Автор Тема: "Преоткриване на скъпоценност" от Марк Алън (проучване в река Флай, Нова Гвинея)  (Прочетено 1883 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
Преоткриване на скъпоценност
от Марк Алън


Марк и Филип хвърлят мрежа на потенциално добро място за улов на риби.

Всяко пътуване с цел събиране на риби има своят запомнящ се момент. Понякога, ако си късметлия може тези моменти да са повече. Няма никога да забравя хващането на отдавна неоткриваната атерина Melanotaenia misoolensis след труден двучасов преход по земя през изгарящата тропиеска жега на полуостров Птича Глава през 1999г. И други спомени никога не избледняват. Когато видях цяло стадо от нежните малки котушки Kimberleyeleotris hutchinsi под малък водопад, след което успях да хвана при гмуркане с шнорхел няколко особено фотогенични екземпляра. Това се случва в река Мичъл през 1998. Безспорно силен момент от скорошното пътуване до река Флай в Папуа Нова Гвинея беше сблъскът с красивата малка Kiunga ballochi.
Бари Крокфорд пише кратка статия за Рибите на Сахул (общо име на Австралия, Нова Гвинея и Тазмания - бел. прев.) през 1997, а отличните снимки на Нийл Армстронг на събраните риби красят корицата на това издание. В статията си Бари описва как докарал първата си аквариумна доставка от Папуа Нова Гвинея до Австралия след първите открития и улов на моя баща (доктор Джерард Р. Алън) през 1982. Статията завършва с нещастната новина, че всичките риби, с изключение на една, дадена на Нийл, са изгубени повреме на пожарите през 1983, които унищожават стаята с рибите на Бари, както и целият му дом. Така приключило краткото появяване на тези видове в аквариумното хоби. Освен статията на Бари, научните описания (Алън, 1983) и описанието на събраното в регион Киунга от Хейко Блехер в списание Аква География (Блехер, 1994), много малко е писано относно тези риби.
Седмиците преди да тръгна към река Флай през август 2007, баща ми разказа една история за Хейко. Оказа се, че повреме на друго пътуване до Киунга през 2003, Хейко не е успял да открие Kiunga ballochi, въпреки усилените опити в района, където татко хванал големи количества през 1982. Това било четвъртото пътуване в търсене на видовете. Хейко заключил, че този вид е изчезнал в природата. Като добавка към историята за безплодното, дълго 10 години издирване на “ballochi”, Хейко направил значителното откритие на втори вид Киунга (K. bleheri). Очарован и мотивиран да науча повече, аз разгледах оригиналното описание на Kiunga bleheri (Алън, 2004) и задната корица на списанието включваща Kiunga ballochi. Надписът под нея гласеше “...красив вид, сега изчезнал в природата”.
Тези думи взети от Хейко, бяха за мен очевидно разкритие за разочароването, което той е изпитал, когато мечтата му да хване този вид в природата останала неосъществена, въпреки хвърлените усилия. Тази мисъл остана в моето съзнание.


Останалата част от екипа, отляво надясно: Филип Атио, Джерард Алън и Ендрю Стори (снимка: Марк Алън)

След седмица прекарана в събиране на риби в долното и средното течение на Флай, аз започнах да разбирам колко голяма е 23-тата по размер речна система на планетата в действителност. Количеството вода, с което се сблъскахме беше изумително. А това трябваше да е сухия сезон.
Нетипичен за сезона и упорит дъжд накара нивата на водата по време на улова да се покачат и причиниха невероятни скорости на течението в главния ръкав на реката. В някои заливи, човек можеше да си помисли че е намерил таен канал водещ към морето, толкова обширна беше водната повърхност. Ободряващо беше да видиш толкова много сладка вода, но същевременно изпитвам нотка съжаление за сушата, с която се сблъскваме в Австралия, докато пиша това.
Както всеки събиращ знае, многото вода и наводненията означават доста трудна работа що се отнася до намиране и хващане на риби. Мислех си, че сме свършили много добра работа в долното и средно течение на Флай, с над 40-те събрани и фотографирани вида. Това се случваше на 7-ия ден от пътуването, и същевременно втория ден, в който не можехме да хванем нищо ново. Решихме да се върнем към град Киунга, където можем да се качим на пътя и да стигнем до малки бистри и плитки поточета в горното течение на Флай.
След това се радвахме на успешна сутрин в поточетата около пътя към Конхонда извън града. Кулминацията беше хващането на вторият вид Киунга (K. bleheri) в същото поточе, където Хейко за пръв път я открил през 1991. Не беше лесна за хващане, нито успяхме да намерим много от тях. Това се дължеше на наводненията, бързата и мътна вода, но пък беше окуражаваща ноходка. Също забелязахме красивата Melanotaenia sexlineata и млади Glossamia trifasciata измежду другите видове.


