Диамантена тетра в нейния натурален хабитат (монунтаин ривер)
Намерих материал за тази необикновена рибка в
http://www.aquatic-experts.com/ARTICLE_ ... bitat.html
Диамантените тетри са средно лесни за отглеждане, от семейство Харацинови.
Могат да се намерят във някои чисти сладки реки във Венецуела.
Достигат на дължина до 5,5-6 см. Изискванията към Ph са до 7.8, като точно в местообитанието им е измерена тази стойност. Температура 24-27°C. Средната температура за поточето е 26,5.
Информацията за рибите е написана от сайта на Ivan Mikolji.
Това са негови думи:
"Когато мислим за живота на рибите, които са в границата на изчезване, като Panaque suttonorum, наричани сома със сините очи , Hypancistrus zebra и т.н., никога не ще помислите, чe Moenkhausia pittieri се намира в техния хабитат. Да, диамантените тетри!
Те са много плодовити и може да бъдат хляб за много развъдчици понеже се гледат доста лесно в аквариума.
Декоративните риби, известни като диамантени тетри принадлежат към Tetragonopterini, който включва родове като Astyanax, Briconamericus, Hyphesobrycon, Paracheirodon и Moenkhausia. Тази група се характеризира със вътрешен ред на зъбите от premaxilla, съставен от 5 или повече зъби от всяка страна. Костта под окото (големите суб-орбити) е зона без люспи и липсва вентралния Кил.
Рода Moenkhausia може да бъде много добре разграничен. При тези тетри максилата е много силна, люспите и не образуват права линия, тялото е тип везни. Опашната перка е около 25 -30 % от мащаба на тялото.
Люспите на тази риба имат шипчета, които лесно може да се забележат и са груби на допир, като се прокара пръст по гърба в посока напред към главата. Евентуално така са устроени, за да могат да бъдат трудна плячка за големите риби в тяхното местообитание.
На 4 снимка можем да видим мъжки екземпляр, с добре оцветена в сиво-лилаво велурена перка.
Родовете Moenkhausia са кръстени на зоолога William J. Moenkhaus, a видовото име pittieri идва от биолог Henri F. Pittier. Отличителните знаци на Moenkhausia pittieri и какво прави тази риба уникална е, че тялото и е покрито със златни, често сребристи преливащи люспи. В природата техните гръбни и анални перки показват виолетово оцветяване, жълтеникава опашната перка, като гръбната перка понякога е опасана с бяла линия.
Диамантените тетри са речни риби в басейна на езерото Валенсия във Венецуела. Всъщност "холотипа" или оригиналния образец, са описани от Carl H. Eigenmann през 1920 г. и рибата е заловена за първи път в река Tiquirito, в El Cosejo, щата Aragua , Венецуела. Тази река е една от многото малки потоци, които се вливат към езерото на Валенсия. В момента рибите таксономично са класифицирани по следния начин: клас: Лъчеперки (Лъчеперки риби), ред: Characiformes (characins), семейството: Characidae (characins), подсемейство: Incertae sedis.
Местоположение
Езерото на Валенсия се намира в една огромна долина, заобиколена от планини. Езерото събира водите си от много малки планински потоци.
Питате се какво прави това езеро толкова специално? Това, че няма контакт с потоци или реки и то не се включва към нито една на главна река или океан. Водните му нива се контролират единствено от валежи и изпаряване.
По-голямата част от тези малки потоци около езерото на Валенсия са били замърсени със сурови жилищни и агро - индустриални канализационни води, които предимно са въведени без предишно физично, механично или биологично филтриране на водата в потока или езерото. Това е повлияло и на биологичния дисбаланс на езерото, който е важен за водната му флора и фауна.
Първа среща с рибката
След като съм се опитвал да намеря вида повече от три години, но без успех, един мой приятел-местен гражданин Симеон Перес ми каза че той знае мястото, където има стабилна популация в чистите води. Но трябва да обещая, че никога няма да дам точното местоположение на никого, той ме заведе на тайната му място. Това е много важно, понеже според него именно заради замърсяването и други фактори, рибите са на изчезване.
Тайната рекичка на моя приятел е типичното планинско местообитание на Moenkhausia pittieri. Реката е чиста(тип clear water) с редовни валежи и студена вода. Водното корито е от груб чакъл с изобилие от по - големи речни камъни. Има изобилие от корени, които са добре дошли за рибите. Няма място във водата, което да е с повече от 5 фута дълбочина. РН е 6,8 - 7.8, с температура от 25 по Целзий.
Симеон Перес ми каза, че алкалността във водата се дължи на големи количества варовикова скала, които са част от долната част на субстрата на реката. Ниската температура на водата се дължи на размера на плътните високи дървета, правещи добра сянка, които растат на купчини по бреговете на притока, и практически няма пряко слънце, което да проникне под водата. В сухия сезон тези малки поточета спират да текат.
Диамантените тетри и всички други риби, които обитават рекичката могат да се хванат в големите локви. Високите дървета изглежда че са от решаващо значение за съществуването им, защото те пазят тези локви от изсъхване за до пет до шест месеца, докато дъждовният сезон започва отново. Дърветата също пречат на водата да се затопли. На дъното на реката субстрата е много светъл, почти бежов, но поради разпадащите се растения и падащите кори, дърветата има тиня в кафяво-карамелен цвят. И рибите приемат кафевия цвят по-добре и в аквариумни условия, обичат по-тъмни субстрати. Също така от дърветата водата е почти кафява.
