След 80-те години на миналия век настъпилите екологичните промени (еутрофикация, инвазивни видове и др.), както и преулова на промишлените видове риби в Черно море доведоха до намаляване на техните запаси. Като алтернатива вниманието на риболовни организации и фирми се насочи към експлоатацията на нерибни морски ресурси.
От деветдесетте години на 20-ти век Институтът по рибни ресурси – Варна (Селскостопанска академия) провежда изследвания върху някои стопански ценни нерибни ресурси – черна мида, рапана, бялата пясъчна мида Chamelea gallina. На първо място е рапаната (Rapana venosa). Този инвазивен за фауната на Черно море вид е единствен, който в момента има експортна стойност. От друга страна той дава работа на голяма част от населението по нашето крайбрежие. Институтът работи съвместно с предприятия и фирми, занимаващи се с рапаноулов и преработка на уловите. Върху рапаните и черната мида експертите от ИРР, ССА са публикували научно-популярни и научни статии достояние на обществото.
Друг вид, заслужаващ внимание, е черната мида (Mytilus galloprovincialis), чийто запас през 70-те години на миналия век бе напълно унищожен от хищния охлюв рапана. Навлизайки в Черно море, този вид намира благоприятни условия за съществуване, а основната му храна се оказва черната мида. След регулярното ловене на рапаните през последните години настъпва равновесие между двата вида. Направените изследвания през 2005г. за установяване запасите от черна мида показват запас от около 100 хил. тона. С други думи казано, налице беше възстановяване на мидените банки в изследваните полета. В същото време резултатите по отношение на рапаната показват преобладаване на маломерни екземпляри. Още тогава специалистите от ИРР обявиха опасността, че може да се достигне до подронване на запаса на рапаните. Заедно с изземването на рапани чрез дънно тралиране, се нарушава горния повърхностен слой на грунта, в който живеят много други зообентосни организми, които са филтратор на водата, а от друга страна храна за бентосни и пелагични видове риби.
За да се избегне тоталното унищожаване на дънните ценози и създаване на възможности за оползотворяване на морските живи ресурси в Черно море, ИРР предложи за първи път още през 2001г. и след това през следващите години настойчиво предлага варианти за решаване на проблема, които са:
- Да се отворят „прозорци” в които да се тралира за рапани. След пълното изземване районите да се оставят в покой. След една-две години чрез разселването на ларви и животни от съседни райони те отново да бъдат възстановени;
- Срещу носовете Калиакра, Галата, Емине и Маслен нос да се обособят подводни резервати, в които тралирането да бъде забранено. Резерватите ще служат за разселване на животни или техните ларви в районите в които се извършва дънно тралиране
И в двата случая е необходим ефективен контрол за да има съответните резултати. Именно тези варианти ще осигурят балансирано решение при експлоатацията на морските ресурси в Черно море.
Тогава?
Кой е виновен за това състояние?
Кой е отговорен за тази промяна?
Как да възстановим хармонията човек-природа?
Тези теми ще се разискват в предстоящата Европейска седмица на рибарстовото, в която Институтът по рибни ресурси-Варна ще вземе активно участие.
гл. ас. д-р Елица Петрова
Институт по рибни ресурси – Варна