Малави блоут (Malawi bloat)
от Марк Елисън ”Малави блоут” без съмнение е най-често срещаната болест, засягаща отглежданите в аквариум африкански цихлиди. Въпреки нейната честота, за тази болест се знае наистина малко. Прекарах много време, проучвайки тази тема, в усилие да разбера какво казват експертите за болестта. Това, което научих, е че няма общо съгласие, но все пак съществува някакъв консенсус за възможните причини, виновните патогени и дори за лечението. Това, което съм изложил по-долу, е моят опит да представя преобладаващото мнение. Започвам с представянето на най-честите симптоми на заболяването, неговото протичане и след това с описание на документираните възможни причини за неговото отключване. В последствие представям в заключение няколко препоръки за предпазване и лечение.
Честота Трябва да започна с това, че
”Малави блоут” засяга не само риби от езерото Малави, а също и от езерото Виктория и особено от Танганайка. Въпреки че всички африкански цихлиди могат да прихванат тази смъртоносна болест, изглежда най-склонни към това са тези, чиято диета е основно растителна. Повече за възможните причини има в текста по-долу.
Симптоми Първият симптом обикновено е загубата на апетит. Другите характерни прояви следват малко по-късно, ако адекватното лечение не е започнало на този етап. Тези вторични прояви включват ненормално подуване на корема (от тук и името - блоут значи подуване), увеличена дихателна честота, склонност към усамотяване, бели ивичести изпражнения. Рибата застава на дъното на аквариума или се мотае по повърхността. Могат да се появят червени петна около ануса или кожни разязвявания (вижте снимката по-долу). Тези симптоми се появяват в по-късните стадии на болестта, затова е важно лечението да започне веднага, щом забележим симптомите, в противен случай е по-вероятно да загубим рибата.
По времето, когато тези вторични прояви се появят, вероятно вече е настъпило обширно увреждане на черния дроб, бъреците и/или плавателния мехур, ето защо забавянето на лечението намалява вероятността за възстановяване. След отключването на вторичните симптоми смъртта обичайно настъпва в рамките на 24-72 часа, макар че съм виждал риби да преживяват повече от седмица в това състояние. Въпреки че не е невъзможно излекуването на риба в това състояние, аз никога не съм имал успешно възстановяване на риба, развила вече вторичните симптоми.
Причинители на болестта Това именно е въпросът, който предизвиква най-много разногласия при обсъждане на
”Малави блоут”. Някои казват, че болестта е бактериална по произход, а други твърдят, че се причинява от паразити. Въпреки липсата на разбирателство, резултатите от прегледа на публикуваната информация ме карат да приема, че
”Малави блоут” е предизвикана в повечето случаи от протозои - едноклетъчни паразити.
Повечето изследователи поддържат становището, че тези протозои живеят в червата на здравите риби, но в условията на стрес могат да се размножат до болестотворни количества. В по-големи количества този паразит причинява непроходимост на чревния тракт. Вероятно това е причината за загубата на апетит. Щом бройката на паразитите нарасне, те стават инвазивни и преминават през червата, пробивайки стените им и причинявайки подуване. Забележете, че рибата умира не защото гладува до смърт, а поради увреждането на нейните органи, както споменах по-горе.
Води се сериозен дебат дали болестта е заразна. Моето лично мнение е, че това е така. Според мен
”Малави блоут” не засяга само една жертва, а обикновено три или повече. Това може да се дължи на факта, че всички риби са изложени на един и същ причиняващ фактор, но не мисля, че обяснението е толкова просто. Симптомите не се появяват при всички риби по едно и също време, а по-често са последователни. С други думи рибата А не яде през ден 1, през ден 2 А започва да се подува, а рибата Б спира да се храни, през ден 3 рибата Б се подува, а рибата В не яде и т.н.*
* Бел. ред. (Boby_) – От личен опит мога да твърдя, че тук авторът греши – болестта не е заразна, а се причинява от протозои, които в нормални условия живеят в червата на рибите, без да са патогенни, като отключващият фактор за бурното им размножаване е отслабването на имунната система на рибата, причинено от разгледаните по-долу фактори. Трите основни причини за болестта 1.
Стрес. Стресът може да бъде причинен от много фактори и не всички могат да бъдат изброени тук. Най-честата причина за него е дългото пребиваване във вода с лошо качество. Това може да е резултат от редки смени на водата, липса на достатъчна аерация* (за денитрифициращите бактерии) и от прехранване. Всеки от тези три фактора води до покачване на нивото на нитратите. По принцип рибите сами добре се справят със заболяванията, но ако са изложени на вода с лошо качество за дълго време, те се стресират и имунната им система не работи оптимално (както и при хората!). Други причини за стрес могат да включват улавяне на рибата, транспорт, смяната на водата или недостатъчно места за укриване от другите риби.
