Какви са рисковете от хибридизация при тези крокодили ,щото като гледам доста си приличат , а май няколкото човека в България ,които гледат такива имат по няколко вида на едно?
Това е съществен въпрос, на който отговор все още нямам. Ако съдя по наблюденията и опита си с младите риби за последната почти година, откак ги имам, ще кажа, че рискът е далеч по-малък от този при трофеусите и петрохромисите или Мбуна, но все пак съществува. Съдя по поведението на мъжките, както и по начина, по който изкопават дупки и примамват женските в тях. Тепърва обаче ще мога да кажа повече, когато повече видове започнат да навлизат в полова зрелост.
Ето и два различни примера - доминиращият мъжки Champsochromis spilorhynchus обръща внимание само на риби от собствения си вид, както и на оцветения мъжки Dimidiochromis strigatus (последния яде бой, не друго.

). Ако трябва да съдя по него, бих казал, че този вид трудно ще се кръстоса с каквото и да било друго. На противоположния полюс е пък Dimidiochromis strigatus - имам оцветен мъжки и достатъчно зряла женска, която хвърля вече три-четири пъти и от чието поколение успешно отгледах вече две люпила. Тук има интересно несъответствие - женската обръща внимание само на мъжкаря от собствения си вид, докато мъжкият се "клати" почти на всичко живо, включително и на един голям колкото него и почти сигурно мъжки Buccochromis rhoadesii.
Имам и доста добре оформени Stigmatochromis pleurospilus - при тях се наблюдава същото, каквото при чампсохромисите - никакво внимание на риби, които не са от техния вид.
Tyrannochromis nigriventer засега се показват като малко по-кротки въпреки родовото си име. Най-едрият и вече започнал да се оцветява мъжкар не се закача почти с никого, докато един от по-дребните се прави на мъж на останалите от своя вид, както и на букохромисите.
И накрая самите букохромиси са тотални непукисти - нито се закачат, нито закачат някой друг. Като ги гонят, се отдръпват и засега толкова. Но са и най-невзрачни още като оцветяване, така че ги чакам тепърва да започнат да съзряват.
На живо видовете се различават доста повече помежду си, отколкото на тези малки снимки. Може би единствено тиранохромисите и чампсохромисите си приличат по формата на устата, но и това е условно - формата на тялото и плавниците е различна.
Много се различава и поведението и начина им на хранене - стигматохромисите и букохромисите ровят грунда и дебнат плячка около дъното, тиранохромисите и димидиохромисите се прикриват и дебнат в средния воден слой, а чампсохромисите са преследвачи от открити води. Абе интересна комбинация от риби, даже много интересна.

С нетърпение ги чакам да порастнат още и да покажат цялата прелест на вида и поведението си.