ИНТЕНЗИВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА АКВАРИУМНИ РАСТЕНИЯАвтор: Евгени Младенов
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯПри отглеждането на аквариумни растения, много често дори опитни акваристи срещат определени проблеми. Тези проблеми се мултиплицират, ако растенията се отглеждат приоритетно в добре осветени аквариуми със системи за CO2.
Какви грешки се правят и как да предотвратим неудачите – ще се опитам да анализирам накратко основните моменти. Ще разгледам общия случай – когато се отглеждат и риби в аквариума, разбира се в умерено количество и от видове, съвместими с растенията (напр. 1 харацинова риба на 3 л или 1 живородка на 5-10 л вода).
Когато искаме да имаме много и красиви растения, трябва да забравим за дискуси (както и други цихлиди), барбуси, шлаери и всякакви едри риби. Това се налага, защото най-големият враг на растенията и приятел на водораслите е органиката и в неравната битка с нея не помагат и най-добрите филтри, а ежедневната подмяна на голяма част от водата или проточните системи едва ли са цената, която искаме да платим.
Във всяка книжка за начинаещи акваристи става дума за биологично равновесие – нещо непостижимо, но към което се стремим и e важно със вмешателството си да подпомагаме, а не да рушим крехката екосистема. Основният процес тук е нитрификацията – преобразуването на органиката в различни азотни съединения, а оттам в нитрати – основната храна за растенията. Това се осъществява от няколко вида нитрифициращи бактерии, за добруването на които ние трябва да се грижим подобаващо. Те живеят в дъното и във филтъра и затова трябва да обърнем сериозно внимание на тези два компонента.
За дъното има много рецепти – кои по-добри, кои по-лоши, а някои откровено глупави – като например торфо-почвени смески или пръст от гората. От дългогодишен опит и многобройни експерименти по темата може еднозначно да се препоръча чист (относително) кварцов, гранитен или друг химически неутрален пясък с размер на частиците 2-4 мм, положен в слой не по-дебел от 5-6 см. Включването на торф, пръст и други органични субстанции е напълно недопустимо и ако някъде сте чели за такива неща с уверението, че нещата са супер, знайте, че става дума за аквариуми, които се правят за 1-2 месеца, сменя се вода непрекъснато, правят се няколко чудесни снимки, и после аквариумът се разваля. Глината е по-малко вредна, но и тя, при размиването си, уплътнява дъното, което трябва по-често да се сифонира и ползата е никаква, а не се знае дали не съдържа някаква органика. Разните латерити, лава и какви ли не скъпи измислици, които се продават с уверението, че съдържат много полезни вещества – например Fe. Дори и да съдържат, то те са в напълно неусвоима от растенията форма – не са хелатирани и със същия успех могат да се препоръчат например ръждиви пирони.
Освен това за тези материали се твърди, че са силно порьозни, което пък било супер за бактериите. Използването на порьозни материали е нож с две остриета. Наистина първоначално те задържат в пъти повече бактерии, но ако по някаква причина или просто от глад (поради огромния си брой) тези бактерии загинат изведнъж (така и става обикновено) за аквариума настъпва катастрофа. Това става и в аквариумите с проточно дъно – няколко месеца растенията се развиват чудесно и когато най-малко очакваме (бактериите са се умножили безконтролно, изяли са всичко и загиват масово от глад) аквариума катастрофира.
Активният въглен също не се препоръчва. Първоначално (около месец, когато е активен) той ще абсорбира полезните вещества, тъй като вредни в нов аквариум още няма, а после няма да върши никаква работа. На всичкото отгоре е и много порьозен. Освен всичко това, когато аквариумът остарее, в дъното може да започне протичане на анаеробни процеси и вредните вещества се задържат в порьозните материали в много по-големи количества. Изводът е ясен – относително чист речен пясък без никакъв хумус и без силно порьозни включвания.
