Екология > Екология
Какво мислите за глобалното затопляне
Lan:
Тази сутрин (14 I 2011 г.) дежурната синоптичка в новините на една от националните ни телевизии подчерта, че по принцип януари се смята за най-студения месец в годината, но настоящият нехае и е необичайно топъл. В южното полукълбо на планетата пък се борят с библейски наводнения. Ако се върнем малко назад, вероятно ще си спомним, че ноември и декември също бяха пощурели като препушили с гъби хлапаци на дискотека – докато на места имаше подранили януарски снегове и студове, другаде трябваше да се ходи по къс ръкав... и всичко това в рамките на малка Европа.
Тези аномалии естествено и логично ни насочват към въпроса какво става с климата на Земята. През последните двадесет-тридесет години (а в някои научни среди и по-рано) се заговори за промяната му към по-топъл и за антропогенни фактори, влияещи и дори определящи тази промяна, която отдавна вече е известна с името „глобално затопляне”. И не само се говори, а и все по-ожесточено се спори има ли го това прословуто глобално затопляне или го няма. Защото то си има и противници, които смятат, че промените в климата са съвсем естествени и човечеството не е (или поне все още не е) в състояние да им повлияе по какъвто и да е начин. Глобалното затопляне вече е тема не само на научни изследвания и академични дебати и не само учени се занимават с него, а се включват все повече и повече мислещи хора с професии, които на пръв поглед (пък и дайствително) са далече от екологията и климатологията. Например през 2006 година се появяват книгата и едноименният документален филм "Неудобна истина" на бившия политик, сенатор, вицепрезидент и кандитат-президент на Съединените американски щати Ал Гор. Изкуството също не остава безучастно. Две години по-рано (през 2004 г.) излиза разглеждащият проблема глобално затопляне от друга гледна точка роман „Състояние на страх” – една от последните творби на Майкъл Крайтън. Също през 2004 година излиза и игралният филм „След утрешния ден”, чийто сюжет е изграден върху предвижданията на една от хипотезите за последиците от глобалното затопляне – според някои изследователи глобалното затопляне е факт (предизвикано от човека или не), но то ще доведе до процеси, които ще причинят нова ледникова миниепоха (каквато е имало от XIV до XIX век) или дори истинска ледникова епоха с продължителност няколко хилядолетия.
Това са само три примера от огромното количество занимаващи се с темата книги и филми, да не говорим за безчислените чисто научни статии, студии, монографии, доклади и тем подобни, за международните срещи, конференции и симпозиуми, за подписаните междудържавни документи и тъй нататък, и тъй нататък... И въпреки всичко това все още няма единомислие по въпроса...
Това, че има различни мнения, че се водят дебати и разгарят спорове, не е непременно лошо – в историята има немалко примери как приемането на една идея, догма или представа за единствена безспорна и свята истина не е водило до нищо добро и че много – ако не и всички – преживени на тази планета ужаси, безчовечни жестокости и нечовешки страдания на човешки същества са били заради такива „истини” – достатъчно е да си спомним безчинствата на „Светата” инквизиция само преди няколко века или още по-скоро – почти в средата на XX (!) век – холокоста и Сталинските „чистки”, за да сме наясно защо е по-добре истината да се търси в спорове, а не да се обявява от трибуна или да се налага с декрети. Същото се отнася и за научната истина, макар и в малко по-друг аспект и по малко по-различен начин.
И все пак...
Дали наистина с неразумната си „разумна дейност” сме предизвикали края на света, той неумолимо приближава и е крайно време да загърбим алчността, егоизма, безхаберието, заблудите, все по-ескалиращото консумиране заради самата консумация, да прекратим безсмислените вражди и войни и да спрем да се убиваме един друг заради ресурси, които убиват планетата, и в името на богове, които убиват човешкото у вярващите в тях, крайно време да се отърсим от опасната илюзия, че каквото и да правим, нищо лошо няма и не може да ни се случи, крайно време да разберем, че няма кой да го направи вместо нас и няма време за отлагане или умуване, крайно време да осъзнаем и поемем отговорностите си пред самите себе си, пред бъдните поколения и цялата планета и да направим всичко възможно и невъзможно да предотвратим катастрофата и да спасим от гибел живота на същата тази планета, която ни е родила, приютила и поне засега е единственият възможен наш дом?... Или това е поредното апокалиптично предсказание, поредното безумно пророчество на замъглени от нездрави видения за края на света умове, но този път с научна дегизировка, въоръжено с научна терминология и псевдонаучни аргументи и „доказателства”, които тенденциозно се тълкуват така, че да събудят скритите дълбоко в човешкото подсъзнание страхове от неизвестното бъдеще и от непознатите или поне неясни за много хора процеси в този огромен и все още плашещ и непонятен за мнозина свят, който ни заобикаля, та с тяхна помощ да бъдат контролирани и направлявани съзнанието и мисленето на масите и да бъде отклонено вниманието им от съществени и труднорешими проблеми?...
