спирането на дъждовете и напълно изсъхват до следващите дъждове.
Тези временни местообитания са освен динамични, също така и ненадеждни. Всяка година дъждовният сезон може да започне по-рано или по-късно от обичайното, а понякога се предшества от един или два дъждовни дни. Поради това водоемите не съществуват много дълго и обикновено изсъхват преди основния дъждовен сезон, като убиват всеки воден живот, който може да е възникнал.
С дъждовете идват и всякакви диви животни, които допълнително размътват и замърсяват водата. Те са придружени и от хищници, главно птици, насекоми и земноводни, които с удоволствие ловят цветните килита. В допълнение към видимите физически предизвикателства, местообитанията са изолирани и това води до потенциално ограничаване на генетичното разнообразие. Ембрионите на едногодишните килита също трябва да са много издръжливи, за да могат да оцелеят през инкубационния период в горещ и изсъхнал субстрат и да се излюпят в момент, в който да се гарантира оцеляването на личинките.
Взети заедно, всички тези фактори са в състояние да смажат и най-креативния набор от стратегии за оцеляване, но едногодишните килита са се запазили в продължение на хилядолетия. Историята им за оцеляване продължава да учудва всички, включително и най-начетените професионалисти.
Излюпване на едногодишни килита
Произволно ще изберем люпенето за стартова точка на нашата дискусия за стратегиите за оцеляване на едногодишните килита.
Когато дъждовете станат продължителни, езерата и мочурливите зони бързо започват да се пълнят. Тогава повечето яйца завършват своя цикъл на развитие и се излюпват няколко дни по-късно. Малките рибки са в състояние да се грижат сами за себе си още когато започнат да плуват, което обикновено става до няколко часа след излюпването.
Горе-долу по времето на излюпването на яйцата започват да се развиват и хранителните им източници под формата на микроскопични организми и ларви на насекоми. Въпреки че новоизлюпените рибки са сравнително малки, те си имат зъби, които им позволяват да отхапват парчета от хранителните продукти, които от своя страна могат да бъдат твърде големи, за да ги лапнат наведнъж.
Малките рибки растат много бързо като някои от тях ще са готови да хвърлят хайвер след по-малко от 3 седмици. Основните причини за това са две. Първата е, че ако валежите се окажат случайни и все още не е настъпил дъждовния сезон, водните басейни могат да пресъхнат бързо. Бързото съзряване позволява на видовете, които до няколко седмици ще започнат да хвърлят хайвер, да осигурят оцеляване на вида, дори ако басейните пресъхнат.
Въпреки че не е добре проучена, втората причина е много сложна и е свързана с генетиката на мъжките риби. Като цяло, доминиращите мъжки, които растат бързо и много цветни, също така има голяма вероятност да умрат първи, поради хищничество или стареене. Когато доминиращите мъжки са отстранени, някои от подчинените мъжкари бързо увеличават размера си и развиват своята възрастна разцветка. Те приемат доминираща роля, докато не бъдат изядени от хищници или не умрат от старост, което позволява на следващите да се развият. Развъдчиците виждат това и в своите развъдници. Няколко мъжки имат голяма разлика в ръста, в сравнение с останалата част от скороизлюпените рибки. Ако тези мъжки не се отстранят бързо, подтиснатите мъжки никога няма да се развият. Този гениален механизъм увеличава броя на индивидите, което помага в най-широка степен за опазване на генетичното разнообразие.
Хайверът на едногодишните килита
Ембрионите на едногодишните килита също са изправени пред множество предизвикателства за своето оцеляване. Има два основни фактора, които трябва да се преодолеят: трябва да оцелеят в продължение на месеци в горещ и изсъхнал субстрат и трябва да се излюпят в момент, когато оцеляването им е сигурно. Стратегиите за оцеляване, които се включват, са може би още по-невероятни от тези, използвани от вече родените риби.
Нотобранхиусите снасят своя хайвер точно под повърхността на черната кал, която сформира субстрата на техния хабитат. Впрочем много видове в Южна Америка се възползват от широките и меки торфени подложки, предлагани от техните местообитания, за да заровят добре хвърляния от тях хайвер. В един момент в инкубационния период, всички ембриони на едногодишните килита се нуждаят от въздух. Следователно субстратът трябва да се засушава и облива от вода, като по този начин позволява да достигне въздух до областите, в които се намират хайверните зрънца.
Като цяло, ембрионалното развитие е разделено на три етапа. Повечето яйца като че ли са програмирани да достигнат до третия етап от развитието си по това време на годината, когато се очаква да започне дъждовният сезон в техния регион. По-голямата част от зрънцата ще се излюпят до няколко дни след като езерата и блатистите местности се напълнят.