Не казах нищо за варовика, но тъй като повечето аквариумни растения идват от меки води с неутрални и кисели почви, нека приемем, че е нежелателен, въпреки че има изключения, на които тук няма да се спираме. Що се отнася до заливането на чистото ни дъно с мръсотия от сифонирано дъно на някой стар аквариум с цел да се пренесат повечко бактерии при стартирането – това е много удачно, но стария аквариум трябва наистина да е добър – да няма водорасли или болести по рибите, растенията да вървят добре и все пак да не се прекалява с количеството мръсна вода, тъй като там бактериите са много, а в нашия нов аквариум няма да има с какво да се хранят.
Ако още отначало искаме да садим по-капризни растения, които се хранят предимно с корени, е допустимо под тях да сложим някое глинено топче, но нищо повече. След 1-2 месеца, когато дъното се обогати, ще можем да садим всичко, а дотогава е по-добре да се въоръжим с търпение и да садим повече бързорастящи растения. Ще завърша темата с т. нар. дънно отопление, което е особено полезно в два аспекта: създава еднаква температура на корените и на самото растение и осигурява БАВНА циркулация водата през дъното. И двата аспекта са особено търсени от нас и където конструктивно е възможно трябва да се възползваме, като от съображение за безопасност нагревателният елемент се разполага под, а не вътре в аквариума. Подръжката на дъното се осъществява чрез поетапно (на 3-4 части) сифониране в рамките на един месец веднъж годишно (при нужда по-често) чрез стъклена фуния, снабдена с тънък маркуч. Така няма опасност да изхвърлим почти всички бактерии.
Другият компонент, който участва в нитрификацията, е филтърът, и ако дъното не е проблем, освен ако сами не искаме да си създаваме такъв, то тук нещата не стоят никак добре. Нека си зададем въпроса: Kакви са изискванията към филтъра за аквариум с растения (подходящо зарибен)? Те са основно две: циркулация на водата за оптимално размесване на хранителните вещества и максимална нитрификация. Механичното почистване не е проблем поради броя и естеството на рибите, а химично (активен въглен) не трябва да се осъществява, за да не се абсорбират полезните вещества и торовете. Циркулацията също не е никакъв проблем, така че остава нитрификацията.
За да се осъществи пълна нитрификация е известно, че биофилтърът трябва да е БАВЕН и обемът му да е 2 до 4 ПЪТИ по-голям от този на аквариума. По-очевидни причини този вариант не ни върши работа. Много добра нитрификация се осъществява с т. нар. “Wet-dry” филтри, но те са твърде скъпи, а и много бързо изхвърлят CO2 поради контакта на водата в тях с въздуха. Съществуват различни видове бавни (2-10 l/h), т. нар. нитрифициращи филтри със сравнително голям обем, но досега нямам информация да са внасяни. Вероятно са твърде скъпи и обемисти. Обикновените канистери не вършат добра работа поради твърде бързата циркулация, а и не са евтини. Освен това при недобро обслужване, при смяна на водата с хлорирана и ред руги обстоятелства, в тях бактериите измират масово и нещата се влошават рязко.
Какъв е изходът: за съжаление компромис. . Ако все пак използваме канистер, избираме такъв с възможно по-голям обем, намаляваме с кранове циркулацията до 200-300 l/h и се грижим редовно за медията (частично промиване с аквариумна вода и подмяна). По-добър вариант са вътрешните лабиринтови филтри – те са с по-голям обем, по-бавна циркулация и са по-евтини. Освен това при тях липсва риск от наводнение и по-лесно се обслужват. Недостатък е, че заемат място в аквариума и се виждат, ако не са скрити с достатъчно растения. Тук по-сръчните акваристи могат да развихрят въображението си и да си направят сами външен или вътрешен лабиринтов филтър с по-голям обем, съобразен с конкретния аквариум и мястото му в помещението.
И нека обобщим: максимален обем на филтъра, бавна до умерена циркулация, рeгулярна поддръжка на субстрата, смяна на водата с престояла, за да имаме умерено, но постоянно количество нитрифициращи бактерии. И нека дъното ни помага!
