Наскоро се завърнах от Япония и бих искал да споделя с вас това, на което попаднах съвсем случайно в Токио.
Денят бе 5 октомври и групата, с която бях точно се връщаше от целодневно посещение на градчето Нико. Денят бе прекрасен и впечатленията, които събрахме ни караха да се чувстваме щастливи. Случайно влакът, с който се прибрахме спря в квартал Асакуса, съвсем близо до района Сумида, в който през март 2011 г. японците са вдигнали най-високата кула в света (634 м) и втората най-висока постройка след Бурш Халифа. Тези факти бяха достатъчни, за да вземем дружно решение да оползотворим вечерта с едно посещение на кулата.
Хващаме градския влак от спирката, на която пристигнахме в Токио и слизаме на следващата:
В момента, в който тръгнахме да се качваме към комплекса Tokyo Solamachi, в който се намира кулата, забелязвам един твърде интригуващ за мен надпис: “Sumida Aquarium”.
Веднага ми стана ясно за какво става дума. Тук бяха направили един от най-новите Токийски аквариуми и никой не подозираше за това. От момента, в който видях надписа до взимането на решение, че ще заменя посещението на кулата с разглеждане на аквариума, минаха няколко секунди. Уговорихме си среща след час и аз се отделих от групата.
Оказа се, че в 19:58 часа си купих последния билет за деня. Точно в 20:00 спират достъпа, а в 21:00 затварят. Бързото взимане на решения понякога е доста печелившо. В случая ме доведе на това великолепно място.
Още от входа ме посреща зашеметяващ с размерите и красотата си аквариум от тип “Natural Aquascape”, който може да бъде сравнен с малка галактика от необятната Вселена на природата.
Това течение в акваристиката и акваскейпинга, както повечето от вас знаят, е създадено от японец – Такаши Амано. Подозирам, че това чудо на входа е именно негово творение или в най-лошия случай на някой много добър негов последовател. Аквариумът прилича доста на този в дома на Амано. Стъклото е дебело около 10 см, системите за филтрация с тръби с диаметър около 5 см. (Tова на око). Перфектни, но естествени форми с, разбира се, кристално чиста вода.
Очевидно не само аз съм впечатлен. Тук посетителите правят първата снимка.
В съседство, обаче, има още впечатляващи „natural” аквариуми и то с не по-малки размери.
Скали, глосостигма и мъхове са достатъчни, за да пресъздадат абсолютно естествено изглеждаща подводна среда, населена с дребни харацинови рибки и скариди.
Трудно ми е да се откъсна от тези красоти, но времето ми е ограничено, а ме чака още доста за разглеждане.
Вторият сектор е разделът с медузи – едни от най-древните обитатели на Земята. Наричат го „Люлката на живота”.
Много важно нещо за представянето на медузите е осветяването на аквариума. Най-често цветовете се сменят последователно и в съответствие с това цвета им се променя всеки път.
В този комплекс, освен показването на медузите се набляга и на размножаването им. Първо забелязвам редицата по-малки съдове с различни видове. От много красиви до напълно прозрачни и едва различими.
Разнообразието от видове е наистина огромно. Това е нормално, имайки предвид, че медузите обитават всички морета и океани, а има даже и сладководни видове. Някои са много подходящи за отглеждане от акваристи в домашни условия. Малки по размер и атрактивни на външен вид.
За разлика от повечето други подобни аквариумни комплекси, тук лабораторията за изследвания и експерименти е напълно видима за посетителите. Нарочно са я направили такава, за да може всеки, който се интересува да види как именно се размножават, хранят и въобще живеят тези най-древни създания.
Точно срещу този сектор се намира „Люлката на живота”, втора серия. Тук са показани малки водни обитатели в масив от неголеми аквариуми. Наистина, показаното далеч не покрива биоразнообразието на моретата и океаните, но показва чудесно колорита на подводната среда.
Ето някои от тях, като се извинявам за лошото качество на снимките, но беше много тъмно.
Четвъртата секция, до която стигам ме впечатлява моментално с четирите огромни морски аквариума, предлагащи 360-градусов изглед на коралови рифове и обитателите им.
Не знам точно какви бяха размерите, нямаше как да ги измеря, но наистина бяха впечатляващи. Ето детайли от рифа:
Следващия отново огромен аквариум е заселен с някакви видове червеи, които се подават от пясъка като малки змийчета.
И четвъртия аквариум с едрогабаритните обитатели на рифовете – скатове, акули и други едри хищници.
Най-накрая в тази секция забелязах с интерес един по-малък съд, предназначен за размножаване на корали и дребни мекотели.
Много мощно осветление със специфични лампи бяха разположени над аквариума и даваха необходимата за ускорен растеж осветеност.
Пета и шеста секции засягат Токийският залив и островите около Токио. В поредица от малки аквариуми са показани по-дребните обитатели, но атрактивната част е огромния аквариум, пресъздаващ биотоп на безкрайните прозрачни дълбини на островната група Огасавара, намираща се на 1000 км на юг.
И тунел за разглеждане на морските дълбини:
Помещението тук е доста широко, но в края на работното време е почти празно. Това е и централната част на комплекса.
За децата е направена Аква Академия, в която могат на достъпен език да получат първите си знания за океана и неговите обитатели.
Седма секция е тази на пингвините. Не знам защо поддържат такъв сумрак, при който снимките стават ужасно трудно.
Пингвините тук разполагат с достатъчно пространство, за да лудуват и забавляват публиката. Обемът на техния аквариум е 350 000 литра – най-големият аквариум на закрито в Япония.
Една девойка влезе при тях, хранеше ги и много оживено обясняваше нещо на японски, което колкото и да се опитвах да разбера си остана дълбока тайна.
Последнта осма част е жилището на тюлените.
Тези животинки постоянно се караха и гонеха за радост на посетителите. Един служител постоянно приказваше нещо на японски на тюлен на име Ана, но аз лично подозирам, че не го разбираше повече от мен.
С това обиколката ми приключи, а на излизане мернах няколко паладариума.
В тях имаше много мънички и красиви жабки, но стъклата бяха изпотени и снимането им невъзможно.
Като цяло аквариумът Сумида в Токио далеч не е толкова голям, колкото някои други, които съм посещавал. Прави впечатление, обаче, че всичко е изпипано до най-малкия детайл и техническата му реализация е на много високо ниво. Няма начин да е различно, при положение, че съоръжението е съвсем съвременно – пуснато в експлоатация през месец май 2012 г.
