Да допълня малко информацията тогава.
Рибитте живеят в големите корита и през дъждовния сезон се разпростират максимално на далеко. След засушаването и спадането на нивото на водата някои риби се оказват в изолирани басейни, отделени от реката, други остават в основното корито, а местообитанията на трети съвсем пресъхват и рибите умират. Които са останали в основното корито пропускат възможността за размножаване тази година. Който е уцелил правилния гьол се размножава. В тези изолирани участници има малко конкуренция и почти никакви хишници, съответно е по-безопасно. Богати са на нитрати и затова има много растителност и водорасли, което означава храна за дъговата цихлида (тя е се храни с растения, водорасли и ракообразни). В същото време водата е много мътна, с лоши качества и големи вариации в температурата и състава й. Но Herotilapia multispinosа се е адаптирала към тези условия, което я прави доста издръжлива за гледане в аквариум. Понеже в тези водеми се концентрират много риби, те са се приспособили да се размножават малка територия - достатъчни са им е площ със страна около 25 см., която да си пазят. Още един плюс за гледането им. Те са доста мирни. За да избегнат постоянните битки и рани в тези трудни условия, са разработили форми на общуване - основно промяна в оцветяването и поведението. На това и на мътните води се дължи и яркото им оцветяване.
Всички тези характеристики ги правят едни от лесните и предпочитани централно американски цихлиди за отглеждане.
Почти сигурно съм решил да си взема тези цихлиди и скоро мога да споделя и личен опит.