Може би ще се запитате: като има толкова проблеми с нитрификацията, не е ли по-добре без риби, а да си добавяме азот на растенията? Ами не, не е. В гъсто залесения аквариум дори без риби ще имаме много органика от изгнилите части на растенията и в много случаи тя е повече от отделяната от рибите, а с риби или без, азот понякога ще трябва да добавяме, а други вещества винаги. Тъй че проблемът не е в азота, а в обработката на органиката – тя е нашият основен враг.
И като почнахме за водата, да продължим – температурата е ясна – 23-26°С е добра за почти всички растения. Твърдостта и pH варират в широки граници, в зависимост от населеното място, като или се съобразяваме с водопроводната вода и гледаме подходящи за условията растения, или си правим подходящата за нашите растения вода. Темата е много обширна и тук няма да се спирам на нея.
Ако приемем, че живеем в София, то параметрите на водата са в следните граници: pH 6.9-7.4; GH – 3-5°С; kH – 0-3°С. Софийската вода е много мека и подходяща за повечето видове аквариумни растения. Ако отглеждаме растения, които имат нужда от по-твърда вода (криптокорини и др.) лесно можем да я втвърдим. Това става най-лесно с CaCl2 и MgSO4 в съотношение 4:1(GH°) и CaCO3 – трудноразтворим (kH°).
На практика има смисъл да се повдигне малко dkH, за да имаме старбилно pH, но не трябва да се прекалява, тъй като много растения не понасят високо kH?. Един варовиков камък или шепа счукани миди обикновено са достатъчни. pH е показателят, по който любителите на растения съдят за количеството CO2. Оптималното количество CO2 е 35-40 mg/l при което pH е например 6.5, а на необогатената с CO2 вода е 7, т.е. около половин единица е разликата, която гоним надолу за оптимално обогатяване.
Друг много важен показател за растенията е т. нар. редоксипотенциал (rH) – окислително-възстановителен потенциал. Тъй като уредите за мерене са скъпи, за него се ориентираме индиректно – по растежа на бързорастящите растения, ехинодорусите и апоногетоните. Те се развиват добре при по-високи стойности – 30-32, а криптокорините и алтернатерите – при по-ниски – 28-29.
Накрая, но по важност на първо място за отглеждането на водни растения с CO2 е безспорно концентрацията на хранителни вещества (накратко торове) във водата. Концентрацията на макро- и микроелементите е следната (mg/l):
| N | 5-100 (NO3) |
| P | 0.3-10 (PO4) |
| K | 10-50 |
| Mg | 1.0-5.0 |
| Ca (хелат) | 0.5-1.0 |
| Fe (хелат) | 0.3-1.0 |
| Mn (х) | 0.05-0.3 |
| B | 0.03-0.2 |
| Zn (х) | 0.02-0.1 |
| Cu (х) | 0.005-0.07 |
| Mo | 0.001-0,05 |
Стойностите на N и P може да изглеждат шокиращо високи, но опитно е установено, че 50-100 mg/l NO3 и 2-6 mg/l PO4 не влияят ни най-малко вредно на рибите, нито предразполагат към развитие на водорасли. Напротив, подобни стойности гарантират стабилен растеж и здрав вид на растенията, разбира се при съответните нива на K, Fe и микроелементи, както и CO2 в рамките на 35-45 mg/l и достатъчно силно осветление.
В един по-беден на макроелементи аквариум, системата е много чувствителна: ако по една или друга причина стойностите спаднат за няколко дни и не добавим навреме торове, последствията за растенията може да са отчайващи. Ако имаме добра филтрация и храним рибите със сухи храни (фирмени) или ракообразни, то N и P ще са в нужните рамки. Ако храним предимно с тубифекс, комарени ларви, телешко сърце и др., ще имаме недостиг на Р, ако пък имаме NO3 под 10 mg/l при наличие на риби, това говори за липса на нормална нитрификация и вероятно за много органика.
