Агресията при цихлидите Малави М’буна и нейното овладяване
автор: Boby
Малави М’буна е група риби, съставена от няколкостотин вида, които обитават крайбрежните зони на ез. Малави в Африка. Повечето М’буна живеят в скалисти райони. Диетата на различните видове от групата варира силно – от изцяло растителна (Labeotropheus trewavasae, Metraclima estherae) до почти напълно съставена от дребни ракообразни (Labidochromis caereleus). Между видовете от групата има много общи черти.
Една от тях е голямата гъстота, при която живеят в естествената си среда. Точно тя обуславя и до голяма степен определя поведението на тези рибки. Гъстотата означава конкуренция – както вътревидова, така и междувидова. М’буна живеят в изключително силна конкуренция помежду си – за храна, за партньори, за територия... За тях от решаващо значение за самото им оцеляване са намирането, “завладяването” и опазването на най-доброто “пасище”, на най-добрите женски, на най-стратегическата дупка между камъните. Не е много трудно да си представим какво би било поведението на риби, чиято еволюция е преминала в подобна среда. По общите стандарти на акваристиката всички М’буна са изключително агресивни и активни рибки. Има, разбира се, огромна разлика между тях – от сравнително по-слабоагресивните Labidochromis caereleus и Iodotropheus sprengerae до изключително нападателните Melanochromis auratus и Metraclima lombardoi. Представителите на един и същи вид също се различават значително като поведение, особено по полов и по възрастов признак. Но най-съществената разлика (поне от практическа гледна точка) между различните типове агресия е според това спрямо кого е насочена тя.
Вътревидова агресия
Вътревидовата агресия при М’буна обикновено е далеч по-силна от междувидовата. Има доста рецепти за справяне с нея, но най-добрата се определя от причината за възникване на този тип агресия – намирането на партньори за размножаване. Нека класифицираме вътревидовата агресия според нейната насоченост и да разгледаме отделните типове:
• Мъжки индивид спрямо друг мъжки – този тип агресия, ако бъде оставена да се развие, без да бъдат взети мерки за овладяването й, твърде често води до смъртни случаи и тежки наранявания. Когато в природата се сблъскат два мъжки екземпляра от един и същи вид, победеният има възможност да се отдалечи, да избяга, така че да не предизвиква повече агресията на доминиращия. В аквариум това не е възможно. В общия случай има няколко подхода за справяне с този проблем. Първият и най-ефективен е да не се отглеждат двама мъжки от един и същи вид в един аквариум. Вторият е да се осигури достатъчно голямо пространство и достатъчно голям брой укрития, така че победеният мъжки да може да се оттегли в безопасност. Третият е така нареченото пренаселване – когато М’буна се отглеждат в достатъчно голяма група риби от един и същи вид, нивото на агресия рязко спада. Всъщност агресията не намалява, а просто се разпределя на по-голям брой “врагове”, като това води до по-малко наранявания и проблеми. Тук са използваеми и универсалните методи за справяне с агресията.
• Мъжки индивид спрямо женски – тази агресия е част от нормалното поведение при размножаване, но понякога излиза от контрол и може да доведе до тежки наранявания и смърт на женската рибка. Най-добрият начин за справяне с проблема е поддържането на подходящо съотношение между женски и мъжки. Смята се, че при М’буна то обикновено е три или четири женски рибки на една мъжка. Понякога мъжките екземпляри са доста настоятелни за размножаване в момент, в който женската не е готова за това. В такива случаи могат да възникнат проблеми дори при добро съотношение мъжки-женски. Тогава (както и в случаите, когато женската е силно наранена) е добре женската и агресивният мъжки да бъдат временно отделени един от друг. Връщането им заедно трябва да стане само след пълното възстановяване на пострадалата рибка и при тотално разместване на укритията в аквариума. Така се предизвиква преразпределяне на териториите и йерархията в групата се определя отново, което води до поне временно спадане на агресията на мъжкия спрямо конретната женска и разпределянето и по-равномерно и към други екземпляри, включително и не от неговия вид.
• Женски индивид спрямо друг женски – този тип агресия рядко води до някакви съществени проблеми и лесно се овладява чрез универсалните методи.
• Възрастен индивид спрямо млад – обикновено ако разликата в размера е твърде голяма, възрастните екземпляри възприемат младите като храна и затова не се препоръчва те да се отглеждат заедно. Ако разликата пък е по-малка, възрастните рядко проявяват агресия.
