Автор Тема: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.  (Прочетено 18095 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #15 : четвъртък, 24 май 2012 г., 12:46 ч. »
ХРАМОВЕТЕ НА ОСТРОВ БАЛИ

На 6 април посрещнах изгрева на плажа в Санур. Часът бе необичайно ранен за мен – 6:10. Още не бях свикнал с часовата разлика съвсем и се будех необичайно рано. Това си беше жив късмет, защото гледката на изгрев слънце е наистина невероятна. Няма как да я покажа със снимки така, както изглеждаше в действителност, но ще се опитам да дам бегла представа.



В далечината се вижда силуета на единия от трите действащи вулкана на острова. Ако не се лъжа даже това е Агунг, на склона на който се намира и комплексът храмове Бесаки.

На брега сутрин рано е доста оживено. Някои се молят традиционно, а други просто се наслаждават на топлите води и свежото утро.





Традиционните балийски увеселителни лодки имат от двете страни стабилизиращи греди от бамбук.



Когато слънцето се покаже, температурите започват рязко да се покачват. Денят започва, а с него и животът на острова се завърта на пълни обороти.





Имахме малко време преди Косьо да ни вземе от хотела и го оползотворихме в басейна.



В 11:00 тръгнахме от хотела. Днешният ден беше посветен на храмовете на Бали. На индонезийски „puri” означава дворец, а „pura” е храм. Близки думички и ще се старая да не образувам множествено число на „pura” така както би ми звучало на български.

Както навсякъде из интернет може да се срещне, Бали е островът на хилядата храма. Всъщност те не са хиляда, а много повече. Един уместен въпрос е защо са им толкова много? Причината е проста – всяко населено място задължително притежава поне 3 храма. Първият е на предците или Pura Puseh. Вторият е храм на града или Pura Desa, а третия е на мъртвите или Pura Dalem. И трите се използват при определени ритуали, но най-често церемонии се провеждат в Pura Desa – просто всички важни събития в живота на балийците се отбелязват именно там.

Първият храм, при който спираме, е Pura Desa Puseh. На път ни е, а изглежда толкова красив, че не си струва да го пропускаме.



На всеки от нас дават по един саронг – кърпа, с която си увиваме тялото от кръста надолу. Това е изискване във всички храмове на острова. На някои места се плаща, на други е просто с доброволно дарение, а не трети си е напълно безплатно. Тук дадохме като дарение някаква малка сума от 10 000 рупии (около 1,60 лв.).



Влизаме навътре и разглеждаме красивите форми на отделните секции в храмовия комплекс.





Децата изпробваха музикални инструменти.





След като силното слънце ни напече порядъчно се отправихме към изхода и климатизирания автомобил.



Не знам дали забелязахте как изглежда входът на Pura Puseh, но по същия начин е направена и нещо като врата към следващото населено място, през което минаваме.



Попътно се наслаждаваме на природата и организирания безпорядък, създаден и поддържан от моторите и автомобилите по пътищата на острова.



Навлизаме постепенно в планинските райони. На билото на един баир, след кратко изкачване, Косьо предлага да пием кафе в едно крайпътно ханче.





Ресторантчето не е нищо особено, но е разположено на склон с невероятна гледка към терасовидна плантация за люти чушки.



На всичкото отгоре заведението си имаше и нещо като градинка с красиви цветя и езерце, в което плуват рибки.



След като релаксирахме около 30-40 минути продължихме към планината Агунг. Както вече споменах това е един от трите вулкана на Бали. За последен път е изригвал през 1964 г. и все още е действащ. Даже от време на време изпуска дим. Това е и най-високата точка на острова (3142 м), а балийците имат различни религиозни предания във връзка с тази свещена за тях планина.

Някъде в подножието спряхме при пропусквателен пункт. Тук ни чакаше местният екскурзовод, без какъвто няма начин да ни пуснат в района на храмовия комплекс Бесаки. Всичко е измислено отново като метод за изтръскване на туристите. Дали ако си местен ще те карат да си наемеш човек?!

След това ни спряха и полицаи, които бяха затворили пътя поради празненствата в храма. Това не им попречи да ни приберат 65 000 рупии за входни билетчета. Тръгнахме по страничен заобиколен път, който по принцип не е разрешен за чужденци. Поради липсата на друг вариант, местният ни гид каза, че няма да има проблем. Даже така щяхме да паркираме колата някъде около средата на целия комплекс и щяхме да спестим ходенето пеша нагоре.



Невзрачен паркинг и тъмни облаци с поредната заплаха за дъжд ни посрещнаха заедно с местен съмнителен тип. Той пазеше колите, а някакви жени около него ни дадоха по един саронг на всеки, който отново е задължителен.



Pura Besakih всъщност се състои от три основни комплекса, посветени на трите основни хиндуистки бога – Брама, Вишну и Шива. Като за начало ни поведоха към храмът на Брама, богът създател.



Преминахме през характерния по стил вход и влязохме вътре. Откри се гледка към планината, очарователно обвита в облаци и придаваща особено внушителен вид на фона. Отправихме се право към украсен в червено олтар.





Оказа се, че в този храм не могат да влизат чужденци. Предназначен е само за церемониални молитви. Естествено, нашия гид се договори със свещеника, обяснявайки че ще искаме да се помолим и да ни пречисти.

Обясниха ни какво трябва да правим. Дадоха ни по една кошничка с листенца от цветя. Цветовете бяха различни, но се оказа, че това има смисъл – за всяка процедура се ползват различни цветове. Като част от подготовката дават на всеки и по 3 ароматизиращи пръчици.



Започнахме. Местният екскурзовод взе фотоапарата да ни увековечи по време на молитвата. Освен да снима му се налагаше на всяка стъпка да ни обяснява какво следва да направим.



Стигнахме до момента в който трябваше да отпием по глътка вода от някаква съмнителна кана... Другите не знам, но аз и Стефчо (по моя инструкция) не пихме, а само се престорихме. Не ми се рискуваше. Знам ли тази вода от къде е налята! Може би не съм достатъчно вярващ, да не кажа никак, но в случая разумът ми подсказа да не се вживявам прекалено. По-късно разбрах, че останалите са отпили – в крайна сметка им нямаше нищо.

Платихме на свещеника и направихме символично дарение за храма след като приключи цялата церемония.



Излязохме от храма на Брама и се отправихме към главния храм. Може би сега е моментът да кажа няколко думи за това място.



Pura Besakih или както го наричат местните Храмът-майка е създаден в края на VIII век според едни източници или някъде през XIV според други. Не се знае точно кога. Известно е, че са достроявани части от него през XVII век. Състои се от 18 храма за всички вярващи и още 4 за определени касти, в които достъпът е ограничен. Годишно тук се отбелязват около 70 празника. Някои от тях са по-незначителни, но има и такива като днешния, които са веднъж на 7 години. Това означаваше, че нашето посещение е съпроводено с изключителен късмет!







