Информацията описана тук е резултат на доста наблюдения и усилие да се намерят смислени обяснения на проблемите и успехите при поддръжката на растителен аквариум. Тези аквариуми представляват особено предизвикателство тъй като необходимите условия за развитие на растенията са подходящи и за бурното развитие на водорасли. В растителните аквариуми често се внасят вещества които в други видове аквариуми активно се премахват. Това важи и за други фактори – например светлината и въглеродния двуокис.
Така че растителният аквариум е особено интересно предизвикателство. И както знаем е напълно възможно да се поддържа в кристално чисто състояние. Обяснение точно как се прави това не може да се намери написано черно на бяло. Всеки си има виждане, добър и лош опит и в крайна сметка – практически подходи които са успешни, но често не могат да се повторят или обяснят добре.
Едно от особено важните неща във всеки аквариум е филтрацията. Интересно е че в света на растителните аквариуми дискусиите обикновено се въртят около всичко друго, но филтрацията се пропуска. Проблемите се решават с други средства и често успешно. Но това не означава че филтрацията може да е произволна. Всъщност в растителните аквариуми може и изобщо да не се използва филтрация. Но това не е правилен подход който да гарантира дълготраен успех.
В последните няколко месеца започнах активно да търся ясно обяснение каква точно трябва да е филтрацията на растителния аквариум. Информацията е на разположение на всеки, но е разхвърляна и е много лесно човек да се заблуди какво точно се смята за „оптимална” филтрация. Като резултат на усилията мисля че научих доста неща и особено факта че филтрацията не трябва да е скъпа, сложна или особена ако се спазват няколко напълно естествени и логични неща. Това важи за всички сладководни аквариуми – не само растителните.
И така, ще опиша основните положения. Мога да навляза в доста детайли по всяка точка, но мисля че първо е по-важно да се схванат основните принципи.
Оптимален обем на филтъра: 10% от обема на аквариума. Никакви механични и химични пълнежи. Само пълнеж осигуряващ биологична филтрация.
Японците успяват да поддържат напълно чисти растителни аквариуми с много по-малък обем на филтъра. Това се дължи на интегрираната система която използват и на стриктния контрол на тази система.
За дълготрайния успех на растителния аквариум (работа без никакви особени проблеми) филтъра наистина трябва да е голям. Ето снимкa на филтрите на един от многото аквариуми на Оливър Нот. Tози аквариум е с обем 5 500 литра. Забележете двата сини филтъра - това са пясъчни филтри предназначени за плувен басейн. Това което е важно да се забележи тук е колко пъти тези два филтъра могат да се поместят в аквариума над тях. Изглежда като 10-12 пъти. Тоест те са горе-долу 10% от обема на този аквариум:
http://i.pbase.com/o6/11/259611/1/83084274.yYMKcgus.250707.jpg Пълнеж: Не бива да се замърсява и запушва лесно. Трябва да е способен да поддържа свободно протичане на водата за много дълго време (тоест пълнежа не бива да не е много дребен). Най-логичния избор за биологичен пълнеж е вулканична скала.
Използването на механична филтрация (гъби, вата) е резултат от несъвършенна биологична филтрация. Механичните филтриращи материали се запушват бързо. В правилно работещия растителен аквариум са напълно ненужни тъй като липсват свободно плуващи едри частици. Тук основния важен момент е да се поддържа добър дебит на водата през филтъра без запушвания и забавяния.
Ето как японците използват филтърните пълнежи.
- В първият месец от развитието на аквариума филтъра се зарежда с 2/3 активен въглен (наречен "Anthracite" защото японците обичат ефектни имена) + 1/3 германски биологичен филтърен пълнеж (наречен тук "Bio Cube 20") който развива бактерии много бързо. Това е всъщност гъба известна в Европа като "Филтър от Хамбург" - обикновено се ползва тази която е синя на цвят. Японците я ползват накълцана на правоъгълни парченца.
- През втория месец активният въглен се заменя изцяло с вулканична скала (наречен тук "Bio Rio"). Скалата развива бактерии по-бавно от германската гъба и затова не се ползва в първите седмици от развитието на аквариума. Все още се ползва германският пълнеж.
- След това германският филтърен пълнеж се маха и филтърът се допълва догоре с още вулканична скала.
Както се вижда няма никаква механична филтрация. Всъщност най-отдолу има много тънък слой от влакна на кокосова палма, но те са минимална дебелина. Така изглежда пълнежа в първият месец на снимка:
Идеята с представянето на тази диаграма е да се отбележи че японците, които са майстори в поддръжката на растителни аквариуми, не намират за нужно да използват никаква механична филтрация в нормално действащия растителен аквариум. Активният въглен се използва само в самото начало.
