Хитоните са примитивни морски мекотели от клас Polyplacophora. В днешно време те наброяват около 900-1000 вида. Разпространени са космополитно.
Черупката на хитоните е съставена от 8 фрагмента, които като се износят се олющват. Поради тази особеност освен, че черупката им осигурява добра защита, им позволява и добре да се захванат по неравните каменисти терени, които обитават. Също така тези 8 отделни пластинки позволяват на мекотелото да се свие бавно на топка [1], като се изкара извън водата. Първия фрагмент от към главата се нарича главова пластинка, а последния най-краен се нарича анална пластинка. Пластинките са обградени от тъкан - пояс. На някои видове хитони този пояс е скрит под черупката, а на други е окрасен от израстъци [2].
Хитоните пълзят на един мускулест крак [3], като охлювите, с който залепват много здраво за скалите. Те ядат водорасли, бриозои, диатоми и понякога бактерии. Само няколко вида са хищници, като Placiphorella velata [4]. Тези хитони са с оголемен пояс от пред и ловят малки скариди, дори и понякога рибки като го вдигат и после го спускат като капан.
Някои хитони показват доста интересно поведение - винаги се връщат на едно и също място да почиват през деня.
На големина могат да достигнат от няколко сантиметра до 30-33 см [5]. Големите хитони могат да се използват и за храна.
[1]
[2]
[3]
[4]
[5]
И виновникът за тази статия, един от хитоните, които намерих по живите си камъни.
Некадърен превод с правописни грешки: Атанас Танев
Източник: Уикипедия