Поведението на младите М’буна преминава през няколко еволюционни стадия. В началото малките рибки се държат заедно като пасаж, без да проявяват никаква агресия помежду си. По-късно те започват да “играят”, като всички рибки се държат като мъжки по време на размножаване, но без да достигат до крайности в агресията си. Чак когато рибките наближат полова зрелост, започва да се проявява разликата в поведението между мъжките и женските рибки, но дори тогава тя понякога не е толкова силно изразена и доминиращата женска може да проявява признаци на “мъжко” поведение (това се случва често дори и при възрастни екземпляри и затруднява много определянето на пола при видове, при които липсва ясно изразен полов диморфизъм).
Има някои видове М’буна, които са буквално пословични с вътревидовата си агресия. Ще илюстрирам това твърдение с Pseudotropheus demasoni – дребна, но много красива рибка, която обаче проявява изключителен характер. Това води до една от най-категоричните препоръки по отношение на вида – в един аквариум да се отглеждат или само една, или повече от десет рибки. Естествено, това е крайност – почти всички останали видове М’буна могат да се отглеждат в групи от четири до шест екземпляра без съществени проблеми.
Междувидова агресия
Именно междувидовата агресия е това, което отблъсква много акваристи от М’буна. За съжаление специфичните особености на тази група рибки пречат те да се отглеждат успешно с други, не дотам агресивни видове. Нека все пак разгледаме различните типове междувидова агресия, отново разпределени според посоката си:
• М’буна спрямо друга риба от групата от близкородствен вид или спрямо вид с подобна форма на тялото и окраска – в тези случаи агресията прилича твърде много на вътревидова и следва да се третира именно като такава. Кръстосването и получаването на хибриди между сходни видове М’буна е не само възможно, но и доста вероятно. Затова най-важната препоръка е такива видове да не се отглеждат заедно. Много лесно се кръстостват помежду си различните видове от рода Melanochromis, също така и някои видове Metraclima. Казано най-просто, можем да си спестим много главоболия, ако подходим разумно още при първоначалния подбор на видове, които смятаме да отглеждаме заедно.
• М’буна спрямо друга риба от групата – между рибки, които не си приличат много по форма на тялото и окраска, рядко се стига до проблеми с агресията. Това, разбира се, не е универсално правило – понякога мъжките Melanochromis auratus или Metraclima lombardoi налитат на всичко, което плува. Но обикновено този тип агресия лесно се овладява чрез универсалните методи за справяне с агресията, на които ще се спрем малко по-късно.
• М’буна спрямо друга агресивна цихлида – агресивно поведение, макар и рядко толкова сложно, проявяват и много други цихлиди – видове от група Утака от езерото Малави, от езерата Танганайка и Виктория, от Южна и Централна Америка и др. Много от тях са достатъчно устойчиви и издържливи и могат с успех да се отглеждат заедно с М’буна, поне по отношение на агресията. Проблемите при това съжителство са от друго естество – съвместимост на диетата, оформление и декорация на аквариума, параметри на водата, естетика и т. н. Целта на тази статия обаче не е да изследва съвместимостта на М’буна с други видове, затова само ще кажем, че и тук универсалните методи действат доста добре.
• М’буна спрямо неагресивна риба извън групата – при този тип агресия е трудно да се направи генерално обобщение по простата причина, че видовете извън сем. Cichlidae са твърде много и твърде различни. Сътветно “отношението” на М’буна към тях варира доста - от пълно игнориране спрямо някои видове до преследване до пълно изтощение и смърт спрямо други. Твърде трудно е да се предскаже как ще реагира М’буна на някой “чужденец”. За щастие това не е и нужно – не е добра идея да се отглеждат М’буна с толкова различни от тях рибки. За да сме изчерпателни, трябва да отбележим и използването на тъй наречените “target f ish” (риби-мишени) в малавийски аквариум. Това обикновено са плуващи в повърхностните слоеве на водата рибки, често от рода Melanotenia, които служат, за да «подскажат» на М'буна, че е безопасно да излязат от укритията си, както и да разсейват агресията им. Използването на «target f ish» в един добре балансиран малавийски аквариум е напълно излишно.
Други типове агресия
М’буна могат да проявяват агресия и по причини, различни от споменатите по-горе. Твърде често при добавяне на нови риби в аквариум с М’буна почти всички обитатели на аквариума “погват” новите. Този ефект се уталожва след известно време, но това става чак след като новопристигналите рибки намерят своето място в йерархията. За да се избегне това, е добре при добавяне на нови рибки да се направят и някакви други съществени промени в аквариума – например разместване на укритята, смяна на грунда и т. н. Това автоматично нарушава досегашното равновесие в аквариума, води до преразпределение на териториите и укритията, както и до нарушаване на съществуващата йерархия, като по този начин агресията се преразпределя не само върху новите рибки, а върху всички обитатели на аквариума.
