Хвана ме Вили да показвам снимки така и така щях да ходя. Разходката беше по-скоро за социализация, отколкото истински интерес към събитието. Имаше коли ... някои си бяха намърдали 20 годишните bmw 3-ки и 5-тици където не им е мястото, но хайде, парад, пародия, все тая.
Имаше сигурно стотина коли разстлани из шарената сянка на морската градина. Не всички бяха наясно с понятието ретро и бяха лепнали винили, лети джанти и стерео уредби на 30-40 годишни коли, заради което не ги удостоих с голямо внимание. Всичко е снимано с телефон. Борих се за всяка снимка от не много добри ъгли и дебнех момент, в който някое дете или мома не си ъпдейтва "selfie" -то точно пред проклетите експонати.
Снимах само тези, които ми хванаха окото, като например този Dodge Charger
Това е спортна кола, кормило, педали, скоростен лост и съвсем базови прибори, от там на сетне се концентрираш на пътя и се наслаждаваш на звука на двигателя.
Седях и се чудех пред това Порше, защо не са продължили с този дизайн нататък а са избрали да продължат с жабата. Тя също си има чар, но точно тази я издухва по стил без право на обжалване.
Ето и нещо което не очаквах да бъде там но ме зарадва, имаше съвсем малко изложени стари мотори, но сред тях имаше и наистина добре възстановени бижута.
Всякакви прилики на Урал-а с BWM-то са напълно случайни!
Излязох от пределите на парада и снимах този красавец пред едно кафе. Истината беше, че много хубави чопъри ясно оповестяваха за себе си, като минаваха през съседната на парада улица и щях да бъда много щастлив, ако тези господа си бяха наредили моторите в редица извън изложбата, аз както и компанията ми щяхме да сме само там.
Всъщност и най-голяма радост от цялото събитие ми достави точно този мотор.
Времето беше идеално за плаж, все още е, две минути на това слънце и започвнах да отделям повече вода, отколкото мислех че съм пил за деня.
В заключение ще кажа, че в Бургас един DSLR Cannon няма или поне само Nikon имаше смелостта да излезе на този пек.