Не мисля, че някой в тази дискусия изобщо се доближава до реалните мащаби на проблема. Всъщност си говорим за конфликт на интереси. Интересите на хората в региона, които имат нужда от прехрана, енергия, работа срещу нашите интереси, за които всички говорите. Няма как децата ти да гладуват, а на теб повече да ти пука за екологията и за притесненията на някого си на 10 000 км от теб. Пирамидата на човешките потребности на Маслоу може и да е опростенчески модел, но обяснява доста добре нещата в случая.
Проблемът тук е другаде - не е в Бразилия или Малави, Египет или Бангладеш. Проблемът е в САЩ, Великобритания, Япония, Франция, Холандия, Белгия и... България (последната мизерна държавица я слагам за по-голямо внушение, не за друго). Купувате си китайски потничета за 2 лв или маратонки от Коста Рика за 15? Ето ви го проблемът - не вие плащате за тези неща. Плащат ги нещастниците в Бразилия, Китай, Индия и други такива. Плащат ги с труда си, потта си, кръвта си, живота и здравето на децата си.
А ние искаме да им говорим за екология. Е, няма как да стане. Кръгът е толкова порочен, колкото изобщо е възможно да бъде. Спомнете си го следващият път, когато си купите блузка "Мейд ин Бангладеш".