Автор Тема: Интересни факти за водните растения  (Прочетено 13587 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
Интересни факти за водните растения
« : понеделник, 03 януари 2011 г., 01:07 ч. »
Интересни факти и разсъждения за водните растения

1. Битка за “насъщният” (въглероден диоксид)
Повечето от нас знаят, че най-често въглеродният диоксид (CO2) е ограничаващ фактор за растежа на растенията. Това не се случва само в аквариума, а също и в природата. Растенията са развили различни стратегии, за да могат да усвояват повече от него и да бъдат по-конкурентни.

a) Съхраняване на СО2 под формата на малат
Някои растения са в състояние да трупат запас от СО2 в периоди, когато не фотосинтезират (през нощта). Тези запаси се използват когато светлина има, а водата е изчерпана от СО2 заради фотосинтеза. В повечето езера съдържанието на СО2 пада на 0 още около обяд. Пример за такова растение е Hydrilla Verticillata.

b) Фиксация на респираторен СО2
Някои растения са в състояние да задържат СО2 от собственото си дишане. Газът се складира в големи камери. Такива растения рециклират около 30-40% от респираторен въглерод.

c) Използване на бикарбонат
В твърда вода има много малко СО2, но много бикарбонати. Около половината изследвани растения могат да използват бикарбоната като източник на въглерод. Такива растения имат огромно предимство пред другите в твърда вода. Валиснерията е такова растение.
Интересен е начинът, по който го правят някои растения, например Potamogeton lucens. Те поляризират киселинноста от двте страни на листата си, чрез прехвърляне на водородни йони. Така от едната страна на листото имаме pH 6, a от другата 8. От киселата страна повишеното съдържание на водород разлага бикарбоната до СО2, който бързо се усвоява от растението. Валиснерията не ползва този метод.
Други популярни растения, които могат да използват бикарбонати са раголистник, егерия, елодеа (водна чума), хидрила, мириофилум.

d) Поемане на СО2 от субстрата
Въпреки че субстрата е много по-богат на СО2, изключително малко растения могат да го приемат чрез корените си. Тези които могат, дори предпочитат да го вземат от там. В езера с мека вода и малко СО2, такива растения имат предимство. Това са рядко срещани в аквариуми видове като Isoetes, Eriocaulon, Littorella uniflora, Lobelia dortmanna.

е) Надводни листа
Растенията, които са достигнали повърхността имат огромно предимство в приема на СО2, защото могат да го приемат от въздуха. Това е много предпочитан метод за растенията. Дори при концентрация на СО2 във водата 4 пъти по-висока от тази във въздуха, расенията приемат в пъти повече СО2 от въздуха. Ако позволите на растенята ви да достигнат повърхността, те ще растат по-добре и ще оставят повече СО2 за останалите, които са изцяло под вода.

f) Фотосинтеза при слаба светлина
Hydrilla verticillata, която доминира много водоеми може да фотосинтезира при доста ниски нива на осветеност. Така рано сутрин, когато нивата на СО2 са най-високи, тя започва да фотосинтезира преди останалите растения. До момента, в който те получат достатъчно светлина, тя вече е използвала голяма част от наличния СО2.

2. Хранителни вещества - кое откъде, как, защо

Тъй като растенията сами си приготвят храната, техните изисквания са прости. Само 17 елемента изграждат структурата им: B, C, Ca, Cl, Cu, Fe, H, K, Mg, Mn, Mo, N, Ni, O, P, S, Zn.

