Автор Тема: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.  (Прочетено 18076 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« : събота, 05 май 2012 г., 16:49 ч. »
НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
03.04.2012 – 11.04.2012

©2012 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.



Когато хората говорят за Бали си представят Рая. Е, на този ден може да се каже, че според хорските приказки сме кацнали на приказно място, където всички искат да попаднат рано или късно. И все пак се приземихме и в прекия и в преносния смисъл. Не че Бали не е приятно място за почивка, напротив! Просто асоциациите не винаги съответстват на действителността, както ще имаме възможност да се убедим.



След тричасов полет с AirAsia от Куала Лумпур, в 19:00 кацнахме на международното летище в Денпасар, столицата на остров Бали. Пистата започва или респективно свършва в океана, а самото летище е леко тясно за трафика, който поема ежедневно.

Плащаме си по 25 долара на човек за визи и минаваме паспортния контрол бързо и без излишни формалности. Застрашителен надпис, че пренасянето и притежаването на наркотици в Бали се наказва със смърт би трябвало да спре всички мераци за подобен род противообществени деяния.

Куфарите ни веднага се появиха на лентата и ... отново със солидни черни петна по тях. Подозирам, че аеропортът в Куала Лумпур има пръст в тази драма.

Вдясно от изхода според предварителната уговорка ни чакаше висок слаб мъж. Константин и Мая живеят от 3 години в Бали и са собственици на туристическа агенция. Много удобно за хора като нас, които не пътуват организирано – това ни дава възможност да се ... организираме. Вместо да се впуснем веднага в пазарлъци с различни шофьори на редовни и нелегални таксита ние директно поехме към колата на Косьо.

Първите впечатления от движението вечер са, че тук цари индийски хаос. Всъщност съм малко несправедлив – хаосът е организиран като повечето коли се движат вляво, точно както в Куала Лумпур и в Англия. Задръстванията, обаче, са си специфични за Бали. Разстоянието от около 20 км взимаме за половин час и влизаме на паркинга на хотел Segara Village в курортния район Санур. Персоналът не ни разрешава да носим багаж, но аз въпреки това не си дадох раницата с техниката. Никога не се доверявам на никога за нея.

След кратка регистрация на рецепция и настаняване в стаята седнахме в ресторанта на хотела да обсъдим с Косьо програмата и намеренията си за следващите дни на отдих и туризъм. След вечерята на брега изпратихме Косьо и със Стефчо побързахме да си натопим краката в Индийския океан. Прибрахме се в стаята за релакс и събиране на сили за следващия, реално първи ден в Бали.

***

В Бали слънцето изгрява в 6:20 и залязва в 18:20. Хората тук започват деня си рано. Ние още не бяхме станали местни и нашият ден започва по-късно – нещо, което всъщност ни изяжда ценно време и намалява възможностите за разглеждане на острова.

На светло мога да огледам хотела с по-голям успех и преди да се срещнем с Косьо имаме време за опознаване на района и закуска. Ще започна с централния вход.



Хотел Segara Village в Санур се оказа едно изключително приятно място. Изключвайки миризмата на мухъл в стаята, която усетихме още първата вечер, всичко останало беше на ниво. Всъщност влагата в Бали очевидно води до подобни недостатъци и аз реших, че това не е кой знае какъв проблем. Не всички бяха на моето мнение, но за това по-нататък.

Целият хотел е във вид на къщички, пръснати в една голяма и невероятно красива градина с няколко басейна, барове, ресторант и собствен плаж. Ще започна от нашата стая, която бе на втория етаж вляво.





Бяхме много близо до рецепцията...



Да, рецепцията няма стени – всичко е открито, но задължително с покрив против дъжд. И защо ли!? Та тук температурите целогодишно са летни, независимо дали вали или не дъжд.

Рецепцията от друг ъгъл:



Продължавам разходката из градината...



Два от басейните.





В първия имаше джакузи, а втория е направен за плуване и събиране на тен. Слънчевите бани се взимат чрез шезлонг, разположен в плитка част на басейна, в която денем водата си става чай. В по-дълбоката част, в която се плува, водата е малко по-приятна – не чак гореща.

Разни други къщички от състава на хотела:



Покрай пътеките из градината има красиви цветя. Грижливо поддържани тревни площи, детска площадка за малки деца с пясък, както и един частен храм, в който е забранено да се влиза, допълват картината.



Около храма има изградени езерца с риби, цветя и фонтани.





