След няколко дни активна почивка в джунглата на север от Банкок е време да поемем по пътя на нашето пътешествие и в духа на крилатата фраза на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!”, да се опитаме ненаситно да видим още и още красиви места.
Историята на Тайланд започва с възникването през 1238 г. на кралство Сукотай в северната част на Индокитайския полуостров. Самият народ тай се е преселил по тези земи от Китай и е основал няколко кралства, които са попадали под едно или друго чуждо влияние. В крайна сметка около търговския град Сукотай, част от кхмерската империя, се оформило ново кралство, което извоювало своята независимост. От 1279 до 1299 г. кралството се разширявало, докато през 1378 г. станало васал, а през 1438 г. се превърнало в част от Кралство Аютая.
Тук стигаме до Аютая като столица на кралство, възникнало през 1351 г. и просъществувало до 1767 г., когато бирманците го превзели.
И така, през 1767 г. Бирма превзема, разрушава и изгаря до основи Аютая. Войната с бирманците е загубена, но генерал Таксин обединява кралството около нова столица – Тонбури. Провъзгласил се за крал през 1769 г., но не за дълго. Десетина години по-късно полудял, станал монах, преселил се някъде в джунглата и повече никой не чул нищо за него. През това време генерал Чакри движил всички дела, воювал с бирманците и през 1782 г. се провъзгласил за крал Рама I – първият от династията Чакри. През същата година основал нова столица на юг, на брега на река Чао Прая – днешен Банкок. През 1790 г. бирманците били победени и изгонени от Сиам, както по-късно била наречена империята.
Днес, на път за Банкок, ще спрем да разгледаме най-дълго просъществувалата столица на Тайланд – Аютая. Повече от 400 години цялата сиамска култура, търговия и живот са кипяли на това място. Естествено е, въпреки нещастния край на града, да открием интересни археологически места, свързани със славното му минало.
Пристигаме по обяд и на паркинга на един от храмовете се срещаме с местен екскурзовод, който ще ни разкаже най-важното за местата, които ще посетим.
ВАТ ПАНАН ЧОЕНГ
Храмът с това трудно за произнасяне име прилича повече на китайски и не случайно. Построен е от китайци през 1324 г. – 26 години преди да се появи Аютая като втора столица на Тайланд след Сукотай.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/246_3365.JPG)
В действителност се намираме извън територията на древната столица, която е била заобиколена със защитни водни канали.
Каква е историята на този храм? Някога местният крал е трябвало да се ожени за китайска принцеса. Както е било прието, бракът се сключвал повече като сделка, отколкото по емоционални подбуди. В изпълнение на договореностите, принцесата била изпратена с лодка по реката и трябвало да бъде посрещната подобаващо като за бъдеща кралица. Е да, но не! Когато пристигнала никой не я очаквал. Дали тя е успяла да изненада местните или пък просто те са я пренебрегнали така и никой никога няма да разбере. Легендата гласи, че вследствие на преживяното огорчение, принцесата се самоубила задържайки дъха си. Когато научил това, кралят бил потресен и заповядал на това място да бъде построен храм. Тъй като тя била китайка, храмът построили китайци.
Тук днес хората идват да се помолят и да потърсят благословия. По стар будистки обичай за целта се използват цветове на лотос и ароматизиращи пръчици, които се купуват на входа.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/247_3363.JPG)
Вътре храмът си е типично китайски.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/248_3357.JPG)
Една от най-големите забележителности е 19-метровата позлатена статуя на Буда, покровител на мореплавателите.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/249_3360.JPG)
Естествено, не можем да останем твърде дълго на едно място, а няма и смисъл. Аютая е сериозно предизвикателство за всички любители на историята и красотата, така че трябва да продължим. Следващото място е съвсем близо – тук разстоянията не са никак големи, само трафикът понякога губи време.
ВАТ ЯЙ ЧАЙМОНГКХОЛ
След по-малко от 5 минути спираме на паркинг и се събираме пред голяма каменна указателна табела.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/250_3366.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/251_3367.JPG)
Десетина метра пеш и сме във вътрешността на комплекс от антични постройки, ступи, статуи на Буда и пълчища от туристи. Времето е прекрасно, даже малко по-горещо от комфортното. Изчакваме се и изслушваме кратката лекция на екскурзовода. След това ще имаме малко време да обиколим и да снимаме.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/252_5544.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/253_3370.JPG)
Този храм е бил гордостта на сиамския народ още от XIII век. Цели 417 години никой не е нарушавал Сиамския доминион на Златния полуостров. Като най-ярък център на Сиам, Аютая привличала хора с различни изповедания, занаяти, говорещи различни езици. Яй Чаймонгкхол става образователен център. Мотото на храма гласи:
„Тези, които имат ясно съзнание ще живеят живота на съвършенството и ще се издигнат в слава. Тези, които са с неясно съзнание ще се оплакват, вървейки по пътя, от скръб и никога не ще достигнат пълнотата на мъдростта.”