Във всички случаи на недостиг е естествено тези вещества да се добавят заедно с K и Fe, които никога не стигат. Тъй като никой не оспорва добавянето на K и Fe, няма подробно да се спирам на нуждата от тях, а ще обърна внимание на липсата на един до болка познат елемент – Ca, за който не се вземат никакви мерки, тъй като се подразбира, че го има от твърдостта на водата.
Проблемът обаче е, че той е трудноусвоим за растенията в проста форма. Ca трябва да се добавя в хелатиран вид – под формата на комплексони, така както и Fe. Накрая трябва да помислим и за Mg, който също обикновено липсва, но се внимава с дозировката, тъй като някои много красиви растения (Amania, Nesea и др.) не го понасят в големи дози – сгърчват се.
За ролята на микроелементите всеки е чувал – без определени количества Mn, B, Zn, Cu, Mo е невъзможно развитието на всяко растение. Подозираме, че чрез водата която сменяме и храната за рибите влиза някакво количество от тях, но не знаем какво или дали въобще влиза нещо, затова ги добавяме и то Mn, Zn и Cu в хелатиран, удобен за усвояване от растенията вид.
Ето го и основният въпрос: какви торове да използваме? Надали има любител на водните растения, който в истинско ходене по мъките и харчене на маса пари да не се е отчайвал от липсата на подходящи торове и информация за приложението им. И аз не правя изключение – празните туби от Sera Florena и кутиите с химически съединения са свидетели. Много средства и още повече главоболия. Но – дотук! Подходих професионално и комбинирах висококачествени субстанции на най-добрите европейски производители на торове за хидропоника и тествах получените препарати в десетина аквариума с CO2 в течение на няколко месеца.
Резултатите може да видите от приложения снимков материал и ако ви харесат, ще предложа на вниманието ви торовете от серията
Aquaformula:
1. Aquaformula Standard – високоефективен тор за седмично, 2-3 пъти седмично или най-добре ежедневно торене. Не съдържа N и P – предназначен за аквариуми с нормално количество риби, добро или много добро осветление, със или без CO2 (дозировката е различна). Съдържа оптимални количества K, Mg, B и Mo, както и хелатираните Fe (DTPA, EDTA), Mn (EDTA), Ca (EDTA), Cu (EDTA), Zn (EDTA). Сух тор, осигуряващ оптимално развитие на растенията.
2. Aquaformula Bio – високоефективен тор за седмично, 2-3 пъти седмично или най-добре ежедневно торене. Съдържа много малко N – 1,8 %, P – 6,6 % - предназначен за аквариуми с добро и много добро осветление, с по-малко или нормално количество риби, хранени предимно с жива, замразена храна или телешко сърце (храни бедни на P), със или без CO2 (дозировката е различна). Съдържа оптимални количества K, Mg, B и Mo, както и хелатираните Fe (DTPA, EDTA), Mn (EDTA), Ca (EDTA), Cu (EDTA), Zn (EDTA). Сух тор, осигуряващ оптимално развитие на растенията.
3. Aquaformula garden – високоефективен тор за седмично или най-добре ежедневно торене. Съдържа N – 10,4 %; P – 4 % - предназначен за много добре и отлично осветени аквариуми със или без CO2 (дозировката е различна), с малко или без риби. Съдържа оптимални количества K, Mg, B и Mo, както и хелатираните Fe (DTPA, EDTA), Mn (EDTA), Ca (EDTA), Cu (EDTA), Zn (EDTA). Сух тор, осигуряващ оптимално развитие на растенията.
4. Aquaformula Pro – суперефективен трикомпонентен тор, предназначен за отлично осветени (Hi – speed) аквариуми с CO2, със или без риби;
5. Aquaformula Pro 7/7 – ежедневен тор, съдържащ макро и микроелементи в оптимално съотношение, предназначен за аквариуми с риби. Течен, икономичен.