Притоците на Флай бяха бързи и мътни (снимка: М. Алън)

Доволен от този улов, баща ми реши, че би било разумно да проверим сами дали Kiunga ballochi наистина е “изчезнала в природата”. В началото вярвах, че можем да я намерим, но надеждата намаля, след като чух как моите спътници: д-р Ендрю Стори и Филип Атио са се провалили в намирането на този вид в предишното проучване на биоразнообразието в района, само няколко месеца по-рано. Татко от своя страна, продължаваше да ме убеждава. Очевидно те са били толкова изобилни през 1982, когато той за пръв път ги открил, че просто не може да повярва, че нещата са се променили толкова за 25 години. Със сигурност рибата не е изгубена завинаги, или пък е?


Прехвърляне на деликатния улов в пликче. (снимка: М. Алън)

Изчезването определено изглеждаше възможен вариант в края на следващия ден в събиране, когато се върнахме в базата без “ballochi”. Ние правихме електро-шок и претърсвахме почти всеки приток около магистрала Киунга-Табубил без резултат. Единствената утеха бяха някоко прекрасно оцветени Melanotaenia goldiei, Pseudomugil novaeguineae, Mogurnda cingulata и една огромна Melanotaenia splendida rubrostriata (дълга около 16 см).


Melanotaenia goldiei (снимка: М. Алън)


Pseudomugil novaeguineae (снимка: М. Алън)


Porochilus obbesi (снимка: М. Алън)

Стигнахме до заключението, че една от причините за нашия неуспех в намирането на “ballochi” е, че не знаем точните координати, където е открита. Глупаво, но бях забравил да взема копие от оригиналното описание, съдържащо важни следи. Затова написах e-mail на моята жена Лина в Перт, с молба да намери документа в библиотеката на баща ми (където със сигурност го имаше) и да ни прати всичката информация, която може да ни е от помощ да намерим рибата.
Лина отговори на следващата вечер с резюме на всичката важна информация от документа (Алън, 1983). В това число местоположение и описание на хабитата и координатите на две от местата с улов. На пук на нашите усилия, в записките на баща ми фигурираше следният ред “...среща се на големи групи и лесно се хваща.”. Тази нова информация увеличи нашата увереност, но баща ми ми напомняше, че координатите са приблизителни, на база на топографска карта публикувана преди пътя изобщо да е бил построен. Те просто са били добро предположение, базирано на достъпните по онова време ресурси. Помните ли добрите стари времена без GPS?
На следващия ден хванахме пътя на север от Киунга в търсене на нашата плячка отново, този път въоръжени с приблизителни координати. Помагаше ни GPS-а на Ендрю. Аз вътрешно се мъчех да подтискам своите очаквания, въпреки необуздания оптимизъм на Филип. В началото на мисията той обяви, “днес ще намерим Kiunga ballochi, убеден съм.”...
По-малко от час по-късно колата забави движение, когато ние доближихме максимално координатите на първата точка, доколкото ни позволи пътя. За наше учудване имаше приток точно на това място. Дали това беше мястото, където баща ми е събрал първите образци преди 25 години? Нещата се бяха променили в тази част от 1982 насам. Баща ми каза, че тогава мината още не е била започнала да работи, хората били рядкост, по-голямата част от дъждовните гори били недокосвани, а рибата разбира се изобилна. Сега беше почти противоположното: мината работеше с пълни сили, бум на човешката популация и навсякъде следи от хорска намеса (изсечени гори, зеленчукови градни и палми саго). Повечето потоци пресичащи пътя бяха сериозно засегнати.
Притокът, който сега намерихме започваше в горичка от големи саго палми. Невъзмутим Филип хвърли мрежата във водата на затлаченото и наводнено приточе, но мястото крещеше: няма Киунга.
Скоро група хора от селото дойде да види какво се случва. Филип им обясни какво правим и им разказказа за илюзорната “ballochi”. Беше добър театър и спечели интереса на местните. Можеше да се усети тяхната гордост, когато разбраха, че тяхното малко поточе може да бъде дом на толкова важна риба.
Филип попита хората дали няма някоя по-малко засегната част от притока в близост, достъпна пеша. Те кимнаха и ние ги последвахме в селото към зоната за къпане и пране. Тя беше значително по-добре от тази пресечена от пътя, но в никакъв случай девствена. Въпреки всичко ние минахме с мрежата през по-дълбоките зони и залятите тревисти зони. Отново нямахме късмет. Все пак успяхме да хванем няколко невероятни Melanotaenia sexlineata с преливащи цветове и тюркоазен блясък, както и първата Porochilus obbesi по време на това пътуване. Не зле, но не и “ballochi”.


