Проблеми > Проблеми
Микобактериоза
malomir:
Микобактериоза
Микобактериозата (или по точно туберкулозата по рибите), причинена от водни микобактериални видове, е от по-остро до хронично заболяване, за което ни е известно, че засяга широк спектър на диви риби и такива отглеждани в аквариумни условия, както и сладководни и морски видове в целия свят. Бактерията „Mycobacterium marinum” се счита за първичен агент - причинител на микобактериозата. Голям брой микобактериални видове, свързани с „tubercle granulomas” са били намерени в аквариумни и диви рибни популации. Важно е да се знае, че рискът от инфекция при рибите, отглеждани в аквариум, е значително по-висок. Разпространението на микобактериите при аквариумните риби варира между 10-22%. Най-вероятно аквариумната среда предлага по-благоприятни условия за размножаване на микобактериите (температура, вода, кислород и др.)
Микобактериозата при аквариумните риби е едно от най-често диагнозираните бактериални заболявания. Според скорошно проучване (през 2006 г.) за наличието на микобактерии при здрави риби и добре функциониращи аквариуми, е уточнено, че честотата на патогени е "много висока". Проби, взети от домашни аквариуми, установяват, че 18 от 42 проби, взети от 19 риби, съдържат различни форми на микобактерии. Проучването показва също, че микобактериите са налични в самата вода. При 75.4% от пробите тестването показва положителни резултати за наличието им. Микобактерии също се намират и в охлюви и ракообразни, използвани за храна на рибите.
Допълнителни изследвания на домашните аквариуми в същата година доказват наличие на микобактерии в 201 от 325 (61.8%) взети проби. В тази група на проби, микобактерии най-често са изолирани от биофилм (проби, взети от обитателите на аквариума) (77.1%), по растенията (68.0%) и в седименти (65.9%). Микобактерии 12.5% били открити и изолирани от храната за рибки (на гранули). Преобладаващите видове са M. fortuitum (13.9%), M. marinum (8.0%) and M. gordonae (4.5%).
Родът Mycobacterium (семейство Mycobacteriaceae) се състои от аеробни, пръчковидни, неподвижни членове на групата Actinomycetes.
Поради наличието на миколна киселина и миколати, клетъчната им стена е дебела и по-мазна в сравнение с другите бактерии. В резултат на тези вещества и дебелата клетъчна стена, микобактериите не са класифицирани както обикновено чрез оцветяване по Грам като Грам-положителните и Грам-отрицателни. Вместо това те са киселинно-бързи бактерии. В допълнение може да се каже, че микобактериите са много устойчиви, оцеляват в тежки условия и са резистентни към много антибиотици.
Много от тези микробактерии присъстват навсякъде в околната среда и могат да оцелеят във водна среда или в утайки и седименти. Такива "природни" микобактерии могат да оцелеят в различни вариации на условията във вода в която има съдържание на хлор, както и в широк диапазон на рН и температура. Счита се, че водата служи като естествен хабитат, както и като средство за предаване. Дори се счита, че свободните микробактерии могат да оцелеят съпрофитно извън животното-домакин. Те също се явяват патогенни за широкия спектър на водната фауна, както и за хората.
Преди края на осемнадесети век рибните микобактерии били описани от група френски учени. Те доказали, че Mycobacterium piscium (име, което вече е остаряло) е патоген, открит по заболели шарани, Cyprinus carpio. От тогава насам са извършени много изследвания за микробактериални болести при рибите. През 1926, когато Джей Ди Аронсън проучил редица соленоводни риби, които починали в Аквариума във Филаделфия, САЩ, констатирал, че рибите са имали туберкулозен тип заболяване с големи възли или язви, както и по много от техните тъкани, като например далака, черния дроб, бъбреците, хрилете, сърцето, и червата. От тези заболели органи Аронсон култивирал бактерия, която нарекъл Mycobacterium marinum. Инжекции от бактериалната култура водели до смъртност при златните рибки, жаби, гълъби, и мишки, но имали малък ефект върху морски свинчета и зайци.
Бумът на болестите при аквариумни риби се свързва с главните фактори за поддръжка. Въпреки това дори и най здравословният и поддържан аквариум може да е домакин на тези бактерии. Веднъж подобен тип бактерия попаднала в аквариума ви, е възможно 100% заразяване на популацията ви от риби. При лоши условия в аквариума вие създавате допълнителни стресови фактори и рибите стават податливи на болестите. Предразполагащи фактори могат да бъдат: Пренаселване на аквариума, натрупване на отпадъци и органични вещества във водата и увеличаване на температурата (над 28 ° C). Контролът над качеството на водата и доброто хранене ще помогне на рибите ви в борбата с тези хронични инфекции.
Рибите могат да бъдат заразени с поглъщането на храна и вода, замърсени с фекалии, урина или ексудати от болни животни, които съдържат микобактерии. Източниците и начините за предаване на бактериите на рибата-приемник могат да бъдат свързани с инфекция на безгръбначни животни, като например сладководни охлюви, скариди и водните бълхи. Трябва да бъдат взети под внимание също така влизането на микобактерии в организма на рибата чрез кожата и поражения по хрилете, причинени от нараняване или паразитни инфекции. Веднъж влезли в организма на рибата, микробактериите могат да причинят кожни лезии или разпространение към други органи чрез циркулаторната или лимфната система.
Следва продължение....
aquacult:
Язвите не винаги са белег за микобактериоза. Наистина това заболяване е опасно.
Обикновенно белезите които са по кожата са вторичен признак от отслабена имунна система.
Тестоветв за доказване на микобактериоза са много сложни защото самата бактерия има бавен разтеж
като Renibacterium salmonarum.
какво лечение предлагаш
dsimka:
--- Цитат от: aquacult на понеделник, 16 март 2009 г., 21:11 ч. ---
какво лечение предлагаш
--- Край на цитата ---
Лечението не е много скъпо.
Просто изисква хранене с храна , третирана с антибиотици или ако не се хранят рибите, въпросните антибиотици се добавят в аквариума. Но това само в краен случай, защото загива напълно азотния цикъл, измират всички бактерии в грунда и филтъра...
http://www.fishy.ru/cgi-bin/pub/diag?c=v&id=49
http://vitawater.ru/aqua/ill/tuber.shtml
За 100 литра аквариум са необходими 2 таблетки тубоцин/ активна съставка Ринампицин/.
7 дена по 2таблетки = 14 общо. По 35 стотинки е едната. 14 по 0.35 = 4.90 лева.
След лечение - карантинния период е 6 седмици при хранене само със суха храна.
jordan_84:
Днес сложих една таблетка Тубоцин в 70литров аквариум водата почервеня след лечението трябва ли подменя цялата вода или само да доливам?
dsimka:
И кафява ще стане даже. Сменяй по 20-30% всеки ден. След третирането продължаваш да сменяш вода ежедневно иначе няма да си виждаш обитателите. След антибиотика е хубаво да слагаш активен въглен ако има възможност във филтъра или по друг начин да си филтрираш водата. Има и подобрители за вода като Ocean Free Pure Liquid./ефективен е/.
Да разбирам, че рибите ти не се хранят, щом си пуснал директно във водата?
Ако се хранят - не пускай във водата таблетки, а накисвай храната 30 мин преди да ги храниш.
Всеки ден по 2пъти с такава третирана храна.
Ако не се хранят- късмет и дано да ги излекуваш.
Ако се възстановят - след месец повтори с храненето /накисната замразена храна във антибиотика/
Навигация
Преминаване към пълната версия