6. Aquaformula 7/7 garden – ежедневен тор, съдържащ макро и микроелементи с оптимално съдържание на N и P за аквариуми без или с малко риби. Течен, икономичен.
7. Aquaformula Pro 3/7 – тор за 2-3 пъти седмично приложение с високо съдържание на Fe (EDTA, DTPA), хелатирано с най-модетрни хелати, както и B Mn (EDTA). Сух, икономичен.
8. Aquaformula Pro 1/7 – тор за седмична употреба, съдържащ пълен набор микроелементи в хелатна форма и някои макроелементи. Добавя се при подмяна на водата. Сух, икономичен.
9. Aquaformula Pro Vitamin+ – допълнителен тор за идеално обезпечаване на растенията с витамини, фитохормони (ауксини, цитокорини, гиберелини) ензими, хелатирани микроелементи и свободни аминокиселини. Задължителен за Hi-speed аквариуми и въобще за аквариуми с CO2. Подобрява цвета и здравината на растенията. Течен, икономичен.
10. Aquaformula Pro Ca+ – допълнителен тор със 7 % хелатиран калции, напълно усвоим от листата и корените на растенията. Съдържа също хелатиран В и над 40 % хелатиращи агенти и комплексони. Увеличава едрината на листата, растенията повишават силата и здравината си, не се разклоняват вследствие загиване точката на нарастване. Течен, икономичен.
11. Aquaformula Pro Mo+ – допълнителен тор с 3 % Mo, хелатирани микроелементи и комплексони. Предназначен за растения с високи изисквания към Mo – задължителен за ехинодоруси, особено червените и пъстри видове. Течен, изключително икономичен.
Този набор от торове би трябвало да задоволи нуждите на любителите на растения в България. Цените са напълно достъпни – по-ниски в пъти спрямо вносните такива, а ефективността им е доказано по-голяма – също в пъти, ако са изпълнени всички изисквания откъм осветление, дъно, филтрация и подмяна на водата. Използват се в аквариуми със или без CO2. В описанието им подробно е обяснена дозировката и начина на добавяне. Препоръчваме все пак периодично тестване на N, P и Fe и съответно коригиране на дозите и/или преминаване към друг вид тор. Всякакви консултации можете да получите на посочените на края на статията телефони.
Не трябва да се забравя, че всички основни компоненти в един аквариум за растения трябва да са точно балансирани. Например, ако в слабо или умерено осветен аквариум пуснем доста CO2, ефектът ще е по-скоро отрицателен – растенията бързо ще се извисят на повърхността с тънки и дълги стъбълца и дребни листенца. Ако пък торим прекалено при температура под 20° ще се развият купища странни водорасли и т.н.
Основните фактори са: светлина, температура, торене, CO2. Който от тези фактори е минимален спрямо другите се нарича ЛИМИТИРАЩ. Ако не можем да го повишим до оптимума се съобразяваме с него и балансираме останалите към него. Само така ще имаме добри резултати.
Многократно споменавам за осветлението и първостепенната му важност при отглеждането на аквариумната растителност. Ще се опитам да внеса яснота по темата и да разсея множество заблуди, породени от разни недобросъвестни или некомпетентни публикации или от рекламната политика на някои фирми. Ще се спра основно на осветлението с луминисцентни лампи, които засега са практически без алтернатива, особено за домашни аквариуми с обем до 1000 л и височина до 60-70 см.
Може да се стори странно на някой, но е добре да се съобрази размерът на аквариума спрямо най-популярните размери луминисцентни пури, а не обратното, защото рискуваме да попаднем на дефицит на пури с подходяща дължина и с нужния ни спектър. Те обикновено са много по-скъпи, а определени спектри не се произвеждат за по-непопулярните дължини. Например подходящи дължини на аквариума са 70 см, 130 см, 190-200 см, 250-260 см и т.н., където можем да използваме пури с дължина 60 см, 120 см или комбинации от тези две дължини.