Ослепителна и голяма Melanotaenia sexlineata (снимка: М. Алън)


Mogurnda cingulata (снимка: М. Алън)

Другата точка от координатите също беше неуспех. Нямаше и следа от по-сериозен приток наоколо, само малко ручейче през горичка от саго. Нещата изглеждаха жестоки и усещахме въздуха на поражението в колата. “Ограничени до няколко малки притока, намиращи се приблизително на 30-50 км от Киунга...” пишеше в записките на баща ми от оригиналното описание. Това е доста голямо парче земя и по пътя изброих поне дузина потоци в този диапазон.
След неуспех и на двете места ние се насочихме назад към километър 30 и започнахме да си пробиваме път на север, методически претърсвайки всички притоци по пътя ни. Разочарованието растеше след като поток след поток не успявахме да намерим никакво “ballochi”. В края на деня стигнахме до един по-хубав приток, който бяхме пропуснали по-рано, заради къпещи се местни. Отново на мястото имаше малка група жени с деца, които се перяха, но ние трябваше да претърсим този относително девствено изглеждащ приток. Затова влязохме вътре, учтиво се представихме, информирайки ги за нашата дейност, което доведе до типичните повишени нива на учудване.
Филип и аз огледахме ситуацията и внимателно измислихме стратегията за хвърляне на мрежата. Притокът излизаше от тръба под пътя към камениста локва около педя дълбока, която прави рязък завой и преминава в гъстата и недостъпна гора.
Водата беше малко мътна и течеше бързо. На завоя имаше тиха черна вода заляла околните треви и папръти. Това изглеждаше мястото, където трябва да опитаме късмета си. В подобен хабитат бяхме хванали “bleheri” няколко дни по-рано. Позиционирахме мрежата около черната вода. Прокарахме я по дъното и през растителността преди да я вдигнем. Вдигайки мрежата гледахме в смаляващия се джоб вода и търсехме нещо малко – нещо различно.


Iriatherina werneri (снимка: М. Алън)

Всеки път, когато аз или Филип проверявахме под някоя скрита гънка, пулсът ми се вдигаше, но всеки кандидат се превръщаше в бебе атерина. Ние вдигнахме мрежата напълно от водата проверявахме всяка малка рибка, след всяка надеждите намаляваха. След това, тъкмо щяхме да пуснем улова обратно в потока, нещо малко и прозрачно с нещо жълтичко хвана ъгълчето на окото ми. Потчи едновременно Филип също го забеляза и извика: “Хванахме я!”


“Хванахме я!” Най накрая Kiunga ballochi. (снимка Дж. Р. Алън)

Със сърце туптящо в гърлото ми аз погледнах малката рибка невярващо. Трудно ми беше да дишам от вълнение. Беше 2 см дълга, с прозрачно тяло и ярко жълти и черни петна по краищата на перките. Това беше рибата, да, не можеш да объркаш нещо толкова характерно и красиво. Нямахме къде да сложим малкият красавец, така че извиках на баща ми да донесе кофа. С Филип си дадохме по едно пет, никога някой не е пляскал ръката ми толкова силно, празнувахме все едно сме спечелили световното по футбол. Баща ми дотича от колата, още не видял рибата и донесе кофата и фотоапарата, с който да запечата този момент за поколенията. Внимателно пуснах в кофата първият от над 20 години насам екземпляр Kiunga ballochi хванат в природата.