Дебит на водата: В аквариума (не през филтъра, но нека не усложняваме обяснението за сега) е практично да се осигури поток който да е от 8 до 10 пъти обема на аквариума за час. Това правило има изключения, но обясненето е много просто. Без да се задълбаваме в подробности можем да кажем че ако течението на водата в аквариум е такова че листата на всички растения се поклащат значи сме осигурили достатъчен дебит. При това движението на водата не трябва да е хаотично, а плавно и насочено. Тоест има значение какъв вид е движението на потока.
Ако се върнем към снимката на 5 500 литровия аквариум на Оливър Нот която се вижда по-горе трябва да отбележа че само един от двата пясъчни филтри които се ползват в този аквариум има минимален дебит от поне 6 000 литра на час. Значи този аквариум има дебит равен на само 2 пъти обема на аквариума на час. Но забележете колко е открит – растенията не блокират течението на водата. Също така филтрите може и да са с двойно по-голям дебит, аз просто приех че са от най-малките филтри за басейн.
Ето още един аквариум на Оливър Нот. Обемът му е 1200 литра но е много гъсто засаден с растения и е с дискуси – риби които не са особено чисти. Забележете размера на филтрите, но също така и дебелината на тръбите. Такъв диаметър тръби са предназначени за много висок дебит. Определено повече от 5 пъти обема на аквариума на час.
http://www.pbase.com/plantella/image/108395231http://www.pbase.com/plantella/image/94764801 Движение на потока: Това е много важен фактор който често се бърка със скоростта на потока. Според общата логика всички мъртви зони в аквариума (в които водата не се движи) биха изчезнали ако засилим течението (сложим по-силни помпи). Но това не е така.
Нека да го обясня с пример: Представете си че с градинарски маркуч мием малък басейн. Без да мърдаме маркуча можем да отмием повечето от отпадъците в басейна. Но в някой места те се задържат. Ако заменим маркуча с пожарникарски ще можем да отмием още от останалите отпадъци. И все пак – без да мърдаме маркуча винаги ще има отпадъци които не се отмиват.
Естествената реакция е да движим маркуча и да го насочваме в местата които искаме да отмием. Но в аквариума това не е практично но често се прави. Постига се с допълнителни помпи, механизми движещи оттока на водата или с инсталиране на разклонена система от тръби.
Това което научих в последните месеци е че ако се използват физическите характеристики на водата аквариумът може да се пречиства идеално със доста бавен проток. Буквално като с прахосмукачка която смуче едновременно от дъното, средния и горния воден слой. Това може да се постигне ако водата се движи плавно и насочено. В никакъв случай хаотично. Движението трябва да е колкото се може по-близко до ламинарно.
На практика ламинарно движение е невъзможно да се постигне в аквариума и затова просто се осигурява плавно и мощно движение и определена форма на потока.
Форма на потока: Водният поток трябва да е не само плавен и мощен но и с определена форма. Тази форма е като латинската буква „U”. Формата не бива да бъде нарушавана чрез добавяне на допълнителни изочници на течение противоречащи на основната U–образна форма на движение на водата. Водата трябва да идва от филтъра, да преминава през аквариума под формата на буквата „U” и да се засмуква обратно. Никакви допълнителни странични пътища.
Тук пак опираме до някакви физически закономерности които не са очевидни. Обяснението е доста просто и всъщност доста интересно;
И така - водният поток трябва да е плавен, мощен и с подковообразна форма. Идеята е да не се разрешава на свободно плаващите частици да се задържат в аквариума, а да се отнасят към смукателната тръба. Също така да не им се разрешава да се утаяват на дъното, или да се полепват по листата на растенията, или по декорациите. Частиците просто трябва да се увличат във движение по посока на смукателната тръба. Това се постига чрез използването на поток които не е хаотичен. Хаотичния поток задържа много от частиците в постоянна суспензия – те никога не се утаяват, а просто намират зони в които „танцуват” безкрайно и се разпадат на все по-дребни частици, което предизвиква множество проблеми. Аз лично съм наблюдавал частици в моя аквариум които в продължение на 10 минути се движат само в рамките на въображаема куб с размер 20 см. Никога не се утаяват или отнасят настрани.
Добре, осигурили сме плавен, мощен подковообразен поток. Но си знаем че винаги ще има някакво утаяване, някакво полепване, някакво количество частици които не можем да извлечем. Именно тук става ясно колко значителна е ефективността на поток който е плавен, мощен и подковообразен. Такъв поток използва физическите характеристики на водата и извлича частици от всички точки на аквариума. Да, точно така – вдига тиня от дъното, издърпва полепеното по декорации и растения, хоризонтално, вертикално... ако нещо не се държи здраво посоката е само една – към смукателната тръба на филтъра.
Знам че е много очевидно колко много детайли пропускам. Както казах целта ми тук е да се схванат основни положения. Цифри, термини, единици на измерване не са важни в момента. Ето и един пример за опростена наука, надявам се че ще допринесе за разбирането на това което описвам и за основанията ми да не го усложнявам:
Как именно водата увлича боклуци от всички точки на аквариума? Водата е флуид.
Тоест има определен вискозитет. С други думи има някаква гъстота. Ако си представим аквариума пълен с мед ще ни е по-лесно да разберем как този мед може да „полепва” и увлича дребни частици. Представете си че в аквариума пълен с мед топим дървена шпатула и я издърпваме навън. Образуват се медени нишки. При това ако в меда има някакви дребни частици те се увличат нагоре. Ако повторим това множество пъти ще забележим че частици от какви ли не странични части на аквариума постепенно се насочват към мястото в което топим и вадим шпатулата. Меда от целия аквариум започва да се придвижва натам където го дърпаме.
Водата се държи по същия начин като меда, само че не е толкова гъста. Много е лесно да я приведем в хаотично движение при което частиците няма да се придвижват в една посока, а ще правят каквото им скимне в момента.
Споменахме че водата трябва да се движи като „U”. Японците са установили как оптимално да разположат тръбите на филтъра за да е най-ефективно това подковообразно движение. Винаги слагат двете тръби една до друга. Водата изтича от горната тръба, преминава през аквариума и се засмуква от долната тръба. Долната тръба не достига до дъното. Това е важен момент. Идеята е водата от дъното да се придвижва под лек ъгъл нагоре и по такъв начин да повдига тинята от дъното.
Тръбите в японските аквариуми обикновено са разположени отстрани и близо до предното стъкло. Това е много логично. Потока на водата покрай предното стъкло няма да се натъкне на препятствия. Тоест водата ще изтича от горната тръба, отива до противоположното странично стъкло, завива надолу към дъното, завива покрай дъното, движи се покрай дъното (но с лек наклон нагоре) и накрая се всмуква от смукателната тръба.
Тоест тук описваме движение което е вертикално – U-то е успоредно на предното стъкло. Но има и нещо което се вижда само ако наблюдавате един такъв аквариум на живо. Второ „U” което е хоризонтално. То е успоредно с повърността на водата. Когато описах първото, вертикално,„U” на един познат хидробиолог той веднага ми каза че ако в аквариума съществува такава движение в която и да е плоскост значи има и увличане на вода от всички части на съда. По-късно един друг човек ми каза че е правил експерименти със плаваща суха храна и действително съществува второ „U”.
Да си спомним примитивния пример с меда – как увлича частици от всички части на акариума. Водата от целия аквариум се увлича в това полукръгово движение. Вода от задните части на аквариума, из зад растения, камъни, корени, техника... Можем да си представим това като смучене на прах с мощна прахосмукачка – прах от множество повърхности бива засмукван без да се налага да движим тръбата.
И разбира се след като сме изнесли мръсотията от аквариума ще се наложи да измием филтърния пълнеж. Но дали това е най-добрия подход?
Чистене на филтърния пълнеж: Идеята е филтърния пълнеж да се подбере така че чистенето да е възможно най-рядко. Смисъла тук не е да не се претоварим от работа. По-скоро целта е бактериите които извършват биологичната филтрация да се оставят да се развиват по естествен път. Ако непрекъснато се намесваме в естественото им развитие биофилтъра пак функцира но в несравнимо по-неефективен режим.
Така наречение „бактерии” които извършват биологичната филтрация всъщност са цяла цивилизация от не само бактерии но и други организми. Физическото чистене на филтърния пълнеж нарушава това естествено установяване на тези различни видове организми. Биофилтърен пълнеж които е изисква чистене на определени интервали е оптимален.
Тоест важно е да се подбере пълнеж които да не се задръства. Тъй като това е практически невъзможно японците прибягват до един технически трик. Те ползват помпи които са специално изработени да не намаляват производителността си дори ако пълнежа е задръстен до голяма степен. Никой външен филтър на пазара освен японските на фирмата АДА не се продава с такава помпа. При задръстване на филтърния пълнеж обикновено потока на водата се намалява значително. Японските помпи продължават да осигуряват същия дебит много по-дълго. Тоест тези помпи не разрешават на бактериите да се задушат от липса на водно течение, но и също така дават доста време на аквариста да почисти филтъра преди в него да настъпят промени. Обикновените помпи във филтър със механичен пълнеж намаляват значително дебита си само 2 дни след промиване!
Както споменах – пропуснах множество детайли които са основата на горните твърдения. Информацията е на разположение на всеки, но сметнах че е важно първо да се разберат общите положения.
--Николай