Имахме удоволствието да видим Pura Besakih в цялото й празнично величие. Даже облаците, обвили планината Agung, допълваха чудесно картината и придаваха загадъчност на пейзажа.

Отделните олтари, разположени в нещо като двор, ограждащ всеки храм, са изградени с нечетен брой покриви. Най-високите са с 11.



И тъй като времето не ни достигаше, за мое най-голямо съжаление се запътихме обратно към колата.





Нещо ме загложди, че не съм разгледал най-големия храм в Бали или поне, че не съм му отделил достатъчно време. Докато групата се движеше с бавни крачки към паркинга, аз реших, че 5-10 минути бързо ходене или даже тичане, ще ми позволят да разгледам още малко от това прекрасно място. Обадих се и хукнах!





Надниквах в дворчетата на храмовете и си открадвах по някой кадър от украсените за церемонии олтари и молещите се хора вътре.



Хващам по пътя към главния вход на комплекса. Не мога да се нагледам на красивите гледки, които ме заобикалят. Всичко тук е изпипано старателно до най-малкия детаил.



Стигам до нещо като малък площад...



... и по улицата вдясно от него забелязвам навалица.



Няма смисъл да продължавам повече надолу. Спирам и се обръщам. Пред мен е главния храм Pura Penataran Agung!





Всичко е толкова тържествено! Хората са облекли най-красивите си дрехи и носят различни дарове към храма. Засмените им лица те карат да се чувстваш щастлив докато си сред тях. Усмихвам се и тръгвам обратно – време е!





Стигам до колата. Моите ми се сърдят че съм се забавил, а аз съм щастлив от това, което съм видял и ... усетил.

Мисля си, че всеки, който пътува до Бали просто е длъжен да посети това място. Можете да прочетете много написано, но няма да усетите истинския дух, ако не се потопите сред храмовете на Бесаки.

Платихме си 40 000 рупии за саронгите и платихме по-малко от нормалната сума на местния екскурзовод, тъй като и времето, което ни отдели бе много по-малко. По обратния път го оставихме на мястото, от което го взехме и с пълна газ Косьо ни понесе по пътя към следващия вулкан на Бали.

Пътувахме доста време по тесни планински пътчета. На места едва се разминавахме с насрещните автомобили. Шофирането в Бали не е ограничено от особено строги правила, но си е сериозно изпитание за нервите и концентрацията на водача. На много места липсват маркировки, във всеки един момент може да излезе дете или животно на пътя, а ширината със сигурност е доста под нормативите у нас. Другата сериозна трудност е ориентацията. Аз лично ползвам GPS, но Косьо се оправяше без и на моменти ми се струваше, че не минава по най-краткия маршрут. Да, но... Не всички пътища са достатъчно добри, за да рискува човек да си троши автомобила по тях. Така че моята представа за кратък път изключва каквито и да било познания по отношение на качеството на настилката.

Точно преди да излезем на билото на следващия кратер при планината Батур отново минахме покрай полицейски пост. Малко по-нататък спряхме до едно невзрачно крайпътно ресторантче с уникална гледка към кратера и езерото Батур.



Настанихме се и си поръчахме кафета и истински картофки с кетчуп за децата.



Името на ресторантчето е Baling-Baling и независимо от вида му явно е напред с технологиите – има си и страничка във фейсбук.



За изморени от път хора, прекарали вече доста часове в колата, чистият въздух и красивата гледка действат изключително релаксиращо.



Връх Батур е висок 1730 м и все още изпуска дим в качеството си на действащ вулкан. В големия кратер се е образувало вулканично езеро, по бреговете на което има няколко малки селища. Хората тук се препитават от земеделие и туризъм.



По склона все още се вижда черното петно на изстиналата лава, която не е обрасла с растения.



Разходихме се дотук за гледката. Нямаме повече време за посещения на други забележителности около Батур като храмове, балийски селища и др. Това явно ще остане за следващо посещение. Добре е да побързаме отново наобратно към южната част на острова, защото слънцето точно в 18:20 се скрива, а по пътя бяхме планирали да спрем при извора на дълголетието.

Тръгнахме в 17:00 от Батур и пътьом спряхме да си купим различни екзотични плодове. Идеята беше да опитаме колкото се може повече видове и си взехме от всичко, което ни вдъхваше доверие. Към 17:50 или около половин час преди залез спряхме на паркинга на Tirtha Empul.



Храмът Тирта Емпул е бил построен през 926 г. на място, на което е имало голям извор с прясна вода. Древна легенда разказва как преди повече от 1000 години крал Маяденава е управлявал превръщайки се в зъл магьосник. Тогава един духовник се помолил на Индра, кралят на боговете, да дойде на земята и да ги избави от злото. Докато войските на Индра нощували, Маяденава се промъкнал в техния лагер стъпвайки странично със стъпалата си, за да не оставя следи и с магия създал отровен извор в лагера. После се измъкнал отново без да оставя следи.

На сутринта войниците видяли извора, огледали и като не видяли следи от хора пили от водата. Цялата армия се разболяла. Като разбрал какво е станало, Индра създал друг извор с целебна вода като забил дръжката на знамето си в земята. Войските пили от нея и се излекували. Този извор бил наречен Тирта Емпул и бил обявен за свещен.

На другия ден войските на Индра сразили тези на Маяденава в битката, а Маяденава въпреки магиите си не могъл да надхитри Индра и бил поразен от неговата стрела. Този ден и до днес се празнува от балийците като денят на победата на доброто (dharma) над злото (adharma). Балийският календар се състои от 210 дни, така че този празник се празнува през интервал от 210 и продължава 10 дни. Името му преведено означава „Денят когато доброто победи”.

Минаваме покрай езеро с рибки кои и продължаваме към извора.



Стигаме до мястото и ... цяла тълпа хора е влязла с дрехите във водата!



Ритуалното къпане и пиене на вода от извора се счита, че лекува от всички болести и дава дълъг живот на този, който вярва. Церемонията е типична за балийските хиндуисти и отново е свързана с традиционните кошнички с цветни листенца.









Няма бедни, няма богати – всички са равни. Вярват, че молитвата им ще бъде чута и изпълнена.



Оставям къпещите се и тръгвам да търся мястото, от където извира водата. Преминавам през храмовата част, в която скоро е имало церемония.





Правят ми впечатление характерните детайли в архитектурата на храмовете.



В съседство се подготвяше следваща церемония и аз лекичко шпионирам.