Попадам на скрит сред дърветата бар, който ме кара да се усмихна... Не го бях забелязал, а бях минал няколко пъти покрай него.



Наистина, представете си жега. Ама много горещо... И сега усещането да седнеш на столче в бара и да пиеш един безалкохолен коктейл! Идилия!

Идилия, но тук чак толкова горещо не става. Максимум като през юли и август в България. И все пак разхлаждащия ефект на водата не може да се пренебрегне.

Остава да покажа плажа на хотела. Хотелът предлага безплатно шезлонги с кърпи и възглавнички.





Много приятен пясък, много синьо небе, екзотична растителност... Леко замърсена плажна ивица, но океанът мъкне боклуци от къде ли не! На снимката се оказа, че съм хванал момент на прилив. Гледката при отлив е съвсем различна.

Стана време да закусим и да се срещнем с Косьо за първия си туристически ден в Бали. Намираме го на рецепцията заедно с Мия, дъщеря му. Помогна ни да си заредим малко пари в предплатената GSM карта от местен оператор – това ще се окаже много удобен вариант да си комуникираме през следващите дни, т.к. роуминга на нашите телефони е неприятно скъп.

Нядявам се да не съм бил прекалено досаден с обиколката на хотела. Сега вече следва първата туристическа забележителност. За съжаление като за добре дошли времето се срина. Намръщи се застрашително и започна леко да ръми дъжд. На острова това се случва често и съвсем неочаквано. На никой, обаче, това не му прави впечатление!


ГРАДИНАТА НА ОРХИДЕИТЕ

На входа плащам един семеен билет – 2 възрастни и 3 деца. Излиза ми 250 000 рупии (малко над 40 лв.). Предлагат ни чадъри, но невярвайки, че може да завали силно, любезно отказвам.







В цялата градина нямаше нито един друг турист. И като единствени и уникални, веднага ни се залепи една местна служителка. Залепи звучи грубо, но точно това направи. Въпреки това жената беше много любезна и гостоприемна. Опита се да ни говори и на руски, но ние продължихме с английския. Запозна ме с някои от цветята и докато си говорехме лекия дъжд се превърна в тропически порой!



Това ни накара моментално да се скрием под един от навесите. През това време Косьо коригира грешката ми с чадърите и донесе няколко. Точно в този момент индонезийката разпозна Мия като дъщеря на Косьо, а не моя. Бяха се виждали и преди, естествено.



Моята пък отново стана обект на симпатии и това определено й хареса.



Дъждът понамаля след около 15-20 минути и продължихме да разглеждаме градината.





Само говоря за орхидеи, а снимки!? Редно е да покажа няколко.







И защо само орхидеи? Имаше не малко и други красиви растения.



А това било единственото естествено черно цвете. Не съм навътре с материята, но изглежда малко зловещо.



Времето се оправи точно толкова бързо, колкото се развали. Изгря слънце и започна да става горещо. Влагата и слънцето са като турбокатализатор за растежа на всички тези екзотични цветя.



И още орхидеи...





Разгледахме всичко. Даже успяхме да видим в една клетка едно от животните Luwak – нещо за което само разбрах, че го използват за производство на най-скъпото и качествено кафе в света.



Разгледахме неголямата, но много красива градина и се отправяме към следващото атрактивно за деца и възрастни място. Паркът с птици на Бали (BALI BIRD PARK). Добре, че е Косьо та въобще не мисля как, от къде и с какво да стигнем до мястото. Качваме се на колата и се возим като куфари. Пристигаме и ни разтоварват на правилното място.

Неактивен tomatomov197

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 578
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #1 : събота, 05 май 2012 г., 17:13 ч. »
   Както винаги е супер интересно за което благодарим  :bow:    И ще си позволя да дам един линк , който пояснява връзката между животинчето и кафето по долу :)    http://www.vavalu.net/?p=306

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #2 : събота, 05 май 2012 г., 17:15 ч. »
Благодаря за линка! За кафето нарочно не съм писал нищо, защото няколко дни по-късно Косьо ни заведе в магазина на фабриката за кафе, където ни разказаха повече. Линка също е полезен.

