Знам че темата не е активна от много време но да отговоря и аз - да, възможно е! Трябва ви хладно място (мазе, уточнявам) два съда (кофи от латекс, подобни тям неща), пауърхед (или някаква там помпичка за вода), етажерка някаква (предполагам всяка маза има), пелети за хранене на риба потъващи, протеинови (от близкия язовир дето има садки и хранят шаранитата с тия пелети примерно, не да отидете в рибарския магазин и да се изръсите за стръв!). Кофите - една над друга, помпата в долната, поставя се не на дъното, а по-на високо, да е далече от дзверовете, маркуч, качване на водата в горната кофа (маркуча е с кривка на края да не падне случайно), на горната кофа в близост до горния край има дупка със завинтен там друг маркуч (вие си избирате начина как, това, което гледах аз е с половин нипел и две гумички, използвайте въображението си!)
Предварително много добре почистен тубифекс!
Водата от долната кофа се качва до горната посредством помпата, оттам през маркуча в близост до горния ръб се стича до долната. Маркуча свършва на десетина сантиметра над повърхността а водата в долната кофа, предполагам за оксидация на водата, освен това при влизането в маркуча постоянно дърпа въздух, чуват се характерни бълбукания (който е пекъл ракия е запознат със звука!), предполагам па кза кислород във водата.
Пелетите (да речем една шепа) се накисват добре във вода, леко се изстискват с ръчичка и се поднасят на гадините. Нова порция се подготвя при изяждане на предходната.
При големи жеги в горната кофа може да пускате ледчета, при още по-големи - половинки от минерална, замразени, при най-големи - литър и половинли от минерална замразени.
Метода е използван от тайландци, индиици, китайци...абе ония дето ни гледат гупитата и бетитата в промишлени количества и пращат за цивилизацията.
Отдавна бях решил да го опитам...но при Гриндал, Аулофорус, Моина и микрочервей дето отглеждам мисля че мога да мина и без тубифексита.