А Косьо, Мери и децата ме чакат до една ограда. Точно зад тях е свещеният извор!



Дъното е от бял пясък, а на мястото където извира водата пясъкът е черен. Водата изглежда изключително чиста. Има някакви водорасли все пак и плуват някакви риби, но прозрачността и хората, които пият от другата страна ме навеждат на мисълта, че става за директна консумация. Не изгарях от желание да пробвам и не го направих.



Слънцето вече залезе и беше време да си тръгваме. Нямаше повече какво да снимам, а и умората си каза думата. Все пак решихме, вече по тъмно, да минем през един специален Outlet, който Косьо любезно обеща по-рано да ни покаже.

Магазинът се намираше между курорта Кута и столицата Денпасар, така че не се отклонихме много. Напазарувахме си на безценица малко дрехи и обувки и когато се усетихме, че сме гладни се оказа, че почти всичко е затворено. Единствената алтернатива бе Pizza Hut до нашия хотел, която работи до 23 часа. Влязохме в 22:30 и хората ни обслужиха изключително любезно. Ние пък в замяна ги забавихме до 23:30, за което се извинихме на излизане.

Прибирането в хотела и моменталното заспиване някакси дойдоха естествено след всички преживявания през този ден. На следващия ни чакаше втората част от „Храмовете на Бали”.

Неактивен radiano188

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 133
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Радослав Георгиев..
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #16 : четвъртък, 24 май 2012 г., 16:05 ч. »
Благодаря за снимковия  материал и информация ,беше ми безкрайно интересно и любопитно :) Видях на една снимка ,че си с Nikon какъв модел е и какъв обектив ползваш  :-[ Снимките са страхотни....
Не най – силният, нито най – бързият
Обезателно грабва залога,
Но човекът, който печели играта,
е тоз, който мисли ” АЗ МОГА “

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #17 : четвъртък, 24 май 2012 г., 20:01 ч. »
Благодаря за оценката. Не, не съм с никон. Снимам с Canon EOS 5D mark II, обектив 24-105L.

А за снимковия материал и разказа - тепърва ще има още интересни места. Продължавам да пиша.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #18 : вторник, 29 май 2012 г., 03:51 ч. »
Днешният 7 април е заплануван отново за обиколка на храмове в Бали, но този път малко по-различни. Единият е в южната част на острова, а другият западно  от Денпасар. И двата са от задължителната категория „трябва да се види” така че няма коментар дали да им отделим време или не.

Късно събуждане и закуска в хотела като начало и посещение на рецепцията с оплакване, че в стаята ни има миризма на мухъл ни запълни времето до 10 часа, така че идването на Косьо малко след това бе точно навреме.

Тръгнахме в 10:20 по посока летището на Бали, тъй като на полуострова южно от него, се намира туристическата атракция Pura Uluwatu, а пътят до там минава покрай пистите за излитане и кацане.

Пътят ни минаваше много близо до един голям фирмен магазин за кафе и по препоръка на Косьо се отбихме да разгледаме.



На входа на Golden Kirrin Coffee Factory ни посрещна любезен младеж, който се ангажира да ни разкаже малко факти по отношението на индонезийското кафе и предлагането му в Бали. За целта си имат готови табла за посетителите.



Кафето, което се продава в Бали е от три основни категории. Първата са третокачествените зърна, които са най-евтини и не се пердлагат в този магазин. Втората категория или второто качество са плоските зърна (flat beans). Цената на този вид кафе е 350 000 рупии за 1200 г или около 48 лв. за килограм. Първокачественото и най-доброто кафе на пазара в Бали са така наречените „грахови зърна” (peaberry). Тяхната форма е неправилна и видът им не е толкова красив, но за сметка на това вкуса на кафето, направено от тях е най-добър. Цената на този вид е 720 000 рупии за 1200 г или около 99 лв. за килограм.



Заведоха ни в една приемна, където ни поднесоха за дегустация и за фактическо сравнение различните видове кафе. На масичката сложихме и две зърна – вляво е от плоските, а вдясно от граховите. Тъй като лично аз не пия кафе, то тази работа свършиха Косьо, жена ми и сина, който не отказа да пробва. Въпреки, че пробвах, не може да се каже, че съм пил кафе. За сметка на това сина ми с кеф си изпи едно кафе с мляко.

Накрая ни запознаха и с най-доброто кафе в света – Kopi Luwak Coffee. Този вид не спада към нито една от горните категории – просто е над тях по всички показатели. За незапознатите ще спомена само, че това кафе се получава след обработка на зърната в ... стомаха на животното Kopi Luwak. Тази особена животинка живее на островите в Индонезия, а за нуждите на производството на най-доброто кафе в света се използва изкуствено създадена колония в джунглата на Суматра. Там, в една плантация за кафе, са пуснати почти на свобода известно количество от тези жовотни и всеки ден работници минават да събират резултата от работата на тяхната храносмилателна система. По този начин годишно фирмата успява да произведе около 450 кг Luwak кафе с най-високите вкусови качества. Правени са опити за отглеждане на животните в изкуствени условия, но нуждата им от пространство и усещането за свобода им пречи да пъдат продуктивни. Създадената специално за тях обстановка в Суматра дава засега най-благоприятните условия за живот на Kopi Luwak и респективно най-висока производителност на кафе.



Показаха ни подаръчна кутия с Luwak кафе, но бих казал, че цената от 1250$ за килограм е меко казано възпираща. Този продукт за ценители, както всяка подобна особено ценна стока, става доста често предмет на фалшификация. Затова в кутията има и сертификат за 100% автентичност на съдържанието.

Истината е, че много често се продава Luwak кафе, което има 50% съдържание, а остатъкът е допълнен с категорията първо качество кафе. Намират се също и опаковки с 40,30, 20 и дори 10% съдържание на истински продукт, но рекламирани като балийско Luwak кафе. Естествено хората лесно се подлъгват и си купуват този невероятен продукт на много ниска цена, без да прочетат, а и понякога даже без да пише на опаковката, че става дума за различно от 100% съдържание.

Всеки може да намери информация в интернет за животното Kopi Luwak и за кафето, получено от специфичните му стомашни качества. За мен лично това, което научих бе абсолютна новост, може би защото не пия кафе, а може би просто защото не съм го срещал никъде по заведенията в София.

След интересната презентация на кафе и след като си купихме от първокачественото балийско от категорията „грахови зърна”, се отправихме към нашата първа цел за този ден – Pura Uluwatu.

Пристигаме на паркинга в 12 часа и си купуваме билети по 20 000 рупии (3,30 лв.) на човек. Косьо ни предупреди, че маймуните тук са доста палави и не е добра идея да носиш шапка, очила или разни апетитни неща в ръце. Палави е доста меко казано – на моменти са си направо агресивни, но слава богу ние нямахме проблеми с тях.



Тръгваме по централната алея и Косьо се оглежда. Установява, че маймуните все още спят и не са се показали. Стефчо също се оглежда доста притеснено.



В края на алеята стигаме до по-широко място, където виждаме и първите постройки на храма.





Докато се оглеждаме за маймуни и в същото време се опитвам да снимам, съобразявайки се със слънцето, се чува див вик от голяма група жълтокожи туристки! В този момент ги виждам как се спускат и буквално сграбчват Вики и Стефчо. В първия момент се стреснах и бях готов да вляза в схватка на живот и смърт с тях, за да спася децата. Секунди след това нахалните лелки бутайки се една друга се прегрупираха и застанаха за снимка.



Оказа се, че за пореден път децата ни изпаднаха в ситуация на неизбежни фотомодели. С такова въхищение се снимаха с тях, че нямаше как да не се успокоя и усмихна. Отскубнах ги след 5-6 минути борба и си продължихме по пътя.

Продължихме и няма и 100 метра и се появиха първите маймуни от вида макак. Стефчо подаде едно бананче от хотела на първото малко, което срещнахме, а то го взе все едно му се полага по право.



Вечно гладните маймуни по принцип си представляват проблем. Способни са на всякакви кражби от сергии, автомобили или директно от хората, които носят каквото и да било в ръцете си. Основното предупреждение при посещение на райони, населени от маймуни е да не се носят шапки, очила и различни вещи в ръка, които биха заинтригували скокливите бандити. Точно пред нас на един турист му свиха очилата директно от лицето.



Човекът бе доста изненадан на вид. При това не бих казал приятно. Разбира се, тук веднага се намери един местен служител, който си предложи услугите да опита да му върне очилата.



Схемата е следната. Маймуната краде нещо. Веднага пробва дали става за ядене или не. В момента, в който види, че не се яде, тя започва да проявява единствено любопитство към предмета. Тук се намесва местният специалист, който замерва крадеца с някакви пликчета с плодове. Маймуната хваща пликчето и понеже й е трудно с една ръка да го отвори, тя пуска откраднатата вещ. В този момент я гониш и си взимаш своето. Въпросът е дали маймуните все пак не са се научили да крадат именно, за да ги замерят после с някой и друг плод? Вероятно и това е причина.

След като наблюдавахме с интерес как туристът си получи обратно откраднатите от маймуна очила, продължихме да разглеждаме наоколо с едно наум за собствените ни вещи.



Покрай скалата, на която е разположен храмът Улуату е направена панорамна пътека и гледката от нея е внушителна.





На върха на скалите е същинската част от храма, а в подножието им вълните се разбиват със страшна сила.

Тръгваме по стълбички нагоре към най-високата част на скалата.



Най-отгоре е основния храм, който се оказа заключен. Отварят го само, ако се провеждат официални церемонии, при това едва ли точно за чужденци. Имаше си табела, че достъпът е забранен.





А от страната на сушата видът е като на крепост.



Освен красотата на мястото и атракцията с маймуните, тук не виждаме нищо толкова магнетично като в Pura Besakih. Казват, че изгревът и залезът на това място са забележителна гледка. Явно следващият път ще идвам в по-късен час.



Връщайки се оглеждам по-подробно постройките на храма. Просто ей така, за мое успокоение, че не съм изтървал нещо интересно.





По алеята към паркинга вече са се появили, явно късно събудили се тълпи от непоправими разбойници.



А тази пък успя да открадне от торбата на една жена бутилката й с вода. Скочи, бръкна и дръпна шишенцето. Интересно как ще успее да се пребори със затворената капачка.



Минаваме през изхода и стъпваме на паркинга.



Районът междувременно е преминал във владение на ловките джебчии.





След като не можа да отхапе огледалото на съседната кола, тази се премести на покрива на нашата, а Косьо единствено може да поседи и да изчака да се махнат, за да влезе безопасно вътре.



Справихме се успешно и потеглихме към Кута и Семиняк – други курортни райони на Бали. По пътя заредихме с гориво – 4500 рупии за литър. Колкото и невероятно да звучи, това е около 0,74 лв. Горкото индонезийско правителство – не знае как се печели от горива!



Пообиколихме различни видове магазини. Намерихме си различни сувенири, подаръци и дрехи. Държа да отбележа, че ако някой човек като Косьо те води, то наистина можеш да попаднеш на места, които едва ли ще намериш сам. Пословично ниските цени в Бали не са чак толкова ниски, ако не знаеш къде да отидеш. Като място за пазаруване Индонезия е перфектна. Многобройните фабрики работят усилено за водещи европейски дизайнерски къщи и могат да се намерят маркови дрехи, останали за вътрешния пазар на едни меко казано смешни цени. Да, не е изключено и да са фалшиви, но ми се струва малко вероятно. По-скоро са на принципа, на който едно време в България се шиеше за Пума и част от производството оставаше за нашия пазар.

Спряхме в Семиняк в един магазин за изделия от змийска кожа. Изключителни неща имаше тук, но и цените си бяха доволно високи. Не мога да ги сравня с българските, защото никога не съм се интересувал от подобни изделия, но съм убеден, че като за качеството си заслужават.

След като хапнахме в ресторанта на един супермаркет, откъдето си купихме вода, тръгнахме да гоним залеза при Pura Tanah Lot. По пътя успяхме да вземем и дъщерята на Косьо, Мия.

Всичко вървеше по план докато пред нас не се изпречи една плътна колона от автомобили и автобуси. Това задръстване започна да ме притеснява. Въпреки това слязох от колата и се разходих напред назад.



Отстрани на пътя забелязвам поредния квартален храм -  Pura Hyang Gaduh. Защо пък да не го снимам!







Както винаги – красиво местенце, но гледката на кръстовището пред нас ме тревожеше, защото времето минаваше безмилостно бързо, а до Танах Лот оставаше още доста път.



Това беше първият ми неприятен сблъсък със задръстванията в Бали. Напъхаш ли се в трафика и можеш да забравиш за всякакви планове, свързани с точен час. Самите балийци едва ли бързат и в моята ситуация биха си казали, че ... какво толкова, и утре е ден! Да, но за мен не беше точно така.

Пристигаме на паркинга на Tanah Lot в 18:25 – точно 5 минути след залез! Купуваме си бързичко билети по 30 000 рупии на възрастен и 15 000 на дете и аз лично съобщавам на останалите, че ще побързам напред, за да хвана и последните слънчеви багри. Преминавам задължително през улица, пълна със сергии, за да стигна до брега. Вече е тъмно.





Храмът е разположен буквално в океана на една скала. На балийски името му означава „земя в морето” и видът му е точно такъв. До него може да се стигне само по време на отлив и моментът е точно такъв.



За съжаление най-атрактивния момент за снимки е бил малко преди да пристигнем, така че сега се задоволявам да обиколя скалата отстрани. Останалите бяха ме настигнали и в момента се редяха на опашка за благословия от свещениците на храма. Оказа се, че от скалата в морето извира прясна вода, годна за пиене. Това чудо кара всички да вярват, че изворът е свещен, а водата има чудодейни сили. Мери и Вики отпиха от нея докато се пречистваха. Аз пропуснах.

Докато си седя кротко на един камък и снимам Стефчо се обади, че вече сме заобиколени от всички страни от вода!



Успях с подскоци от камък на камък да се добера до сухо, а Стефчо просто си събу краката.

Нямам много снимки от мястото поради късния час, но ще спомена още, че в скалата срещу храма има нещо като пещера. Там, в дупката на един камък имаше свита една черна змия, пазена от двама местни. Събираха дарения срещу възможността да пипнеш влечугото. Поверието е, че черната змия пази храма. Пипнах я. Беше си жива, нямаше измама!

Тръгваме си и на излизане забелязвам подготовка за вечерна молитва.



Районът около храма Танах Лот е превърнат най-безцеремонно на туристически пазар за сувенири и е пълно със заведения. От  всички страни местни продавачи те подканват да влезеш в магазина им, да опиташ от ястията или просто да си купиш нещо, каквото и да било. Донякъде е интересно, но в един момент става досадно. Пазарлъците на някои неща вървят, а за други не. За всяко нещо, което ти се стори скъпо задължително трябва да се пазариш докато не достигнеш цена, по-ниска от тази, която предварително си си мислел, че можеш да получиш.

Качихме се на колата и тъй като времето напредваше, не беше зле да помислим и за вечеря. До момента не бяхме яли в индонезийски ресторант, изключвайки онзи на брега на морето в Джимбаран. Там си беше туристическа атракция. Косьо ни каза, че има добра идея по въпроса и тръгнахме към столицата Денпасар. Градът се намираше на двадесетина километра, но се пътува бавно поради тесните пътища, активния трафик и лошата видимост на тъмно.

Влизайки в града минахме близо до съвременен будистки храм, който спряхме да разгледаме.  Много се радвам, че не го пропуснахме, защото имаше какво да видим. Досега всичко видяно беше свързано с балийския хиндуизъм, а това сега бе нещо съвсем различно.



Освен един човек, служител на храма, нямаше никой друг. На входа се събухме и влязохме. Взехме си ароматизиращи пръчици и съгласно инструкциите на Мия се помолихме на Буда – всеки за каквото си желае. Пробвах се да прочета една мантра от специални книжки, които си взехме за целта, но нямах особен успех.





Храмът е прекрасно изпъленен и в него са вложени много труд и средства. Доколкото можахме да се разберем с усмихнатия и услужлив служител, за построяването са събрани дарения на стойност около 5 млн. долара, значителна сума за мащабите на Индонезия. В централната зала на първия етаж са разположени три ключови фигури за будизма.

В средата е Буда:



Вдясно от Буда е фигурата на Богинята на милосърдието – изключително важна за тази религия:



Вдясно от Буда е фигурата на Генерал Гуан Гонг, който е бил реално съществуваща историческа личност, превърнала се в символ на лоялността, честността, храбростта, великодушието и погрешно възприеман от западния свят като Бог на войната в китайската митология.



Така разположени, Буда е заобиколен от вярност и милосърдие. Всичко е символика.

Служителят ни подкани да си вземем от даровете на храма, поставени до всяка статуя. Възползвахме от предложената ни питейна вода и пропуснахме различните снаксове. След това човекът любезно ни съпроводи до втория етаж. Коридорите и облицовките на целия храм са с мотиви от митологията и будистката религия.





Всеки детайл означава нещо. На втория етаж имаше все още недовършени помещения, но централната зала бе подобна на тази от първия. Съществената разлика бе, че тук имаше една единствена фигура – Щастливия (смеещия се) Буда.



Това е Буда на бъдещето доколкото знам, който чака на небето момента, в който да слезе на земята и да учи хората на вяра. Не мога да се впускам в разяснения, защото не съм достатъчно компетентен, така че се извинявам, ако това, което съм писал по някакъв начин не е съвсем така.

Преди да си тръгнем служителят ми обърна внимание на колоните и драконите, увити около тях. Те са пазители на храма.





Подарихме му малък български сувенир, оставихме дарение нарочно поставената кутия и съвсем прегладнели, но духовно обогатени се отправихме към последната ни цел за деня – вечерята!

Разположен на място, на което никога не бихме го открили, индонезийският ресторант не беше голям и луксозен, но служителите бяха много учтиви и беше чисто. Поръчахме си и докато чакахме да ни дойде храната децата успяха да поразлеят част от напитките, така че сервитьорките направо ни смениха масата.



Snapper – това е рибата, която си поръчах. Филе на грил срещу 35 000 рупии (5,80 лв.) и като гарнитура си поръчах ориз с морски дарове (nasi gorenk). Мисля, че това е храна, която всеки турист в Бали задължително трябва да опита. Другаде подобно нещо не съм ял.

Доволни и сити към 23:30 се прибрахме в Деса Сегара хотел и минавайки през рецепцията се договорихме, че заради оплакването от миризма на мухъл ще ни сменят стаята на сутринта след закуска.

Разделихме се с Косьо и Мия и не се уговорихме нищо за следващия ден – за нас той щеше да бъде ден за релакс.



Неактивен Borko7

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 719
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
    • LOTR chess set
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #19 : вторник, 29 май 2012 г., 08:33 ч. »
Както винаги интересен пътепис.
Любопитно ми е, че не споменаваш ислямски храмове и паметници, а Индонезия е ислямска държава. Бали изключение ли е и там мнозинството будисти ли са?
Другият ми въпрос е защо след като искате да пътувате неорганизирано, защо ви трябва да се ангажирате с туристическа агенция, та дори и такава? Трудно ли е за независим турист? Транспорта лесно уреден ли е? Говорят ли английски?
I don’t know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #20 : вторник, 29 май 2012 г., 09:41 ч. »
Ислямски не видях. Бали е изключение от останалата част на Индонезия със своя специфичен хиндуизъм, който преобладава. На второ място сред религиите на острова е будизма.

Да пътуваме неорганизирано не е съвсем точната дума - все пак ние самите също си правим някаква организация. Разликата е, че не ползваме пакети, които се организират от едни, после се препродават от други и в крайна сметка да платим едно 50-100% надценка.