Броят на пурите зависи от ширината на аквариума и от бързината, с която искаме да растат растенията. Например “бавен аквариум” ще имаме когато на всеки 20 см ширина предвидим по една пура. Такъв аквариум има нужда от малко CO2 и ограничено торене, както и температура 23-24°. Високоскоростен “Hi-speed” аквариум ще имаме, когато предвидим 1 пура на всеки 10-12 см ширина, CO2 – 35-40 mg/l и t°=24-26°С. Още по-висока скорост (super Hi-speed) постигаме с Т5 пури, които са с по-висока мощност и по-добро светлоотдаване, както и по-плитки аквариуми. Изобщо височината препоръчвам да не надвишава 50 см, защото освен всичко друго, се затруднява и обслужването, а в “Hi-speed” аквариум то е доста често и продължително забавление, а все пак трябва да ни е удобно да достигнем с ръка до всяка точка на нашия аквариум.
По отношение на спектъра на лампите ще изкажа скандалното мнение, че не е важен за растенията. Е, не съвсем, разбира се, но съм виждал, пък и имам аквариуми с всякакво осветление, с лампи с какви ли не спектри, а състоянието на растенията не се различава съществено. Това е така, защото растенията чудесно се приспособяват към всякаква светлина, стига да е достатъчна като количество и продължителност. Ако все пак искаме да сме перфектни, основното ни осветление ще бъде около 6500°К – максимално близко до слънчевата светлина – например 965, 865 на известните фирми. Хубаво е да предвидим една топла лампа – 930, 830, 827 – така ще осигурим така нужната светлина в червената част на спектъра за нашите растения. К. Ратай използва за ехинодоруси само OSRAM 31-830 Lumilux и това не е случайно. У нас лампите около 3000°К имат доста противници – развивали се много водорасли. Само че не лампите са виновни, а органиката и въобще здравето на аквариума като цяло, а топлата пура създава несравнимо усещане за огряна от следобедното слънце цветна градина. Лампата, която ще осветява предната част на аквариума, т.е. ниските растения на преден план трябва да е с максимално светлоотдаване – например 860 се е доказала в това отношение.
Сега за заблудите: моля ви, не купувайте “Aquastar” и “Gro-Lux”, това са лампи абсолютно неподходящи за растения. “Aquastar” е с 10000°К и уж става за дълбоки аквариуми, но е с много ниско светлоотдаване, а светлината й е мъртвешка (индекс на цветопредаване 48 Ra). С “Gro-Lux” пък осветяват доматите по супермаркетите, за да изглеждат по-червени. Наистина има добър спектър, но е толкова слаба, че не става за аквариуми по-високи от 30 см. Тези лампи са толкова стара разработка, че не си струва да ги коментираме. Малко по-добри са “фитолампите” на “Hagen”, но при цени около и над 30 лв. също отпадат. Единствено комбинацията Aquarelle-Aquasky на “Philips” е с доказани качества и приемливи цени, разбира се ако имаме повечко пари за пръскане – по около 20-30 лв. за пура.
Ето и две примерни комбинации за аквариум с размер 130/50/50 см – „hi speed”
| Вариант 1: | | | Вариант 2: |
| I л. | 860 | | I л. | 860 |
| II л. | 965 | | II л. | Aquarelle |
| III л. | 830 | | III л. | 865 |
| IV л. | 965 | | IV л. | Aqua sky |
Всички пури са 36 W/120 см/Т8. Предвижда се рефлектор.
