Гранд Палас, както го наричат, е комплекс от сгради в сърцето на тайландската столица. Бил е официална резиденция на сиамските крале от 1782 г. Кралят, неговият двор и управлението на държавата са се помещавали на това място до 1925 г. Сегашният крал Рама IX живее в двореца Читралада, но Гранд Палас все още се използва за официални събития. Всяка година по няколко кралски церемонии и държавни мероприятия се провеждат зад вратите му.
Строителството на комплекса е започнало на 6 май 1762 г. от крал Рама I, когато преместил столицата в Банкок. През годините са били издигани нови и нови постройки в комплекса, като особено голям е приносът на Рама V. По този начин комплексът достигнал площ от 218 400 кв.м и в наши дни е най-посещаваното туристическо място в Банкок и едно от най-популярните в цял Тайланд.
Гранд Палас е разделен на три основни зони: Външен двор, в който се включват кралските работни помещения, публични сгради и Храма на Изумрудения Буда; Среден двор, където са най-важните жилищни и държавни сгради; Вътрешен двор, запазен само за краля, кралицата и семейството им.
Слизаме от нашите миниванове близо до оградата на двореца и се насочваме към входа.
Установяваме, че от тази година са въвели още по строги правила към облеклото и панталоните не само трябва да покриват коленете, а и глезените. Поради тази причина се оказва, че имаме проблем. Насочват ни към една сграда до входа, където ще ни дадат панталони под наем срещу 200 бата.
Да де, но опашката е такава, че просто… Опитах да мина метър и да пробвам с една пола назаем.
Супер сме! Да, чудесно, но номерът нещо не минава. Отказват да ме пуснат, независимо, че са ми покрити глезените. Причината:
– Това, господине, е женска дреха!
– А, вие откъде знаете аз дали съм жена или мъж?
– Господине, не може така!
– Защо да не може? Никъде не пише, че не може мъж да се облече с пола!
– Добре, но на следващата контрола едва ли ще ви пуснат.След като направих прекрасно представление на насъбралата се публика, продължавам гордо към следващата контрола, където наистина номерът не мина и непреклонно ме връщат. Така че… Излизам на улицата, за да си купя панталон за 100 бата, вместо да се редя един час на опашка и да дам 200.
По-добре стана, защото в противен случай трябваше да се разправям с въоръжената охрана на двореца, а не се чувствам достатъчно подготвен за това.
След продължителна и сложна процедура по проникване в Гранд Палас, започвам да разглеждам и снимам, а тук, повярвайте ми, е рай.
Първата гледка към Храма на Изумрудения Буда от североизточната порта на комплекса. Наричат го ВАТ ПРА КАЕВ.
В главната част с най-многото постройки влизам през врата, охранявана от едни такива огромни и страшни демони.
Следващата сграда се нарича Пра Мондоп и е била построена от крал Рама I. Функциите й са на библиотека и е заместила оригиналната, която е била унищожена от пожар.
Оригиналната библиотека и била заобиколена с вода, което за времето си е било удачно, за да предпазва ръкописите от пожари и термити. По ирония на съдбата тя била унищожена точно от пожар, предизвикан от фойерверките в деня на откриването й. Като по чудо ръкописите били спасени. Кралят запълнил езерото около постройката и направил висока платформа, за да прибере първото изцяло ревизирано издание на Будистките канони на Ратанакосин, познати като „Златно кралско издание“. Това издание било една от първите задачи на Рама I при неговото качване на трона.
Тук накъдето и да се обърнеш се сблъскваш с невероятна красота и … много туристи, които те настъпват по краката и ти слагат по някое рамо в кадъра.
Изключително впечатляваща е Златната ступа, построена през 1855 г. от Рама IV точно до библиотеката. Тя е и най-значима в комплекса Ват Пра Каев с реликвите на Буда, които пази. Всъщност вътрешността й е куха и реликвите се намират в по-малка ступа вътре в нея. Отвън е покрита със златни плочки от Италия по времето на Рама V.