Неактивен unseen

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 251
  • Нас. място: Габрово
  • Пол: Мъж
  • "Хока-хей"
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #3 : събота, 05 май 2012 г., 20:35 ч. »
Аз скоро открих тези прекрасни пътеписи на Стас и ми е безкрайно интересно да ги чета. Със съпругата ми сме ти големи фенове. :) ;)
"Почивката ражда шампиона"

Неактивен NJB

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 923
  • Нас. място: Бургас
  • Пол: Мъж
  • Николай Жеков.
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #4 : събота, 05 май 2012 г., 20:47 ч. »
Уникални кадри пак. Страшен си Stas, евала за споделените снимки. Браво. :drinks:
Имаш ли вода около теб, влизаш в историята, нямаш ли, чакаш отвън :)

Неактивен Виолета

  • Осветител
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 954
  • Нас. място: Елин Пелин
  • Пол: Жена
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #5 : събота, 05 май 2012 г., 23:55 ч. »
Ехххх... Тъкмо се настроих да видя папагалите и свършиии...
Хайде, че нямам търпение!
Искам България ЗЕЛЕНА!




Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 916
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #6 : неделя, 06 май 2012 г., 06:38 ч. »
Стасе мерси за връзката с Косьо. Все още не сме говорили, но си имаме скайповете и скоро ще се разберем. Планирам да тръгна по твоите стъпки в Бали, ако не ми мине котка път есента.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #7 : понеделник, 07 май 2012 г., 19:07 ч. »
ПАРКЪТ С ПТИЦИ НА БАЛИ

Още с пристигането номерът с времето се повтори. Не знам дали Господ го прави нарочно или просто ни е такъв късметът, но на входа на парка с птиците се налага отново да си вземем чадъри. Поне са безплатни!



Разбира се, когато вали лотосите са се затворили, но обърнете внимание на размера на листата. Някъде бях чел, че такова листо може да издържи товар до 90 кг.



С крясъци първите папагали все едно ни посрещат с „добре дошли досадници!”.





И този парк е почти празен. Та кой ли луд ще се разхожда по време на дъжд!



Точно загледах едно палмово какаду...



... и Вики ме извика да я снимам! Бяха й сложили един папагал на главата и един на ръката!



Бяхме попаднали на сцената. Тук се вихреше фотосесия с папагали. Местните фотографи ни ги слагаха по раменете, главата и ръцете и ни снимаха ту с техните фотоапарати, ту с моя.

Един червен, мисля, че е лори, се опитва да ми изяде мартеницата! Интересът му е оправдан – едва ли е виждал преди подобен аксесоар, който на всичкото отгоре изглежда вкусен.



Продължиха да ме украсяват с папагалчета. Едно такова едро и шарено ара ми унищожи орхидеята без въобще да го усетя.



И понеже Мери е послушната ми съпруга – и на нея й се полага някое и друго хвъркато-кресливо.



Какадуто е най-нежно и внимателно. То практически не си забиваше ноктите като ти седи на ръката. Много ми хареса тази птица, но не я подаряват!
Мия леко се притесняваше, но точно бялото съкровище нищо нямаше да й направи.



Сцената на цялата тази театрална постановка с папагали се разиграва на специално място в парка. Докато се забавлявахме дойдоха и други посетители и им преотстъпихме терена.



От доста време се заглеждам по тази грациозна крачеща птица. Разбрах, че видът е африкански жерав. Има интересна прическа, която даже и след поройния дъжд запазва вида си.



И понеже небете започва да се прояснява, ето ни как се разхождаме по алеите без чадъри:





Стигаме до една типична балийска къща, в която се качваме по стълбички. Отваряме вратата и буквално пред лицето ни изниква като от нищото един бухал! Стреснахме се. Вътре е царството на нощните птици. Всичките са в клетки, разбира се. И този герой, който ни стресна и той също бе зад мрежа. Излиза се от другата страна и слизаме право при пеликаните.



Като ни видя се разбърза по посока на водата – сигурното му убежище!



Пръснахме се из алеите с клетки и различни изкуствено създадени благоприятни за птиците местенца.





Докато пред обектива ми премина спокойно един ... бял паун!



Целият парк е разделен на сектори, наподобяващи максимално флората и фауната на даден действителен регион. Например Папуа има вход и всичко вътре е като голяма покрита градина. Покрита е с финна мрежа, която не позволява на птиците да прелитат в други сектори от парка. В същото време е достатъчно просторно, за да могат животните да се чувстват като на свобода, а ние да се движим сред тях, все едно сме в истинска джунгла.







По въздушен мост се минава високо през короните на дърветата – мястото, където наистина можеш да видиш различни хвъркати. Папагалите лори ни наблюдават с интерес как минаваме покрай тях – свикнали са.