На картината, можете да видите Crenicichla geayi (на 9 поредна снимка)която се крие под камъка. Скалата не само дава добро скривалище, но тя също така служи за място за почивка , не само за него, но и за други дребни риби, които са уморени от борбата с хищниците. Също така рибите се крият зад скалите за да си починат от силното течение-в по-пълноводните потоци. След като те се забавят зад скалата за почивка, Crenicichla се възползва и атакува.
Намерих не потопени водни растения в рекичката. Няколко вида, които намерих са "частично потопени" , които растат наполовина във водата. В други водни биотопи рибите използват водните растения като подслон от хищници. Поради липсата на изобилие от водни растения Moenkhausia pittieri използва корените по-големите скали като подслон, но най-важният фактор в оцеляването им в дивата природа е техният отговор - бързо ускорение и висока скорост на плуване.
Фотографски предизвикателства.
Фотографиране на този вид под водата в нейната естествена среда е истинско предизвикателство. Дълбочината на водата е до колкото един потопен човешки крак потопен до коляното в най-дълбокото....със силно течение и леглото на рекичката е пълно със странни по форма скали, някои стърчащи от водата. Картината е направена с обектива на камерата наполовина от водата. Дори с 10 килограмен оловен колан, аз бях все още се влачех надолу по течението и не потъвах. Толкова е плитко, че е почти невъзможно да потопите глава. Аз трябваше да направя снимки с главата ми потопена настрани, така че мога да погледна екрана на фотоапарата. Друго предизвикателство е липсата на светлина благодарение на изобилието от дървета, които блокираха всичката пряка слънчева светлина, затова снимките се получаваха по- трудно.
В по-дълбоките части на вира има тиня, и когато поставях крака си та, тя замътваше водата за повече от час и снимките пак не ставаха.
След 2 дни на заснемане, взех 870 лоши снимки с няколко качествени снимки.
Въпреки че снимките на Moenkhausia pittieri в планинската рекичка са монохромни и еднообразни и не толкова многоцветни, както другите типове водни биотопи, те показват какъв е истински им дом и изглежда това са вероятно първите подводни снимки, които да покажат вида в естествени условия.
След гмуркането в малка рекичка за два дни ние не забелязахме много други риби, които споделят съжителството с диамантените тетри в дивата природа. Невероятно е за мен да видите как природата работи в тези малки затворени местообитания и ще се опитам да обясня всичко както и правя сега.
Два от видовете риба, които обитават затворените местообитания на диамантените тетри са Hoplias malabaricus (вълк риба-снимка

и Crenicich geayi (щука цихлида). Сега ако поставите тези две риби във всеки аквариум, че ще бъде изключително трудно за всяка тетра да оцелее и дори по-малко, да оцелее и 1 минута. Тези две риби са много опасни. Hoplias malabaricus могат да се намерят и в Morichal habitat - Централна Венецуела, където има лимонени тетри, апистограми, рамирези, многообразие от цихлиди, рибата листо, пайк цихлиди, риби с форма на игла и много други.
Е има и големи количества на много плодовитата риба като Poecilia reticulata (диви гупи) и много други малки видове тетри и много други тетрflr, които аз не можех да определя. Тези други тетри и гупите са по-лесна плячка, защото те са по-бавни плувци и по-малки по размер от Moenkhausia pittieri, което ги прави по-лесно да поглъщат или да бъдат уловени от хищни риби като гореспоменатите две.
Други риби, които ние забелязваме и обитават рекичката с диамантените тетри са Corydoras aeneus и Ancistrus brevifilis (10 снимка). Те са заети да почистват мръсотиите на всички. Aequidens pulcher(11 снимка), една от цихлидите, но тя обича да остава далеч от всякакви неприятности-крие се през по-голямото време от деня.
В по-дълбоките области или басейните на реката, където водата се забавя има изобилие плаващи дървета, паднали листа и речното дъно е тинесто. Това е мястото, където Moenkhausia pittieri прекарват сухия сезон и се размножават.
Възрастния мъжки Moenkhausia pittieri е много по-голям по размер, отколкото възрастните женски. Най-големите мъжки, които видяхме са около 5.5 см. дълги. Възрастният мъжки може лесно да бъдат разграничен от женските, като първите лъчи на гръбната перка, аналната и тазова перки са с цилиндрична форма. Женските са на половината от размера на мъжките. Ние също така наблюдавахме, че те обитават средата на водата, само ходят на повърхността, ако нещо, което изглежда като храна падне във водата. Техните модели на хранене са основно опортюнистични: улавяне на всичко, което попада или се движи на водната повърхност или всичко, което ще влезне в устата им. Диамантените тетри са главно месоядни, най-често менюто им е съставено от мравки, термити, малки молци, мухи, комари и малки оси, червеи и други.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В много години на обучение около езерото Валенсия реки и поточета, съм забелязал, че много риби са изключително толерантни към замърсители.
Висок толеранс може да се намери в Poecilia reticulata-(на снимка 12), последван от Aequidens pulcher. Moenkhausia pittieri, защото са са едни от изключително възприемчивите видове.Ако водата в реката започне да се влошава и се замърси, те изглежда ще са първите, които ще изчезнат.
Добра зелена идея би било да се купи парцел земя, където тази малка рекичка да се запази, която може да е един от последните естествени местообитания на този красив вид. Диамантените тетри в езерото и поточетата може да се използват в бъдеще като се въведат в други реки и да се възстановят в близки реки и поточета."
Източник на материала и снимките:
http://www.aquatic-experts.comhttp://www.aquatic-experts.comСамо да добавя, че бях качила материала в друг форум, под името rabbit25-единствения ми профил там. Той още съществува.
И направих това преследване из форумите за да се запозная кои риби мога да сложа в моя аквариум.
Утре ще сложа и растенията от хабитата.
Ето и снимките на диамантената тетра и другите риби в този биотоп: