ХИРОНОМУС
Обща информация:
Хирономусът е ларва на мушица от семейство Chironomidae (разред Diptera, клас Insecta). Мушиците са комароподобни
насекоми, които са разпространени навсякъде по света. Има около 5000 вида, като 700 от тях са характерни само за
Северна Америка. Общото между всички тях е средата, в която живеят и се развиват. Това са влажни зони около
водоемите, които изобилстват от разлагаща се органична материя. Макар и комароподобни, тези мушици не са
кръвосмучещи насекоми. При тях отсъства всмукателното хоботче, което е характерно при типичните комари.
Не всички ларви на мушици от семейство Chironomidae са червени на цвят. Най-често са червени, но те могат да бъдат
зелени, кафяви или черни. Също така, някои са прозрачни и са известни като стъклен червей (Glassworms). Само тези,
които съдържат хемоглобин, са червени и оттам получават името кървав червей (Bloodworm).
снимка на ларва при 40-кратно увеличение
снимка на ларва – общ изглед
Описание:
Зрелите мушици обитават блатисти райони с богата растителност. Родителите снасят яйцата на ръба на водната повърхност
върху плаващи предмети и растения.
Ларвите се излюпват при добро време за около 48 часа, след това се спускат на дъното и започват да се хранят с детрит
и хранителни отпадъци. Те могат да бъдат открити във всички водоеми с тинесто дъно. Намират се в по-големи количества
в езера, блата и потоци. Естествените места за размножаване на мушиците chironomidае намаляват поради урбанизацията,
прочистването на земите и други промени на естествената им среда. Въпреки това, каналите с отпадни води, селищните
езера и други водни системи създадени от човека изобилстват с ларви. Именно тези размножителни зони причиняват редица
проблеми и обществените здравни служби редовно ги обработват с инсектициди, за да контролират популацията и
разпространението на насекомите.
Основната храна на повечето тропически видове риби представляват насекоми и ларви на насекоми, като особено голям дял
е на комарите. В тази връзка храненето на аквариумни рибки с ларви на комари е най-близко да естественото. Някои от
тези насекоми са с глобално разпространение, каквито са например маларийния комар и хирономуса. Хирономусът от своя
страна се среща в доста разновидности, както и неговите ларви, отличаващи се по размер и нюанс на цвета.
Ларвите се срещат и в осолени води, което ги прави подходящи за захранване и на морски аквариумни обитатели.
Всяка ларва променя вида си четири пъти, преди да достигне до какавиден етап. Този процес оформя голяма част от
естествената диета на рибите, тъй като ларвите напускат тръбичките, в които са живяли, и активно започват да плуват
към повръхността на водата. Онези които достигнат до повръхността, за няколко часа се превръщат в летящи възрастни
мушици. Те незабавно отлитат за да се чифтосат, защото живеят от няколко часа до няколко дни. Целият жизнен цикъл
може да бъде завършен за 2 седмици, въпреки че често се случва да продължи и по-дълго.
Хранителна стойност:
Чрез научни изследвания е установено, че повечето риби, които са хранени с хирономус като допълнителна хранителна
добавка имат по-добър растеж и възпроизводителни качества. Химически анализ показва, че хирономусът съдържа 9,3% сухо
вещество, суров протеин 62,5%, 10,4% сурови мазнини и 11,6% пепел с 15,4% свободен азотен екстракт. Тъй като съдържат
хемоглобин са добър източник на желязо за рибите.
По време на придвижването си във водното пространство ларвата на хирономуса извършва резки, осморко-образни движения,
с което предизвиква хищническия инстинкт дори и на някои апатично настроени риби.
Препоръчва се интензивно хранене с живи ларви, точно преди периода на размножаване на добре адаптираните аквариумни риби.
ВАЖНО :
За хранене на аквариумните обитатели са подходящи подвидовете, чиито ларви достигат по-дребен размер. Твърдата хитинова
обвивка на по-едрите ларви е мнодо трудно смилаема. Постоянното хранене с хирономус може да предизвика стомашни проблеми
при много риби с по-нежна храносмилателна система. Затова той трябва да бъде използван като добавка, а не за постоянна
храна.
Дафнията и тубифекса често се явяват носители на зарази, което се случва изключително рядко дори и при живите комарни
ларви.