Отново жерав – седи като мокра кокошка на дървото, защото мрежата над него ни най-малко не успява да спре дъжда, който отново започна да ни тормози.



Навлизаме в следващия сектор – Борнео. Нищо кой знае какво ново не може да се види, но ...



... тук ме чакаше нова постановка. Снимка със страшните птици-носорог. Единствено моя милост се осмели да ги покани на раменете си.



Птицата-носорог много прилича на тукан, но всъщност си е различен вид. Приликата идва от огромния клюн и приблизително същия размер на тялото.

Приключих набързо с тази фотосесия и отново минавам покрай пеликани – като че ли някаква друга разновидност.



Следващия сектор е „Птиците от Рая”. Така и не разбрах какво имат предвид.





Рай, но нещо доста мокър. Алеите се бяха превърнали на рекички. Вики даже забеляза, че по земята е пълно с едни много миниатюрни жабки. Дали не служеха за храна на птиците?!



Сектор „Сулавеси и източните острови”.



Тук в разрез с името на парка видяхме едно уникално животно – близък роднина на динозаврите и на драконите от приказките. Влечуго, обитаващо остров Комодо и срещащо се единствено там на свобода – комодски варан, унищожител на птици!



Вървейки по алеите забелязвам, че тук таме по дърветата, както и в Градината на орхидеите, са прикрепени и си виреят прекрасни екземпляри от тези чудесни цветя.





На финала на нашата разходка в този не голям, но прекрасно подреден и атрактивен парк минаваме и покрай още няколко красиви създания.







Розово фламинго, патета и една мокра до костите чапла... Поне на чапла ми прилича! Във всеки случай имаше много нещастен вид горката.

Не много по-щастливо изглеждаше и това мъничко и проскубано, но пък свободно какаду:



Излизаме от парка и небето изглежда все едно днес въобще не ни е валял тропически дъжд!



Забравих да спомена, че присъствахме на 3D прожекция на кратък образователен филм за деца, както и видяхме „детската градина” на новоизлюпените в парка птички.

Моите лични препоръки за всеки, който посети Бали, са на всяка цена да се разходи до този забележителен парк с екзотични птици. Наистина, начинът на презентиране на обитателите, подредбата на градините и в резултат на това красотата на цялата обстановка не са в никакъв случай за изпускане!

Нещо повече. Точно срещу входа на BALI BIRD PARK е входът на BALI REPTILE PARK. Паркът с влечугите е достъпен с билетите от птичия парк, така че не пропускаме да влезем и там.



Неактивен NJB

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 923
  • Нас. място: Бургас
  • Пол: Мъж
  • Николай Жеков.
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #8 : понеделник, 07 май 2012 г., 19:35 ч. »
Страхотни снимки пак. :clapping:
Имаш ли вода около теб, влизаш в историята, нямаш ли, чакаш отвън :)

Неактивен Mitko

  • Заслужил потребител
  • *****
  • Публикации: 1 034
  • Нас. място: Бургас
  • Пол: Мъж
  • Митака!
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #9 : понеделник, 07 май 2012 г., 20:03 ч. »
Прекрасни са!
Но защо не снима бухалите, любими са ми?

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #10 : понеделник, 07 май 2012 г., 21:34 ч. »
Ами ... много просто - при тях е тъмно поради разбираеми причини. На тъмно - не става. :)

Неактивен Смайло

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 34
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #11 : вторник, 08 май 2012 г., 09:15 ч. »
Планирам да тръгна по твоите стъпки в Бали, ако не ми мине котка път есента.

И аз планирам това. За сега съм избрал да е с Qatar Airways, София - Доха - Денпасар от 12.10.2012 г. до 23.10.2012 г.
Предлагат се хотели Grand Istana Rama и Sanur Beach. Ще си позволя да запитам Стас, ако може да даде препоръка, кой от тях да избера.

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 916
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #12 : вторник, 08 май 2012 г., 12:28 ч. »
Задължително се свържи с Косьо-екскурзовода на Стас. Аз вече го направих и си говорим в скайпа. Много отзивчив човек. Горещо препоръчвам. Пиши ми на Л.С. да ти дам скайпа му.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #13 : вторник, 08 май 2012 г., 13:37 ч. »
ПАРКЪТ С ВЛЕЧУГИ НА ОСТРОВ БАЛИ

Като говорим за парк, това значи че наистина обстановката вътре е като една добре поддържана екзотична градина. Сещам се как изглеждаше разделът с влечугите в Софийския зоопарк. Не че си нямаме животни. Напротив! Но миризмата и обстановката в нашенския могат лесно да те затрият. Тук, в Бали, усещането е като че ли животните се чувстват като на свобода. Клетките са само за опасните екземпляри и са съвсем чисти.





