Преди години пристигащите от чужбина ириатерини и псевдомугили преживяваха тежък период на адаптация към софийската вода, при което имаше значителни загуби. Най-ненадейно, сред останалите ми по 3-4 бр от вид, забелязах склонност за размножаване като играеха около яванския мъх. Извадени в малък (10л) аквариум с малко мъх, температура 27-28 С (в развъдните ми аквариуми поддържах такива градуси), почти нулева твърдост и неутрално Рн, още същия ден започнаха да хвърлят. След два дни преместих производителите, след още 2-3 дни видях плуващи микроскопични малки. И тъй като не бях специално подготвен, пуснах инфузория и поръсих по повърхността Сера микрон. Трудно ми беше да разбера хранят ли се и затова всеки ден добавях от тази комбинация. След петия ден изглеждаха доста пораснали и продължих да им давам само С. микрон до размер, подходящ за хранене с артемия. Първоначалният им брой не беше голям, но мисля смъртността беше много малка. Тази практика, научена от Ириатерина вернери я приложих с по-малък успех при Псевдомугил фуркатос и при Меланотения прекокс.
Най-големия бонус към този успех беше, че получените поколения (в тази вода) бяха доста по-здрави и непретенциозни от родителите си.
Не продължих с развъждането им поради ограничения интерес към тях и огромното предлагане на различни внасяни видове по това време.