Нямаше как да бъде по-малък - там размерите на аквариумите в залата са даденост. Имаше даже идея на ръководството на парка да се направи един много по-голям аквариум, над 1 тон вода, само че се надяваха ние да го финансираме. Ясно е, че нямаше как да стане, а ако се беше случило, сега щяхме да гледаме и още един занемарен съд. Жалко.
Беше аквариумът вдясно от входа - по-скоро около 5 тона, ако не ме лъже паметта. И ние всъщност го финансирахме - закупихме езерни филтри два броя, събрахме и подарихме едри малавийски хищници от 7-8 вида, аз и голямата щерка ходихме да влачим камъни и пясък за оформлението и влизахме в аквариума да ги подреждаме и нагласяме. Направил съм с личната си кола поне пет курса с камъни от Витоша, пренесъл съм ги на ръка и съм ги редил в аквариума.
След това въпросният "аквариум" протече (естествено - беше с рамка от 30 годишен ръждив винкел), рибите бяха преместени по малки аквриуми отзад. 30-сантиметрови прекрасни екземпляри бяха уморени за два-три месеца.
Онзи.... Радко Сертов (не ми идва на ум по-обиден епитет от собственото му име) викна някаква фирма на свои познати да поправят съда.
Те се справиха така, че аквариумът отново протече след по-малко от месец и оцелелите малавийци пак бяха върнати по малките съдове отзад. Накрая не остана нищо от тях.
Радко завлече двата езерни филтъра, за да си ги ползва за някави шарани в другия край на залата.
Така че в този аквариум сме вложили пари, труд и лични дарения под формата на прекрасни риби, само за да видим как всичко се унищожава от алчност, безхаберие и тъпота.
Спирам да пиша за Софийския зооконцлагер, че само се ядосвам.