Разходката сред влечугите не дразни с досадни миризми и зловещи картини. Тук имаше и представители и от трите разреда крокодили.



Пътеката, по която тръгнахме завършваше с вход на пещера. Е, малко изкуствена, но беше направена като истинска.



Вътре – пълно с терариуми в стил „археологически находки”. Не мога да не призная, че оформлението си е топ изпълнение.



Не можахме да разгледаме цялата „пещера” поради наводнение в едната галерия. Излизаме навън и попадаме директно при познатия ни комодски варан.



Един от служителите като видя с какъв интерес гледаме реши, че може да ни покаже как този древен звяр се храни с живо пиле. Отклоних възмутено предложението и продължихме към втория вид крокодили, представени от огромен алигатор.



Седеше неподвижен като камък! Докато го гледахме така и не помръдна. Човек можеше да си помисли, че е статуя. Няма и няколко минути по-късно устата му се оказа затворена. Явно си беше напълно жив!

Следват поредица от безобидни студенокръвни като костенурки и и игуани.







Не виждам какво толкова страшно има в една игуана. Жена ми и децата просто не посмяха да я докоснат. А тя една такава кротка... И леко кална...

През това време останалите гущери си се излежаваха на пътеката докато на нас ни се налагаше да ги прескачаме.



Контактът с игуаните си е приятно забавление. Хубаво е децата да са наясно, че животните не са нещо от което трябва да се страхуват. Явно ще трябва да им го обясня пак като пораснат повече.

Третия вид крокодили – гавиал. Специфична издължена муцуна и значително по-фино тяло.



Неголемия парк с влечуги разгледахме относително бързо. Точно на изхода видях още един не много често срещан вид – малка руска група.



На паркинга ни чакаше автомобилът, а сламените навеси отстрани са за шофьорите, които чакат своите групи.



Тръгваме си! Двата парка-съседи наистина си заслужават отделеното време. Бяхме в района на гр. Убуд, северно от столицата Денпасар. По-скоро бяхме някъде по средата между двете населени места, но както се вижда от снимките, които направих в движение, в никакъв случай не може да се познае, че не сме в някое село.





Всъщност в Бали и особено в южната му част, населените райони са свързани един с друг. В момента Косьо ни преведе по един път, на който бяха разположени къщите, ателиетата и магазините на златари и бижутери. Това са едни от най-богатите балийци.

Спираме в двора на един магазин за сребърна бижутерия с наистина оригинална архитектура.



Домакините ни поканиха в работилницата, за да видим процеса на обработка на сребърните украшения. След това влязохме в просторен двуетажен магазин. Помолиха ме да не снимам, а толкова ми се щеше... Направих се на възпитан и не откраднах нито една снимка от вътрешността. За сметка на това се нагледахме на уникални дизайни на сребърни бижута със скъпоценни и полускъпоценни камъни. Цените бяха фантастично високи, но и качеството си заслужаваше. Не си купихме нищо и въпреки това любезно ни изпратиха както ни бяха посрещнали.

Тръгваме отново по пътищата и стигаме до една една затънтена и абсолютно неоткриваема за мен картинна галерия. Косьо знае много интересни местенца.





DEWA PUTU TORIS отвън изглежда малък, а в действителност се оказа огромен магазин за живопис от няколко постройки на два етажа. Има си като навсякъде картини серийно производство, но има и уникати.

Не оставаме капо и след продължително разглеждане и пазарлъци си тръгваме с тубус.



И като сме в район на изкуствата, обиколката няма да е пълна, ако не посетим и работилница за дърворезби. Заедно с рисуването това е основен поминък за балийските творци.







Обикаляйки магазина, всяко нещо, което ни харесаше биваше отнасяно навън, на мястото за сделки.





Обектите, които ни бяха харесали се слагат на една маса и започва великото надлъгване. Пазаренето е просто задължително. Няма нормален балиец, който да не ти завиши цената предварително поне с 50%. Това е хубаво да се знае, защото в противен случай винаги се минаваш.