Тези въпроси може да изглеждат философско-отвлечени, но всъщност отговорите им са жизненоважни и съдбоносни за всичко живо на планетата – до последната бактерия. Независимо къде живее – в екваториалната джунгла или в полярната тундра, в океана или в петнадесетлитрово аквариумче. Затова започвам тази тема – ако просто сте запознати с проблема или искате да научите нещо за него, ако ви интересува и го следите, ако имате собствено мнение – „да си сверим часовниците”: доколко сме наясно с него, кой какво становище има, как вижда бъдещето на Земята и човечеството и така нататък (както и... за живота, Вселената и всичко останало).
И така... какво мислите за глобалното затопляне?
malomir:
George Carlin Saving the Planet -BG
vicky:
На теорията от клипчето за вездесъщата и неунищожима Земя и липсва нещо много съществено - нещастният еволюционен експеримент е оставен да се развива до такава степен, че е способен да се самоунищожи и да отнесе със себе си и самата Земя...физически :)
Да, ние НЕ се опитваме да запазим земята, а като всеки един паразит да извлечем максимума за себе си.
Дали имаме право да оцеляваме или не, дали сме важни за вселената или не, няма значение в момента. Важното е да оцелеем за да го разберем. А за тази цел ни трябва планета с добри за нас условия за живот :)
Pac:
По въпроса много може да се каже. Аз самият често разсъждавам на тая тема.
Гледна точка 1 (удобната гледна точка): Глобално затопляне има, но то е нещо естесвтено. От ледниковата епоха насам климата се затопля и това е тенденция, която не зависи от човека. Гледайте си кефа и не се тормозете с глупости.
Гледна точка 2 (по-песимистична, неизискваща действия): Хората наистина вредят на климата сериозно, но това е част от съдбата на планетата, част от еволюцията. Нещата вече са извън контрол. Човечеството е поредният катаклизъм на планетата, ще се стигне до катастрофа и до ново начало. Динозаврите изчезнаха, може да изчезнем и ние, а след нас ще дойде нещо различно, вероятно по-добро.
Гледна точка 3 (неудобна, изискваща, но същевременно оптимистична): Хората са се самозабравили и вървят към своето самоунищожение, за съжаление водещо до унищожението на още много биологични видове. Нищо обаче не е загубено, просто трябва да се осъзнаем. Започвайки да живеем по-природосъобразно, или по-скоро връщайки се към такъв начин на живот, можем да минимизираме негативното влияние, което оказваме на планетата. Нещо повече, чрез използване на нашите познания за механизмите, по които действа природата, можем да компенсираме до голяма степен вече нанесените щети. Трябва да се ограничаваме в използването на вода, електроенергия и горива. Ще спрем да ядем месо, защото месопреработвателната индустрия е огромен замърсител и прозиводител на СО2, оснвен фактор за глоблното затопляне. Освен това нужният за производството на една порция вкусно свинско фураж, би ни хранил цяла седмица, ако го консумираме директно. Така решаваме и проблема със световния глад.
Фактор "егоизъм": Точка 3 беше интересна! Готов ли си да се откажеш от месото, като частично увредиш собственото си здраве в името на бъдещето на планетата? Готов ли си да се придвижваш само пеша или с колело, за да не хабиш ресурси? Дори да си супер близо до тая идея, виждаш комшията, който няма идея що е то екология и си живее на широко... и... те е яд! Заслужава ли си да се откажеш от удобствата на този свят, заради някаква чиста идея като така или иначе всички ще си идем. Замисляш се за смисъла на живота!...
На 26 съм, скоро на 27, нямам идея за какво съм на тоя свят, но обичам да се забавлявам, да правя това което ми е интересно. Чувствам се добре, когато давам или получавам любов. Няма нищо по-естествено.
Най-близо съм до "Гледна точка 2"! Засега...
И понеже в написаното от Lan имаше препратка към Пътеводителя, да разкрия моето тълкувание на отгора на въпроса за живота, вселената и всичко останало:
42 - four two - for two - за двама ... ключът е в истинската любов! ( да се е** в романтика :lol: )
ПП: Цецо, това клипче е страхотно и доста близо до моите разбирания всъщност.
vicky:
Гледна точка 3, но с модификации ми харесва повече.
Мисля, че има начини именно технологиите да помогнат за премахване на негативните ефекти от тях самите.
Ако успеем да еволюираме малко преди да успеем да се самоунищожим ще постигнем ефект.
Можем да имаме чиста планета без да губим удобствата си и без да имаме лишения, но за целта трябва да променим коренно начина си на мисле и най-вероятно да създадем съвсем друга структура на обществото - такава каквато сме нямали досега. Най-вероятно тази структура ще е утопична според сегашните ни разбирания и вероятно ще е почти невъзможна за създаване, но никой не знае как ще се промени логиката ни в бъдеще.
Гледни точки 1 и 2 не ми пасват, защото те изискват да не правим нищо. Но понякога да не правиш нищо е най-доброто, което може да се направи...въобще теории... :tease1:
Навигация
Преминаване към пълната версия