Не знам защо, но тази сутрин станах необичайно рано. Обикновено вечер си лягам късно и сутрин ставам трудно, но тази сутрин е различна. От нямане какво да правя реших да отида да закуся. За щастие, закуската в този хотел е на последния, десети етаж, и преди да седна се залепих за панорамните прозорци – извадих фотоапарата и направих няколко снимки.
Определено градът не се отличава с високо строителство. Нашият десететажен хотел е от най-високите сгради.
Сутрин и привечер снимките стават най-контрастни и някакси по-цветни. Играта със сенките винаги дава големи възможности за запалените фотографи. От високо се вижда ВАТ МОХА МОНТРЕЙ, сгушен между жилищни сгради. Вляво от него се вижда и градския стадион, който така и няма да има кога да гледам, а и едва ли има защо.
Днес ни предстои да разгледаме основните забележителности на Пном Пен. Такива не липсват и в помощ ще ни бъде отново г-н Макара. Уговорката е да се чакаме в 8:00 във фоайето на хотела.
В 8:15 тръгваме. Първото място, на което ще отидем е Кралския дворец.
КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ
Ще разгледаме двореца с петте порти и множество постройки, включително и Сребърната пагода със статуята на Изумрудения Буда, както и красивата градина около нея.
Купуваме си билети и тръгваме по красива алея към един от петте входа, предназначен за туристи.
Още с влизането във вътрешното пространство ахвам! Всичко изглежда прекрасно и причината не е само в хубавото време и топлото слънце.
Спираме под едно дърво с красиви цветове и плътна сянка, за да може екскурзоводът ни, г-н Макара, да разкаже нещичко за двореца.
Дървото се нарича „Дърво на Буда“. Всеки ден цъфти, цветовете вечер окапват и на другия ден се появяват нови. Целогодишно!
Предлагам ви няколко думи за Кралския дворец и след това ще разгледаме всичко, до което ни допускат.
Построен през 1866 г. от крал Нородом, кралският дворец в наши дни е дом на кралската фамилия. Територията му е публично достъпна освен в случаите, когато кралят се намира вътре. В двореца има:
- зала за коронации;
- вход, който служи за сцена на кралската танцова трупа;
- балкон за публични изяви на краля;
- открит павилион, често използван за забавления и филми;
- лични покои на краля, в които се съхранява колекцията от камбоджански произведения на изкуството. Тук се намира и канцеларията на краля, където той изпълнява функциите си на монарх.
Започвам с централната и най-внушителна постройка – залата за коронации. Още няколко пъти ще стигам до нея, тъй като от различни ъгли изглежда съвсем различно.
Вдясно от нея се намира по-малка, но много симпатична постройка. Попитах за какво служи. Това било рампа за слонове. От нея кралят се качвал върху седлото на слона си.
Зад рампата се намират личните покои на краля. На следващата снимка се виждат стълбичките, по които се качва негово величество и вдясно самата рампа до която докарвали кралския слон.
Входът, който играе ролята и на нещо като театър със сцена:
От залата за коронации се вижда затворената врата на кралските покои – място, където външни лица не се допускат.
Залата за коронация от друга гледна точка и една малко нелегална снимка от вътрешността, където снимането е забранено.
Споменах, че от дясно на красивата зала за коронации е рампата за слона. Вляво можете да видите почти същата по размер и вид постройка, но със съвсем друго предназначение. В нея се съхраняват и днес кралските символи и дрехи. На горния етаж, където не се допускат посетители са оригиналните корона, жезъл и всякакви символи на монархията. Дрехите на краля и кралицата също са там. На долния етаж има изложба на облеклото на придворните служители.
Това, което разгледаме досега е едната част за посетители. Преминавайки в следващата не се допуска връщане назад, така че е добре да се движим в група.
СРЕБЪРНАТА ПАГОДА
Интересни архитектурни елементи са използвани за декорация на сградите. Винаги има и някаква символика. Например какво ли означават тези гаруди, които придържат покрива?
Преминаваме през проход между две високи стени и през малка врата в една от тях влизаме в прекрасна градина.
По средата на градината величествено се е изправила Сребърната пагода.
Разположена в рамките на Кралския дворец, Сребърната пагода е наречена така заради направения от 5000 сребърни плочки под. Истинското й име е ВАТ ПРЕА КЕО МОРОКАТ, което означава „Храм на изумрудения Буда“. В наши дни играе ролята на музей на 1600 реликви, подаръци за кралското семейство през годините.