а) Концентрации
Растенията приемат някои групи елементи с общи механизми. Излишък от някой елемент, може да доведе до проблем с набавянето на друг, въпреки предостатъчното му съдържание. Много манган, цинк или мед, биха попречили на нормалния прием на желязо.
Като цяло излишъкът на хранителни вещества е опасен. Бих казал, че растенията могат да преядат. Те са в състояние да акумулират стотици пъти повече от необходимото, що се отнася до приема на някои вещества. По този начин могат сериозно да се увредят.
Растенията се чувстват най-добре, когато концентрациите на веществата са малко над минимума необходим за приемането им.

b) Течение
Течението на водата има значение за приема на хранителните вещества. То помага на елемнтите да стигат по-лесно до растението. Умереното течение е най-добро за повечето видове. Нито неподвижната вода, нито прекаленото течение са от полза.

c) Предпочитани начини за прием на макроелементи
Както знаем, растенията могат да се хранят както с корените си, така и с листата, но кой е по-добрият начин? Това зависи от самото вещество.

- Растенията предпочитат да приемат фосфор с корените.
Между 59 и 99% (в зависимост от вида растение) се приема от корените, при наличие на достатъчно концентрация и във водата и в субстрата. Още повече, че фосфора във водата често създава проблеми с алги.

- Калият от водата се приема с предимство
Растенията категорично предпочитат да вземат калий от водата. Дори корените по-често отдават излишъци от калий приети от водата, отколкото да приемат такъв от субстрата.

- Растенията предпочитат да приемат амоняк през листата
От всички възможни начини за прием на азот, растенията подчертано предпочитат амоняк, приеман през листата.

d) По-подробно за приема на азот
Тук нещата за мен са най-интересни. Растенията могат да приемат азот както под формата на амоняк, така и като нитрати или нитрити. Това е и редът на предпочитане от растенията. Амонякаът определено има огромна преднина. Той се усвоява най-лесно. За да използват азота от нитратите например, растенията трябва първо да го разложат до амоняк, което се оказва доста трудоемко. Всъщност растенията и бактериите се конкурират за амоняк. Нитрифициращите бактерии също се борят за своя амоняк и го превръщат в по-неизгодна за растенията форма.
Всеобщо разбиране е, че добрата биологична филтрация е нещо строго положително. Когато става въпрос за аквариум с много растения, може сериозно да се спори по този въпрос. Експерименти показват, че при изваждане на филтърните материали от канистър, растенията значително подобряват растежа си. С филтърните пълнежи е премахната голяма част от нитрифициращите бактерии, така за растенията има много повече амоняк. Някой веднага ще каже, че амоняка е отровен. При добре растящи растения неговата концентрация никога няма да достигне опасни нива. Мисля, че предпочитаме да отглеждаме растения, а не бактерии. Обилната растителност е по-добър биологичен филтър от канистъра. Ползата от добра филтрация в акварими с относително малко растения и много риби е безспорна.

е) Растения за мека и твърда вода
В природата има растения които се срещат в мека вода, както и такива които се срещат в твърда вода. Рядкост са видовете, които растат и на двете места. Ще резюмирам нуждите на растенията в това отношение.
Твърдата вода обикновено се свърза с високо съдържание на калций и магнезий. Това обаче почти винаги върви ръка за ръка със засилено присъствие на куп други вещества. Като цяло твърдата вода предоставя на растенията много повече храна. Растенията в мека вода са се приспособили към по-ниските концентрации на хранителни вещества.
Какво се случва, когато сложим растения растящи в твърда вода в мека такава? Тези растения просто не успяват да набавят необходимите им елементи и спират да растат, след време загиват.
Какво се случва, ако сложим растения растящи в мека вода в по-твърда? Не знам дали ще изглежда изненадващо за вас, но растенията растат също толкова добре, дори в повчето случаи по-добре.
Изводът е, че меката вода не е толкова добра за растенията. Някои видове са се научили да живеят в такава, но реално не я предпочитат. Ще попитате защо тези видове не се срещат и в твърда вода тогава. Отговорът е, че не са достатъчно конкурентни на растенията в твърдите води, които са развили механизми за усвояване на въглерд от бикарбонати (разгледани по-горе), още повече че СО2 в твърда вода като цяло е по-малко. Растенията от меките води, просто биха гладували за въглерод. В аквариума обаче може лесно да им осигурите достатъчно въглерод, дори и при твърда вода.
Твърдата вода има и друго предимство - че защитава рибите и растенията от натравяне с тежки метали като ги превръща в инертни съединения.

