Рибите - Анатомия (мускулна, полова и имунна системи)

[Boby_]

Рибите – мускулна, полова и имунна системи

Източник: Wikipedia.org

превод: Boby_

Мускулна система и придвижване

Повечето риби се придвижват чрез последователни съкращения на двойки мускули от двете страни на гръбначния си стълб. Тези съкращения оформят S-образни криви, които се придвижват по дължината на тялото на рибата. Когато всяко от тези вълнообразни движения достигне опашната перка, се формира насочена назад сила. Тя придвижва рибата напред. Останалите перки се използват по подобие на стабилизатори на самолет. Те също така се използват и за допълнителен тласък за увеличаване на скоростта. Хидродинамичната форма на тялото на рибите намалява триенето при движение през вода. Тъй като тялото им е по-плътно от водата, рибите трябва да компенсират това, за да не потъват. Много костни риби имат вътрешен орган, наречен плавателен мехур, чрез който регулират плаваемостта си посредством изпълването му с различни газове.


Полова система и размножаване

Органи: 1. Черен дроб, 2. Плавателен мехур, 3. Хайвер, 4. Дванадесетопръстник, 5. Стомах, 6. Черва

.

Репродуктивните органи на рибите са тестиси и яйчници. При повечето видове гонадите са двойки органи с близки размери, които могат да са частично или напълно сраснали. Могат да съществуват също така и вторични полови органи.

Някои риби са хермафродити, като имат и тестиси, и яйчници в различен период от жизнения си цикъл или дори едновременно (като рибите от сем. Hypoplectrus).

Над 97% от познатите риби са яйцеснасящи – хайверът се развива извън тялото на майката. Примери за такива риби са сьомгата, златните рибки, цихлидите, рибата тон, змиорките. При повечето такива видове оплождането става извън тялото на майката, като мъжките и женските риби изхвърлят гаметите си в околната вода. Някои яйцеснасящи риби използват и вътрешно оплождане, като мъжкият използва някакъв тип проникващ орган, за да достави спермата в гениталния отвор на женската. Такива са някои яйцеснасящи акули (рогатата акула) и скатове. При тях мъжкият има двойка модифицирани тазови перки.

Яйце на минога	Яйце на котешка акула	Яйце на акула	Яйце на химера

.

Зоопланктон – много от морските риби снасят голям брой яйца, които често попадат в открити водни пространства. Яйцата имат среден диаметър от 1 мм.

.

Новоизлюпените на яйцеснасящите риби се наричат  личинки. Те обикновено не са добре оформени, имат голямо жълтъчно сакче, от което черпят хранителни вещества и са доста различни от младите и възрастни индивиди от вида си. Ларвеният период при яйцеснасящите риби е кратък – обикновено само няколко седмици. След това личинките бързо израстват и променят вида и структурата си (процес, който се нарича метаморфоза), като започват да намомнят възрастните индивиди от вида си. По време на тази промяна личините изразходват жълтъчните си сакчета и преминават към хранене със зоопланктон, като при това преминаване много от тях загиват.

При някои риби яйцата се развиват вътре в тялото на майката след вътрешно оплождане, но не получават хранителни вещества от нея, като зависят само от жълтъка. Всеки ембрион се развива в свое собствено яйце. Примери за такива риби са гупите, акулите-ангели и целукантите.

При третия тип развитие на ембрионите те се развиват вътре в тялото на майката и получават хранителни веществва от нея по различни начини. Обикновено при такива риби има структура, подобна на плацентата при бозайниците, която свързва кръвоносната система на майката с тази на ембриона. Примери за това са рибите от сем. Embiotocidae, сем. Goodeidae и лимонената акула.

Ембрионите на някои риби показват поведение, известно като оофагия – развиващите се ембриони изяждат яйца, произведени от майката. Това се набюдава най-вече при акулите (например при акулите Мако), но също така и при някои костни риби – Nomorhamphus ebrardtii. Вътреутробният канибализъм, при който по-големите ембриони изяждат по-малките, също е най-разпространен при акулите, но се наблюдава и при – Nomorhamphus ebrardtii.

Акваристите често наричат всички риби, при които ембрионите се развиват вътре в тялото на майкатa, живораждащи.


Имунна система

Типовете имунни органи се различават при различните риби. При безчелюстните риби (миноги и миксини) липсват същински лимфообразуващи органи. Вместо тях има участъци лимфообразуваща тъкан вътре в други органи, които образуват имунните клетки. Например еритроцитите, макрофагите и плазмените клетки се образуват в предната част на бъбреците, а някои части от червата представляват примитивен костен мозък при миксините.

Хрущялните риби имат по-развита имунна система от безчелюстните. При някои от тях (акули и скатове) съществуват три специализирани органа, които са уникални – епигонален орган (лимфообразуващ орган, сходен с костния мозък при бозайниците), който обгражда гонадите, органът на Лейдиг, намиращ се в стените на хранопровода и спиралната клапа в червата им. Тези органи произвеждат нормални имунни клетки (гранулоцити, лимфоцити и плазмени клетки). Хрущялните риби имат също така обособени тимус и далак (техният най-важен имунен орган), в които се развиват и съхраняват лимфоцити, плазмени клетки и макрофаги. Други хрущялни риби (есетровите) имат тъкан, която е подобна на менингите (мембрани, обграждащи централната нервна система) и която произвежда гранулоцити. Често сърцето им е покрито с тъкан, която съдържа лимфоцити, ретикуларни клетки и малък брой гранулоцити.

Бъбреците на хрущялните риби са важен кръвотворен орган, в който се развиват еритроцити, гранулоцити, лимфоцити и макрофаги.

Също както при хрущялните риби, голяма част от имунните тъкани на костните риби се намира в бъбреците. Те имат също така тимус, далак и разпръснати зони имунна тъкан в кожата, червата, хрилета и гонадите. Смята се, че както при бозайниците, при костните риби еритроцитите, неутрофилите и гранулоцитите се образуват най-вече в далака, докато лимфоцитите преобладават в тимуса. Наскоро беше описана развита лимфна система при някои костни риби. Предполaга се, че в нея се акумулират T-клетките, докато чакат появата на антигени.

[halobiont]