Между съкровищата е и деветдесеткилограмова статуя на Буда, направена от масивно злато и инкрустирана с 9584 диаманта, най-големият от които е 25 карата. Зад нея е популярната статуя на Изумрудения Буда от XVII век. За съжаление вътре е забранено да се снима.
В двора около пагодата е пълно с красиви цветя и храсти във формата на животни.
Стените на двора са една от най-старите части на кралския дворец и са забележителни с фреските на епизоди от кхмерската версия на Рамаяна.
Този храм в никакъв случай не отстъпва на залата за коронации по красота. Бих казал, че е нескромно прекрасен.
В градината са построени няколко ступи и паметници. Най-красивата от тях е тази на принцеса Канта Бофа. Дъщеря на предишния крал Сианук, принцесата умира през 1952 на 4 годинки от левкемия. Ступата е построена през 1960 г.
До ступата на принцесата се издига тази на бащата на крал Сианук и дядо на сегашния крал – Нородом Сурамарит.
Лично аз съм възхитен от видяното в Кралския дворец на Пном Пен. Толкова красота и съвършенство на едно място рядко може да се срещнат. Нека пак погледнем Сребърната пагода преди да се отправим със съжаление към изхода.
Самият изход е подходящо украсен и поддържан, така че да не остава сянка върху цялостната визия на комплекса.
От тук се отправяме към едно знаково място, дало името си на град Пном Пен.
ВАТ ПНОМ ДОН ПЕН
Или „Храмът при хълма на старата г-жа Пен“ е построен през далечната 1372 г. и се води нулевата точка на града. Има интересна история за създаването на Пном Пен, която Макара ни разказва пред входа на храма.
Легендата гласи, че преди много години, по време на наводнение, една възрастна и богата вдовица намерила в реката голямо дърво. В дънера открила четири бронзови статуи на Буда. Госпожа Дон Пен, защото това било нейното име, построила малък параклис на изкуствено възвишение, направено от живеещите тук хора, за да приюти свещените статуи. Мястото се превърнало в светилище, където хората се молили и получавали благословия.
Случило се през 1437, годината на змията… Вероятно крал Понея Ят е заповядал да бъде издигнато още по-високо възвишението, когато завършил строежа на нов кралски дворец в новия си град. Градът бил наречен Кронг Чактомок Монгкол или както го наричали простичко – Пном Пен. Пном означава хълм, а Пен идва от името на богатата вдовица.
В този храм хората се молят за успех преди да започнат бизнес, студентите преди изпити и въобще при всякакви предстоящи важни изпитания. Вътре има много красива статуя на Буда и невероятни рисунки по стените.
Но повечето хора отдават почит и се молят на олтара на г-жа Пен, който се намира до задния вход на храма.
Зад самия храм се извисява голяма бяла ступа, която пази останките на краля и неговото семейство.
Тръгваме надолу от хълма и някъде по средата Макара ни спира за още една кратка история пред красива статуя.
Статуята на крал Сисоват била построена през 1908 г. като възхвала на управлението му. Негова голяма заслуга било връщането на три стари провинции към Камбоджа с Френско-Сиамския договор от 1907 г. Вляво от статуята е показан войник, развяващ френското знаме и под него изображение на договора, а вдясно са изобразени три жени в кхмерски дрехи, всяка носеща към краля определени ценности – от провинция Сием Рип идват храмовете, от Сисофон – дървета, а провинция Батамбанг е най-плодородната с най-голямо производство на ориз.
Слизайки от хълма Пен, виждаме огромен макет на змия. Каква е тя и защо е тук? Макара обясни, че тази змия символизира годината, в която се намираме. 2013 е на змията, както 2012 е била на дракона, а 2014 на коня. Всяка година фигурата се сменя.
От тук се отправяме на пазар. По пътя срещаме любопитности, които си заслужава да отбележа.
Министерство на женските работи:
Важно беше пояснението на г-н Макара, че не става дума за такива работи, а за защита на труда на жените, за техните права в обществото и борба с дискриминацията.
Другият любопитен елемент беше един симпатичен служебен тук-тук на местен интернет доставчик.
Високите технологии навлизат в Камбоджа със скоростта на тук-тук! Това, повярвайте, никак не е за подценяване.
С много настроение спираме пред голяма жълта сграда с много сергии около входовете.
ЦЕНТРАЛНИЯТ ПАЗАР
В сърцето на Камбоджанската столица, в голяма сграда в колониален стил се намира Централният пазар. На кхмерски го наричат Псар Тмай, което се превежда като „нов пазар“, но това име се използва рядко.
