Как рибите еволюират по посока на по-голяма продължителност...

[Boby_]

Рибите еволюират по посока на по-голяма продължителност на живота чрез увеличаване на репродуктивния си период



На снимката: Рибата най-горе е Crenicichla alta, един от ключовите хищници в райони с много хищници. Рибата в средата е кили-рибката Rivulus hartii. Тя пък е единственият хищник, който съжителства с гупите в райони с малко хищници. Долу вляво е възрастна мъжка гупа, а вдясно – възрастна женска гупа. Снимка: Д. Резник

Изследователски екип от Калифорнийския университет Ривърсайд е открил, че някои популации от организми еволюират по посока на по-голяма продължителност на живота, като това става за сметка само на онзи период, който позволява на индивида да допринесе за увеличаване на броя на следващото поколение.

Като се фокусират върху дребните сладководни рибки гупи, които се изучават отдавна, изследователите са открили, че гупите, които живеят в среда с голям брой хищници, започват да се размножават по-рано от гупите в райони с малко хищници. И не само това - в момента, в който размножаването престане, гупите от районите с много хищници са доста по-възрастни (средно) от гупите от райони с малко хищници, което показва, че гупите от районите с много хищници се радват на по-дълъг репродуктивен период – времето между първото и последното размножаване на индивида.

“В наши по-ранни публикации показахме, че гупите от райони с много хищници живеят по-дълго” – казва Дейвид Резник, професор по биология. ”Новото ни проучване изследва как и защо става това. Открихме, че рибите от популации с по-голяма продължителност на живота живеят по-дълго, защото селективно е увеличен само репродуктивният им период. Всъщност това е лесно предвидимо на теория, защото само продължителността на репродуктивния период определя състоянието на популацията.”
 


На снимката: Гупи в среда с голям брой хищници живеят по-дълго, отколкото тези в среда с малко хищници, защото първите са развили еволюционно по-дълъг период за възпроизводство, както показва проучване, ръководено от Дейвид Резник. На горната диаграма с А е отбелязано началото на възпроизводството, с Б неговият край, а с В – смъртта на гупите. Периодът на възпроизводство е АБ.

Проучването подкрепя противоречивата хипотеза, че естественият подбор (процес в природата, при който най-добре приспособените към средата си организми имат по-голям шанс да оцелеят и предадат гените си на следващите поколения) променя само специфичен период от продължителността на живота на организма.

Учените провели експериментите си, като сравнили продължителността на живота на 240 гупи, уловени в потоци с много и с малко хищници в планините на Тринидад. В анализа си те разделят жизнения цикъл на три незастъпващи се периода: рана възраст (преди първото възпроизводство), репродуктивен период (между първото и последното възпроизводство) и пострепродуктивен период (от последното възпроизводство до смъртта).

Те също така определили статистически критерий за определяне дали гупите изобщо имат пострепродуктивен период, т. е. дали живеят достатъчно дълго след последното си възпроизводство.

”Изследвахме дали при рибите има еквивалент на менопаузата при бозайниците” – каза Резник. ”Открихме, че над 60% от рибите имат достатъчно дълъг пострепродуктивен период, което показва, че и при тях има менопауза. Всъщност моделите на остаряване при рибите са много сходни с тези при бозайниците.”

Статистическият анализ показва също, че независимо от това в коя от двете среди са живели гупите, няма съществена разлика във вероятността да имат пострепродуктивен период, както и влияние върху неговата продължителност.

”Всъщност точно това очаквахме, защото тези риби не се грижат за малките си”-обясни Резник. ”По-възрастните риби, след като са спрели да се възпроизвеждат, не влияят върху състоянието на по-младите. В резултат на това пострепродуткивният период не се влияе от естествения подбор. Тези резултати могат да са интересни за изучаващите менопаузата при хората и които твърдят, че приносът при отглеждането на внуците може да има влияние при естествения подбор и така да обуславя голямата продължителност на пострепродуктивния период при хората.
Тези аргументи обаче са трудни за доказване чрез проучване само на една популация или вид. Въпреки това резултатите ни показват как би било възможно да се определи дали менопаузата при хората е била формирана чрез естествен подбор. Адекватните сравнения, като тези между хора и човекоподобни маймуни, биха помогнали за това.”

Асистенти на Резник в това проучване са били Майкъл Брайънт от Калифорнийския институт по изкуствата и Донна Холмс от Университета на Айдахо. Финансирането е осигурено от отдела за популационна биология към Американската национална изследователска фондация.

Източници: http://www.physorg.com, Калифорнийски университет „Ривърсайд”

Превод: Boby_