Агенцията в Бали си има своите отстъпки от входните такси за обектите и на нас не ни излиза по-скъпо, отколкото ако си купим билети на свободна продажба. За автомобила с шофьора си плащахме на ден и ни излиза най-изгодно именно така. Иначе как да стигнем до отделните места?

Всъщност градския транспорт не е добре уреден - сложно е. Няма метро. С такситата всеки път трябва да се впускаш в диви пазарлъци, а и като се забиеш някъде по планините къде да търсиш такси, за да се прибереш?

Този вариант, който използвахме беше най-удобен - наемаме си автомобила с шофьора и ходим където си решим или където ни посъветват. Реагираме на момента и си променяме плановете в движение. Не се притесняваме и не губим време да търсим как да се приберем обратно, след като сме стигнали до някъде... Удобно е. Имаме и опита на човек, живял 3 години в Бали и най-удобното, че си говорим с него на български, а не се мъчим да говорим английски с някой местен, на когото трудно му разбираш.

Да, говорят английски, но понякога трудно им се разбира. Иначе английския е официален език, наред с индонезийския.

Неактивен Borko7

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 719
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
    • LOTR chess set
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #21 : вторник, 29 май 2012 г., 13:03 ч. »
Аз пътувам силно неорганизирано, като си правя предварителен план, който е плаващ. Обикновено се срещам с местни, които ме насочват, но най-много разчитам на пътеводител за първоначалното плануване. В Азия (Тайланд и Малайзия) съм пътувал така с местен транспорт (автобуси, влакове, самолет) и беше доста лесно. За вас с децата наистина е по-удобно да сте с кола и ви разбирам.
Въпросът ми е има ли нужда да се свързваш с агенцията, не е ли същата работа да си наемеш кола със шофьор сам и да обикаляте с нея?
I don’t know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #22 : вторник, 29 май 2012 г., 13:34 ч. »
Е ние точно това правихме. Всъщност самата агенция не сме я ползвали като такава, освен когато ходихме на сафари със слонове - там дали ползваш местната или Инфинити е все едно, но аз предпочитам да минавам през българската фирма. Няма разлика в цената. Агенцията ни купи и билети за парка с птиците, но пак не сме платили повече, отколкото пише на касата, така че защо да не мина през нашите хора?

Иначе можеш да си наемеш кола с шофьор и да обикаляш. Цената е същата като да си наема кола с български шофьор (Косьо) и да обикаляме. Освен това си изкарваме и приятно, а и разговорът върви... Научаваш и гледната точка на българин, живеещ там. Този вариант ме устройваше най-добре и затова така направихме.

В Куала Лумпур и в Сингапур си обикаляхме с градски транспорт и таксита. В Бали това е по-сложно поради мъглявата организация на местните. А те са и малко мързеливи, та ... :).

Неактивен Borko7

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 719
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
    • LOTR chess set
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #23 : вторник, 29 май 2012 г., 20:06 ч. »
Ok, Мерси за поясненията. Очаквам продължение.
I don’t know half of you half as well as I should like,and I like less than half of you half as well as you deserve.

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #24 : понеделник, 04 юни 2012 г., 23:39 ч. »
РАЙ ЛИ Е БАЛИ?

Един хубав априлски ден на повече от 10 000 км от дома. Това бе 8 април 2012. Прекрасно време – малко по-свежо сутрин и по тропически топло през деня, напълно предразполагащо за лежане под палмова сянка и плуване в басейн. Представата за рая на Бали може да бъде материализирана единствено и само, ако човек се отдаде на тотален мързел.

Преди да започнем деня за мързелуване, обаче, пристъпихме към уговорената смяна на стаята. От № 319 в Desa Segara ни преместиха в по-новата част на хотела – Desa Segara 2, стая 211.





Стаята не е точно стая, а е по-скоро отделна вила – една от няколкото, разположени около третия басейн в хотела, който до момента бе останал незабелязан при разходките ми из градината. Тази нова част на хотела се оказа една категория по-нагоре. 22 стаи, разположени в къщички по на един или два етажа с басейн по средата. Това е. И ни посреща човек от персонала, който ми обяснява безкрайно любезно, че каквото и да ми трябва, по което и да е време между 8:00 и 23:00 часа – той е на разположение. Неговата работа е буквално да ни лиши от всякакви грижи и да задоволи всички наши прищевки.

Отвътре стаите са малко по-малки, но по-функционални и ... нямаше неприятна миризма! Супер!



Имаме си и веранда с диван и масичка, от които спокойно можем да наблюдаваме децата докато се къпят в басейна.



Тук имаше и безжичен интернет, който обаче не ни радва дълго – на втория ден започна да прекъсва и така и не можаха да го оправят до края на престоя ни.

Срещу нашата къщичка са двуетажните, които изглеждат много красиво, но пък си имаш съседи.



След размяната на стаите мисля, че видяхме едно съвсем друго лице на този иначе обикновен петзвезден хотел. Това беше мястото за истински релакс. Очевидно човек трябва предварително да е подготвен, за да си резервира стая именно в тази част на хотела. Нагласиха ни леглата за децата, донесоха ни кърпи за плаж, кърпи за баня и ни оставиха да почиваме.

След като бяхме закусили сутринта, съвсем пропуснахме да обядваме. Късния следобяд решихме, че е крайно време да се разходим и да разгледаме плажа на Санур. Тръгнахме по крайбрежната алея и с изумление установихме, че покрай брега се е събрала невероятна тълпа народ! Имаше силен отлив и брега на океана се беше превърнал в нещо като тресавище. В локвите се къпеха местни – деца и възрастни.



Лодките бяха като след корабокрушение, а цялата картинка се допълва от фоновото изображение на вулкан. Мисля, че това е Агунг – планината, в подножието на която се намира  храмът-майка.



Докато се разхождаме по алеята се разминаваме постоянно с велосипеди, а през това време Стефчо върви успоредно с нас, но през ... океана.



Около километър по-нататък, подминавайки групите веселящи се хора, стигаме и до един кей, на който явно се подготвя сватбена церемония. Супер място са си избрали младоженците!



Някъде към края на плажната ивица сме и според GPS-а точно сега е момента да свием по улицата вляво и да тръгнем по посока ресторант KFC за вечеря. Малко досадно стана с тия бързи закуски, но децата трудно възприемат местната кухня.

Преди това, обаче, минаваме покрай паркираните по улицата мотори.



Толкова са много, че чак не знам как някой би си намерил своя, след като го е оставил тук. Явно вечерите са предпочитани от местните за разходки по брега. И понеже задръстванията в Бали са един постоянен проблем, следователно моторите се оказват най-практичното превозно средство. От там и техния огромен брой.