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/254_3385.JPG)
Храмът живее с усмивките на Пра Буда Чаймонгкхол, с най-свещената статуя на Буда и др. свещени реликви. Тези статуи не само напомнят за времето на свобода, но също така приветстват посетителите от близки и далечни земи.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/255_3372.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/256_3379.JPG)
Който и пътник да наближи Аютая, може ясно да забележи на хоризонта изправената във вечността Велика пагода Чаймонгкхол, която при ясно слънчево време създава илюзия за мир и величие на победата на крал Наресуан Велики над бирманците преди четири века. Той е идол на тайландската армия и национален герой. Неговата победа налага господство над Златния полуостров, продължило векове. Манастирът до пагодата винаги е бил най-безопасното място за духовно уединение на краля.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/257_3377.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/258_3386.JPG)
Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, това означавало крах за кралството. Изгорени били безброй дворци и храмове. Черен пушек, извиващ се в червени облаци над града месеци наред, обвивал върха на великата пагода. Каналите и реките били задръстени с тела, а водите станали червени от кръвта на убитите. Така Ват Яй Чаймонгкхол се превърнал в крепост, а след това в забравен за стотици години храм. Свещеният дух на полегналия Буда, дълъг 15 метра, запечатал всичко случило се в онези дни.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/259_5553.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/260_3392.JPG)
Ще отворя една скоба да поясня, че всички статуи на Буда в Тайланд носят дрехи в зависимост от сезона. Тъй като сме точно в началото на студения период, в храмовете наблюдаваме как обличат статуите в зимна премяна.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/261MIL0797.JPG)
Като казвам студено ще поясня още, че в Тайланд сезоните шеговито са три: топъл, по-топъл и горещ. Очаква се да се наслаждаваме на температури, които рядко ще надхвърлят 30 градуса. Днешният ден, обаче, е изключение и на мен започва да ми става все по-изпотено.
За да завърша с това място, преди да си тръгнем ще добавя, че когато през XIX век времената се променили, Фракру Паванарангси върнал древния храм към живот и направил запомнящи се трансформации. Запазвайки античната красота и спокойствие, издигнал паметник на Крал Наресуан Велики и създал ново училище за медитации. Сега Ват Яй Чаймонгкхол е един от най-очарователните храмове в страната, привличащ много хора и развиващ Аютая като туристическа дестинация. Посещавайки това място ние сякаш пътуваме във времето и се потапяме в духа на Тайланд.
ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР НА АЮТАЯ
След този толкова пленителен храм, решаваме, че е време да хапнем по нещо и се отправяме към един от пазарите в Аютая, наречен „плаващ”.
Още при арката, служеща за вход към района на пазара, срещаме слонове. Оказва се, че в съседство има селище, в което местните отглеждат тези толкова мили и доходоносни животни.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/262_3395.JPG)
След като оставяме вановете на паркинг се отправяме пеша към самия пазар. Защо го наричат плаващ? Много скоро ще разберем. За да влезем, минаваме по някое от дървените мостчета над многобройните канали наоколо и забелязваме множество от покриви покрай водата.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/263_3399.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/264_3404.JPG)
Слизайки от другата страна се потапяме в оживлението на търговията. Усещанията за мястото са твърде разнородни, за да могат да бъдат описани. Хубавото е, че никой никого не притеснява и не тормози, както би било на един ориенталски пазар.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/265_3412.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/266_3409.JPG)
Търговците предлагат, но не настояват. И защо пазарът е плаващ все пак? Част от сергиите се намират върху лодки, които спират до пътеката за купувачите и можем да си пазаруваме директно от тях.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/267_3401.JPG)
Тази баба, например, предлага печени на скара банани. Срещу левче наши пари можеш да си купиш 5-6 бр. Пробвах, вкусни са!
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/268_3406.JPG)
Юлия си намира на една лодка нещо, което търси отдавна. Късмет!