Из целия комплекс се виждат статуи на слонове, които символизират независимост и сила. Тъй като тайландските крале са воювали върху гърба на бойни слонове, станало обичай родителите да карат децата си да обикалят три пъти статуята с вярването, че това ще им донесе сила. За късмет пък е трябвало да погалиш главата на слона и затова сега всички глави са излъскани.
Храмовият комплекс включва също модел на Ангкор Ват, който бил започнат от крал Рама I и бил завършен от Рама III като мемориал на най-великия камбоджански храм и на Кралство Камбоджа, което било окупирано от Сиам в продължение на стотици години до колонизирането му от Франция.
Всички входове на храмовия комплекс задължително се охраняват от величествени статуи на демони с военни униформи, богато инкрустирани с разноцветни камъни.
Малко по-различни са стражите на библиотеката. Четири двойки демони я пазят, застанали върху стълбите до всеки от входовете. Изработката им е от периода на Рама I и са признати като едни от най-перфектно изпълнените фигури в стила на Ратанакосин.
Някои от постройките са с неясно за мен предназначение, но няма и как иначе. Много са, а да снимаш и пишеш едновременно е невъзможно, така че обикалям и се наслаждавам на красотата на архитектурните решения, на богатата украса и цветовете на живота.
Следва Пра Савет Кудакхан Вихан Йот. Сложно име, нали? Сградата е издигната от Рама III и изящните й декорирани врати са от XVIII век в стила на майсторите от Аютая. Тук се съхранява античен каменен трон от XIII век на крал Рам Камхаенг от Сукотай, първото сиамско кралство, който е известен с първата тайландска азбука.
Хо Пра Монтиан Там в източния край на северната тераса на Храма на Изумрудения Буда е най-голямата от трите зали на терасата. Построена е от брата на Рама I, за да замести поредната изгоряла структура.
Покрай източната стена на комплекса се забелязват девет кули. Издигнати са по времето на царуването на Рама I и са доизграждани от наследниците му. Всяка от тях е облицована с различен цвят плочки, символизиращи цветовете на деветте планети от Слънчевата система.
Статуите на различни митологични същества са много и различни. Всяка има своята символика. В митологията на Югоизточна Азия Кинари са създания – полуптица, полужена. Имат глава, тяло и ръце на жена и криле, опашка и крака на лебед. Известни са заради танците, песните и поезията си и са традиционен символ на женска красота, грация и съвършенство.
За стражите на портите вече стана дума. Те са навсякъде и човек се чувства малък и незначителен заставайки пред тях.
Вече съм при източния вход. Две от споменатите девет кули също се виждат на снимката.
Под арката на прохода в стената са изрисувани притчи, като мотивите на голяма част от тях са свързани с борбата между демони и богове. Рисунките са много красиви.
Този демон се намира на източния вход срещу много красивата сграда на кралския Пантеон, строежът на който започнал през 1855 г. по времето на Рама IV в кхмерски стил. В него е трябвало да бъде сложен Изумруденият Буда, но структурата не могла да бъде завършена до смъртта на краля. Неговият наследник, Рама V, преценил, че храмът е твърде малък, за да събере хората по време на кралските церемонии и реликвата не била разположена вътре. На нейно място сложили малка ступа в памет на Рама IV.
През 1903 г. при поредния пожар постройката била повредена и крал Рама VI я възстановил като Кралски Пантеон на династията Чакри. Сложил вътре статуи в естествен ръст на петимата свои предшественици, тези на Рама VI, VII и VIII са поставени по-късно. Кралският Пантеон се отваря за публичен достъп само веднъж годишно на 6 април, за да се чества създаването на династията Чакри.
За Изумрудения Буда била построена нова, по-голяма сграда.