Докато стигнем до КFC няколко пъти ни предлагат такси. Любезно отказвам и след няма и 10 минути сядаме да вечеряме. За сума от около 20 лв. си взимаме храна и за четиримата. Не може да се каже, че преядохме, но ни бе съвсем достатъчно.

Прибрахме се до хотела отново пеша и минахме през ресторанта и бара. Ефектното осветление на бара хващаше око.





Този ден на практика не правихме нищо и това му беше очарователното. В 21:30 си бяхме в стаята и си легнахме рано.

Закономерно след едно ранно лягане следва и ранно ставане. Какво друго да прави човек в 6:00 освен да се разходи до брега и да посрещне изгрева!



Океанът от предната вечер бе покрил по-голямата част от брега, но не напълно. За разлика от предходните утрини, тази се отличаваше с по-ниско ниво на водата. По средата се образуваха нещо като островчета от водорасли.



Слънцето изпълзя на хоризонта, а аз се прибрах в стаята, за да се приготвим колективно да закусими след това да минем и през басейна. Този път се бяхме уговорили с Косьо да ни вземе от хотела в 10:00 и да направим някаква разходка и програма по усмотрение.

От предната вечер си бях прегледал записките и направените бележки още от България и ми се стори разумно да разгледаме столицата на Бали – Денпасар, както и най-значимия град, свързван със занаятите – Убуд. Колко и до какво щяхме да стигнем е друга тема, но поне имаше идея какво да правим.

Косьо бе съвсем точен и в 10:00 тръгнахме. Първо спряхме в музея Bajra Sandhi в парка Puputan в самия център на Денпасар. Свежи и отпочинали сме готови за нови подвизи.



Музеят Bajra Sandhi е открит относително скоро – през 2003 г. и целта му е да увековечи борбата на балийския народ.





Около основната сграда има прекрасен парк – Puputan Park. Бе доста горещо за разходка, така че побързахме да влезем вътре, където фонтан осигуряваше приятна прохлада.



Чрез снимки, картини и интересни макети-миниатюри на различни събития от историята е проследено развитието на острова от древността до наши дни.





Разглеждайки експозицията човек лесно може да научи почти цялата история на Бали. Времето ни, обаче, не е безкрайно, така че се качвам за 3 минути до покрива с гледка към града и продължаваме нататък.



Поглеждайки от високо много ясно се вижда как всъщност в Бали няма високи постройки. Максимум по на 2-3 етажа. Имам чувството, че кулата на музея е най-високата точка в Денпасар.

От тук нататък плановете ми за разглеждане на Денпасар се сгромолясаха. Бях чел за разни забележителности, но когато тръгнахме да ги обикаляме така и не можахме да ги открием. По-точно не намерихме двореца на Satria и Кралските храмове, както и Pura Maospahit. Централния пазар според Косьо не заслужава внимание и минахме само през площада Puputan, до парка Puputan и видяхме статуята Catur Mukha.





Обикалянето на Денпасар е досадна работа. Натоварено движение и доста объркани улици. Не си сигурен като тръгнеш по дадена улица къде точно ще излезеш. В същото време моторите жужаха от всякъде. Слънцето напичаше...

Решихме да не губим повече време, за да разглеждаме съмнително интересни обекти из Денпасар, а направо да тръгнем в посока Убуд, културната столица на Бали.

По пътя загряваме с разглеждане на една картинна галерия. Все пак сме тръгнали към културата на острова.



От другата страна на улицата една скромна жена със скромна сергия продава скромни каменни маски. Тук на всяка крачка покрай пътя можеш да откриеш продукцията на някой занаятчия.



Първата ни работа при пристигането в Убуд е да отидем до небезизвестната Гора на маймуните (Monkey Forest). Само ще поясня, че това място е много интересно, но хора, които се притесняват от маймуни просто нямат място тук. Това наистина си е тяхната гора! Не е изключено някой макак да скочи и да ви дръпне вещ, която носите, а ако не му я дадете може дори да ви ухапе. Затова е силно препоръчително да не носите нищо, даже очила и шапка.

На входа си купуваме билети по 20 000 за възрастен и 10 000 за дете. Стефчо настояваше да купим банани. Отказах му, тъй като едно, че бяха скъпи и второ – носехме си торбичка с плодове за маймуните.



Тръгваме по една алея през гората и се оглеждаме.



Скоро срещаме истинските господари на това място.





Тръгваме по алеята към главния храм. Да, разбира се, и тук е направен храм!



Първият ни сблъсък с домакините бе когато една маймуна си хареса торбичката с плодове на Стефчо и с цялто си тяло брутално се хвърли върху нея. В този момент Стефан панически я пусна и крадецът спокойно се отдалечи с откраднатото найлоново пликче. Това ни подейства доста стресиращо.

След малко ставаме свидетели на малък скандал точно пред нас. Един младеж носи в ръката си банани. Един макак решава, че това са неговите банани! Двамата не можаха да се разберат веднага и се наложи маймуната да скочи върху младежа и да му покаже, че не е прав.



Момчето, обаче, продължаваше да си държи на мнението и ... онзи малкия го захапа за панталона и упорито не пускаше докато не получи нещичко!



Това беше повратният момент в нашата разходка. Тук Стефчо каза, че не желае повече да седи в гората и се върна с Косьо до колата. Аз продължих с жена ми и дъщерята, но с едно наум... Хем ми се искаше да видим всичко, хем нещо ми подсказваше, че не сме на сигурно място.



Минахме покрай някакво светилище, което не разбрах точно какво е, тъй като вниманието ми бе насочено изцяло към разхождащите се наоколо хулигани.



С постоянно оглеждане и заобикаляне стигаме до Pura Dalem Agung (храм на мъртвите), който е затворен и се разглежда само отвън.







Храмът явно е свързан по някакъв начин с маймуните в гората, което си личи по статуите, с които е опасан.



На връщане отново ставаме свидетели на свирепо нападение над туристи със съскане, опити за хапане и драскане.



Замръзнахме на място и докато един служител на комплекса не мина покрай нас не посмяхме да преминем. Скрихме се зад гърба му и така се промъкнахме. На въпроса защо са толквоа агресивни, човекът отговори, че си пазят територията. Просто не трябва да нарушаваш личното им пространство.



Докато правят нещо обикновено са безопасни, но ако седят и те гледат в очите, по-добре ги заобиколи колкото се може по-отдалеч!



Следа като разбрахме кой е господар на Гората на маймуните се измъкнахме с облекчение и се качихме отново на колата в посока – центъра на Убуд.