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/269_5560.JPG)
Някои туристи обикалят пазара с лодки.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/270_3415.JPG)
И понеже сме пеша, имаме възможност да видим, че пазара не е само лодков. Има си и нормални магазинчета като тази аптека, например.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/271_5558.JPG)
Тъй като сме доста далеч от дома, нормално е да видим неща, които изглеждат необичайно. Аз лично не съм и подозирал, че цветовете на лотоса дават плод, който се яде. Е, на плаващия пазар продават такива плодове.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/272_3418.JPG)
За да не съм съвсем капо, си купувам един кокосов сладолед в половин кокосов орех вместо купичка. С това и един кокосов орех за пиене минах вместо обяд.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/273_3413.JPG)
Мотахме се по пазара около час. Имаше някакво театрално представление даже. Като общ вид нещата изглеждат доста туристически, но от друга страна, ако се загледа човек, ще открие напълно автентични изделия на хранителната, сувенирната и леката промишленост на едни много прилични цени.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/274_5564.JPG)
Както се досещате отново бързаме! Защо? Ами защото Аютая е място, на което можеш да видиш толкова, колкото време имаш. Бързайки увеличаваме количеството информация, която запечатваме в съзнанието си и чрез фотоапаратите си. Качваме се на минивановете и се отправяме към следващия храм.
ВАТ ПРА ШРИ САНФЕТ
Не знам как успяват да кръщават толкова сложно за нас храмовете си, но името, изписано на санскрит, със сигурност има яснозапомнящ се смисъл. И да се чудя как да го кръстя по-лесно, няма да родя нищо смислено, така че получавате едно мегасложно име, което не ви задължавам да запомняте.
Като се замисля, спокойно можем да наречем това място Храмът на трите ступи. Именно те са най-отличителните белези на целия комплекс.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/275_3422.JPG)
От входа все още не може да се обхване цялата територия на храма, а и е добре да започнем с малко информация. Къде сме, защо и какво прави мястото интересно?
Ват Пра Шри Санфет е разположен на островната част на Аютая, т.е. е заобиколен отвсякъде с водни канали и е бил най-важният храм в столицата. Намирал се е на територията на Кралския дворец и е послужил по-късно като модел за Храма на Изумрудения Буда в Банкок.
През 1350 г. Принц У-Тонг е заповядал да бъде построен дворец в район, наречен Нонг Сано. Дворецът е имал три дървени постройки. По времето на завършването му през 1351 г. принцът определя Аютая като своя столица и си дава титлата крал Раматибоди I.
Крал Бором Траилоканат, осмият крал на Аютая, построява нов дворец северно от този район и през 1448 г. превръща кралските имоти на предците си в свещена религиозна територия.
Това не е всичко. В кралските хроники на Аютая се споменава, че крал Боромрача II, след нахлуването си в Камбоджа през 1431 г., е отнесъл много свещени статуи на животни от Ангкор и като се върнал ги предоставил като дарения на този храм, в който се намираме и на Ват Махадат, който все още не сме посетили. Всичко това говори, че по времето на залеза на Ангкор, Ват Пра Шри Санфет е съществувал и е заемал важно място в религиозния живот.
Първата работа на крал Раматибоди II, след като седнал на трона през 1491 г., била да кремира останките на баща си, крал Бором Траилоканат, и на своя по-голям брат крал Боромрача III. През 1492 г. той построил две ступи – една на изток за баща си и още една за брат си, средната от трите сегашни.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/276_3427.JPG)
През 1499 г. била построена зала за поклонение, а през следващата година крал Раматибоди II дал заповед да бъде издигната гигантска статуя на Буда в храма. Била е висока 16 метра върху пиедестал с дължина 8 метра. Теглото е било 64 тона и е била покрита с 343 кг злато. По онова време е била най-голямата статуя на Буда в целия свят. Този храм, намирайки се на територията на Кралския дворец, е бил използван основно от кралете на Аютая.
Третата ступа е била построена от крал Боромрача IV, за да съхрани мощите на крал Раматибоди II след неговата смърт.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/277_3431.JPG)
В навечерието на бирманската инвазия храмът е включвал трите позлатени ступи, три позлатени квадратни постройки до тях, съхраняващи реликви и две много големи зали за молитва. Когато през 1767 бирманците превзели Аютая, сринали със земята и изгорили манастира. Останали само трите ступи. Статуите на Буда били откраднати или унищожени, а от по-големите взели само златото. Огромния Буда бил напълно разрушен. Така нашествениците са вярвали, че отнемат силата на врага.
