Рибки > Аквариумни рибки - общ раздел
Рибите – Анатомия (храносмилателна и дихателна системи)
(1/1)
Boby_:
Рибите – Анатомия (храносмилателна и дихателна системи)
Източник: Wikipedia.org
превод: Boby_
Храносмилателна система
Появата на челюсти позволила на рибите да се хранят с много разнообразни храни, включително растения и други организми. При рибите храната се поема през устата и след това се раздробява в хранопровода. Когато постъпи в стомаха, храната се раздробява още повече. При много риби съществуват така наречените пилорни слепи черва, пръстовидни израстъци, които отделят храносмилателни ензими и абсорбират хранителни вещества от храната. Органи като черния дроб и панкреаса добавят ензими и различни вещества, които участват в храносмилането, докато храната преминава през стомашночревния тракт. Червата завършват процеса на храносмилане и абсорбиране на хранителните вещества.
Дихателна система
При повечето риби обменът на газове се извършва от хрилете, които са разположени от двете страни на фаринкса. Хрилете са изградени от влакнести образувания, наречени филаменти. Всеки филамент съдържа мрежа от капиляри, което позволява да се обменят кислород и въглероден диоксид на достатъчно голяма площ. Рибите осъществяват процеса на обмен на газове, като поемат богата на кислород вода през устата си и я изпомпват през хрилните филаменти.
Разрез на главата на риба тон с изглед на хрилете (главата гледа надолу).Кръвта в капилярите тече по посока, противоположна на течението на водата, като по този начин на принципа на противотока се осъществява обменът на газове между двата флуида. След това рибата изтласква вече бедната на кислород вода през отворите от двете страни на фаринкса си. Някои риби, като акулите и миногите, имат множество хрилни отвори, но мнозинството са с по един хрилен отвор, разположени от двете страни на тялото. Този отвор се намира под защитна костна плочка, наречена хрилно капаче.
Младите риби от сем. Polypteridae имат външни хриле, много примитивен белег, който притежават и някои земноводни.
Плавателен мехур на червеноперка (Scardinius erythrophthalmus). Много риби могат да дишат атмосферен въздух. Механизмите за това са различни. Кожата на европейската змиорка може да абсорбира кислород. Устната кухина на електрическата змиорка може да бъде използвана за дишане на въздух. Сомовете от семейства Loricariidae, Callichthyidae и Scoloplacidae абсорбират въздух чрез храносмилателния си тракт.
Рибите от сем. Polypteridae и подразред Dipnoi имат чифт бели дробове, подобни на тези при четириногите и трябва да излизат на повърхността на водата, за да вдишват свеж въздух през устата си и да издишат през хрилете си.
Зарганът и рибите от разред Amiiformes имат богато кръвоснабден плавателен мехур, който използват по същия начи. Щипоците, рибите от сем. Erythrinidae, както и много сомове, дишат чрез червата си. Рибите-скачачи абсорбират кислород през кожата си по начин, много сходен с този, по който го правят жабите. Много риби са развили допълнителни дихателни органи, които се използват за извличане на кислород от въздуха. Лабирнтовите риби, като трихогастерите и бетите, имат лабиринтов орган над хрилете, който изпълнява точно тази функция. Други риби също имат подобни структури, например змиеглавите, щукоглавите и сомовете от сем. Clariidae.
Рибите, които могат да дишат атмосферен въздух, обитават предимно плитки води с големи сезонни вариации на нивото, в които количеството кислород може да спадне значително в определени периоди от годината. В такива момент риби, които зависят изцяло от кислорода във водата, бързо ще се задушат, докато дишащите въздух риби могат да оцелеят много по-дълго, а в някои случаи дори във вода, която по-скоро прилича на влажна тиня. Съществуват дори риби, които са в състояние да оцелеят във влажни укрития седмиц наред, дори когато водата е напълно изсъхнала, като изпадат в състояние на естивация, докато водата се завърне.
Двойнидишащите риби могат да бъдат разделени на такива, които трябва да дишат атмосферен въздух и такива, които могат да не го правят Първите, например африканските риби от подразред Dipnoi, могат да умрат от задушаване, ако не поемат въздух през определен период. Вторите, като сомът Hypostomus plecostomus поемат въздух, само ако имат нужда, като през останалото време разчитат на кислорода, абсорбиран от водата чрез хрилете им. Повечето риби не дишат постоянно атмосферен въздух заради разхода на енергия за иззплуване и рискът да са изложени по-дълго на хищници, ловуващи на повърхността.
Навигация
Преминаване към пълната версия