Построен е през 1937 г. по времето на Френския колониален период. Съставен е от централен купол и четири крила. Под купола, четирите крила и пространството около тях се продава всичко, каквото бихте се сетили, включително електроника, дрехи – от евтини тениски до кхмерски шалове, часовници, чанти, куфари, сушени и пресни плодове, бижута, псевдо антики, книги и много сувенири.
В една от частите на пазара се диша много трудно. Продават се месо и всякакви морски деликатеси и риба, но миризмата е толкова тежка, че не ми е ясно как хора могат да работят там.
Сушено месо от какво ли не! Не бих експериментирал.
Преминавам в по-цивилизованата хранителна част – тази с плодовете.
Най-привлекателното място за жените се оказват щандовете под централния купол – бижутерии.
Предлагат се комплекти от аквамарин, топаз, рубин и други красиви камъни, които не познавам.
Хит били и тези гривни от тигрово око, жадит и какви ли не още шарени камъчета.
Единственото неудобно на този най-добър до момента пазар е, че работи от 5:00 до 17:00. Сутрин не знам кой ходи… Може би тези, които пазаруват прясна риба и месо преди да са се вдигнали много температурите. Всички туристи, обаче, биха предпочели да работи вечер до 22 часа. И без това след залез няма много къде да се разхожда човек, освен покрай реката и да кисне в някой бар или дискотека.
Тръгваме си покрай сергиите за сувенири, разположени на сянка под крилата на сградата.
След като си напазарувахме от пазара като за последно, се отправяме към някакво заведение за обяд. Едва ли представлява някакъв интерес, така че ще го пропусна, за да стигна до по-съществената част за „камбоджанския Хитлер“.
МУЗЕЯТ НА ГЕНОЦИДА „ТУОЛ СЛЕНГ“
Като говорим за геноцид съм длъжен да разкажа историята, такава, каквато я чух от г-н Макара. Възможно е да повторя някои от нещата, които ни каза г-н Кемрин в Сием Рип, но за пълнота няма да ги махам.
Намираме се в един от затворите на режима на Пол Пот. Мястото е било гимназия, но както знаете вече – образованието е било забранено и училищата са превърнати в затвори.
Ще разгледам развитието на Камбоджа от обявяването й за независима държава до наши дни по години.
1953 г. При определени условия Камбоджа получава независимостта си от Франция. В замяна кралят отстъпва някои територии и се съгласява в страната да бъдат проведени демократични избори.
1955 г. Франция организира избори, които кралят печели и става първия премиер. Организацията на Червените кхмери, сформирана още през 1945 г., също участвала на изборите, но загубила. Обидени на краля се оттеглили в джунглата и станали партизани.
1955 – 1970 г. Камбоджа се развива като земеделска държава.
През 60-те години започват Виетнамската и Индокитайската войни. Камбоджа се разделя на два лагера – от една страна е принцът, който симпатизира на комунистите, а от друга е един от армейските генерали, който поддържа интересите на САЩ.
1970 г. Подкрепеният от САЩ генерал извършва военен преврат – взима властта и изгонва краля. Америка подкрепя новото антикомунистическо правителство, но разделението бедни-богати нараства, а с това и недоволството на народа.
През 70-те години руснаците, китайците и виетнамците подкрепяли червените кхмери и принуждават принца да подкрепи лидера на партизаните – Пол Пот.
1970 г. Започва гражданска война между проамериканското правителство и комунистическата организация на червените кхмери.
1975 г. Червените кхмери взимат властта. В Пном Пен царяло голямо щастие, защото хората се надявали да се върне краля. Щастието им изтраяло едва 3 часа! Пол Пот започнал незабавно да изселва населението на градовете към селата като изтъкнал две причини: едната е, че като взели властта, Америка щяла да се разсърди и да бомбардира градовете, а другата, че в градовете няма достатъчно храна за всички. За три дни цялото двумилионно население на Пном Пен било изселено. 20 000 души умират още по време на евакуацията – бременни, болни, майки, слаби хора. Пол Пот затваря всички училища и ги превръща в затвори, всички болници стават кухни, а храмовете – полета на смъртта. По време на режима за 3 години, 8 месеца и 20 дни умират 2 милиона души.
Пол Пот спазва обещанието си – връща краля в страната, но когато монархът го помолил да му върне и властта, бил арестуван и затворен в двореца си.
Пол Пот наложил пълно информационно затъмнение над събитията в страната. Журналистите били избити или арестувани. Никой по света не знаел какво се случва. Единствено било ясно, че в Кампучия властта е превзета от комунистите.