Тръгвайки си, точно преди да се качим в колата ни правят неустоимо предложение и се върнахме да си купим нещо за спомен. Така и двете страни останаха доволни.



Някъде по пътя явно сме спукали гума. И сме я спукали на две места – нямаше как да караме така. Много неприятно, защото Косьо вече се беше обадил да запази маса в ресторант. Гумата ни изигра лоша шега и докато закъснявахме за ресторанта започнахме да търсим работилница за гуми.



Намерихме една... Никой от момчетата не знаеше английски. Въпреки това успяхме да се разберем някак, че трябва да ни помогнат, а не да затварят дюкяна. Обявиха цена от 90 000 рупии за ремонта, но след няма и 3 минути пазарлък се спряхме на 40 000 (6,60 лв.).



Бързахме за вечеря на залез слънце в района на Джимбаран, луксозно курортно местенце на юг от аерогарата. Пристигнахме, разбира се, със закъснение. Разположиха ни на плажа върху пясъка. Там лускозната вечеря ни бе сервирана върху пластамсови масички. Хапнахме риба и изпих един кокосов орех. Не е особено приятен на вкус, но хидратира отлично.



По някое време ни потанцуваха местни танцьорки:



В общи линии с това завърши първият ни ден в Бали. Не броя вечерта, когато пристигнахме. Успяхме да разгледаме сутринта хотела и плажа, да посетим градината на орхидеите, паркът с птиците и влечугите, както и да разгледаме няколко елитни магазини-работилници за бижута, живопис и дърворезба. Един пълноценен ден.

Косьо ни остави в хотела, а децата може да се каже, че почти заспиваха прави. Аз се отбих до близкия денонощен магазин за малко напитки и си легнахме в леглата с наслада.

За следващия ден ни бяха направили резервация за сафари със слонове, така че трябваше да се наспим и рано сутринта да сме готови да тръгнем на лов за нови впечатления.


Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #14 : събота, 12 май 2012 г., 22:06 ч. »
ELEPHANT SAFARI PARK

С ранна закуска започнахме втория си ден на остров Бали. Да е ранна, не е чак толкова, но за нашите навици да си поспиваме, всичко преди 9 си е твърде рано. Да, но точно тази сутрин концертът започваше с взимането ни от хотела в 8:30.

Автобусчето беше на самия парк, а резервацията ни я направи Мая, съпругата на Косьо. Всичко се уговаря предварително, защото в дадена група с автобус може да няма места. Мая провери от предния ден всичко и ни резервира.

Пътят не беше много като километри – около 40, но за сметка на това пък времето от час и половина за минаването му ми се стори от една страна доста, а от друга недостатъчно за да си доспя. Още повече, че с нас пътуваха някакви холандци и група австралийки – и двете компании доволно шумни.

На фона на австралийския английски, който не се и опитвах да разбера, минавахме по много тесни междуселски пътища. С наближаването на района на гр. Таро се появиха и терасирани оризища покрай пътя, оградени с палмови горички. Гледката определено си заслужаваше, но нямах възможност да снимам в движение.

Пристигнахме на паркинга на Elephant Safari Park и един служител ни посрещна като ни подкани да го последваме.



След като ни провериха имената в някакъв списък се установи, че всичко ни е платено (от Мая) и ни посочиха алеята, по която трябваше да вървим.



След малко стигаме до нещо като изкуствено езеро и от другата му страна – се виждат и слоновете, заради които сме дошли. Още преди визуалния контакт, усетихме присъствието им по миризмата. Истината е, че хората от поддръжката чистеха постоянно и нямам оплакване от хигиената.



Програмата беше следната според разясненията на гида от самия парк – имаме възможност да понахраним слоновете, докато чакаме да ни дойде реда за езда. След това през определени интервали от време има шоупрограма. Имахме и предлатен обяд на шведска маса без да се включват шведите. Към 13:30 часа ни казаха да сме обратно на изхода при паркинга.

Започнахме с бъркане в един варел с нарязани бамбукови трески и ги подавахме в началото плахо, а после съвсем спокойно на няколкото слончета, застанали до оградата.



За да се отблагодари, слонът ни слага последователно венец  от цветя.







А тук не сме ли като приятели от детинство?



Малките още не са съвсем възпитани и си позволяват да се бият за храна.



