Соленоводна акваристика > Химия и физика
DEEP SAND BED - Дълбоко пясъчно дъно или най-добрата естествена филтрация
Ha7eR:
[size=16pt]Дълбокото пясъчно дъно – един от най-ефективните начини за филтрация[/size]
Дълбокото пясъчно дъно е една от най-честите добавки към филтрацията посредством живи камъни. Другата често използвана е така наречения „пленум“, които сме споменали на друго място.
За на пред ще използвам съкращението ДПД (дълбоко пясъчно дъно)
През годините се е стигнало до извода, че най-важното за филтрацията чрез „ДПД“ е размера на частиците на пясъка и на дълбочината на слоя.
Нека първо се концентрираме върху размера на частиците.
Препоръчително е да се използва пясък с размер на частиците под 0,2мм, но над 0,05мм. Дори след доста опити и проучвания, не се знае кой е „идеалният“ размер на частиците за ДПД. Голяма част от акваристите използват пясък, който на пипане е като тиня/нанос/утайка (явно ситен тази дума не можах да преведа), но има и други акваристи, които използват пясък, който на пипане е като кал.
Важноста за размера на частиците е открита от акваристите използвали дънни филтри като основен начин на филтрация. Няма да навлизаме в методите на дънната филтрация, тъй като тя вече не се използва толкова често от акваристите. Просто ще обобщим набързо какво не е наред при дънните филтри.
Обикновено при филтрацията с дънен филтър се използва едър субстрат от натрошени корали. Това е защото водата трябва лесно да минава през него за да се осигури биологичната филтрация. Начупените корали обикновено имат фракция с размер на частиците 2-3мм , което позволява лесното преминаване на водата, но и гарантирано кара по-големите частици отпадъци да се задръстват в пясъка. Това означава, че ако субстрата не се сифонира и почиства често дънния филтър се задръства и спира да работи с пълния си капацитет. Намаления капацитет преди да бъде почистен пясъка води до разлагане на задръстилите се частици. От тук насетне биологичната филтрация се проваля или вече е провалена напълно, което води до образуване на амоний/амоняк/нитрити. Аквариумните обитатели са застрашени и от втора опасност, ще започне да се образува водороден сулфид, което ще унищожи всички организми, които са оцеляли след загубената биологична филтрация (амоняка и нитритите).
Без значение какъв субстрат използвате в него винаги се заселват различни полезни организми.
По-голямата част от тези организми няма да се чувстват много щастливи живеейки в пясък неподходящ като размер за тях бил той по-ситен или по-едър. Те няма да се развиват добре и няма да се размножат достатъчно, което ще доведе до непълноценно изпълнена роля в биологичната филтрация на пясъчното дъно.
Има и друга причина организмите живеещи в субстрата да имат проблем с по-големите частици и той е, че след време едрите частици слепват една за друга. Те могат да се слепят в такива буци, че дори водата да не може да проникне през тях в пясъчното дъно, което ще доведе до образуването на мъртви зони в него. Преди се смятало, че причината за слепването е отделянето на калций от пясъка, но сега вече знаем че не е така. Причината е секрета, който живеещите в грунда бактерий изпускат.
Размер на частиците 0,2-0,05 позволява на много малка част от организмите живеещи в него да се движат свободно из него без да бъдат възпрепятствани. По тази причина те са способни да консумират детрита съдържащ се м/у пясъка и да го разбъркват.
Има неписано правило в средите на морските акваристи и то е че пясъка в субстрата трябва да бъде „обръщан“. Това означава, че създанията имащи пясъка за свой дом, заети да копаят из него за да намерят храна и почиствайки пясъка, просто са преместени на друго място и тяхната работа е временно прекъсната. Обръщането на пясъка е важно, защото то предотвратява появата на „мъртви зони“. Друг важен аспект е че позволява на водата много бавно да преминава през субстрата, което позволява по-добри условия и по-бърза и добра колонизация на развиващите се бактерий. Не е лошо дори добре колонизиран субстрат да се разбърква периодично, това отново зависи от населеноста на субстрата. Ако ДПД е добре населен не е нужно да го разбърквате.
„Жив пясък“ е термин, за които много от акваристите и неакваристите често са чували.
Живия пясък е взет от океана пясък пълен с ценни организми, за които всички акваристи се молят. Жив пясък може да се използва в ДПД ако размера на частиците е правилният.
Толкова за размера на частиците, наложи се да навлеза в по-големи детайли от колкото очаквах, но се налага.
Сега нека се насочим към другия фактор дълбочината на пясъчното дъно.