Всички учещи в чужбина камбоджанци били поканени обратно в страната, за да помогнат на новата власт за развитието на държавата. Повярвалите се върнали и веднага били арестувани и екзекутирани. Пол Пот първо избил богатите и образованите, а след тях всички, за които се съмнявал, че имат връзки със запада и със старото проамериканско правителство. 10% от интелигенцията оцелели като се престрували на необразовани. Най-накрая диктаторът започнал да избива и своите приближени, които се стреснали от всичко това и го помолили да спре геноцида. Много от последователите му загубили живота си само заради съмнения за измяна.
1977 г. Отношенията между Китай, поддръжник на Пол Пот, и Русия, поддържаща Виетнам, се влошават. Това води до възникване на вражда между Камбоджа и Виетнам. Трима от приближените на Пол Пот избягали в съседен Виетнам и там организирали армия от дезертиралите камбоджанци. Заедно с виетнамската армия те се връщат и на 7.01.1979 г. свалят Пол Пот от власт. Тримата стават лидери на страната и до ден днешен заемат висши държавни постове - премиер, председател на сената и председател на парламента.
1979 – 1989 г. Виетнам управлява Камбоджа чрез бившите приближени на Пол Пот.
Мисля, че стана ясно каква е ситуацията в тази измъчена и раздирана от войни и предателство държава. И до ден днешен управляващите не се интересуват от благосъстоянието на народа и просперитета на държавата. Най-важната цел за тях е провеждането на чужди и лични интереси. Само ще спомена, че от билетите за Ангкор Ват, които струват 20$ за чужденец, 69% отиват в частни виетнамски фирми, 17% се реинвестират в поддръжка и останалото евентуално остава за държавата. Видяхте също и на какво място и в каква къща живее премиера. Както казваха и други екскурзоводи – в Камбоджа, ако имаш пари – всичко ти е позволено.
Нека обърна малко внимание и на затвора. Както стана ясно, бившата гимназия е била превърната в затвор от Пол Пот. Никой не знае точно колко затворници са минали през затвора, наречен още S-21. Най-вероятно са били над 14000, от които само 7 са оцелели. От тези 7 днес са живи двама.
Килиите са разделени в 4 корпуса – всеки за различен тип затворници. Стаята на снимката е от корпус А, където са държани висши политически затворници. Само те са били по един в помещение.
Мрежите от бодлива тел по фасадата на корпус С са оставени, за да покажат как войниците са възпрепятствали затворниците от самоубийства. Единственият, който е имал право да се разпорежда кой кога да умре е бил Пол Пот или неговия офицер.
От седемте оцелели един е починал през 2012 г. и са останали само двама.
Боу Менг е имал животоспасяващата дарба да рисува чудесни портрети на Пол Пот и останалите лидери. Това е спасило него, но не и жена му и двете им деца. Съпругата е загинала на едно от полетата на смъртта, а децата в детски център на червените кхмери.
И другият е механикът Чум Мей. Оцелял заради умението си да ремонтира различни машини, от които войниците имали постоянна нужда. Неговото семейство също е било избито и сега е абсолютно сам.
Не искам да споделям всички ужаси, които чух и видях в този музей на геноцида, въпреки че народът на Камбоджа иска точно това – целият свят да знае какво се е случило там в тези черни години.
Обиколката на Пном Пен приключи, а с това и нашето пътешествие из Камбоджа. Общото ми впечатление, че тази страна е великолепно място, където се чувствам много уютно и добре посрещнат. Винаги бих се върнал тук с удоволствие.
В 17:10 имаме полет от Пном Пен за Банкок и е добре поне час и половина преди това да сме на чекина. Поради това към 15:30 часа тръгваме към летището.
Самолетът се приближава към столицата на Тайланд малко преди залез слънце и гледката е много красива. Благодаря на Милена за предоставената снимка.
Кацаме в 17:45 и след няма и час се возим с миниванове към хотела, където пристигаме с огромно закъснение поради страхотните задръствания.
След един час за освежаване в стаите се срещаме на рецепцията, за да си спретнем вечерна програма.
Този път мястото на шоуто се казва Пат Понг Стрийт и ще си наложа автоцензура върху описанието на това какви услуги се предлагат там. Не, не става дума за проституция, макар че вероятно и този бизнес процъфтява. Само ще спомена, че хората от нашата група, които от любопитство пожелаха да видят какво значи тайландско еротично шоу, останаха с отворени уста. Не мога да кажа дали е от възхищение или отвращение. Това всеки сам трябва да си прецени.
Нощен Банкок е осеян с клубове и заведения. Градът наистина може да се каже, че не спи.
Когато човек иска да вкуси от евтиния, но екзотичен аромат на нощния живот, е свободен да го направи. Въпросът е по-скоро какво търсим и какво намираме.