В повечето случаи, след като веднъж започне дъждовният сезон, хайверът продължава да се излюпва постоянно. Въпреки това изолирани валежи или фалшиво начало на дъждовния сезон може да запълнят местообитанията, които след това ще изсъхнат и всички излюпили се рибки ще загинат. Може да има и сух период, който да продължи повече от година и да унищожи всички яйца, които са достигнали крайната си фаза на развитие. Ясно е, че видовете, на които всички яйца са достигнали крайната си фаза едновременно, не биха оцелели при продължителна суша или фалшиво стартиране на дъждовния сезон. Ето защо яйцата на едногодишните килита не навлизат в последната фаза на развитие по едно и също време. Малък процент от ембриони могат да останат на по-ранен етап от развитието си в продължение на седмици, месеци, а се предполага – дори и години. В резултат на това в почти всеки момент от живота на едно езерце или мочурище, ще има ембриони на различен етап от развитието си и някои от яйцата ще бъдат готови да се излюпят, независимо дали дъждовете наистина започват.
Като последна застраховка, ембрионите на някои едногодишни килита няма нужда да минават през всичките три етапа от развитието. Етапите, които не са от съществено значение, са зависими от различни фактори на околната среда - температура, нива на кислород, CO2 и остатъчна влага. Като зависят от голям набор от променливи, си осигуряват още един механизъм, за да гарантират, че винаги ще има някои яйца, които са готови да се излюпят, когато истинските валежи настъпят, като по този начин осигуряват оцеляването на вида в бъдеще.
Отглеждане на кили рибки
През годините акваристите по света са използвали познанията си за стратегиите за оцеляване на едногодишните килита, за да успеят да ги отглеждат и размножават в аквариумни условия.
Може би няма по-голяма тръпка в хобито, от това да наблюдаваш сърчицето на кили ембрион да помпа кръв, докато все още се развива тялото. Нито пък някой ще забрави първия път, когато е гледал как дузина новоизлюпени рибки, толкова малки, но вече напълно готови да растат и да се развиват, са излезли от сухата топка мъх.
Наблюдението на този етап от живота създава специални емоции и мисля, че това е нещото, което мотивира толкова много от нас да прекарват голямата част от съзнателния си живот в присъствието на риби.
Развъждане на едногодишни кили рибки
Разбирането на стратегиите за оцеляване на едногодишните килита осигурява на заинтересованите хобисти идеи за това как по-ефективно да отглеждат рибите. Една добре работеща двойка на здрави кили риби в размножителна възраст почти постоянно хвърля хайвер. Те произвеждат стотици яйца, ако им се осигурят подходящи условия и субстрат. Но успехът зависи най-вече от правилното инкубиране на хайвера.
Най-бързо развиващите се мъжки са и с най-краткотраен живот. Отстранете тези индивиди от групата, за да изберете по-добре украсени и с по-добра форма рибки от следващата група растящи мъжки. Трябва да се избират от 1 до 3 женски с леко заоблени коремчета, а не хлътнали. Изолирайте мъжките и ги подгответе за хвърляне на хайвера, като им осигурите живи и замразени храни.
Използвайте градинарски торфен мъх без тор, който предварително е накиснат или преварен, за да потъне по-бързо. Поставете го в цилиндрична съдинка, като допълните със стара вода до дълбочината, препоръчвана за този вид. Оставете рибите в продължение на поне 10 часа, но не повече от 24, като не храните. Групата може да се зареди отново след почивка от около една седмица, за да се възстанови.
След като извадите рибите, излейте водата и прецедете мъха през фина цедка, изстискайте го така, че да остане съвсем малко вода. Поставете топката между листа от вестник за 24 часа. След това леко влажният торф се съхранява в полиетиленов плик, вързан или сгънат, за да се предотврати излагането на въздух, но не да се затваря херметически.
Тестова част за излюпване трябва да се остави на стайна температура, за препоръчаното за този вид време. Поставете около 25% от торфа в съд, добавете стара вода и периодично проверявайте хайвера. Ако са се развили, повечето зрънца ще се излюпят за около два дни. Ако не са достатъчно развити ги засушете отново и оставете за още един месец. Повтаряйте тази процедура докато се излюпят хайверчетата и чак тогава накиснете и останалата част от мъха. След като приключи люпенето, засушете останалия мъх за още един-два месеца. Това позволява на яйцата, които са все още в първите две фази, да завършат своето развитие. Втората инкубация най-вероятно ще доведе до още излюпени рибки.
Повечето току-що излюпени рибки веднага се захранват с малко жива храна. Най-малките ще се нуждаят от микроскопична храна за първите няколко дни, разбира се, с уговорката да се добавя и
добре аклиматизирана растителна маса. Растежът е бърз. Поддържайте развъдните аквариума чисти чрез редовна смяна на водата, поне три пъти на седмица. Поддръжката след това е ясна. Мъжките започват да се оцветяват до третата седмица, а женските започват да хвърлят хайвер между шестата и десетата седмица.
Успешното хвърляне и отглеждане на хайвер на едногодишни кили рибки, е преживяване както никое друго.
Автор: Charles Nunziata
Превод: DanyGod
jigit76:
:clapping: :bow:Браво за положеният труд!Доста съдържателна и изчерпателна статия. :up:
nihi79:
Много полезна информация.Поздравления за превода :bow: :clapping: :clapping:
Виолета:
Дани, благодаря за положения труд! Чудесна статия, много полезна информация. :bow:
DanyGod:
Винаги съм готова да помогна :-[
Навигация
Преминаване към пълната версия