Таквоз лових през 1975 в Куба. Цял ден обикаляхме с яхтата но нищо не се закачи.
Прътовете бяха много дълги и много яки. Това първоначално ме учуди, но после като видях стола дето прилича на зъболекарски и има яки кожени колани да те държат на място почнах да се плаша. Стола беше с много подплънки, много мек, бяла истинска кожа, нема лабаво - явно да седиш окован в него с часове докато рибата дърпа назад, капитана на яхтата напред, а ти си връзката между двете. Стръвта за рибата-меч е всъщност голяма блесна.
Следобеда почнахме да пускаме въдици представляващи само влакно 1-1.5 мм. дебело, кука и сурово парче калмар, оловна тежест на края. Няма прътове, само дървена макара на която с ръка навиваш влакното. Това беше баламски риболов - фърляш стръвта във водата, тя потъва около 10 секунди. Рибата кълве, просто почваш да вадиш, не засичаш нито нищо. Вадиш риби с размер 30 до 50 см. Дебели, някой от тях много цветни. След 15-20 минути това високоинтелектуално занятие омръзва, пък и купчината риба става прекалено голяма.
Странното е, че по това време всеки кубинец беше подложен на непрекъснат глад. Предполагам че и сега е така. Не разбирам защо не спретнаха горе-долу организиран риболов в собствените си води - само на няколко километра навътре в морето. Колкото и да е ограничен улова никой нямаше да гладува така както съм видял.
Според американските правила, вероятно те са интернационални, рибата меч се пуска на воля след като е уловена. Предполагам че както навсякъде разбира се реалността е друга, но също така вярвам че ако те набарат яка ти гърбина.
--Николай
