ИНФУЗОРИЯ (опашато чехълче), Paramaecium caudatum
Описание:
В света съществуват около 7000 вида инфузории (в България се срещат около 500 вида). Те могат да бъдат
наблюдавани единствено с микроскоп. Размерите им са от 50 до 300 μm при различните видове. Инфузориите
са най-развитите и най-сложно устроени едноклетъчни организми. Сред тях с най-висока хранителна стойност
са опашатите чехълчета, които лесно могат да бъдат отглеждани в домашни условия. В природата се срещат в
тинята с кафяво-зелен цвят на дъното на реките, езерата и блатата. Характерна особеност на тяхното тяло е
формата, наподобяваща пантофка или чехъл, откъдето идва името им. Притежават добре развити клетъчни
органели, както и заченки на храносмилателна и отделителна системи. Клетката има кислородно дишане. Тя
поема разтвореният във водата кислород и изхвърля въглеродния диоксид през цялата си повърхност.Външната
част на тялото е покрита с реснички - до 15 000 на брой, с които чехълчетата умело плуват зиг-загообразно
във водата. По време на това движение те правят от 15 до 30 удара в секунда като се движат по посока към
светлината ( фототаксис ). По този начин те намират необходимите за храненето им бактерии, алги и други
низши едноклетъчни, както и хранителни частици. Улавят ги с ресничките и ги насочват към така наречената
клетъчна уста. При поглъщане се образува храносмилаща вакуола, с помощта на която се разгражда храната,
а хранителните вещества остават в цитоплазмата.
Чехълчетата се размножават чрез безполово делене. Голямото ядро разделя ДНК на равни части към двата полюса,
след това между тях се образува тънка мемрана и се оформят две ядра, а самата клетка се разделя през средата,
перпендикулярно на надлъжната ос. Някои от органите остават в едната половина, а в другата се образуват нови.
Този процес може да се повтаря до два, три пъти в денонощие. Периодично се наблюдава доближаване на две
клетки, които разменят генетичен материал, след което продължават да се делят. Този процес се нарича конюгация
и се случва най-често в стресова за чехълчето среда.
Тези едноклетъчни се развиват най-добре при температура 20–25 °С.
Развъждане в домашни условия:
Чист стъклен съд от 1 до 3 л. се напълва с чиста, отлежала вода от чешмата. От добре изсушената кора на банан,
се отрязва парченце с примерни размери 5/1 см (Д/Ш) и се поставя в съда. Той трябва да бъде на светло, но в
никакъв случай на пряка слънчева светлина. След около едно денонощие се наблюдава леко помътняване на водата,
което е признак за развитие на бактерии, които са хранителна среда за нашите едноклетъчни. След това се поставя
чиста култура от чехълчета и при оптимална за тях температура се оставят на спокойствие за две, три денонощия.
Размножаването им започва почти веднага след попадането им в благоприятната среда. През този период се наблюдава
как водата от леко мътна започва да се избистря, а към осветената част на съда се концентрират голямо количество
ресничести. Те могат да бъдат събирани с помощта на шлаух и директно да бъдат наливани в съда с вече раздвижилите
се малки рибки. Веднага след това в съда се долива толкова вода, колкото е отлята. Тази процедура може да бъде
повтаряна докато се забележи как количеството инфузории намалява. Тогава ще се наложи ново подхранване с бананова
кора. Освен бананова кора, могат да се използват – ряпа, кочан от зеле, гулия. Нарязват се на парченца, големи
колкото бучка захар. Изсушават се много добре на пряка слънчева светлина или в слабо загрята готварска печка.
Изсушаването е важен процес. Целта е да не се предизвикат гнилостни процеси, които да унищожат културата.
Така развъдените инфузории се явяват ценна храна, добивана при домашни условия, до захранването на поотрасналите
рибки с новоизлюпена артемия.
Важно :
Да не се добавят при малките рибки, ако водата от културата е мътна или има лош мирис! Това е признак на наличие
на голямо количество бактерии, с които новоизлюпените рибки не могат да се хранят. Освен това бактериите намаляват
количеството на кислорода, отделят токсини и могат да доведат до заболяване.
Когато се забелязват ресничести с особено големи размери или има съмнение, че чехълчетата не се развиват, то тогава
културата се подменя, а старата се изхвърля.