Друг недостатък на дънната филтрация, е че тя няма възможността да преобразува нитратите в азотен газ. Това е защото водата минаваща през субстрата минава със сравнително висока скорост и е сравнително богата на кислород. Поради тази причина анаеробната бактерия, която преобразува нитратите в азотен газ не го прави защото условията нужни за процеса са:
Ниско съдържание на кислород и бавнотечаща вода.
Когато дълбочината на субстрата е повече от 5см. започват да се образуват анаеробни зони.
Анаеробните зони в субстрата са зони с много ниско съдържание на кислород , това е защото кислорода проникващ в субстрата е изразходван от бактерийте живеещи в по-плитките части.
Водното течение през тези дълбоки зони присъства частично, заради ровенето на създанията живеещи в грунда и най-вече заради активност наречена дифузия. Всички течности имат склонноста да проявяват тази дейност и тя основно се появава при наличието на две еднакви течности с различна наситеност на химикали, което кара молекулите им да се движат по-активно.
Това са анаеробните зони, в които де-нитрифициращите бактерий преобразуват нитратите в азотен газ, които се освобождава през повърхността на водата в атмосферата.
Та ефективно ДПД с подходящи размери на частиците,подходяща дълбочина и организми които да живеят в него осигурява едновременно добри условия за нитрифициращите и де-нитрифициращите бактерий.
Когато ДПД е комбинирано с живи камъни в морския аквариум всеки солиден отпадък попаднал на пясъчното дъно е разграден от ДПД, а останалото е оползотворено от перфектните филтрационни способности на живите камъни – кобинация измислена в рая.
Ако извадите живите камъни извън уравнението ето какво ще се получи:
1.Веднъж попаднал на дъното отпадъкът е разграден едновременно от бактерийте и от създанията живеещи в ДПД.
2.Горният слой на ДПД е толкова богат на кислород, че отпадъкът от амоний/амоняк и нитрити е разграден до нитрати от нитрифициращите бактерий.
3.В същото време концентрацията от нитрати започва да се преобразува в азотен газ, нитратите образувани в горните слоеве на ДПД е „издърпан“ надолу в долните слоеве.
4.Когато нитратите достигнат най-долните нива на ДПД те се преобразуват в азотен газ.
5.Образувания азотен газ се изкачва в по-горните слоеве, а от тях се освобождава във водата и от там в атмосферата.
6.Цикълът продължава.
В резултат на това с ДПД получаваме безкраен биологичен цикъл, който преминава през всички фази на превръщането на отпадъците в азотен газ. По-голямата част от другите начини на филтрация приключват със преобразуването на отпадъци до нитрати и се налага други методи да бъдат включени в филтрацията на аквариума за да се завърши азотният цикъл.
Това обикновенно са смени на вода или използването на различни уреди (нитрат редуктори) и химикали или макро алги.
При ДПД нивата на нитрати могат да се държат толкова ниско, че повечето професионални акваристични тестове за параметрите на водата дори няма да ги хванат. Това е от особенна важност особенно, ако сте решили да отглеждате чувствителни към нитрати създания (корали, анемоний и др.)
Друг голям плюс на ДПД, е че ДПД периодично изпуска планктонни ларви. Те идват от репродуктивните функций на съществата, които живеят в субстрата. Заедно с екстремно ниските нива на нитрати, които могат да достигнат периодичното освобождаване на планктон са много благоприятни условия за отглеждане на корали, които имат нужда от хранене. Поради тази причина е важно, ако ДПД е разположен не в дисплей аквариума, а в съмпа той да е разположен след скимера, защото иначе голям процент от тази прясна храна ще бъде отделена от скимера.
Направата на ДПД е всъщност доста проста, но зависи от това докъде сте стигнали с аквариума си. Тоест дали ще ъпгрейдвате съществуващ аквариум или ще стартирате нов.
Ако сте акварист, който се надява да подобри съществуващ пясъчен слой, бих препоръчал да не добавяте повече от 2-3см. дълбочина на пясъка в един месец. Причината за това, е че трябва да дадете време на организмите, които вече съществуват във вашият пясъчен слой да се придвижат на горе в пясъка. Ако добавите да речем 10см. Пясък от веднъж, то организмите, които живеят в стария (долен) слой няма да имат достатъчно време да се изкачат на горе преди да им свърши кислорода.
По-добър вариант според мен е да махнете всичкият пясък от аквариума и да добавите нов.
Направата на ДПД от самото начало е наистина проста задача. Всичко, което трябва да направите е просто да купите пясък с подходяща фракция да го изчистите и да го сложите в аквариума, около живите камъни докато достигнете желаната дълбочина. След като сте добавили пясъка ще трябва да го „засеете“ с някакви организми. Това може да бъде направено по няколко начини. Да си купите „Reef grunge”, да вземете пясък от приятел акварист с работещ ДПД или да помолите в вашият акваристичен магазин да ви дадат малко от калта, която се събира във ваните при „лекуването“ на живите камъни.