Не изчислявайте осветлението във W/l. Определяйте броя на пурите в зависимост от ширината на аквариума и резултатите, които гоните. Ако аквариума ви е с дълбочина по-голяма от 60 см, търсете пури с високо светлоотдаване (Т5). Не използвайте дросели и стартери, а само електронни баласти. Осигурете вентилация (вентилатор от компютър), ако имате повече от 2 пури, за да не се прегрява водата. Осветявайте аквариума 10-11 часа, но не повече от 12 часа в денонощие. Ползвайте програмируем часовник, който да включва и изключва по едно и също време лампите. Използвайте рефлектор от огледална неръждавейка, иначе губите много полезна светлина. Избягвайте стъклени капаци между лампите и повърхността на водата. Освен луминисцентни, могат да се използват и други видове лампи – халогенни, халидни и др., но поради ниския КПД и лошите спектрални характеристики, използването им е ограничено, още повече, че възникват редица трудности от конструктивен характер, свързани с отвеждането на топлината.
Последният важен фактор при отглеждането на аквариумни растения е СО2. Както вече споменах, количеството му зависи от интензитета на светлината. Удобно е да си закупите СО2-тест, който е евтин, стои вътре в аквариума и във всеки един момент се ориентирате. Така се намалява риска от предозиране и отравяне на рибите.
Съществуват много системи за СО2: от най-простите – ферментационни, до напълно автоматизираните – с компютърно управление и рН-сонда. Ферментационните системи са евтини – всеки може да смеси вода, мая и захар и по един или друг начин да вкара получения СО2 в аквариума, обаче процесът е неконтролируем и нестабилен. Растенията обичат постоянни, непроменящи се условия и очевидно тези системи не са подходящи. Освен това, рискът от отравяне на рибите е голям.
Системите с бутилка с високо налягане и редуцир-вентил са по-доброто решение и въпреки, че са по-скъпи, те се изплащат във времето. Бутилката може да е всякаква – напр. от пожарогасител, стига да е заверена и напълнена на оторизираните за това места. Не бива да се забравя, че това е газ под високо налягане и изисква отговорно отношение. Редуцир-вентилът трябва да е специализиран за целта, за която го използваме. Много любители купуват обикновен редуцир-вентил и свързват след него многооборотен иглен вентил за ниско налягане. Този вариант не се препоръчва, тъй като настройката на системата е трудна и нестабилна във времето – съществува риск от отравяне на рибите. Специализраните вентили са незначително по-скъпи и с тях нямаме проблеми.
Другият важен компонент е реакторът (миксерът), който разтваря СО2 във водата. Има много варианти – както самоделни, така и фабрични. Самоделните имаха своето място преди години, но сега има внос на евтини реактори – както пасивни (Sera), така и активни (Ferplast). Пасивните се включват на изхода на филтъра, а активните са с автономна помпичка. Активните миксери имат ред предимства – отлично разтваряне на СО2, максимално опростено инсталиране и най-важното: ако ги включим към часовника за лампите, помпичката се изключва през нощта, спира се разтварянето на СО2 и се избягва монтирането на електромагнитен вентил, който иначе е абсолютно задължителен.
Трябва да имаме и “bubble counter”, за да отчитаме броя на мехурчетата СО2 в минута. Този брой зависи от обема на аквариума, осветлението и количеството листна маса на растенията. Веднъж уточнен (СО2-тест) и зададен, той трябва да е стабилен във времето.
Отчитайки казаното дотук, мога еднозначно да препоръчам системата “CO2 professional” на “Ferplast”, която отговаря на всички изисквания и е с най-добро съотношение цена/качество. Тя съдържа прецизен редуцир-вентил, активен миксер, бъбъл-каунтер и обратен клапан. Излиза много малко по-скъпа от самоделките, а като надеждност и простота на обслужване е несравнимо по-добра.
Накрая, трябва да предвидим помпичка за въздух, която да се включва от втори програмируем часовник през тъмната част на денонощието. Това е задължително, ако имаме много растения и/или риби в аквариума.
Какви проблеми срещаме в аквариумите с интензивно отглеждане на водни растения? Ако се спазват препоръките на настоящата публикация и редовно се обслужва аквариума (смяна на 1/5 от водата ежеседмично, сифониране на дъно и т.н.), проблемите ще са рядко срещано явление.
Нека обобщим препоръките:
1. Дъно от чист (2-4 мм) силикатен пясък без органични включвания и порьозни материали.