Храмът на Изумрудения Буда е най-святата постройка в цялото кралство и е пазител на духа на целия тайландски народ. Историята на свещената статуя на Буда датира отпреди 600 години и символизира борбата на хората да запазят независимостта си от чуждите агресори.
Когато Рама I основава Банкок като своя столица през 1782 г., той прави храм за Изумрудения Буда в източната част на кралския дворец, където да разположи статуята. През следващите 200 години параклисът претърпява няколко реновации, реставрации и достроявания като така събира дългогодишни художествени творби в стила на Ратанакосин.
Преди да влезем нека изясним, че статуите на Буда в Тайланд биват обличани в зависимост от сезона. Тъй като сезоните са летен, дъждовен и зимен, то съответно и облеклата са три вида.
Два от сезонните костюми са били направени за статуята от крал Рама I – за летния и дъждовния сезон. Рама III (1824-1851) е направил третия костюм за зимния сезон. Церемониалната смяна на облеклата на Буда се извършва три пъти годишно от Негово превъзходителство Краля.
Вътре в храма снимането е строго забранено, но с известни компромиси с качеството ще покажа снимка на Изумрудения Буда през прозореца.
Вижда се, че в този момент статуята е облечена все още като за дъждовния сезон. В действителност зимата започва от 1 ноември, но церемонията по преобличането още не е минала.
История на Изумрудения БудаНе е ясно точно кога е била изработена статуята на Изумрудения Буда, но съдейки по стила й може да се каже, че е от Северен Тайланд, не много по-рано от XV век. От друга страна, фигурата, която е в поза на медитация, прилича много на някои изображения от Южна Индия и Шри Ланка. Тази поза никога не е била популярна сред тайландските майстори резбари. Дали пък не произлиза от някоя от споменатите държави?
Съгласно хрониките, гръмотевица ударила една ступа в провинция Чианграй в Северен Тайланд през 1434 г. и вътре била намерена статуя на Буда, направена от цимент. Монах забелязал, че част от носа липсвала и фигурата отвътре имала зелен цвят. Махнал циментовата замазка и отдолу се показал Изумрудения Буда, който в действителност е направен от зелен нефрит.
По онова време градчето Чианграй било под управлението на краля на Чиангмай и хората започнали да се тълпят, за да се помолят на тази прекрасна статуя. Като видял големия интерес, кралят решил да премести реликвата в Чиангмай. Изпратил три пъти слон, за да донесат Изумрудения Буда, но всеки път животното бягало към град Лампанг вместо да се върне в Чиангмай. Това накарало владетеля да послуша духовете, пазещи статуята, и да я остави там. И така до 1468 г., когато новият крал Тилока все пак я прибрал в Чиангмай и я поставил в голяма ступа – Ват Чеди Луанг.
В средата на XVI век Кралят на Чиангмай нямал синове. Дъщеря му се омъжила за краля на Лаос и родила момче, което кръстили принц Чайчетха. През 1551 г. на петнадесетгодишна възраст принцът наследил баща си и бил поканен от тогавашния крал на Чиангмай на гости. След смъртта на баща си, крал Чайчетха много искал да види родината си. През 1552 г. се върнал обратно в Луанг Прабанг, столица на Лаос, носейки Изумрудения Буда със себе си. Обещал на министрите, че ще го върне в Чиангмай, но не си спазил обещанието никога. През 1564 г. крал Чайчетха бил прогонен от столицата си от бирманската армия и отнесъл реликвата със себе си в нова столица – Виентиан. Статуята останала там през следващите 214 години.
Когато крал Рама I, все още генерал в периода Тонбури, превзел град Виентиан, пленил реликвата и я отнесъл обратно в Тайланд. С основаването на Банкок като столица и започването на Ратанакосин периода на династията Чакри, Изумруденият Буда станал закрилник на Тайланд. През 1784 година светинята била преместена от Тонбури на мястото, на което се намира и днес.
Отвън храмът е дори по-красив.