Няколко думи за мястото. Този парк или ферма е построен за около 3 години и е открит през 2000 г. Разположен е на 2 хектара и в него са предвидени всички удобства за животните.
Във фермата има общо 30 слона. Последните три от тях са още бебета и са родени тук. Специализиран персонал се грижи за всичко и смея да твърдя, че нещата изглеждат перфектно, а животните се чувстват щастливи. Продължителността на живота им е до 50-60 години.



Вдясно на картата се вижда трасето за сафарито, редът за което ни дойде. Качиха ни по двама на слон – не може повече. Потеглихме на обиколка и още от началото започнахме да си говорим за морска болест и как се хваща тя.







Нашият слон се казваше Пита и е на 27 г. Слонът с Мери и Вики се казва Тиса и вече е стар – на 49 г.

Водачът на слона на Мери и Вики им посочи един много голям черен паяк, който бил отровен. Нашият водач пък ни каза, че не е опасен. Във всеки случай както си висеше на дървото съвсем спокойно можеше да му минем през паяжината.





Прибираме се обратно към пристанището за слончета, но преди това трябва да минем през водата за разхлаждане. Прибраха ни фотоапаратите да не се намокрят и служител на ателието за фотография ни снима.



Така като се гледам на снимките върху слона ми се струва, че го докарвам на стойка като един млад махараджа.



Като приключихме обиколката върху слонове отскочихме набързо да си оползотворим предплатения обяд. Храната не беше никак лоша, особено за хора които обичат екзотична кухня. Децата ни не влизат в това число. За тях не си струваше да се плаща по 22$ за обяд.



Точно приключихме и на арената започна поредното шоу. Побързахме да се наредим сред редиците на зрителите.



На част от зрителите им беше топло, та слончето ги поразхлади.



А това е слонът-художник:



Срещу някаква сума се предлагаха тениски, изрисувани от слон.

В края на всеки номер се изпълняваше поклон към публиката придружен с овации.



Футболни умения – познайте дали топката влезе във вратата от първия път!



... „Още ли ви е топло?! Ето ви!”





Представлението приключи, а на нас ни остана още време до автобуса. Снимахме се пак с местните колкото едри, толкова и добрички обитатели.



 След това се изтегнахме се в една беседка точно срещу „хотела” на слоновете. Това са кръгли участъци без трева, в средата на които има верига, за която заключваха животните вечер. Така спяха.



Тръгнахме лека полека към изхода. Красива обстановка, езерца с риби кои...



... въобще – приятна обстановка за разпускане. По средата на пътеката ни пресрещна един от служителите на парка и ни помоли да побързаме, защото автобуса само нас чакал! Е как!? Часът бе едва 13:00 и аз си мислех, че сме подранили.

Явно наистина всички се бяха събрали предсрочно, защото  бях убеден, че срещата беше в 13:30. Седнах на предната седалка между шофьора и една пълничка австралийка... Надеждата ми бе да поснимам през прозореца. Опитах се.







Не ми беше особено удобно притиснат от двете страни, но геройски издържах. Заговорих австралийката и разбрах, че леля й е вече за 20-ти път в Бали. И как няма да е, след като полетът й до Денпасар е 3 часа! Освен това в Австралия животът бил много скъп и на тях в Бали всичко им се струва адски евтино. Въпреки това се бяха настанили в по-евтин от нашия не толкова локсозен хотел.

В хотела пристигнахме в 14:30 и се очерта следобядът да ни е свободен за плаж и басейн.


Така и направихме. Около час и половина се отдадохме на почивка в стаята и после още толкова на разходка до морето.

Този ден Косьо имаше работа но се разбрахме с Мая и Мия да се видим на вечеря в Пица Хът. Ресторантът бе съвсем близо до хотела ни и се разходихме до него. Всички местни ни гледаха с нескрито учудване – как така ще ходим пеш, та ние сме бели! Тук не е прието така. Всички се движат или с коли, или с мотори.

Точно седнахме в пицарията и пристигна и Косьо на мотор. Компанията стана съвсем пълна.



За съжаление у нас в България тази верига заведения вече затвори. Много вкусни неща се предлагат и най-важното – децата харесаха храната. Така че Пица Хът е един добър вариант за приемлива за цялото семейство храна, когато се намираш далеч от дома.

Това беше едва вторият ни ден в Бали. Дотук разходките ни бяха свързани повече с атрактивни за децата места. С Мери си изпълнихме и обещанието да яздят слон – преживяване, което горещо препоръчвам на всеки. От тук нататък ще наблегнем на обикалянето на храмовете на Бали, а те са наистина много!


 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.