И така. Успях да намеря време тази неделя и с двама приятели започнахме лепенето на аквариума.
Първото, което стана ясно е, че нямам място за лепене директно в офиса върху готовия плот. Това наложи да пренесем матрицата в съседна стая и директно на пода. Направихме наново нивелацията и започнахме подготовката.
Подложихме вестници за да е по-лесно да зачистим излишния силикон, който ще излезе при лепенето, а и за да не залепнат стъклата директно за плоскостите на шаблона.
И започнахме със суха тренировка. Поставихме лицевото стъкло, изравнихме го по дължина, подложихме дъното, поставихме и двете странични стъкла, като за целта използвахме скрепяващите ъгли.
Виждате, че отклонението при събирането на стъклата в ъгъла е минимално. На практика е по-малко от един милиметър.
Тази разлика идва от дебелината на един кламер, който се поставя между всеки две слепващи повърхности. Това ще е дебелината на лепилния слой. По един кламер има поставен във всеки ъгъл и между всеки две слепващи се стъкла.
Всяко стъкло беше предварително облепено с хартиено тиксо по ъглите. Целта е да се премахне излишния силикон след залепването.
Започнахме лепенето с този силикон.
На опаковката пише, че е бутилиран в България, но е произведен в Белгия. Дано да не съм уцелил гредата с подбора!
Нанесохме плътен дебел слой силикон:
Правя го умишлено. Знам, че няма да ми е нужно толкова много, но предпочитам да изплюе излишъка, отколкото да ми останат въздушни мехури по шевовете.
После почистихме изтласкания силикон, а след това разлепихме и хартиеното тиксо, докато не е втвърдил слепката.
Замерихме разстоянието между двата най-нестабилни ъгъла - точно 2476 милиметра.
А след залепването измерихме и диагоналите.
Отклонение 2 милиметра за дължина от 2500 милиметра. Повече от приличен резултат.
Шевът стана перфектен.
Оставихме установката да се втвърди силикона, а следващата седмица ще залепим последната пета страна, както и напречното укрепване във високата част.
Следва продължение...