2. Бавен, по възможност, с по-голям обем филтър (най-добре лабиринтов).
3. Не повече от 1 харацинова риба на 3 литра или 1 живородка на 5-10 литра вода. Никакви шлаери, барбуси, дискуси (въобще цихлиди) и други едри риби.
4. Достатъчно интензивно осветление.
5. Ефективна и сигурна система за СО2.
6. Редовно (най-добре ежедневно) торене, съобразено с интензитета на светлината, количеството на растенията и СО2. Тествайте ежеседмично N (NO3), P (PO4) и Fe и коригирайте торенето, ако е необходимо.
7. Засаждайте колкото се може по-голямо количество бързорастящи растения още при стартирането на аквариума. Те обработват водата и намаляват органиката (много папрати-болбитис и др). Някои стеблени бързорастящи растения се хранят директно с органични вещества.
8. Сифонирайте дъното всяка година ако имате дънно отопление и на 6 месеца, ако нямате.
9. Сменяйте ежегодно или най-много на 18 месеца луминисцентните пури.
10. Ако по някаква причина не можете да обслужвате аквариума 1-2 седмици (почивка и др.) вземете следните мерки: изключете СО2 и половината от луминисцентните пури, програмирайте осветлението да работи 8-10 часа в денонощие, сменете 1/5 от водата и наторете нормално с K, Fe и микроелементи, без N и P, нахранете рибите нормално. Ако отсъствате до 15 дни, рибите ще издържат без проблем, за по-дълъг срок се снабдете с автоматична хранилка.
Най-големият проблем за всеки аквариум с растения са водораслите. Ако спазвате по-горе споменатите препоръки, едва ли ще имате проблеми, но ако все пак водораслите са повече от приемливото, вземете следните мерки:
1. Оптимизирайте нитрификацията – органиката е основна храна на водораслите, освен на зелените, които се хранят с минерални вещества. Синьо-зелените (Cyanophita), брадата и еленовите рога (Rhodophita) имат миксотрофно хранене.
2. Почиствайте механично водораслите от стъклата, дъното и оборудването, изрязвайте засегнатите листа.
3. Сифонирайте (не в дълбочина) дъното, почистете филтъра внимателно.
4. Поддържайте нивата на N и P на по-ниски, но оптимални равнища NO3 – 5-10 mg/l и PO4 – 0,3-0,5 mg/l.
5. Намалете нивото на Fe до 0,1-0,15 mg/l, но го поддържайте стабилно. Зелените нишковидни водорасли и „черната брада” много обичат Fe.
6. Намалете продължителността на осветлението на 8-10 часа, без да намалявате интензивността.
7. Горещо препоръчвам бактерицидна UV-C лампа, включена на изхода на филтъра. Комбинацията от UV лампа и Fe – 0,1 mg/l + мерки 1, 2 и 3 доказано освобождава от нишковидни и „брада” в рамките на 1-2 месеца.
8. Не ползвайте никакви алгицидни препарати, те само повреждат растенията, а водораслите рецидивират по-късно.
С настоящата публикация се опитах да внеса известна яснота в отглеждането на растенията. Всичко казано е проверено в практиката многократно в течение на много години. Дадени са готови рецепти и препоръки, базирани на много експерименти, десетки аквариуми с растения, огромно количество изчетена литература по темата (със съмнителна полза), много неудачи и над 15-годишен, често горчив опит. Разбира се, далеч не претендирам за изчерпателност, темата е много обширна и ограниченият обем на публикацията не позволява по-подробно разглеждане. Надявам се, че съм очертал основните насоки, очаквам вашите мнения и въпроси и се радвам, ако съм ви бил полезен.
Евгени Младенов.
Забележки от Стас:
Статията е публикувана със съгласието на автора.
За въпроси и контакти с Евгени Младенов ми пишете на ЛС.
При интерес към статията, авторът изрази готовност да продължи темата.