Изготвил: Станислав Пац
Основен източник: Екология на растителния аквариум, Диана Валстад, 1999

Очаквайте продължение...

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 916
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #1 : понеделник, 03 януари 2011 г., 01:18 ч. »
Хмм много интересни тълкувания и интересна статия. Благодаря за превода!

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #2 : понеделник, 03 януари 2011 г., 01:20 ч. »
В книгата тая информация е представена на около 50 страници, аз нахвърлях набързо по-същественото с мои думи докато ми е прясно в главата. Живот и здраве утре ще драсна резюме на следващите 50 страници. :)

Неактивен Kratun

  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 2 219
  • Нас. място: Силистра
  • Пол: Мъж
  • Аз говоря бавно...те ма мислат прос
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #3 : понеделник, 03 януари 2011 г., 02:35 ч. »
И аз няма да те натискам повече. Умора нямаш - значи си луд. :rocknroll:
"Плийз, юз кирилик алфабет! Иф ю нот булгариан, но проблем юзинг shlockovitsa. Бест регардс!"
http://www.youtube.com/watch?v=jEp2jSD4xKc

Неактивен JIX

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 663
  • Нас. място: Стара Загора
  • Пол: Мъж
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #4 : понеделник, 03 януари 2011 г., 10:15 ч. »
Браво,много добра статия. А това ,че един добре залесен растителен аквариум няма нужда от кой знае какава филтрация отдавна го приказвам.Даже може и без такава,само нещо да  движи водата. Винаги ми е било интересно защо в разни малки аквариумчета,дори нанота бухат канистри-но това е по скоро търговски номера.

Неактивен niolinda

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 37
  • Нас. място: Ботевград
  • Пол: Мъж
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #5 : вторник, 18 януари 2011 г., 08:34 ч. »
Преди 10г. имах 2 броя 70л. аквариуми които бяха пълни  с растения криптокорина ама толкова много че намаше място за рибите и аз изхвърлях от време на време.Тогава имах една въздушна помпичка която се развали и аквариума продължи да съществува без проблеми дори в единия аквариум имах скаларии хвърлящи хайвер.  Получи се такова равновесие което в момента немога да постигна тъй като от скоро започнах пак да се занимавам с това.Така че и аз съм ЗА написаното в статията.

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #6 : понеделник, 10 декември 2012 г., 18:38 ч. »
Не знам доколко е уместно, но ми стана жал, че тези според мен полезна информация е отишла чак на 8-ма страница. UP! :)

Неактивен tomatomov197

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 578
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #7 : понеделник, 10 декември 2012 г., 18:41 ч. »
В книгата тая информация е представена на около 50 страници, аз нахвърлях набързо по-същественото с мои думи докато ми е прясно в главата. Живот и здраве утре ще драсна резюме на следващите 50 страници. :)

   А къде са другите 50 страници  :)

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #8 : понеделник, 10 декември 2012 г., 18:44 ч. »
В някое чекмедже са потънали, за съжаление нямам толкова свободно време напоследък. Можеш лесно да си намериш цялата книга "Ecology of the planted aquarium", за което мога да съдействам. (с тази особеност, че е на английски)

Неактивен tomatomov197

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 578
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
Отг: Интересни факти за водните растения
« Отговор #9 : понеделник, 10 декември 2012 г., 18:46 ч. »
В някое чекмедже са потънали, за съжаление нямам толкова свободно време напоследък. Можеш лесно да си намериш цялата книга "Ecology of the planted aquarium", за което мога да съдействам. (с тази особеност, че е на английски)

    Чел съм я на руски , имам десетки акваристични книги на руски .

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.