Тук е мястото да споменем и за “агресията” на М’буна спрямо растенията. Флората в ез. Малави е доста бедна във видово отношение, като в районите, в които обитават М’буна, тя е съставена предимно от няколко представители на род Valisneria. Тук се намесват и още два важи фактора – в диетата на повечето М'буна преобладава растителна храна, което прави растенията обект на унищожаване и подлага на непрекъсната атака листата им, особено по-младите. Другият съществен проблем е навикът на М'буна да разравят пясъка (грунда) в аквариума, осбено около камъни и укрития, за да разширавят входовете на «пещерите» си и да разместват обстановката. Това пък е пагубно за корените на повечето растения и прави почти невъзможно засаждането на редица видове. Има някои видове валиснерии и анубиаси (вероятно и други), които са в състояние да оцелеят в Малави М'буна аквариум, но все пак не забравяйте, че ако сте избрали за себе си да се гледате М'буна, едва ли ще постигнете кой знае какви успехи в отглеждането на растения в същия аквариум.
Универсални методи за справяне с агресията при М’буна
Няколко пъти вече спомнахме за универсалните методи за справяне с агресията при М’буна. За съжаление колкото и да ги цитираме, това няма да ги превърне в някаква магическа пръчица, способда да реши всички проблеми с агресията, но все пак в много случаи тези методи работят и затова ще ги споменем накратко.
Първият що годе универсален метод е създаването на добра среда за обитание, а именно достатъчно пространство в аквариума, множество укрития и добро съотношение на мъжки спрямо женски рибки. Поради териториалността на някои видове този метод работи добре при тях. За съжаление универсалността му е под съмнение – има видове (Pseudotropheus demasoni), които изпитват собственическо чувство към всички укритията и големият им брой може да доведе до малки войни за всяка пещера. Овен това М’буна не винаги се държат точно според очакванията ни и това, което дава резултат при една комбинация от видове, може да създаде проблем при друга.
Вторият метод е далеч по-ефективен. Състои се в “пренаселване” на аквариума с риби и действа както при вътревидова, така и при междувидова агресия. Особено добри резултати се получават при отглеждане на големи групи от един и същи вид – това снижава агресията до съвсем приемливи нива дори при най-агресивните М’буна. Този ефект се дължи на факта, че агресията се разпределя между много по-голям брой индивиди и така агресивната риба се “разсейва”. Някои автори дори твърдят, че има качествена разлика между поведението на М’буна в голяма група и в малка такава. Този метод има само един, но за сметка на това много сериозен недостатък. Големият брой риби може да претовари филтрацията, особено в аквариум без растения. Затова трябва много да се внимава в това отношение и да се осигури адекватен дебит и обем на филтрите, преди да се пристъпи към “пренаселване”.
Друг универсален метод за справяне с агресията е чрез регулация на температурата. Малавийците М’буна проявяват по-голяма склонност към агресия при по-висока температура и по-ниска – при по-студена вода. Може съществено да се повлияе на нивото на агресия чрез понижаване на температурата на водата от нормалните за М’буна 26-27 C до 22-23 C, които те издържат без проблем. За съжаление и тук има съществен недостатък. По-ниската температура на водата води до рязко спадане на аквтивността на рибките – те стават статични и това, което ги прави очарователни (инретесното им поведение и динамиката), практически не може да се наблюдава. Освен това при ниска температура Малави М’буна не проявяват никакъв интерес към това да се размножават.
Тези няколко метода са универсални, но за съжаление не винаги дават желания ефект. М’буна са чудесни, красиви, интересни и динамични рибки, които доставят огромно удоволствие на акваристите по цял свят, но не прощават необмислени действия. Ако сте решили да ги отглеждате, добре преценявайт всяка своя стъпка – това ще ви спести доста главоболя след време.
В тази кратка статия изложих част от това, което знам за агресията при М’буна. За съжаление нито времето, с което разполагам, нито разумният обем ми позволяват да навляза в детайли и да опиша нещата с повече подробности, като се спра на конретни видове и споделя опита и знанията си за тях. Напълно е възможно в текста да има неточности и пропуски, за което моля да бъда извинен. Ако попаднете на такива, с радост ще ги обсъдя с вас!
Успех с малавийците!