* Бел. ред. (Boby_) – По-скоро липса не на аерация, а на достатъчно разтворен във водата кислород, т. е. на достатъчно движение на водната повърхност. 2.
Сол. Добавянето на големи количества сол (NaCl) с цел да се пресъздаде по-точно естествената среда. Наистина, африканските разломни езера* имат алкална и много твърда вода (рН 8-8,9 и обща твърдост 200-400 мг/л или 11-22 градуса), но обикновената сол няма да алкализира аквариума ви. Това, което прави водата твърда, е комбинацията от разтворени калций и магнезий. Ако имате мека вода и искате да покачите нейното рН и твърдост, има няколко подходящи начина да го сторите. Домашно приготвените буфери са лесни за приготвяне и много евтини. В продажба има налични и няколко буфера с добро качество, като например SeaChem's Cichlid SaltTM. Използването на натрошени корали за субстрат или добавянето на варовик в аквариума също е полезно за покачване на рН на аквариумната вода, но понеже минералите не остават дълго разтворени във водата, важно е тя да се сменя често. Употребата на дърво не се препоръчва, защото то може само да понижи рН на водата, дори и този ефект да е слаб. **
* Бел. ред. (Boby_) – Това не е съвсем вярно – водата в трите големи африкански разломни езера е с различни параметри, като например тази в Танганайка е твърда и алкална, докато тази в Малави е с обща твърдост едва 4-5 градуса). За справка вижте “Химически състав на Великите Африкански Езера”. **; Бел. ред. (Boby_) – Тук отново си позволявам да не се съглася с автора. Цихлидите от африканските разломни езера произхождат от морски риби и имат изключително голям толеранс към солеността на водата, в която живеят. Не виждам начин добавянето на минимални количества сол да им причини стрес, достатъчен да отключи ”Малави блоут”. Все пак тази точка има своите основания – факторът, причинияващ стреса, всъщност е електропроводимостта на водата, а тя зависи от общото количество на разтворените електролити, т. е. не бива да се прекалява както със солта (която между другото е напълно излишна за един африкански аквариум), така и с останалите добавки (магнезиев сулфат, натриев бикарбонат, калциев дихлорид и др.), които се ползват с цел да се създаде максимално близка до естествената среда на рибките. 3.
Неподходяща диета. Много цихлиди, особено растителноядните, имат дълги черва, които изискват относително дълго време за храносмилане. Следователно обичайно за тях е да имат чревни проблеми. Разграждането на неправилно смляната или неправилно отделената храна може да доведе до възпаление на чревната стена и да стресира рибата, давайки опора за развитието на паразита. Това често се случва, когато основно растителноядни, стържещи алги цихлиди (като трофеусите и повечето псевдотрофеуси) се хранят с богата на белтъци храна, като ларви на хирономуси или с пелети и люспи, съдържащи голямо количество рибно брашно. Слузести или меки храни, като артемията, трябва да се избягват и заменят с по-хрупкави храни като мизис (mysis relicta – вид скариди). В светлината на тази информация и както сочи опитът, важно е някои храни да бъдат избягвани, а други да се дават пестеливо. (По-детайлно темата е засегната в
„Хранене на африканските цихлиди”)
Лечение След като забележите, че вашата риба е загубила апетит за ядене (а не просто мъти хайвер в устата си), трябва да я извадите* и веднага да започнете лечение. Има две ефективни лекарства за блоут, за които знам. Първото и по-обичайното, е метронидазол (емтрил или флажил)**, а второто е Clout. Лечението трябва да се предшества от 30% смяна на водата (като опит за подобряване на качеството й) и засилена аерация (циркулация) и да се последва от 50% смяна на водата. Добра идея е също да махнете всички биологични филтри, които използвате, въпреки че тези лекарства не би трябвало да засягат денитрифициращите бактерии. Началната смяна на 30% от водата не е необходима, ако това е отделен аквариум за лечение, който не е бил в употреба преди това. Смяната на водата е важна в частност и заради това, че впоследствие няма да сменяте вода до края на лечебния курс, да не споменаваме и че току що сте премахнали и голямо количество от бактериите. Съхранявайте филтрите в част от източената преди лечението аквариумна вода.
* Бел. ред. (Boby_) – Личният ми опит сочи, че е по-добре рибата да не се вади, а да се третира директно целият общ аквариум. Това се прави с две цели – първо така болната риба не се стресира допълнително поради смяната на обстановката и второ това дава възможност при наличие и на други болни риби те да се третират в много ранен стадий на болестта, което да улесни пълното им възстановяване още преди появата на първите симптоми. ** Бел. ред. (Boby_) – Лечението с метронидазол е наистина изключително ефикасно и на практика не дава странични ефекти. По-евтината алтернатива на Флажил е българският Trichomonacid – орални таблетки, които обаче се разтварят доста трудно във вода. Друг изпробван вариант е Метронидазол за прах, предназначен за гълъби, макар че снабдяването с него може да е проблем. В добавка към третирането на аквариума с едно от посочените лекарства се препоръчва и добавянето към водата на смес от английска сол и готварска сол.*** Смесете ги едно към едно и добавете една шепа от сместа на всеки 38 л вода. Английската сол е естествено слабително средство и ще помогне на вашата подута риба да отдели част от водата, която е поела. Английската сол е много евтина – едно пакетче струва около 40 стотинки. Може да се купи от всяка аптека.