След като добавите едно от трите изброени по-горе просто трябва да изчакате „майката природа“ да си свърши работата.
Ако добавяте пясък във вече стабилизиран аквариум може да се получи малка „пясъчна буря“,
която лесно ще бъде отстранена с някаква механична филтрация, ако песъчинки са попаднали върху корали или камъни, където не искате да бъдат лесно може да бъдат издухани с ръка.
Много важна стъпка, която трябва да предприемете преди да добавите какъвто и да е пясък към вече съществуващ аквариум е да ги накиснете добре в стара аквариумна вода. Под добре се има в предвид наистина добре 1-2 седмици. Това се прави за да може да се освободят всякакви химикали от пясъка просмукани от опаковката му или от други източници преди да бъде добавен, за да не се освободят в аквариума и да причинят проблеми.
Сега след като имате добра идея как ДПД работи и как да го напаравите нека набързо минем през няколко обобщителни правила и съвети.
1.Трябва да се използва пясък с дребна фракция под 0,2мм и над 0,05мм. Използването на подходящ размер ще позволи пясъка да бъде обръщан по естествен път от организмите, които го населяват.
2.Някой по-тежни предмети (малки живи камъни около 1см в диаметър) трябва да бъдат сложени на повърхността, ако ще имате силно течение в аквариума. Иначе ще имате постоянна „пясъчна буря“ на водна основа.
3.Дълбочината на ДПД трябва да е повече от 8см. за да се образуват анаеробните условия в долните слоеве. Обикновенно се ползват дълбочини на пясъка между 10-15см няма кой знае каква полза от по-дълбоко пясъчно дъно.
4.Разнообразието и популацийте на различните видове живи същества в пясъка го прави по-ефективен. ДПД трябва да съдържа разлини същества (копеподи, амфиподи, брайтъл старс (едни морски звезди малки с пясъчен цвят и тънки лъчи), бристъл уормс ( едни като гъсенички в различни цветове и с четинка отгоре и отстрани) и други.
5.Повишете разнообразието не трябва един или два вида да са доминантни трябва да има баланс.
6.Избягвайте риби и други животни, които се хранят с създанията от ДПД поне в началото. След време и да има малко хищничество, след като популацийте са стабилизирани няма проблем. Пасивно ровещи в пясъка животни са добра идея те ще го поддържат чист и ще усигоряват по-голямо количество кислород на горните слоеве. Моят съвет е да не прекалявате и с тях, защото няма да остава храна за животните, които живеят в грунда.
7.Хранете създанията живеещи в ДПД. Храненето ще позволи тяхната по-бърза адаптация и разрастване на популацията. Като казвам храна нямам в предвид да сложите храна за рибки имам в предвид храна във водата. В началото можете да слагате и малки парченца замразена храна на пясъка това ще подпомогне увеличаването на популацията. Гледайте да не давате на пясъчното дъно само чиста вода минавала през скимер и други филтраций уверете, се че до него достига мръсна вода тоест да не е минавала през скимер и друг вид филтрация.
Използването на ДПД в комбинация с живи камъни е най-добрата естествена филтрация позната съвременните акваристи. Усигурете правилният размер на пясъка, правилната дълбочина и достатъчно видово разнообразие на създанията живеещи в него.
Ако разнообразието е малко няма да имате напълно функциониращ ДПД.
И между другото не забравяйте да си купите фенерче много е забавно да се наблюдават тичащите на всякъде животники, когато светлините угаснат.
Източник на статията: http://www.aquaristsonline.com
Превел: Мартин Каменов a.k.a Ha7eR
Надявам се статията да е интересна. Много се извинявам, ако някъде има правописни/пунктоационни грешки, но вече много ми се спи (2:32АМ) и не ми се препрочита пак :)
Поздрави Мартин
Daniel:
Много интересна статия, Благодаря.
malomir:
Мартине мойте поздравления за положения труд! :bow: :drinks:Една единица на рейтинга ти от мен.
Ha7eR:
Мерси, мерси.
Надявам се да се заформи хубава дискусия по темата.
tishovsx:
Някой хора ще те нападнат, за "големината" на песъчинките. За тях по едрия пясък е по добър. Аз ползвам доста ситен и тая статия го доказва, въпреки, че подобни статии съм чел, и нещата стоят по описания начин. Моето легло е дебело 8 см.
Поздрави ;)
Навигация
Преминаване към пълната версия