В ъглите му са разположени специални символи във вид на малки ступи, които маркират, че на това място има реликви с особено голямо значение.
В същото време отбелязвам, че колоните и стените на храма са невероятно красиво украсени със златно фолио, различни ценни камъни и цветни плочки.
Множеството постройки и ступи може да те вкара в дълги легенди и истории. Ще се огранича предимно с визията им, както и в някои детайли, които ми правят впечатление.
Около храма има няколко малки беседки, в които човек може да отдъхне или да изчака спътниците си. Разположени на разстояние една от друга и заобикалящи храма от всички страни, тези 12 отворени малки структури са останали от времето на Рама I. В тях монаси са седели и са пеели от павилион на павилион истории за предишните прераждания на Буда на важни дни от будисткия календар.
Преминаването към следващо място не допуска връщане назад и е добре да се съберем преди да продължим нататък към средния двор на Гранд Палас.
Първото нещо, което намирам за много полезно при преминаване към следващата зона на Кралския дворец, е магазинчето за разхладителни напитки.
Веднага обстановката загатва за не по-малките красоти, които ни очакват тук.
Започваме с една от постройките, до които няма достъп. Тя е изпълнена изцяло в европейски стил. Наречена е Бором Пиман и е от времето на Рама V в неоренесансов европейски стил. Функцията й е била като резиденция на принца. Тази модерна сграда в двореца по-късно е била използвана от трима от следващите крале за временна резиденция. Не е публично достъпна, тъй като в момента служи за настаняване на държавни глави, когато идват на посещение.
Бором Пиман е част от Градините Сивалай, където са офисите на управата на кралската фамилия. Градините са място за почивка на децата и жените от кралското семейство и се използват за приеми.
Продължваме по широка алея, вляво от която се виждат част от постройките на палата. Всичко изглежда толкова съвършено и приказно, че чак е нереално.
Градината не е голяма, но за сметка на това е богато украсена с грижливо подстригани дръвчета и мека като килим трева.
Между градините Сивалай и тронната зала Чакри Махапрасат е разположен комплекса Маха Монтиен Прасат, част от който е зала за аудиенции и кралски церемонии.
В центъра на средния двор е сградата на Чакри Махапрасат, поръчана от крал Рама V, за да стане негова резиденция и главна тронна зала. Строежът започнал през 1876 и приключил през 1882 г., комбинирайки перфектен европейски архитектурен стил с традиционни тайландски покривни покрития и декорации. Понастоящем изпълнява държавни функции и служи за кралски церемонии.
Точно срещу него има още една сграда в колониален стил – музей на реликвите на Изумрудения Буда.
Преди да напусна това място ще поснимам на воля. Удоволствието е голямо.
Две от сградите на групата Пра Махапрасат са от времето на крал Рама I. Тронната зала Дусит е от 1789 г., но е била ударена от гръм и изгоряла. След това е възстановена. След смъртта на Рама I е използвана за различни цели, включително и за раздаване на правосъдие.
Изходът отново е „без връщане назад“ – минаваш и продължаваш.
Обективът на апарата обаче не познава ограничения. Някакси те влече да се обърнеш и да снимаш пак и пак, и пак…
С това обиколката ни на Кралския дворец с храмовия комплкес на Изумрудения Буда приключи. Смея да твърдя, че с подобни картини, които преминаха пред очите ми само за един предиобед, лошото впечатление от град Банкок се изпари. Ако някой ме попита какво мисля за столицата на Тайланд, веднага ще му кажа, че това прекрасно място задължително трябва да бъде посетено.
Кралският дворец ни изпраща с живописни цветове.
Отново сме на онзи бял североизточен вход, но този път тълпата от туристи е заменена с униформените пазители на храма.
Оттук нататък каквото и да видим, то ще е в сянката на Кралския дворец на Банкок. И все пак да не избързвам – знае ли човек какво може да очаква от културата и историята на толкова богата държава като Тайланд!