Като казах, че гората на маймуните се намира в Убуд малко излъгах. Както споменах в началото, всяко селище в Бали има три храма – Pura Puseh, Pura Desa и Pura Dalem. Първият е на произхода и обикновено се асоциира с хиндуисткият бог-създател – Вишну. Вторият е на града и се свързва с Брама, а третия на мъртвите и се асоциира с бога-разрушител Шива. Шива всъщност разрушава негативизма и наказва лошите хора. Е, в свещената гора на маймуните е разположен Pura Dalem, т.е. храмът на мъртвите, на селището DESA PAKRAMAN PADANGTEGAL или както би звучало на български „Народно селище”. То е с население от 3000 души и буквално е залепено за Убуд. Затова повечето хора го приемат за част от културната столица.

След като изясних защо от гората тръгнахме към центъра на Убуд е време да покажа и как изглежда този град.



След като паркирахме тръгваме пеша и стигаме до храма на града (Pura Desa).



Останалите се запътиха с Косьо към едно ресторантче за обяд, а аз реших да отметна и тази пура. Вътре имаше голям гонг и течеше фотосесия до една украсена врата.







Отново на улицата с бърза крачка към ресторанта.



Заведението е направено много приятно до течаща река, която дава известна прохлада. Като допъление около масите имаше от тези системи, които разпръскват на много финни пръски вода и освежават въздуха.





Обядвахме прилично с вкусни местни ястия и сега по наше желание се впуснахме по уличните сергии.







И сергии със серийна живопис на незнайни местни художници. Ако се загледа човек внимателно може да открие и много приятни творби.



Всичко чудесно, но жегата си беше здрава. В момента, в който ни напече сериозно изникна идеята за кратка почивка в климатизираното кафене на StarBucks.

Минахме покрай още един храм, който отново запечатах безмилостно, въпреки че беше затворен за посетители.





Разстоянията в Убуд не са големи. Поне не и в центъра. Кафенето от известната верига StarBucks се намира на много интересно място – чиста и подредена улица, интересна сграда, а зад нея – изненада.



Задния двор представлява нещо като парк, в който има езеро с лотуси. Някои от тях бяха цъфнали. В края имаше някаква сцена за представления, изпълнена като балийски храм.





Няма да увличам с много снимки, но мястото наистина е красиво. Като си тръгвахме на входа на парка вече продаваха билети за вечерното представление. Нямаше как да оставаме и тръгнахме на кратка разходка по улиците.







Много държах да разгледам малките улички и се радвам, че се получи. Интересни дворове с цветя и красива екзотична растителност. Чистота, сякаш не сме в Бали! Явно впечатлението за мръсотия ни е останало от Денпасар и околностите.

Табелката „Къща под наем с топъл душ” ме накара да се усмихна.



И тук таме по някое малко магазинче за сувенири. Чудно ми е на какъв ли човекопоток разчитат из тези забутани улички!



Слънцето започва леко полека да клони на запад и беше време да тръгваме. Не ми се искаше да се прибираме твърде късно. По пътя помолих Косьо да спре да разгледаме едни оризови плантации.





Истината е, че оризища има навсякъде из вътрешността на острова, но не бяхме спирали никъде, за да ги разгледаме специално.

Някъде към 19:00 бяхме в хотела. Точно се беше стъмнило. Починахме си, разпуснахме и към 22 часа отидохме отново в Pizza Hut за вечеря. Беше близо до хотела и децата я одобряваха напълно като вид храна.

Следващия ден, 10 април ни бе втория напълно свободен от ангажименти. Закуска, море, басейн, обяд, басейн, море... Абсолютно безгрижие!

По някое време Косьо се отби да ни пожелае добър път, а след това се разходихме по улиците на Санур с последваща вечеря в ... познайте! Срам ме е да повтарям едно и също.

11 април е денят, в който напускаме Бали и летим за Сингапур. Багажът е приготвен относително успешно с едно допълнително куфарче, което си купихме за ръчен багаж и с доплатени още 10 кг за полета на AirAsia.

В 8:30 минаваме спокойно да закусим и в 10:00 взимаме такси към летището.



Самото летище на Денпасар е построено със същите 2-3 етажни постройки като всичко останало на острова. Сега имахме възможност да го разгледаме, т.к. не беше тъмно като на пристигане. Вътре всичко е нормално – чисто и модерно.





Както на всяко летище по света цените са доста по-високо от тези в града и не си купихме нищо. Останаха ни малко пари за полета, т.к. AirAsia не предлагат храна в цената на билета. На който му се яде си купува на доста сносни цени – сандвич или каквото и да било друго.



Пистата е леко врязана в океана и излитайки имаме чувството, че го правим от водата.

Напускаме Бали с много приятни впечатления. За този 8-9 дневен престой се оказа, че няма как да разгледаме всичко интересно, а и не успяхме да си починем кой знае колко, но и малкото впечатления, които събрах ми дават достатъчно, за да си направя изводите. Бали не е онова луксозно райско кътче, както го представят повечето агенции. Бали е едно обикновено екзотично място с много силно духовно излъчване. Всичко тук е спокойно и ако човек не очаква някакъв суперлукс, ще се чувства щастлив. Да, точната дума е щастлив. Да, всички видяхте от снимките, че островът си има своята уникална красота. Има и по-мизерни, и по-чисти места. Но навсякъде  водеща е религията и духа на човека, връзката му с природата.

Препоръчвам това място на всеки, който е ценител на живота и душевността. Ако цените екзотичните култури и творчество – това място няма да ви разочарова.

Край.



Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #25 : вторник, 05 юни 2012 г., 12:47 ч. »
Днес ме поканиха да разкажа за Бали в предаването на Мира Добрева "Денят отблизо".
Предаването започва утре, 6 юни 2012 от 10:10 часа по Канал 1 на БНТ.
Онлайн можете да го гледате от техния сайт www.otblizo.bg като отидете на бутона "НА ЖИВО".            

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 916
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #26 : вторник, 05 юни 2012 г., 13:17 ч. »
Някой да го запише ако има възможност?

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #27 : четвъртък, 07 юни 2012 г., 17:57 ч. »
Цялото предаване е тук:
http://bnt.bg/bg/productions/136/edition/23556/denjat_otblizo_s_mira_6_uni_2012

Някой може ли да извади от него само частта за Бали? Не съм много наясно как става, но знам че е възможно.

Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #28 : четвъртък, 07 юни 2012 г., 23:23 ч. »
Свалям го и ще го обработя, Стасе.
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен Stas

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 1 554
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
  • Станислав Бояджиев
Отг: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
« Отговор #29 : неделя, 17 юни 2012 г., 11:44 ч. »
Станислав Бояджиев в "Денят отблизо" на 06.06.2012

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.