*** Бел. ред. (Boby_) – Както вече отбелязах по-горе, готварската сол изобщо не е необходима, а английската сол (т. е. магнезиев сулфат) трябва да е част от добавяните към водата на африканския аквариум вещества при редовната и смяна. Ако лекувате с метронидазол, добавете 100 мг на всеки 38 л вода. Повтаряйте тази доза на всеки два дни, ако е необходимо.**** Рибите обикновено оздравяват (ако оцелеят) до една седмица. Можете ясно да определите кога е станало това, защото инфектираната риба си възвръща апетита. Ако, от друга страна, инфектираната риба си е запазила апетита, можете лесно да прилагате лекарството с храната. В чашка за еднократна употреба добавете малко аквариумна вода, няколко гранули от храната и една доза от лекарството. След като гранулите се напоят за няколко минути, изсипете цялото съдържание на чашата в аквариума. Когато прилагате това лекарство, изключете УВ лампите, озонаторите и химическите филтри, защото те могат да унищожат активното лечебно вещество. След лечебния курс сменете 50% от водата. SeaChemTM и AquatronicsTM продават лекарства, съдържащи метронидазол, под имената метронидазол и хексамит съответно.
**** Бел. ред. (Boby_) – Лечението с Метронидазол трябва да продължи поне 5-7 дни, а не да се прекрати при изчеване на симптомите. Това е необходимо с цел да се избегне създаването на резистентни паразити, оцелели след първоначалното слагане на лекарството. Лечението на
”Малави блоут” с Clout* също е относително лесно. Както вече споменах, преди началото на курса махнете всичкия активен въглен от филтрите и сменете 30-40% от водата. Използвайте чаша за еднократна употреба и разтворете в малко аквариумна вода една таблетка Clout за всеки 38 литра (закръглете нагоре, ако е нужно). Изливайте по малко от сместа в аквариума, като цялата доза се излива за около половин час – това лекарство може да е много силно и е важно да изпълните тази инструкция, за да не шокирате вече стресираните риби. Повторете същата доза през следващите два дни, като отново преди това сменяте 30-40% от водата. Тези всекидневни смени на водата са важни за максималния ефект на Clout. Смяната улеснява и премахването на остарелите, неактивни химикали. Три дни лечение трябва да са достатъчни, ако възпалението не е много тежко. В противен случай лекувайте пет дни. Ако след петте дни още нямате успех, възстановете лечението след два дни почивка. След като приключите лечението извършете последната смяна на водата 24 часа след последната доза.
* Бел. ред. (Boby_) – Clout е лекарство, за което съм чувал много добри отзиви, но за съжаление не знам да е достъпно в България. И двете лекарства ефективно спират разпространението на болестта в аквариума. Clout е много силно лекарство, създадено специално за риби. Повечето други лекарства имат аналози, употребявани и при хората, както е с метронидазола. Според моя опит метронидазолът е ефективен само за спирането на разпространението на болестта, а не за лечението на риба с вече развити симптоми.** Clout, от друга страна, е показал по-голяма ефективност в лечението на болните риби. Трябва да ви предупредя, че Clout прави водата синя и оцветява силикона на аквариума, както и различните маркучи за въздух. Ако не внимавате, той може да оцвети всичко, с което влезе в контакт. Въпреки,че е доказано ефективен, бих искал да знам какво причинява на аквариума ми. В последствие може би бих продължил да го използвам, но така просто се чувствам измамен. И така, просто ви предупреждавам.
** Бел. ред. (Boby_) – Това не е вярно – с правилна дозировка, подходяща форма и достатъчно търпение Метронидазол е ефективен дори и при риби с ясно изразени симптоми. Допълнителна бележка: Когато използвате тези или други лекарства, добре е да изключвате осветлението на капака, докато третирате рибите. Тези две лекарства нямат активни съставки, които се разлагат от УВ лъчите, както много антибиотици, въпреки това тъмнината ще помогне на вашите риби да се отпуснат и възстановят.
Метронидазолът работи по-добре при по-висока температура (26,5 градуса по Целзий), но аерацията (циркулацият) трябва да се засили, защото нивото на кислорода спада с повишаване на температурата. Покачването на температурата може да е полезно и защото ускорява метаболизма на рибата и засилва имунната й реактивност, като същевременно ускорява жизнения цикъл на паразита и така скъсява времето за излекуване.
Източник:
Cichlid ForumПревод:
torsadeРедакция и бележки:
Boby_
