Скъпи потребители, днес след обяд се уговорихме с един съсед и още едно момче, което го раздаваше на пътеводител да се разходим до месността "Жабокрек" известна още като Божия мост - природен феномен които природата сама е сътворила.
Няма как да не напиша някой ред за това чудновато творение на природата.
Божи мост е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.
До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя. От местността Жабокрек до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери. До него се стига по пътя за село Чирен. Пет километра след като излезете от Враца на международния път за Оряхово, ще видите отляво табела за селото.
Висок е около 20 метра, широк — около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.
Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време.
Стотици хиляди години са били необходими на Лиляшка река северно от Враца , за да се вреже във варовиковите скали и да създаде този природен феномен. Каменните сводове на моста и колоните се издигат на петдесетина метра височина и образуват гигантски тавани и просторни слънчеви зали. Така че едва ли някой може да скрие възторга и възхищението си от тази наистина приказна чудатост. Пък и високата и удължена наносна речна тераса, наречена Балкончето, като че ли нарочно е създадена, за да може човек да се полюбува на това великолепно природно творение!
Крепостта "Градище"
Трудно човек може да остане безразличен към цялата тази величествена картина, която се откроява пред очите му. Чувствата, които се надигат у всеки са преклонение и възхищение към уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята.
Пътеводителят които с голямо увлечение ни разкаваше за това природно творение
На входа за този природен феномен
Божият мост е подходящ за посещения през всички сезони. Екопътеките са добре благоустроени и обезопасени и са чудесен повод да се порадвате на живописта и романтиката, които ги заобикалят. Мостът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 година с цел да се опази непокътнато това невероятно и безценно богатство.
Просто оставаш без думи пред такава красота, която природата с течение на много години е изваяла със собствената си ръка.
Решихме да се разходим нагоре в подножието на този феномен в устието на Лиляшка река
Пътеводителят обяснява, че в повечето цепнатини има пещери, в които трябва да се влиза само с подходяща екипировка и оборудване.
Спираме за малко, за да се полюбуваме на прекрасна гледка която ни събира очите в един от най-дълбоките вирове образували се в устието на реката.
А, аз през това време гледах да запечатам гледката която се откроява наблизо.
Моносолениум тенерум (студеноводен):
На връщане минахме от другата страна на река по дървен мост (в устието на реката има няколко такива), за да разгледаме още от забележителността.
Във вир под моста съзирам някакво растение, което решавам да запечатам на лентата.
Решаваме да се изкачим по направените стълби, за да видим какво се крие горе.
Малка пещера, която води до множество тунели в моста.
Я, каква гледка се показа пред нас, след като влязохме навътре в пещерата
Страшничко, а?
Нямате ли фенерчета и подходяща екипировка не ви препоръчвам да влизате в пещерите (на места има тор от прилепите обитаващи ги, възможно е да се подхлъзнете). Не ме питайте как ходех вътре докато гледах да правя снимки (с телефона ли да си светя, фотоапарат ли да пазя).
Излизаме на свеж въздух
Снимка за спомен
А, сега накъде?
Следващото място, което решихме да посетим ни постави на изпитание. Трябваше да се катерим по направена стълба от паднали дървета. Не бяхме сигурни дали няма да останем в пещерата, която предстой да ви покажа, но за наша радост всичко мина безаварийно.
Не бяхме сами
Ха ха, да дойдеш на това място с ботуши на токчета. Добре, че не бях на мястото на девойката.
На изхода
Време е за кратка почивка
Виждате ли малката стълбичка, която се вижда под пещерата? Всъщност се оказа висока към 10-15 метра.
Това е пещерата за която ви споменах малко по-нагоре.
Първият престрашил се да се изкачи горе
Вече сме вътре в пещерата. Аз разбира се съм последен, за да документирам всичко.
Навътре в пещерата става доста задушно, заради торта която се е образувала от прилепите които я обитават. (има странен мирис на белина торта от прилепи)
От време на време се налагаше да ми светят, за да виждам къде ходя. Все пак си пазя техниката с която снимам.
Като споменах за прилепи, ето ви един малчуган заспал дълбоко.
Интересно, защо беше останал само той вътре в пещерата. Пътеводителят ни разказа, че по това време е пълно с прилепи в нея, но успях да заснема само този индивид.
Изгледи навън от пещерата, от другата страна на тази природна забележителност:
На зазоряване на път към пещерата Понора
Тук се намира и пещерата Понора – малко преди разклона за Божия мост, но от дясната страна на пътя за село Чирен. В нея тече подземна река с малки водопади, която образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки. Обща дължина на пещерата е 3422 м. В нея може да се влезе само с професионален водач и специална екипировка.
Пречката която не ни позволи да влезем вътре е, че има много вода в нея.
Изглед вътре в пещерата
В нея успях да заснема един по-голям прилеп. На излизане от нея излетя сова, която за съжаление не успях да заснема.
Надявам се с този мои фоторепортаж да сте станали част от моята разходка днес.
Поздрави,
Борис
Информацията ползвана за фоторепортажа е взета от: www.priroda.bgАвтор: Борис Пащрапански
Снимки: Авторски