Малката скъпоценност, която преследвахме: Kiunga ballochi (снимка: М. Алън)

Където има една, има и повече. Аз и Филип оставихме хванатият екземпляр в ръцете на баща ми, за да му се радва. Хвърлихме мрежата още няколко пъти в различни части на притока, с цел евентуално да хванем още индивиди. Дневната светлина бързо намаляваше. Отказахме се да търсим повече и прехвърлихме нашият скъпоценен улов в пликче преди да се върнем към Киунга да празнуваме. Следващите часове прекарахме в снимане на нашето откритие.
Въпреки че беше изключително задоволително да намерим  тази риба в притодата, трудността на търсенето показва, че видът съвсем не е “вън от опасност” и трябва да се положат грижи за опазването му. Макар да не е изчезнал от природата, знаем само едно конкретно малко поточе в гората част на Флай, където може да се намери. В този район има нарастваща човешка популация, което е страничен ефект от подобрените финансови условия преодставяни от мините. Повече хора, означава по-голямо въздействие върху природата. Нейните сладководни ресурси са едни от най-засегнатите, заради нуждата от вода за пиене, миене и поливане на земеделските култури. Допълнителна заплаха идва от внесени видове, най-опасната от които е Channa striata.


Channa striata, млада вляво и възрастна вдясно (снимка: М. Алън)

Тази риба е издържлива като армейски ботуш и е лаком хищник изяждащ местните риби. Често пъти е хващана по време на това проучване на Флай. В миналия четвърт век Kiunga ballochi е спряла да бъде така изобилна до степен, че е рядкост дори в райони, където е била многобройна. Реална оценка на популцията на този вид е практически невъзможна, заради липсата на достъп до водните хабитати далеч от пътя. Кой знае, може големи групи като тези описани от баща ми все още да се срещат в части от потоците скрити дълбоко в гората. Надявам се това да е случаят. Но сега аз съм повече от доволен,че успях да намеря тази риба в природата. Много се радвам, че имам възможността да споделя това преоткиване на тази истинска скъпоценност на фуаната на Австралия и Нова Гвинея.


Kiunga bleheri (снимка: М. Алън)


В търсене на още Kiunga и щастливият автор на фона на местообитанието на K. ballochi (снимки Дж. Р. Алън)


Живописната магистрала Киунга-Табубил и околно село (снимка: М. Алън)


Красив залез над река Флай, 23-тата по големина в света (снимка: М. Алън)

ПП: Въпреки трудностите, ние успяхме да съберем и снимаме 65 различни вида сладководни риби от река Флай. Погледнато отвсякъде това е огромен успех. Членовете на ANGFA и Fishes of Sahul могат да очакват новата книга, наречена “Сладководните риби на река Флай” (Дж. Р. Алън, А. Сторей и М. Ярао), която ще включва снимки направени по време на експедицията. Тя трабва да излезе началото на 2008.


Източник: www.aquapress-bleher.com
Превод: Станислав Пац

Неактивен ogogogo

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 716
  • Нас. място: софия
  • Пол: Мъж
  • Огнян Пеев
Браво за положения труд!
 :up:
Семейният живот така закалява мъжа, че той престава да се бои от задгробния.

Неактивен Светльо

  • Активен потребител
  • ****
  • Публикации: 54
  • Нас. място: Свищов
Добър материал! :clapping:
Браво на Pac!

Неактивен malomir

  • Rock'n'Roll аквадемик, аквахолик
  • Aquaportal меринджей
  • *****
  • Публикации: 6 871
  • Нас. място: Варна
  • Пол: Мъж
  • Българкият сайт за атерини
    • www.rainbowfishbg.com
Чел съм го отдавна този материал. Ще се помъча да си поръчам книжката тези дни. Хубаво е, че Станислав го е превел на Български, за да достигне до повече хора тук в Аквапортал.
Станиславе  :drinks: :bow:

Неактивен Pac

  • Био-топчест биролей
  • Модератор на раздел
  • *****
  • Публикации: 2 017
  • Нас. място: София / Враца
  • Пол: Мъж
  • Станислав Пац
:drinks: Подграявам за евентуалното голямо превеждане... ;)

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.