Един филм който ме накара сериозно да се замисля на прекомерния улов на риба.
Между другото това лято в Несебър забелязах засилен контрол на количеството уловена риба и капаните с които я хващат.
Фондaция Николас Г.Пиърсън
представя
Истината за моретата
Дос Винкел, гмурец, фотограф и природозащитник. Пламенно защитава опазването
на здрави океани. Използва снимките си в борбата срещу унищожаването на морския
живот. Трябва да се спре яденето на риба, за да се запази подводния свят ! Хората, които не се гмуркат, нямат идея колко красив е подводният свят. Биоразнообразието е толкова голямо и виждате най-изумителни същества. Това, което можете да видите под водата е изкуство. Висше изкуство. Дос, използва фотографиите си да разкаже историята за свят, който е на прага на разрушението си. Рибата ще изчезне до 30 години.
Две млади морски биоложки извършват изследване за нас-Мариане ван Миерло и Брабара ван Ген.
Цитат от рибар:
С десет дни на траулер, можем да хванем повече от това, което сме хванали
за цяла година с капани. Имам предвид, бяхме на един траулер: имаше стотици други
траулери вършещи същото нещо. И това през всичките 12 месеца на годината.
Беше огромно, количество риба, която идваше от водата. Първо си помислих, еха, това е наистина велико. Това са добри пари и ...Но след като година мина можех да видя, че имаше толкова много лодки тук. И после започнах да си мисля, как може да остане риба? В смисъл: ако взимам толкова много, а скоростта на възстановяване е по-малка, в последствие, ще взимате толкова много, докато не остане нищо.
Дос: Прекомерните ни емисии на въглероден диоксид причиняват бедствие под водата
Океаните са главните структури в този свят, които поглъщат въглеродния диоксид.
И океаните връщат обратно 70 %, 70% от целия кислород, който дишаме.
Така че ние сме напълно зависими от страна на океаните. И ние ги разрушаваме.
Толкова е глупаво.