До началото на XX век се запазила само източната, първата ступа. Всичко останало, без големите зали, било реставрирано.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/278_3437.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/279_3440.JPG)
Разхождайки се виждаме множество останки от постройки, които все още са във вид на руини.
Приключваме с разглеждането на това място, а на излизане минаваме покрай съвременния храм, който все още приема будисти, за да се помолят и да получат благословия.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/280_5596.JPG)
По пътя към вановете виждам за пореден път туристи, мързелуващи върху слон между храмовете на Аютая. Еми така е. Който бърза се движи като нас, с ванове.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/281_5591.JPG)
ВАТ ПРА МАХАДАТ
Ват Махадат или „Манастирът на Великата Реликва” е разположен на изток от двореца и е бил главен кралски храм по времето на славните години на Аютая като столица. В основната пагода, наричана още чеди или ступа, били разположени реликви на Буда. Строежът е започнал през 1374 г. По времето на крал Сонг Тхам главната чеди се е срутила до основи, но е била възстановена по-късно при крал Прасат Тонг. Този манастир е бил разрушен по времето на последната война между Аютая и Бирма през 1767 г. и до ден днешен е оставен във вид на руини.
Влизайки през входа, вече на залез слънце, попадаме сред антични постройки в кхмерски стил.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/282_3462.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/283_3476.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/284_3478.JPG)
Не съм особено компетентен на тема архитектура, но червените кхмерски постройки изглеждат атрактивно, особено когато слънцето залязва и цветовете стават топли и контрастни. За съжаление си имаме и облаци, така че картинката не е максимума, който ми се иска.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/285_3486.JPG)
Красивите кули имат интересни орнаменти. Досега не бях виждал подобни.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/286_5565.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/287_5589.JPG)
Почти всички статуи на Буда са били обезглавени от бирманците, за да отнемат силата на враговете си. Само две са останали цели до наши дни.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/288_5571.JPG)
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/289_5575.JPG)
Ето едната оцеляла статуя на Буда:
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/290_5569.JPG)
Съвсем близо до нея се намира една от емблематичните забележителности на този храм – Главата на Буда. Това е всичко, което е останало от древната статуя, направена от пясъчник. Тялото е изчезнало, но главата, в стил на периода Аютая, лежи сред корените на местни дървета от векове. Има специална пояснителна табела, че когато се снимаме, не бива да седим по-високо от нея. Затова е направено малко столче за сядане долу ниско, почти на земята.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/291_5568.JPG)
Като заобиколим главната ступа намираме и другата оцеляла статуя на Буда:
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/292_5579.JPG)
Под земята някога са били намерени мощи на Буда и заради тях е построена централната ступа. Е, очевидно е разрушена и все още е във вид на руини, въпреки че е най-важната постройка на този храмов комплекс.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/293_3468.JPG)
Само детайли са се запазили и подсказват за отминалото величие и слава.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/294_3466.JPG)
И този храм е разгледан, а на излизане хвърлям един меланхоличен поглед към живия спомен за унищожената красота.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/295_5586.JPG)
Времето е основен лимитиращ фактор при разглеждане на исторически забележителности. Затова и снимането някак остава на заден план. Не можеш да направиш 10 хубави снимки за 20 минути. Не е логично.
Яхваме превоза си и тръгваме в посока Банкок, за да спрем на още едно великолепно място.
ВАТ ЧАЙ ВАТТАНАРАМ
На път към въпросното великолепно място спираме за снимки при още един красив храм в популярния за времето кхмерски стил. Построен е през 1630 г. от крал Прасат Тонг като първи в неговото царуване и в памет на неговата майка. Името означава „Храм на дълго царуване и славна ера”.
![](http://ftp.domainbg.com/Stas/Photo/Thailand/296_3516.JPG)
След разрушаването на Аютая от бирманците, храмът е бил изоставен и обезлюден. Впоследствие крадци са продавали тухли от него и са му нанесли още поражения. Възстановен е и е паметник на Юнеско, както и всички останали забележителности в града.
Преди няколко години е бил сериозно наводнен и едва преди 2-3 месеца е бил отново отворен за посетители след наложилата се реставрация.
Това спиране е кратко, така че продължаваме към обещаното великолепие.